Р Е Ш Е Н И Е
№246
гр. Велико Търново, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10202 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът, Централно управление на НАП – София, е обжалвал чрез представителя
си решение 364 от 2.07.2021 година, постановено по АНД №637 по описа на Великотърновският
районен съд за 2021 година като неправилно.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Според касатора е установено несъмнено по първоинстанционното
дело, че ответника по касация е имал в търговския си обект въведено в
експлоатация фискално устройство, но към момента на извършената му проверка /на
21.08.2020 година/ е липсвал сключен договор за техническо обслужване и ремонт
с лице, получило разрешение от БИМ, което да е за сервизно обслужване на
ползвания тип фискално устройство. Това според касатора несъмнено представлява
нарушаване на разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Неправилно в тази връзка съдът е приел, че НП е издадено при нарушаване на
разпоредбите на чл.2 и чл.57 от ЗАНН, тъй като всички факти, релевантни за
случая са пълно и точно описани, като няма как да се установяват отрицателни факти.
С тези аргументи, доразвити в представеното по делото становище от процесуалния
представител на касатора се иска отмяна на решението и присъждането на разноски
според представен списък.
Ответникът по касация, „Вива 2008 – В.Г.“ ЕООД – Велико Търново, не
заема становище по жалбата, прокурорът дава заключение за основателността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно постановление
№ 559086 - F568080 от 4.02.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на Националната агенция за приходите, с което на ответника по касация на
основание чл.185, ал.2, връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.16, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция от 1000 лв., като съдът е редуцирал тази санкция
на 500 лв.
С решението си съдът е приел, че постановлението е издадено при съществено
нарушаване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът е приел на база на приобщените доказателства, че е установено, че
в търговския обект на търговеца в град Велико Търново, ул.Сава Пенев №3А, и
въведено в експлоатация ФУ, модел TREMOL ZM-KL с
индивидуален номер ZK050396 и номер на фискалната памет 50056274, което е
надлежно въведено в експлоатация и регистрирано от органите на НАП. В издаденото свидетелство за
регистрацията на ФУ е упоменато, че сервизният договор е валиден до 5.1.2018
година, като в протокола за проверката е констатирано, че има сервизен договор
за обслужване за срок до 5.1.2019 година, като към момента на проверката няма
сключен такъв валиден договор за обслужване. Според съда в обстоятелствените
части на АУАН и НП е налице непълнота и неточност относно неизпълнението на
задължение във връзка с дейността на дружеството, включително и периода на
извършеното нарушение, тъй като е посочена само датата на проверката и
констатиране на нарушението към която дата е констатирана липсата на валиден
договор за обслужване на ФУ. Описанието в обстоятелствените части на
постановлението според съда не съответства на доказателствата по делото. В
действителност на 6.1.2019 година /деня, следващ датата на изтичането на
валидния договор за обслужване/ дружеството не е изпълнило задължението си,
като по делото няма данни регистрираното ФУ
да е изведено от експлоатация и да е с прекратена регистрация съответно
по процедурата на чл.20 от Наредба Н-18. Посоченото е възприето от съда като
нарушаване на правилото на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това съдът е приел и,
че не е ясно дали в периода от 1.9.2019 година до деня на проверката
дружеството въобще е осъществявало дейност, а прилагането на разпоредбата на
чл.16, ал.1 от Наредбата изисква реално осъществявана дейност с оглед
обективните признаци на състава.
Решението е правилно, при допълване на мотивите му.
В процесният случай, освен по изтъкнатото от районният съд, е налице несъставомерност
за претендираното от представителя на касатора нарушение.
Както се констатира от съдържанието и разпореденото от НП, приложен е състава на чл.185, ал.2,
изречение второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Според този състав „Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.“.
В случая се сочи в наказателното постановление, че е нарушено изискването
на чл.16, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
Тази разпоредба предвижда следното: “При въвеждане в експлоатация и
работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва
да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице,
получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване
на съответния тип ФУ/ИАСУТД.“.
От самата структура на разпоредбата следва, че задължението за наличен
договор с лице, на което БИМ е разрешил да обслужва сервизно ФУ следва да е
налице към момента на въвеждането на ФУ в експлоатация, а не след това.
В самото НП е налице вътрешно противоречиво съдържание, тъй като от една страна
се твърди, че ФУ е въведено в експлоатация, а от друга – че нарушението се
състои в това, че към този момент /който не е посочен/ не е налице посоченото
условие, като впрочем от протокол №1664478 от 21.08.2020 година се установява
обратното – че към 05.01.2018 и до 05.01.2019 година е бил налице такъв договор.
Правилното решение следва да остане
в сила.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, Административен съд Велико Търново, първи касационен
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение 364 от 2.07.2021 година, постановено по АНД №637
по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.