Р Е
Ш Е Н
И Е
№
231 21.01.2016
година град
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11844 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх. № *****/18.09.2015 г. на В.Т.Т., ЕГН **********,*** против З.В.Ж.,
ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7784.14 лева,
представляваща обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва
върху главница в размер 26000 лева, за периода от 18.09.2012 г. до 27.08.2015
г.
В исковата молба ищецът
твърди, че въз основа на подадена от В.Т. искова молба от
18.06.2012 г. против З.Ж. било образувано гр.д. № 1889/2012 г. по описа на ПОС,
15 – ти гр.с., по което с Решение № 1844/04.12.2012 г., влязло в законна сила
на 05.08.2015 г. бил осъден З.Ж. да заплати на В.Т. сумата от 26000 лева,
представляваща сума, получена без основание, при начална липса на основание.
Твърди, че сумата от 26 000 лева била събрана на 27.08.2015 г. по образувано
изп.дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ К.П. (бивша Д.). Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава за връщане на сумата от 26000 лева от поканата, която се
явява датата на подадената на 18.06.2012 г. искова молба. Искането е да се
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 7784.14 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 26 000
лева, за период до три години преди завеждане на настоящата исковата молба -
18.09.2015 г., а именно от: 18.09.2012 г. до датата на заплащане на главницата
– 27.08.2015 г. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът З.В.Ж., чрез адвокат С.М., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място, възразява, че тъй
като претендираната от ищеца сума – предмет на уважения иск по гр.д. №
1889/2012 г. по описа на ПОС, ХV гр.с. представлява платени от ищеца
възнаградителни лихви и неустойка за забава, счита, че не се дължи законната
лихва като обезщетение за забава. На второ място прави възражение за изтекла
погасителна давност, като сочи, че при фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД давностният срок започва да тече от деня на получаването на
престацията, като в тази връзка излага, че в конкретния случай първото плащане
на сумите, присъдени с решението по гр.д. № 1889/2012 г. на ПОС, е било на
29.06.2006 г., а последното на 17.08.2008 г. Затова счита, че от извършеното
последно плащане /през 2008 г./ към 18.09.2012 г. /началото на исковия период/
- претенцията вече е била погасена поради изтичането на тригодишна давност. На
следващо място възразява, че ответникът е изпаднал в забава от деня на
получаване на престацията, като в тази връзка сочи, че получените от ответника
суми и платени на нищожно основание са през периода 2006 г. – 2008 г., поради
което счита, че претендираната мораторна лихва е погасена по давност още преди
началото на исковия период.
В открито съдебно
заседание, проведено на 16.12.2015 г. прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По делото не е спорно, а и видно от изисканото и
приложено по делото гр.д. № 1889/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
ХV гр.с., се установява, че е постановено Решение № 1844/04.12.2012 г., с което
е осъден З.В.Ж. да заплати на В.Т.Т. сумата от 26000 лева /като частичен иск от
49 148,22 лева/, представляваща получена без основание при начална липса
на основание, както и да му заплати сумата от 2267.50 лева разноски.
Производството по гр.д. № 1889/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е
било образувано по подадена искова молба с вх. № *****/18.06.2012 г. от В.Т.Т.
против З.В.Ж., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
26 000 лева, предявена като частичен иск от сумата от 49 148.22 лева,
като получена без основание. Установено е, че между страните са били налице
договорни правоотношения, по силата на които ответникът е предоставил в заем на
ищеца сума в общ размер от 15 000 евро, както следва: по договор за заем,
сключен на 29.06.2006 г., по силата на който З.Ж. е предоставил на В.Т. в заем
сумата от 10 000 евро, с уговорка за възнаградителна лихва в размер на 6 %
месечно, платима всеки месец до 5- то число на месеца, следващ този, за който
се дължи, както и е уговорена неустойка за забава в размер на 1 % дневно върху
неиздължената сума; по договор за заем в размер на 5000 евро, обективиран в
Нотариален акт № **, том ІV, рег. № ****, н.д. № ***/2006 г. от 18.07.2006 г.,
с уговорка за възнаградителна лихва в размер на 6 % месечно и неустойка за забава в размер на 1 % дневно.
Според исковата молба, В.Т. е плащал на З.Ж. суми по заема, в периода от
29.06.2006 г. до 17.08.2008 г. Предмет на спора по гр.д. № 1889/2012 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, е дали клаузите за плащане на лихви и
неустойки са в противоречие с морала и добрите нрави поради прекомерния им
размер. Съдът е уважил искането на ищеца В.Т. за осъждане на ответника З.Ж.,
като е приел, че клаузите за възнаградителна лихва в размер на 6 % и за
неустойка в размер на 1 % дневно или 365 % годишно, са нищожни поради
противоречие с морала и добрите нрави и
тъй като заемателят В.Т. е плащал лихви и неустойки по договора за заем, т.е.
всички суми извън договорената главница, без основание и с полученото,
заемодателят Ж. се е обогатил неоснователно. Съдът е разгледал и възражението
на ответника за изтекла погасителна давност, като по отношение на част от тях
го е уважил.
Безспорно се установява по делото, че с Решение
№ 438/10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 579/2014 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд, е потвърдено решение № 1844/04.12.2012 г., постановено по гр.д.
№ 1889/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Безспорно установено по делото е и, че с
Определение № 277/22.07.2014 г., постановено по гр.д. № 6295/2014 г. по описа
на Върховния касационен съд, ГО, ІV гр.о., производството по гр.д. № 6295/2014
г. по описа на ВКС, е прекратено, поради оттегляне на подадената касационна
жалба от З.В.Ж. срещу въззивно решение № 438 от 10.07.2014 г., постановено от
Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 579/2014 г.
Безспорно се установява и, че Решение №
1844/04.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1889/2012 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, е влязло в законна сила на 05.08.2015 г.
От представената като писмено доказателство –
Молба от В.Т. с вх. № *****/16.09.2014 г. до ЧСИ К. Д., се установява, че
ищецът, въз основа на издаден изпълнителен лист от 15.07.2014 г., издаден по
в.гр.д. № 579/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е образувал срещу
ответника З.Ж. изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ К. Д..
Страните не спорят, а и от Преводно нареждане за
кредитен превод /лист 14/ се установява, че на 27.08.2015 г., ЧСИ К. Д. е
превела по банкова сметка *** „Д., П. и Б.“, сумата от 27 074 лева, с
посочено като основание за плащане – изп.д. № ***/2014 г. – З.В.Ж..
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявения иск,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – установяването с влязло в сила решение на
основанието и размера на вземането за главница към ответника, падежа на вземането
към ответника и размера на претенцията за законна лихва.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
Страните по делото не спорят, че с
влязло в законна сила на 05.08.2015 г., Решение № 1844/04.12.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1889/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХV
гр.с., З.В.Ж. е осъден да заплати на В.Т.Т. сумата от 26000 лева /като частичен
иск от 49 148.22 лева/, представляваща получена без основание при начална
липса на основание.
Няма спор между страните, а и от приложеното по
делото платежно нареждане се установява, че сумата по главното вземане е
преведена на 27.08.2015 г.
Съдът намира за неоснователно първото възражение
на ответника, че тъй като претендираната от ищеца сума – предмет на уважения
иск представлявала платени от него възнаградителни лихви и неустойки за забава,
то върху тези суми не се дължи законна лихва, поради следното:
Сумата от 26 000 лева се дължи на основание
влязло в законна сила решение, според което задължението за плащане на тази
сума произтича от връщане на даденото
при първоначална липса на основание.
Ето защо и, съдът намира, че след като главното
вземане не произтича от договорно задължение за заплащане на лихва и неустойка
за забава, а от неоснователно обогатяване, претенцията за заплащане на
мораторна лихва за забавеното изпълнение на това парично задължение не нарушава
забраната за анатоцизъм.
С оглед направените от ответника възражения,
основният спорен по делото въпрос е дали за процесния период вземането за
мораторна лихва е погасено по давност.
Според възраженията на ответника вземането за
лихва е погасено по давност, тъй като главното вземане се дължало от извършване
на плащането при начална липса на основание. Позовавайки се на Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, давностният срок за
връщане на престирано при начална липса на основание започва да тече от самото
извършване на престацията. В тази връзка ответникът поддържа, че тъй като в
конкретния случай сумите по главното вземане са изплатени в периода от
29.06.2006 г. до 17.08.2008 г., то счита, че оттогава е започнала да тече и
погасителната давност. Тъй като най-късната дата на последното плащане е от
2008 г., излага, че през 2011 г. е изтекъл тригодишния давностен срок, в който
се погасява правото да се получи законна лихва като обезщетение за забавено
плащане.
Съдът намира направеното възражение за
неоснователно, поради следното:
На първо място, в настоящото производство е
предявен иск по чл. 86 ЗЗД. Искът по чл.86 ЗЗД е самостоятелен иск и след
наличие на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по
отношение на законната лихва върху същата, няма пречка тази претенция да се
предяви в отделно производство, независимо от акцесорния й характер /в този
смисъл е задължителната за съдилищата практика, постановено по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009г., ІІ т.о на ВКС/.
В
настоящото производство се претендира законна лихва върху сумата от 26 000
лева за периода от 18.09.2012 г. – дата, следваща датата на депозиране на
исковата молба за заплащането на главното вземане, входирана на 18.06.2012 г.
до 27.08.2015 г. – датата на изплащане
на главното вземане изцяло.
С Решение № 1844/04.12.2012 г.,
постановено по гр.д. № 1889/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХV
гр.с., влязло в законна сила на 05.08.2015 г., ответникът З.В.Ж. е осъден да
заплати на ищеца В.Т.Т. сумата от 26000 лева /като частичен иск от
49 148.22 лева/, представляваща получена без основание при начална липса
на основание. Видно от същото решение липсва произнасяне за законна лихва,
което дава основание за предявяване на настоящия иск и го прави доказан по
основание, поради установената дължимост на главницата.
Освен това, за пълнота, съдът
намира, както се посочи и по – горе, сумата от 26 000 лева се дължи на
основание влязло в законна сила решение, според което задължението за плащане
на тази сума произтича от връщане на даденото при първоначална липса на
основание. Поради това, за главното вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване е приложима петгодишната давност, а не тригодишната, т.е. същото не
е погасено по давност.
В
конкретния случай, спорният въпрос не е относно дължимостта на главното
вземане, а за мораторна лихва за забава за периода на неизпълнение на главното
парично задължение. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на паричното
вземане. Това задължение не възниква от договора, или от закона, а само при поискване
– или като акцесорно вземане с предявяване на иска за главницата, или чрез
самостоятелен иск като последица от уважаване на иска за главница. В конкретния
случай, с предявяването на иска за заплащане на главницата – 18.06.2012 г.,
ищецът изрично е поканил ответника да изпълни претендираното парично
задължение. С влизане в сила на решението по този иск, претендираното вземане в
признатия от съда размер, се е превърнало в ликвидно и изискуемо, като неговата
изискуемост е възникнала от предявяването на иска. Следователно от началния
момент на поканата – 18.06.2012 г., когато ответникът е бил поканен да върне
сумата, с която неоснователно се е обогатил, същият е изпаднал в забава. От
този момент до окончателното плащане на сумата – 27.08.2015 г. същият дължи
обезщетение за неизпълнение на главното парично задължение. Тъй като ответникът
се позовава на давност, то следва да се изчисли дали през този период или през
част от него тази давност е изтекла. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД предвид основанието на процесното вземане – лихва за забава – давността е
тригодишна. Следователно задълженията за мораторна лихва, дължими за период,
предшестващ тригодишния период преди предявяване на настоящата искова молба, а
именно: преди 18.09.2012 г. действително са погасени по давност. Доколкото,
обаче претендираното обезщетение – предмет на настоящия иск, се отнася за
период, който е в рамките на посочения тригодишен период, то същото не е
погасено по давност. В конкретния случай, предявеният иск е за мораторна лихва
върху главницата за периода от 18.09.2012 г. до 27.08.2015 г. Началната дата на
този период е три години преди предявяването на настоящия иск - 18.09.2015 г.,
а крайната дата е свързана с плащането на главното вземане– 27.08.2015 г..
Безспорно е, че през този период ответникът не е извършвал плащане по
главницата, поради което същият е бил в забава за същия период.
Ето защо и предявеният иск е доказан по
основание и следва да се уважи.
За определянето на размера, съдът извърши
изчисления с програмен продукт „Апис– Финанси“, според
които дължимата мораторна лихва за забавено изпълнение на главното паричното
задължение от 26 000 лева за периода от 18.09.2012 г. до 27.08.2015 г.,
възлиза на 7784.14 лева. Следователно предявеният иск е доказан и по размер.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
се поражда право на разноски. Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 1186.90 лева,
от които 313.40 лева – заплатена държавна такса; 850 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение; 5 лева – платена държавна такса за обезпечителна
заповед; 18.50 лева – заплатена такса по сметка на Агенция по вписванията –
Пловдив за вписването на възбрана.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, съдът следва да
извърши преценка.
Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 719.21 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
тъй като същият е съобразен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия
за защита интересите на ищеца по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
З.В.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 7784.14 лв.
/седем хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.09.2012 г. до
27.08.2015 г. върху главница в размер на 26 000 лева, получена без
основание, при начална липса на основание и присъдена с влязло в законна сила
Решение № 1844 от 04.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1889/2012 г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, ХV гр.с., както и 1186.90 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и деветдесет
стотинки/ - деловодни разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
П.П.