№ 301
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100647 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. Т. от гр. К. чрез адв.
Апостолова от САК срещу Община К..
Ищецът твърди, че на 05.09.2023 год. около 12.30 ч. се движел с колело по пътното
платно по ул. „Й.Й.“ в гр. К., като на кръстовището с ул. „С.“ предната гума на колелото
попаднала в необезопасена отводнителна шахта, чийто капак бил частично разрушен и
вдлъбнат от едната страна. Липсвала сигнализация, която да ограничи преминаването на
хора и МПС оттам. При падането ищецът изпитал изключително силни болки в областта на
левия долен крайник, като останал неподвижен и няма ясен спомен за случилото се. В
непосредствена близост до мястото на инцидента имало сервиз за ремонт на автомобили,
пред който имало хора, които видели инцидента и оказали помощ на пострадалия. Свидетел
– очевидец се обадил на тел. 112 и на място пристигнал екип на „Спешна помощ“, който
откарал ищеца в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. С.. Констатирано било след извършените
прегледи, че в резултат на падането ищецът получил следните травматични увреждания:
мозъчно сътресение със създадена реална опасност за живота му; разкъсно-контузни рани по
лицето и лявата ръка и пертрохантерно закрито счупване в областта на лявата тазобедрена
става с болка, оток и ограничен обем на движение за период повече от 30 дни. По-късно
същия ден на ищеца била извършена операция „открито наместване на фрактура“ с
вътрешна фиксация, като в лявата бедрена кост на ищеца бил поставен титаниев пирон с
дължина 235 мм. Ищецът останал в болницата до 12.09.2023 год. След операцията ищецът
не можел да става и да ходи. Грижи за него полагали съпругата му и двамата му сина.
Въпреки приема на лекарства и инжекции двата долни крайника на ищеца отекли и получил
силно възпаление на лявата подбедрица на мястото на операцията. Заради възпалението
поддържал дълго време висока температура. Поради постепенното влошаване на
здравословното му състояние бил приет по спешност на лечение в МБАЛ „Централна
1
клинична база“- С. /МВР болница/, където бил лекуван през периода 20.09.-29.09.2023 год.
Назначено му било медикаментозно лечение, но поради залежаването ищецът получил
декубитални рани, които съпругата му промивала и превързвала няколко пъти дневно.
Болките и страданията с времето не намалявали. Ищецът продължавал да не може да се
обслужва сам, не можел дори да се храни сам, ползвал памперси. Нощно време изпитвал
особено силни болки. Останал на легло в продължение на повече от 5 месеца. Освен силните
физически страдания в резултат на уврежданията ищецът претърпял и сериозен психически
стрес и страх за живота си. След първите пет месеца започнал постепенно да се придвижва с
проходилка, а на деветия месец след инцидента започнал да ползва патерици, с които ходи и
понастоящем, тъй като левият му крак е оточен и болезнен и досега. Счита, че отговорност
за инцидента следва да носи ответника, чието задължение е да поддържа пътя и пътната
инфраструктура в състояние, осигуряващо безопасно и удобно придвижване на
пешеходците – чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, чл.
11 от ЗОС, поради което е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответната община, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата 80 000 лева – обезщетение за претърпените от инцидента
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2023
год., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 926,26 лева /съгласно
изменение на исковете в о.с.з. на 15.05.2025 год./, както следва: 40 лева - потребителска
такса; 2 118 лева – стойността на закупен пирон; 270 лева – специализиран превоз –
транспорт с линейка; 126,10 лева – разходи за лекарства съгласно касов бон от 25.07.2024
год.; 3,79 лева – разход за лекарства съгласно касов бон от 25.07.2024 год.; 6,16 лв. - разход
за лекарства съгласно касов бон от 25.07.2024 год.; 14,30 лева – разход за лекарства съгласно
касов бон от 06.10.2023 год.; 6,60 лв. - разход за лекарства съгласно касов бон от 06.10.2023
год.; 6,83 лева – разход за лекарства съгласно касов бон от 04.10.2023 год.; 110,50 лева –
разход за лекарства съгласно касов бон от 02.10.2023 год.; 36,60 лв. – разход за лекарства
съгласно касов бон от 02.10.2023 год., 60,76 лева – разходи за лекарства съгласно 2 бр.
касови бонове на л. 88 и 126,10 лева – разходи за лекарства съгласно касов бон от 22.08.2024
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск,
вкл. твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Твърди, че
въпросната отводнителна шахта се поддържа в добро състояние и е обезопасена от
общината, така че да не представлява опасност за пешеходците и др. лица на пътя. Падането
на ответника от велосипеда, който е управлявал върху или в близост до шахтата не е по
причина на това, че е липсвал бетонов капак или решетка, покриващи отводнителната шахта,
нито е причина соченото от ищеца частично разрушаване или вдлъбване. Състоянието на
дъждоприемната шахта не е причина за инцидента. Същият е резултат от други причини,
свързани със здравословното състояние на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца. Твърди също така, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено. Моли съда да отхвърли исковете изцяло като
неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
2
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от епикриза от 12.09.2023 год. ищецът постъпил в УМБАЛСМ „Н. Й.
Пирогов“ ЕАД на 05.09.2023 год. по повод травма на крака – пертрохантерно закрито
счупване на лява тазобедрена става след падане с колело. Била извършена оперативна
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Според епикриза от 29.09.2023 год. на МБАЛ-Централна клинична база-С. към МВР
ищецът постъпил в лечебното заведение на 20.09.2023 год. за консервативно лечение на
съдова недостатъчност. Видно от снетата анамнеза, след претърпяната операция на лявото
бедро на 16.09.2023 год. ищецът се оплаква от подуване, посиняване и болка в
проксималната област на лявото бедро, като към този момент продължава
антикоагулантната терапия с фраксипарин. Същият е претърпял и операция за венозна
тромбоза на лява подбедрица през 2009 год. Поставената окончателна диагноза на ищеца е
„флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“. Предписано е
консервативно лечение, както и наблюдение от ортопед и съдов хирург.
Според епикриза, издадена от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, Г. Т. постъпил в лечебното
заведение на 27.05.2024 год. и е изписан на 01.06.2024 год., като окончателната диагноза е
„лумбална остеохондроза с полирадикулопатия двустранно, повече вдясно, с тежки
дегенеративни промени в лумбален отдел“ и придружаващи заболявания „артериална
хипертония“ и „остеопороза“. Постъпил е с оплаквания от силна болка в кръста и дясното
подребрие с разпространение по страничната повърхност на дясното бедро, страничната
част на подбедрицата до малките пръсти. Съобщил за падане с колело девет месеца по-рано,
като оттогава ходи с проходилка. Проведено е медикаментозно лечение и е изписан с
подобрение и стациониране на неврологичната симптоматика, както и подобряване в обема
на движение в засегнатия вертебрален отдел.
Видно от епикриза от МБАЛ „Княгиня Клементина-С.“ ЕАД ищецът е постъпил в
болницата, отделение по Кардиология, на 18.06.2024 год. и е изписан на 22.06.2024 год. с
диагноза „БТЕ – субмасивна форма, артериална хипертония“. Постъпил е с оплаквания от
умора и задух при по-ниски от обичайните физически усилия и тежка обща отпадналост,
както и прогресиращи отоци на долните крайници. Направени са изследвания и е назначена
медикаментозна терапия.
Видно от фактура № ********** от 12.09.2023 год., ищецът е заплатил
потребителска такса в размер на 40 лева в полза на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
По фактура № 70000 от 12.09.2023 год. ищецът е заплатил сумата 2 118 лева за
проксимален бедрен пирон и винтове в полза на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Видно от фактура № ********** от 08.10.2023 год. ищецът е заплатил сумата 270
лева за специализиран транспорт с линейка.
Представени са и касови бонове за закупени лекарства на обща стойност 497,74 лева,
от които ищецът е заплатил в брой следните суми /останалата част се поема от НЗОК, видно
от самите бонове/: 41,15 лева по касов бон от 25.07.2024 год., 2,71 лева по касов бон от
25.07.2024 год., 3,97 лв. по касов бон от 25.07.2024 год., 14,30 лева по касов бон от
06.10.2023 год., 6,60 лева по касов бон от 06.10.2023 год., 6,83 лева по касов бон от
04.10.2023 год., 110,50 лева по касов бон от 02.10.2023 год., 36,60 лева по касов бон от
02.10.2023 год., 60,76 лева по 2 бр. касови бонове от 14.08.2024 год. и 41 лева – по касов бон
3
от 22.08.2024 год, или общо 324,42 лева.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице В. С. от
19.11.2024 год. при посещение на мястото на инцидента процесната дъждоприемна шахта се
намира в близост до кръстовището на ул. „Й.Й.“ и ул. „С.“ в гр. К., като същата е общинска
собственост съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, тъй като е част от канализационната
система /§7, ал. 7 от ПЗР на ЗМСМА/. Шахтата ес размери 44/48 см. и се състои от метална
рамка, която е на нивото на асфалтовата настилка и бетонова решетка. По решетката на
шахтата няма деформации, отчупени парчета или други нарушения. От едната страна
шахтата е пропаднала с 5 см. спрямо нивото на настилката на улицата. Капакът на шахтата
не отговаря на размера на металната рамка, а е с 4 см. по-къс по посока на Медицинския
център /снимки 4 и 5/. Видно от снимка № 3 към заключението, дъждоприемната шахта не е
ситуирана правилно. За да изпълнява водоотвеждането на повърхностните води правилно, тя
трябва да е изпълнена в близост до бордюра, където се оттичат дъждовните води по
напречния наклон. Освен това, видно от снимка № 3 шахтата е затлачена, а почистването й е
елемент на поддръжката. Следователно, същата не е част от съоръженията за отводняването
на пътя. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з на 14.02.2025 год. шахтата се
намира на около 2 метра от бордюра и не изпълнява предназначението си. Независимо от
затлачването, нивото на шахтата не е на нивото на настилката. През годините е бил правен
опит да се направи бетоново прагче, което да компенсира по-малката дължина на капака на
шахтата, но той въпреки всичко е по-къс и се получава пропадане, като с категоричност в
случая е налице 5 см. понижение на нивото на решетката.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р К. С. от
29.11.2024 год. при направения личен преглед на ищеца същият съобщил, че след падането с
колелото бил откаран с линейка в болница Пирогов, където вечерта била извършена
операцията. След изписването му от болницата бил на легло, като след няколко дни левият
крак много отекъл в областта на бедрото и станал много болезнен. Бил откаран в МВР-
болница,където отворили средната рана и от нея изтекло много кръв и гной, като раната не
се затворила един месец. Не му била разрешена рехабилитация от лекарите заради
стентовете в артериите на краката. Бил няколко месеца на легло, след което проходил с
патерици, с които ходи и досега. Мускулите на краката му отслабнали и не може да ходи
продължително време. Има болки в лявата тазобедрена и колянна става. Има болки и в
кръста отляво. Обективно се установява накуцваща походка вляво, като ходи с патерици.
Има ограничен обем на движение в двете тазобедрени стави. Налице са три оперативни
белега от външната страна на лявото бедро, разположени един над друг по линията на
интрамедуларния пирон. При ищеца са налице и варикозни промени на двете подбедрици.
Според вещото лице при процесния инцидент ищецът е получил счупване на лявата бедрена
кост в горния й край, като е вероятно установеното увреждане да бъде получено по
описания в исковата молба начин. Медикобиологичния характер на увреждането е „трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни“. При ищеца е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Ищецът два месеца е бил на
легло, след което проходил с патерици, с което ходи и понастоящем. Не е провеждал
рехабилитация поради лекарска забрана. През периода на възстановяване е имало
усложнение – хематом с възпаление на оперативната рана и тромбофлебит на лява
4
подбедрица. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първия
месец болките са били с по-голям интензитет. И към момента на прегледа ищецът съобщава
за болки в лява тазобедрена и колянна стави. Прогнозата за пълно възстановяване е
песимистична. Направените разходи по приложените фактури са във връзка с проведеното
лечение на ищеца, с изключение на финансовите бонове за „Блокбис“ и „Спиронолактон“,
които медикаменти са за лечение на сърдечни заболявания, както и „Новарикс“, който е
медикамент за лечение на разширени вени. Според устните обяснения на вещото лице в
о.с.з. на 14.02.2025 год. ограниченият обем на движение на ставите най-вероятно се дължи
на двумесечното залежаване, т.е. при ищеца е налице обездвижване, което е довело до
ограничен обем на движение и в двете тазобедрени стави. При пациент на средна възраст 30
-40 години нормалното възстановяване при подобен род травми е от 5-6 до 8 месеца.
Възрастта на ищеца, както и придружаващите му заболявания – сърдечно заболяване и
тромбоза, удължават периода на възстановяване.
Според показанията на св. Т.а – съпруга на ищеца, инцидентът настъпил на
05.09.2023 год. около 12.30 ч., докато ищецът се придвижвал с колело от гр. К. към с. Г.,
където семейството имало вилно място и имало животни и градина. По време на движение
ищецът бил засечен от кола, при което предната гума на колелото попаднала върху шахтата,
и ищецът паднал и си счупил крака. Дотогава ищецът всеки ден минавал по този маршрут с
колелото без инциденти. Ищецът обяснил впоследствие, че лек автомобил се движел точно
зад него преди инцидента и за да му направи път, отклонил встрани и попаднал върху
шахтата. След операцията останал в болницата 5 дни, като при изписването бил
транспортиран с частна линейка. След изписването се чувствал много зле. Вкъщи трябвало
да му се бият инжекции и да се сменят превръзките. Впоследствие се получила инфекция на
крака, заради която постъпил в МВР-болница, докъдето отново бил транспортиран с частна
линейка. Там бил 10 дни на системи и антибиотици. Свидетелката била негов придружител
в болницата и се грижела за него. След изписването отново се чувствал зле, като до края на
месец октомври свидетелката останала вкъщи, за да се грижи за съпруга си. Три, четири
месеца бил напълно неподвижен. Ползвал инвалидна количка – тоалетна. После започнал да
се изправя с помощни средства и с подкрепата на близките си. И понастоящем ползва
патерици, защото е нестабилен. Преди инцидента ищецът бил много активен и редовно се
придвижвал с колело. Обездвижването заради инцидента му се отразило много зле.
Според показанията на св. Т. – син на ищеца, инцидентът станал на кръстовището на
ул. „Й.Й.“ и ул. „С.“, като непосредствено след инцидента свидетелят го заварил на място с
изметнат крак и в безпомощно състояние, малко след шахтата, която била хлътнала.
Спешната помощ била на място и бил откаран в болница „Пирогов“. Споделил, че го
доближила кола и за да избегне удара се отклонил плътно вдясно и тогава предната му гума
попаднала в шахтата, не могъл да се задържи поради удара в рамката на колелото и паднал
на лявата си страна. Счупил бедрената кост на левия крак. Към момента на инцидента
ищецът живеел в с. Г., а свидетелят - в гр. К.. След изписването ищецът бил откаран в дома
на свидетеля, където останал 10 дни и синът му биел инжекциите за разреждане на кръвта.
Ползвал специализиран стол за тоалетна. Изпитвал постоянно болки. Получил инфекция и
постъпил отново на лечение – в МВР-болница. Там бил на антибиотично лечение, като
инфекцията била овладяна, но самото раздвижване било много трудно. Ищецът бил на легло
около 6 месеца, а лечението продължило 8 месеца. В момента се придвижва с патерица.
5
Съпругата му била ангажирана постоянно да му помага. Ищецът след инцидента станал
притеснен, изнервен, раздразнителен.
Съгласно показанията на св. Т. – съсед на ищеца, която работи в магазин на
кръстовището на процесния инцидент, ищецът всеки ден се придвижвал с колело по един и
същ маршрут. При инцидента свидетелката го чула да вика и излязла от магазина. Намерила
го паднал на улицата и плачещ от болка, като споделил, че кола го засякла, след което
попаднал в шахтата. Свидетелката викнала спешна медицинска помощ и успяла да се
свърже по телефона със сина на ищеца. Изпитвал много силни болки в единия крак. Повече
от една година след инцидента ищецът се чувства зле и се придвижва с патерици, както и
понастоящем. Състоянието на шахтата към момента на инцидента не било добро.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен
начин твърдяното противоправно поведение /бездействие/ на ответника. Община К. в
качеството й на собственик на общинските пътища има задължение да осигурява цялата
дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 31 от Закона за пътищата/,
включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година /§1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на
неравност /препятствие/ на платното за движение – пропаднала 5 см. дъждоприемна шахта е
резултат от неизпълнение на посочените задължения на общината, от което бедействие са
причинени и вредите на ищеца.
Съгласно §1 т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и наличието на предмети, вещества или
др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. По делото не се
спори, че улицата, на която се е намирала необезопасената шахта, е общински път, по
смисьла на чл. 3 от Правилника на Закона за пътищата, който е публична общинска
собственост, като съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за пътищата, собствеността се разпростира
върху всички елементи при условията на чл. 5 от ЗП, включително и за пътните съоръжения
/чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП/. По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП пътни съоръжения са: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните
съоръжения, в т.ч. дъждоприемните шахти. Шахтата е част от техническата инфраструктура
на града – т. нар. канализационна мрежа. Дъждоприемните шахти се намират в райони с
интензивно движение и поради тази причина следва да бъдат проектирани устойчиво на
6
външни натоварвания, като капаците им с горната повърхност се намират на нивото на пътя.
Установи се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че шахтата е пропаднала
с около 5 см. откъм страната на находящия се в близост МЦ, следователно представлява
препятствие на пътя по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Ремонтът и
обезопасяването на шахтата на улицата, където е настъпил инцидентът, е задължение на
общината, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на ответника да отстрани
повредата на съоръжението ангажира отговорността му по чл. 49 ЗЗД.
По делото е доказана също така причинната връзка между настъпилия инцидент –
падането на ищеца и констатираната неравност от шахтата на пътното платно, тъй като от
събраните гласни доказателства се установи, че при отклонение вдясно за даване
предимство на движещ се непосредствено зад ищеца лек автомобил, предната гума на
колелото попаднала в шахтата, при което ищецът паднал и получил описаните в исковата
молба увреждания. За това свидетелстват св. Т.а и Т. /възпроизвеждат споделеното от самия
пострадал непосредствено след инцидента/, чиито показания съдът преценява при
приложение правилото на чл. 172 ГПК, но доколкото същите съвпадат с показанията на
свидетеля Т., за която няма данни да е заинтересована по някакъв начин от изхода от спора и
която лично възприела находящата се в близост до падналия на земята пострадал шахта в
неизправност, то тези показания следва да бъдат изцяло възприети.
Съдът намира за недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносносния резултат от страна на ищеца. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Не се установи падането на ищеца на пътното платно да
се дължи на проявено от негова страна невнимание, като не са ангажирани доказателства,
въз основа на които да се приеме, че ищецът обективно при проявено по-голямо внимание е
могъл да се предпази от падане и да избегне неравностите по пътя. Не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. В случая не са налице предпоставките даващи основание да се приеме,
че е налице съпричиняване. В случая вредата е настъпила за ищеца именно от неправилно
поставено съоръжение на канализационната мрежа, без значение къде се е намирало то.
Освен това, установи се от СТИ на в.л. В. С., че шахтата не се е намирала в близост до
бордюра, където се ситуират подобни шахти /на мястото на оттичане на дъждовните води/,
поради което изобщо не е част от съоръженията за отводняването на пътя; не е следвало да
се предполага, че ще се намира на това място от пътя, респ. нямало е как да се предвиди от
страна на ищеца, че колелото ще попадне върху неизправната шахта. С оглед изложеното и
доколкото ответникът носеше доказателствената тежест да установи по категоричен и
несъмнен начин възражението си за съпричиняване от страна на ищеца, което не бе
направено, съдът намира, че такова не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото по несъмнен начин е доказано посредством приетите медицински
документи и заключение на СМЕ, че вследствие инцидента ищецът получил счупване на
лявата бедрена кост в горния край, което е наложило оперативно лечение, изразяващо се в
7
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и
винтове. Установи се също така, че през периода на възстановяване е имало усложнение –
хематом с възпаление на оперативната рана и тромбофлебит на лява подбедрица, което е
наложило повторното му хоспитализиране за медикаментозно лечение. През периода на
лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първия месец болките са били с много
голям интензитет. Според показанията на свидетелите 3-4 месеца след инцидента ищецът
бил на легло, а после започнал да се изправя с помощни средства и с подкрепата на
близките си, като и понастоящем ползва патерици и пълното му възстановяване е
невъзможно. Преди инцидента ищецът бил много активен и редовно се придвижвал с
колело. Обездвижването заради инцидента му се отразило много зле.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга
страна в константната съдебна практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК – напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение № 130
от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и мн. др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания.
Съдът съобрази описаното по-горе увреждане и последиците от него, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при
инцидента – 80 г. възраст, която макар по принцип да не се характеризира с много
динамичен начин на живот, при ищеца не е препятствала неговата значителна активност,
включително каране на колело на дъги разстояния; обстоятелството, че ежедневието на
ищеца е било значително променено, тъй като оттогава същият не само не може да се
придвижва с колело, да се грижи за градината и животните /нещо, което активно е вършел
преди инцидента/, не може дори вече да се придвижва нормално /според показанията на св.
Т. – „За последно го видях преди месеци и не е добре, тъй като не ми харесва вида му.
Половин човек. И към настоящия момент ползва патерици, за да се придвижва“/ и тези
последици най-вероятно ще останат до края на живота му, тъй като прогнозите за пълно
възстановяване са песимистични /в.л. С./. Съдът съобрази и интензивните болки при ищеца,
особено през първия месец след инцидента, както и продължителната невъзможност за
самостоятелен живот, нужда от чужда помощ и свързаните с това неудобства;
продължителността на основния лечебен и възстановителен период – около 8 месеца;
обстоятелството, че ищецът не се е възстановил и към момента, като се придвижва с
патерица. Поради дългото обездвижване и наличните при ищеца отпреди инцидента
8
заболявания се е влошило и състоянието на другата тазобедрена става. Според устните
обяснения на вещото лице в о.с.з. на 14.02.2025 год. ограниченият обем на движение на
ставите най-вероятно се дължи на двумесечното залежаване, т.е. при ищеца е налице
обездвижване, което е довело до ограничен обем на движение и в двете тазобедрени стави.
Възрастта на ищеца, както и придружаващите му заболявания – сърдечно заболяване и
тромбоза, са удължили многократно периода на възстановяване.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и с оглед принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди е 35 000 лева, като
за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не се установиха неимуществени вреди с такъв интензитет и
продължителност, които да обуславят уважаване на иска в пълния претендиран размер,
който е прекомерно завишен. Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането /деликта/ – 05.09.2023 год. до
окончателното изплащане
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът намира следното:
Направените разходи по приложените фактури са във връзка с проведеното лечение
на ищеца, с изключение на финансовите бонове за „Блокбис“ на стойност 3,79 лв. и
„Спиронолактон“ на стойност 6,16 лева, които медикаменти са за лечение на сърдечни
заболявания, както и „Новарикс“ на стойност 36,60 лева, който е медикамент за лечение на
разширени вени. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо
сумата 2 709,14 лева – обезщетение за имуществени вреди, както следва: 40 лева - заплатена
потребителска такса; 2 118 лева - закупен проксимален бедрен пирон и винтове; сумата 270
лева – разходи за специализиран транспорт с линейка, както и закупени лекарства на обща
стойност 281,14 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 2 926,26 лева
/съгласно изменение на иска в о.с.з. на 15.05.2025 год./ искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът дължи и
законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.08.2024 год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ищецът е бил представляван от адв.
Апостолова по силата на договор за безплатна правна защита и съдействие на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска. Минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 7284 лева,
изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год., като предвид
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата сумата 3278 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 4015 лева
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на Софийски окръжен съд и сумата 1868 лв.,
представляваща дължима държавна такса и деловодни разноски съобразно уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община К. да заплати на Г. К. Т. ЕГН ********** от гр. К. сумата 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от счупване на счупване на лявата бедрена кост в горния край в резултат на
настъпило на 05.09.2023 год. непозволено увреждане, а именно – докато ищецът се движел
с колело по пътното платно по ул. „Й.Й.“ в гр. К., на кръстовището с ул. „С.“ предната гума
на колелото попаднала в необезопасена отводнителна шахта, чийто капак бил частично
разрушен и вдлъбнат от едната страна, при което ищецът паднал на лявата си страна и
получил описаните увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.09.2023 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до пълния предявен размер
от 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община К. да заплати на Г. К. Т. ЕГН ********** от гр. К. сумата 2 709,14
лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 05.09.2023 год.
непозволено увреждане, както следва: 40 лева - заплатена потребителска такса; 2 118 лева -
закупен проксимален бедрен пирон и винтове; 270 лева – разходи за специализиран
транспорт с линейка, както и 281,14 лева – разходи за лекарства, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.08.2024 год. до
окончателното изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди за разликата над 2 709,14 лева до пълния предявен размер от 2 926,26
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. К. Т. ЕГН ********** от гр. К. да заплати на Община К. сумата 4015
лева разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община К. да заплати на адвокат Я. К. Симова-Апостолова от САК, личен
№ **********, гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 18, блок Д, ет. 1, офис 107, сумата 3278
лева адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца Г. К.
Т., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. и чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община К. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата 1868
лв., представляваща дължима държавна такса и деловодни разноски съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10