Р Е Ш Е Н И Е № 61/6.4.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 59 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.40, ал.1
ЗДОИ по жалба на А.П.Ц. ***, телефон **********, е:mail-***, чрез адвокат М.Б.,***, ***
против Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на „ВиК"
ЕАД Бургас да се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
от А.П.Ц. на 06.02.2022 г. на електронната поща на „ВиК"
ЕАД Бургас с искане да му бъде предоставена следната информация: - копия на
всички фактури за заплащане на доставения течен хлор съгласно с приемо-предавателните протоколи попълнени и подписани при
получаването/предаването на тарите (пълни и празни) с
течен хлор за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022
г., като се претендира отмяната му и присъждане на съдебноделоводни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като в
писмена защита чрез упълномощения си адвокат подържа жалбата и исканията в нея.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно
заседание, като в писмена молба изразява становище, че липсва надлежно подадено
заявление за достъп до обществена информация, поради което жалбата е
неоснователна.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят А.П.Ц. е подал на 06.02.2022 г. на
електронната поща на „ВиК" ЕАД Бургас Заявление за достъп до обществена информация, с което
е поискал да му бъде предоставена следната информация: - копия на всички
фактури за заплащане на доставения течен хлор съгласно с приемо-предавателните
протоколи попълнени и подписани при получаването/предаването на тарите (пълни и празни) с течен хлор за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022 г.
Посочено е, че желае информацията да бъде предоставена
на посочения от него интернет адрес в PDF формат.
Видно от приложената разпечатка на електронната поща
на дружеството заявлението е получено на 06.02.2022 г.
В тази връзка Ц. е получил отговор по електронната си
поща от „ВиК" ЕАД Бургас, че за да бъде
разгледано заявлението му следва съгласно чл.57 от Общите условия одобрени от
КЕВР и действащи към момента за дружеството, искането да бъде сканирано
подписано от лицето или от упълномощен представител с нотариално заверено
пълномощно или внесено в деловодството на дружеството, или изпратено по пощата,
или доставено с куриер на посочения адрес.
Поради липсата на произнасяне по искането си
оспорващия атакува мълчаливия отказ на административния орган.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.2 АПК, като разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Мълчалив
отказ на Изпълнителния директор на „ВиК" ЕАД
Бургас да се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
от А.П.Ц. на 06.02.2022 г. на електронната поща на „ВиК"
ЕАД Бургас с искане да му бъде предоставена следната информация: - копия на
всички фактури за заплащане на доставения течен хлор съгласно с приемо-предавателните протоколи попълнени и подписани при
получаването/предаването на тарите (пълни и празни) с
течен хлор за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022
г.
Мълчаливия отказ е постановено при съществени
нарушения на процедурата предвидена в ЗДОИ за предоставяне на достъп до
обществена информация.
Закона за достъп до обществена информация урежда
обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация,
както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Закона се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България,
наричани по-нататък "органите", които са задължени субекти по силата
на чл.3 ЗДОИ.
След като задълженият субект е сезиран със заявлението
по чл.24 ЗДОИ, то е бил длъжен да постанови решение в срока по чл.28, ал.1
ЗДОИ, т.к. според правилото на чл.38 ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично
да се произнесе в законоустановения срок по
подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в
който при хипотезата на отказ мотивирано да посочи кои са фактическите и правни
основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената
информация.
Нормата на
чл.38 ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а с разпоредбата на
чл.39 ЗДОИ са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя.
Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че единствената призната
от закона възможност за процедиране на задължения субект, е да постанови
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до поискана
обществена информация, за което писмено да бъде уведомен заявителя.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗДОИ, в случай че не е ясно точно каква информация
се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това
и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, като срокът
по чл.28, ал.1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на
исканата обществена информация.
В настоящия случай не е налице последната хипотеза, т.к.
и административният орган не е предприел действия в тази насока, поради което
съдът приема, че органа е нарушил уредената процедура, в резултат на което е
изтекъл срока за произнасяне считано от 06.02.2022 г. и е налице мълчалив
отказ.
Неоснователно е и твърдението на ответната страна, че
заявлението не отговаря на изискванията за съдържание на чл.25, ал.1, т.1-4
ЗОДОИ.
Последния текст сочи, че заявлението за предоставяне
на достъп до обществена информация съдържа:1.трите имена, съответно
наименованието и седалището на заявителя; 2.описание на исканата информация; 3.предпочитаната
форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4.адреса за
кореспонденция със заявителя, които реквизити в случая, видно от самото
заявление, са налице в своята пълнота.
Не може да бъде споделено и становището, че
заявлението не е било подадено по надлежния ред, поради което не подлежи на
разглеждане и не се дължи произнасяне по него.
В ЗОДОИ изрично е регламентиран реда, по които се
прави искане за предоставяне на достъп до обществена информация и съгласно чл.24
от закона достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено
заявление или устно запитване, като заявлението се счита за писмено и в
случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща
по чл.15, ал.1, т.4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по
чл.15в и в тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Ето защо подаденото по електронната поща на
дружеството заявление отговаря на законовите изисквания и е недопустимо да се
поставят допълнителни ограничаващи такива с друг, различен от закон нормативен
акт, а още по-малко това може да става с общите условия на дружеството,
независимо от одобряването им.
В тази насока до приключване разглеждането на делото в
настоящата инстанция ответната страна не твърди и не установява да е налице
изрично произнасяне по подаденото заявление.
С оглед характера на уредените обществени отношения и
целта на приложимия материален закон и предвид разпоредбата на чл.39 ЗДОИ,
която задължава субектите по чл.3 да се произнасят с мотивирано решение и в
случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, съдът приема, че изпълнителния
директор на „ВиК" ЕАД Бургас е бил длъжен да се
произнесе с изричен акт в законоустановения срок по
подаденото до него заявление за достъп до обществена информация, какъвто акт
следва да бъде издаден и в случаите по чл.33 ЗДОИ. От друга страна при наличие
на предпоставките на чл.28, ал.1 ЗДОИ органа трябва по надлежния ред да уведоми
за това заявителя, като установяването на това обстоятелство е в тежест на
задължения субект.
Ето защо обжалваният мълчалив отказ само на това
основание следва да бъде отменен, а преписката съгласно чл.173, ал.2 АПК да
бъде върната на изпълнителния директор на „ВиК"
ЕАД Бургас за произнасяне по подаденото до него заявление с надлежен акт в
срока по чл.28 ЗДОИ и съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 АПК
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски съгласно представените платежни документи в общ размер на 710 лева,
включващ държавната такса и възнаграждението за един адвокат.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Мълчалив отказ
на Изпълнителния директор на „ВиК" ЕАД Бургас да
се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено от А.П.Ц.
на 06.02.2022 г. на електронната поща на „ВиК"
ЕАД Бургас с искане да му бъде предоставена следната информация: - копия на
всички фактури за заплащане на доставения течен хлор съгласно с приемо-предавателните протоколи попълнени и подписани при
получаването/предаването на тарите (пълни и празни) с
течен хлор за периода от 01.01.2021 г. до 01.02.2022
г.
ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на „ВиК" ЕАД Бургас за произнасяне съобразно указанията в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА „ВиК" ЕАД-Бургас,
гр.Бургас, кв."Победа", ул."Ген. Владимир Вазов" №3 да
заплати на А.П.Ц. *** направените по делото разноски в размер на 710 (седемстотин
и десет) лева.
На основание чл.40, ал.3
ЗДОИ решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на
страните по реда на чл.138, ал.3 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете