№ 200
гр. П., 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М.ела Г. С.а
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от М.ела Г. С.а Гражданско дело №
20243520100004 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.108 от ЗС, ведно с искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт.
Ищецът - „***“ ЕООД, с.В., общ. П., представлявано от управителя И.П. И., действащ
чрез адв. Ц. Х. от ТАК твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот № ***г.
на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания (АДВ), Регионална дирекция
– В., „***“ ЕООД е обявено за купувач на трафопост, разположен в имот № 650 в землището
на с.В., общ. П..
Постановлението било вписано в Службата по вписванията при Районен съд – П. на
***
През 2023г. ответникът ***“ се снабдил с нотариален акт № 56, том I, дело № 56 от
20.01.2023г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който се легитимирал като
собственик на сгради, разположени в имот № 650, а именно:
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 94 кв.м, с предназначение-Промишлена сграда,
брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с идентификатор-** по КК и КР
на с.В.;.
СГРАДА с идентификатор-**.4 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 37 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В.;
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 43 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
1
Твърди се, че ответникът захранвал собствените си сгради с ел.енергия, именно от
процесния трафопост, с изричното съгласие на ищеца. До момента на снабдяването си с
нотариален акт, ответникът не бил установявал владение, с изключение на осигурения му от
ищеца достъп за нормално ползване, и не упражнявал фактическа власт върху сградата на
ищеца. Не бил отблъснал владението на ищеца, нито демонстрирал ясно пред него, или
трети лица намерение да владее сградите за себе си.
От друга страна с Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа,
собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД от 03.01.2017г., ищцовото дружество като
собственик на трафопоста сключило договор със собственика на ел. мрежата, а през 2017г.
на 18.12.2017г. ищецът отново като собственик сключил договор за абонаментно
поддържане на трафопоста.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
описаните в исковата молба имоти, и му бъде предадено владението върху същите, като при
уважаване на иска и на осн.чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК, да се отмени Нотариален акт ***г.,
вписан в СВ при РС-П..Претендират се разноски.
В с.з. редовно призован се упълномощен представител- адв.Ц.Х. от ТАК, която по
същество пледира за уважаване на предявения от тях иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника ***“, с.О., общ.
П., представлявано от Н. В.К., с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна, с възражения, за липса на
правно основание за придобиване на собствеността върху процесните имоти от страна на
ищеца. Проведената публична продан през 2004г. била опорочена, тъй като не са били
спазени разпоредбите на действащото към онзи момент законодателство (ДПК отм). Имотът
не е бил включена в кадастралните карти към момента на проданта и не е имала траен
градоустройствен статут. Постановлението за възлагане от 2004г. било вписано едва през
2008 г., което поставяло под въпрос неговата законосъобразност.
С публичната продан не била прехвърлена собственост върху недвижим имот
(„трафопост“), а само съоръжението. Постановлението за възлагане не посочвало, че
сградата „трафопост“ е прехвърлена заедно с право на строеж върху мястото.
Твърди се също, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху сградите,
а поддръжката и ремонтите са били извършени изцяло от ответника.
Ответникът твърди, че е упражнявал явно, непрекъснато и несмущавано владение
върху сградите за период над 15 години (от 20.12.2007 г). до момента на подаване на
исковата молба) и е станал техен собственик по давностно владение.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение,
с което искът да бъде отхвърлен.
В с.з. редовно призован се явява лично законния представител, заедно с упълномощен
представител - адв.М.М. от РАК, който по същество пледира за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното постановление за възлагане на недвижим имот № ***г. на АДВ РД-
В., се установява, че по повод ликвидацията на „**“ ЕООД, с.В., общ.П. и образувано
изп.дело №8138/2001г. по описа на АДВ РД-В., на „***“ ЕООД с.В. е възложен следния
недвижим имот:Трафопост, находящ се в имот №650, в землището на с.В., представляващ
едноетажна монолитна сграда /без земя/, със застроена площ 175 кв.м. ведно с изградените в
него съоръжения, при съответни граници и съседи. Видно от приложеното постановление
2
същото е вписано в СВ при РС-П. под №79, т.8, дело 13061/31.07.2008г.
От приложеното писмо изх. № *** г. на ТД на НАП – В., офис – Т., се установява, че
изп.дело №8138/2001г. по описа на АДВ РД-В., е унищожено с Акт за унищожаване на
неценни документи от 09.08.2017г.
Не се спори, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
чрез търг с явно наддаване, вписан в СВп-П., вх. № *** г., акт № ** г., собственик на терена,
в който се намира процесния трафопост е ответника по делото - ***“, с.О., общ. П..
От представеното удостоверение за приемане на обект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри № ** г. изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър
– гр.Т. и проект за изменение на КККР за сгради в поземлен имот с идентификатор **, както
и от приложените скици на сграда № *** г., изд. от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр.Т., се установява, че понастоящем трафопоста представлява:
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 94 кв.м, с предназначение-Промишлена сграда,
брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с идентификатор-** по КК и КР
на с.В.;.
СГРАДА с идентификатор-**.4 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 37 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В.;
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 43 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
Не се спори и за това, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание обстоятелствена проверка, вписан в СВ – П., вх. рег.№ 88/20.01.2023
г., акт 56/2023 г., ответника е признат за собственик на описаните по-горе сгради. С писмо
изх. № 11-01-45#1/20.02.2025 г. на Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“, се
установява, че описаните по-горе сгради са декларирани от ответната страна, на 10.01.2023г.
По делото са приложени договор за абонаментно поддържане на трафопост от
18.12.2017г. между „***“ ЕООД с.В. и „ЕЛ“ ЕООД гр.Р., договор за достъп и пренос на
електроразпределителна мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД от 03.01.2018г.,
писмо от 14.12.2017г. относно заявление № 4716904/11.12.2017г. за получаване на достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД, списък на
средствата за търговско измерване на електрическа енергия на обектите на търговски
участник, кл.№ ** – „***“ ЕООД, както и и фактура № *** г. за кл.№ **; Приложение А към
фактура № ** г. за кл.№ **, от които се установява, че ищцовото дружество е сключвало
договори за абонментно поддържане пренос на ел.енергия за трафопост „селски“ тип 20/0,4
kV,1x400kVa, находящ се при обект:кладенец и за трафопост „селски“ тип ***.
От изготвената по делото съдебно техническа експертиза, се установява, че
процесните сгради с идентификатори **.3, **.4 и **.5 се намират в Поземлен имот с
идентификатор ** по КККР за неурбанизирана територия в землището на с.В., общ.П.,
идентичен с поземлен имот №** по КВС за землището на същото населено място, който
имот е образуван от поземлен имот №** по КВС.
От заключението се установява, че процесните сгради не са отразени в нито един от
3
кадастралните планове на с. В. (от 1911г., от 1969г. и от 1989г.), и попадат извън
регулационните граници на населено място. Във втория и третия план на селото, сградите
попадат в обхвата на поземлен имот №726, записан в разписния лист на стопански двор на
ТКЗС, съотв.стопански двор на АПК.
Вещото лице е установило още, че Общинската служба по земеделие П. не разполага
с данни за одобряване на план за земеразделяне на с. В., който впоследствие се преименува в
карта на възстановената собственост (КВС). В скица №*** г. (Приложение №1 към
експертизата), издадена от ПК- П., е отразен поземления имот №** и едноетажна монолитна
сграда (трафопост) със застроена площ 175 кв. м., която сграда по местоположението си и
застроената площ съответства на процесните сгради, отразени в кадастралната карта с
идентификатори **.3, **.4 и **.5 (94+37+43=174 кв. м)
От администрацията на Област Т. е предоставен Акт за държавна собственост
№2089/08.12.1999г. (Приложение №2 към експертизата), в който е описана едноетажна
монолитна сграда (трафопост) със застроена площ 175 кв. м., която сграда е включена в
капитала на „**" ЕООД с. В., без да е посочена годината на построяването й. В предходния
АДС №867/12.11.1997г. (Приложение №3 към експертизата) е описана сграда (трафопост) с
площ 46 кв. м., изграден през 1981 г. От предоставен Акт за държавна собственост №3150 от
20.01.2003 г. (Приложение №4 към експертизата) в поземлен имот №** е описана
едноетажна монолитна сграда (трафопост) със застроена площ 175 кв. м. Към АДС е
приложена скица №*** г. (Приложение №1), в която е отразен поземления имот №** и
едноетажна монолитна сграда (трафопост) със застроена площ 175 кв. м. В АДС
№867/12.11.1997г. е отразено, че сградите включени в капитала на „**" ЕООД с. В., са
строени в периода от 1969 до 1986 г. , а в този от 1999г. сградите са включени в капитала на
„**" ЕООД / в ликвидация/
Вещото лице не е установило да се съхраняват строителните книжа за сградата
(одобрени проекти, разрешения за строеж, протоколи за строителна линия и ниво, актове за
узаконяване) и въвеждането в експлоатация, поради което и не дава категоричен отговор
кога същата е построена.
В постановление за възлагане на недвижим имот от 09.12.2004г. описания недвижим
имот съответства на описаното в АДС №3150/20.01.2003. и отразеното в скица №*** г.
Заключението е, че описаният в постановлението за възлагане на недвижим имот
„Трафопост" по местоположението си в имота, както и по общата застроена площ
съответства на процесиите сгради с идентификатори **.3, **.4 и **.5.
От Общинска служба по земеделие П. били предоставени пълни истории на поземлен
имот №** и поземлен имот №** (Приложения №5 и №6 към експертизата), от които става
ясно, че поземлен имот №**, описан в Нотариален акт №82, том IX, per. №9157, дело №1682
от 20.12.2007 г., представлява част от поземлен имот №**, който имот е записан като
собственост на държавата.
През 2017 г. със Заповед №РД-18-585/31.10.2017 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е одобрена кадастрална карта за
неурбанизирана територия в землището на с. В.. За изработването на кадастралната карта са
използвани данните от КВС.
В кадастралната карта поземлен имот №** е отразен с идентификатор **. При
изработването на кадастрална карта, едноетажна монолитна сграда (трафопост) със
застроена площ 175 кв. м не се отразява. През 2021 г. по повод на подадено заявление от Н.
В.К. (представителя на ответника по делото), СГКК Т. извършва изменение на КККР, като
нанася сгради с идентификатори **.3, **.4 и **.5.
По смисъла на ЗТСУ /отм./, който нормативен акт е действал в периода на
изграждането на сградите, включени в капитала на „**" ЕООД с. В., вещото лице дава
4
заключение, че сграда - „Трафопост", описана в постановлението за възлагане на недвижим
имот от 09.12.2004г., съставлява строеж по съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на
ПППЗТСУ. Същата представлявала строеж и по смисъла на действащото законодателство,
съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
По отношение на въпроса дали сградата е „търпим строеж" към датата на възлагането
й, вещото лице дава отговор, че същата следва да се счита за законна и в случая не може да
се прилага понятието „търпим строеж", позовавайки се на §6 от ПЗР на Наредба №2/2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за
заварените строежи, завършени до 09.04.1993г., както и на поредица писма на Министерство
на регионалното развитие и благоустройството и Дирекция за национален строителен
контрол, издадени в периода 2000-2003 г., за третираните строежи, в които била обоснована
принципна позиция, че в случаите, когато собствеността е възстановена или придобита по
реда на закон, съставеният преди това акт за държавна собственост на строежа по реда на
Наредба за държавните имоти, действаща към момента на издаване на акта за държавна
собственост, представлява безспорно доказателство за наличието на заварен строеж по
смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ.
По отношение на този въпрос е допусната повторна експертиза, като вещото лице
дава отговор, коригиран в с.з., че съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ / в сила от
2012г./ сградата се явява търпим строеж, но по силата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, който е
действал към момента на издаване на постановлението за възлагане през 2004г., сградата се
явява нетърпим строеж.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни.
От показанията на св.Н.Д., св.П.Ганев и св.В.В. се установи, че същите са били
свидетели и при обстоятелствената проверка през 2023г. По техни данни трафопоста се
намира в имота на ответника, който от 15 години е собственик на имота. Имотът на
ответника бил ограден, като имало портал, през който се влизало, и същия се заключвал,
като никой не спорил за този имот. Трафопоста представлявало една сграда, която се
състояла от три стаи и коридор. Същият бил изграден, когато бившия завод „**“ е
изграждан. И тримата свидетели помнят този трафопост, който е в момента, като същата не
била ново изградена сграда, а била съществуваща при „разпродаването“ на „**“. По данни
на първият свидетел, същият работел във „**“ от 1983г. до 2000г. и този трафопост бил
там.Третият свидетел бил един от последните работници в бившия завод. И тримата дадоха
показания за това, че винаги е бил този трафопост, и всички обекти, в т.ч. и „***“ се
захранвали от него. По техни данни сградата се поддържала от ответника, който сложил
лаМ.а на покрива, и сменил счупени стъкла.
В този смисъл са и показанията на св.Д.Д.. И този свидетел заяви, че в бившия завод е
имало само един трафопост. Същият бил разположен в имот на завода в ликвидация, и
понастоящем се намира в имота на ответника. Всички обекти на свидетеля били захранени с
ел.енергия от този трафопост. По него данни взимал ток от там, като първоначално плащал
на „Златен лев“, който бил първия собственик, а след това на Добролевски. След като преди
3-5 години го купил „И. къмпани“ му било казано, че повече не може да му се подава ток
оттам, и това било преустановено. Н. Колев не му е подавал ток от този трафопост, съотв. не
му плащал за консумация на ток. За наличие на спор за този трафопост свидетеля разбрал
преди 7-8 месеца, когато чул, че ответника си извадил нот.акт.
По данни свидетеля, същия участвал в разпродажбата на „**“, тъй като придобил 4
обекта от там, и същата приключила 2012г. – 2013г., но на него никой не му предлагал
трафопост. Когато дошли „Златен лев“, му казали че трафопоста бил техен, и ако искал ток
трябвало да си плаща.Така и станало. Плащал като външна услуга, като му издавали
фактури всеки месец до идването на И.. При него също плащал един – два месеца, докато не
5
му било отказано.
От показанията на св.Г.К., се установява, че „***“, преди се е казвало „К. и
партнърс“, в което предприятие бил управител до 2004г. След това станал прокурист и
пълномощник. Лично в качеството си на пълномощник и представляващ „***“ участвал в
процедура по продажбата на процесния трафопост. По негови данни търг нямало, а било
продадено като съоръжение. За машините и съоръженията не се провеждал търг. Уговорката
с ликвидатора и г-н Жеков било това да им бъде продадено като съоръжение, за да получат
партида от енергото. По искане на енергото трябвало да бъде оформен такъв документ, за да
може да се прехвърли партидата от „**“ на “***“. Когато се договаряли машини и
съоръжения ставало с договорка между ликвидатора и представителя на АДВ в гр.Т.. Сумата
от 10 000 лв. я превела “***“. Закупили съоръженията трафопост, които включва
трафмашини и инфраструктурата, но не и сградата, тъй като нямала акт 16. До 2017г., както
обекта на „***“, така и обектите на Н. Колев и Д. Д. се захранвали от този трафопост. „***“
им издавало фактури за изразходвания ток. Дружеството плащало тока, а те им
възстановявали част от средствата. Това било договорено устно. До 2017г. всички имали
достъп до него. Не е имало проблем от ответника, да влязат и да направят ремонт на
съоръжението, но на сградата не били правили никакъв ремонт.
За това, че достъп до трафопоста е имало ищцовото дружество свидетелства и св.
Н.Николов, който работи в ищцовото дружество от 2005г. И по негови данни, на целия терен
има един трафопост, и друг трафопост не е имало. От показанията на този свидетел се
установява, че от 2005г. до преди 2-3 години тази сграда и трафопоста ги поддържало
ищцовото дружество, като ключове за него имал само свидетелят, тъй като имал задължения
да поддържал „Хасеп“ системата за хранителните продукти. Свидетелят засичал
електромерите, вдигал и пускал шалтерите. Достъп до трафмашините нямал, тъй като те се
поддържали от енергото. По негови данни все още имал ключ за сградата, но не бил ходел
там от повече от година. Преди ходил да засича тока, но сега не се занимавал с тези работи.
От показанията на свидетеля се установява още, че както ответника, така и св.Д. ползвали от
там ток. Имало контролни електромери за всяко едно помещение, и след като замервал тока,
те си го плащали, а партидата била на „***“. Лично ответникът му плащал на ръка тока, а
като искал фактура, му била издавана такава. И към настоящия момент вземали ток от там,
като вече засичането на тока ставало дистанционно. По отношение на сградата свидетелят
заяви, че е такава, каквато я помни, като ответника сменил едни прозорци и направил
някакъв ремонт на вратата. Генерални ремонти не били правени по тази сграда, като същата
била измазана, както преди, въпреки, че имало нужда от това.
Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, тъй като
същите са логични, последователни и кореспондиращи както едни с други, така и с
останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл.108 от ЗС
Тъй като е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с
интерес от предявяването му, съдът приема иска за допустим, а разгледан по същество,
настоящият състав на съда го приема за изцяло неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС : "Собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това", т. е. ревандикационният
иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на един имот.
Три са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 ЗС: 1.
ищецът да е собственик на недвижимия имот, предмет на правния спор, като правото на
собственост трябва да съществува към момента на предявяване на иска; 2. ответникът да е
6
във владение/държане на имота към момента на предявяване на иска; 3. липса на основание
за владеене/държане на имота от ответника.
Съдът приема, че в настоящия процес не е налице първата предпоставка за уважаване
на ревандикационния иск, а именно ищеца да е собственик на недвижимия имот, по
следните съображения:
В конкретния случай предмет на делото са недвижими имоти (сгради),
представляващи трафопост, който по същество представлява „енергиен обект“.
По силата на §1, т.23 от ДР на ЗЕ енергиен обект е и обектът, с предназначение в него
или посредством него да се извършва пренос и преобразуване на параметрите или вида на
електрическата енергия и разпределение на същата през мрежите, без инсталациите на
клиентите, а съгласно т.32 материален ресурс е наличието на основни и спомагателни
съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект. Дори да се
приеме, че сградата е вид съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на
електрическата уредба, то съвкупността от сградата и инсталираното в нея съоръжение се
определя като трафопост, който е вид енергиен обект от вида на площадковите енергийни
обект съгласно дефиницията, дадена в §1, т.41 от ДР на ЗЕ, а именно сгради и трайно
прикрепените към тях или към ПИ енергийни съоръжения, без линейните им части,
предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на
електрическа енергия.
Предвид горното съдът приема, че режимът, под който попада вещта, предмет на
делото е като за енергиен обект - съвкупност от помещение и трайно монтирана в него
електрическа уредба, който обект е предназначен за пренасяне, преобразуване и
разпределение на ел.енергия, и чието основно предназначение е да осигури качествено и
сигурно задоволяване на потребностите на обществото от ел. енергия. Като енергиен обект
същия попада под особен режим, и проследявайки всички относими нормативни атове
съдът приема, че като такъв този обект е държавна собственост.
Не се спори, че процесния трафопост е изграден по времето на съществуващо
държавно предприятие преди 1989г., като видно от приложените АДС, и най-вече от акта от
1997г., същият е изграден в периода от 1969г. до 1986г., когато са изградени и другите
съществуващи сгради в държавен терен от 43 769 дка, находящ се в с.В., общ.П.. Дори и да
не е установено конкретна година на построяване на тази сграда, то от доказателствата по
делото се установява, че същата е построена до 16.07.1999г. В този смисъл са показанията
на част от разпитаните по делото свидетели (св.Н.Д., св.П.Ганев, св.В.В., св.Д.Д.), които
заявиха, че този трафопост е бил част от бившия завод „**“, и че съществува, откакто
съществува завода. Бил е там по време на „разпродажбата“ на това предприятие, като видно
от отбелязването в АДС съставен през 1999г. към този момент това предприятие е било в
ликвидация. Правилно и в съответствие с тогавашните разпоредби през 1997г., имота, ведно
с построените в него сгради, в т.ч. и процесния трафопост са включени в капитала на
държавното търговско предприятие „**“ ЕООД, в последствие обявено и в ликвидация.
Възражението на ответника, че така съставените АДС нямали правопораждащ ефект, съдът
намира за неоснователно.Първият акт от 1997г. е издаден от областния управител на Р., в
който момент Община П. е била част от тази област, в съответствие с разпоредбите на
чл.17а, и §15а от Закона за придобиване и приватизация на държавни и общински
предприятия (ЗППДОбП), действал до 2002г. Правилно и в съответствие със разпоредбите
на чл.68, ал.2 и чл.71 от ЗДС са съставени и последващите два АДС от 1999г. и 2003г., в
които актове, макар и да не е посочена годината на построяването им, е включен процесния
трафопост. Съдът приема, че трафопост е търпим строеж съгласно §16, ал.1 ПЗР ЗУТ, тъй
като е построен до 1986 г. без строителни книжа, но допустим по действащите
градоустройствени планове и по строителните правила и нормативи.
При това положение съдът приема, че съобразно действащата към този момент
7
нормативна уредба, трафопоста е бил държавна собственост, каквато не е могло да се
придобива от физически или юридически лица нито на оригинерно, нито на деривативно
основание.
Изводът на съда, че трафопоста е държавна собственост се обуславя и от действащата
по време на построяване на трафопоста норма на чл. 2, ал.1 от Закона за
електростопанството (действал от 1948г. до 1975г.). Съгласно тази норма енергийните
източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията,
както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3,
ал.1 от същия закон, държавата може да преотстъпва на местните органи на държавната
власт, на държавните предприятия или на обществени организации – водни синдикати,
кооперациии др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за
собствени нужди при условията на б. „а“ – б. „в“. Аналогична е и последващата уредба в
Закона за електростопанството (отм. и действал в сила от 1975г. до 16.07.1999г.) - чл. 2, ал.
1 от този закон, както и чл. 58 от Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ ,
действал от 1999г. до 2003г.) и чл.40, ал. 1, т. 2 от действащия ЗЕ.
С разпоредбите на § 67, ал. 2 и ал. 9 от ПЗР на преходния ЗЕЕЕ (отм.) са създадени
условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена в Закона за
електростопанството от 1948г. и този от 1975г. да премине в собственост на енергийните
предприятия.
В Решение № 300/28.06.2010г. по гр. д. № 169/2009 г. на ВКС, I г. о. се посочва, че
принципът, залегнал в законодателството е, че енергийните обекти трябва да принадлежат
на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката, което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от
отменения ЗЕЕЕ и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката.
С цитираното решение е прието, че с тези разпоредби са създадени условия държавната
собственост върху енергийните обекти, установена още с чл. 2, ал. 1 от ЗЕ от 1948г и от
1975 г., да премине в собственост на енергийните предприятия. По силата на § 4 от ПЗР на
закона само те (кооперативните и другите обществени организации), които при влизането на
този закон в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост
върху тях. Затова и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да
бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица,
трябва да се изкупят от тях в 8 годишен срок, а след измененията от 2012г., в 12 годишен
срок от влизане на закона в сила. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 11 от
ПЗР ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има
изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на
съответното енергийно предприятие. Изключение се допуска когато обектът снабдява с
енергия само един потребител, какъвто не е настоящият случай. По делото безспорно се
установява, че от този обект се захранват много обекти, в т.ч., както на ищеца, така и на
ответника, а до преди 2-3 г. се захранвали и обекти на св.Д.. Т.е трафопоста функционира и
изпълнява своето предназначение и понастоящем.
Така, следваният в законодателната уредба принцип и съдебната практика относно
собствеността на енергийните обекти, то съдът приема, че същия е държавна собственост. В
този смисъл е както посоченото по-горе решение на ВКС, така и Решение №8/04.02.2015г.
по гр.д. №4764/2014г. на ВКС, II г.о., Решение № 162/17.12.2014 г. по гр.д.№ 4090/2014г. на
ВКС, ІІ г.о., Решение № 200/29.12.2014г. по гр.д.№ 2579/2014 г. на ВКС, І г.о., Решение №
440/23.12.2011г. по гр. д. № 1605/2010г. по описа на ВКС, IV г. о. Решение № 716
/22.10.2010г. по гр. д. № 810/2009г., на ВКС, I г.о., Определение № 640/ 11.02.2025г. по к. гр.
д. № 3528/2024г. на ВКС IIIг.о. и др.
Щом трафопостът е бил държавна собственост, ищецът не е могъл да придобие
вещното право на собственост върху трафопоста на основание правна сделка, каквато е
8
Постановлението за възлагане на недвижим имот от 2004г. В този смисъл, възражението на
ответника и оспорването досежно този акт съдът приема за доказано и основателно.
Същият не е нищожен, но няма вещен прехвърлителен ефект.
При съобразяване на същите разпоредби, обаче се налага извода, че и ответника не е
могъл да придобие собствеността върху процесния трафопост по давност, защото е бил
държавна собственост. За него важат същите нормативни ограничения за придобиване на
енергийния обект. Отделно от това, съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а по отношение на частната
държавна собственост, съгласно § 1 от ЗС ( изменен и допълнен последно със ЗИЗС, обн. в
ДВ, бр. 18 от 2020г.), до 07.03.2022г. е действал мораториума за придобиване на държавни и
общински имоти по давност.Това е така въпреки, че посочената разпоредба е обявена за
противоконституционна с решение № 38/24.02.2022г. на КС по к. д. № 16/2021г. Като
последица от това решение се приема, че за периода 31.05.2006г. – 30.12.2017г. и 20.01.2018г.
– 07.03.2022г., придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече
по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г.
В конкретния случай ответника се позовава на изтекла в негова полза давност за
процесния трафопост, считано от 20.12.2007г. до 20.01.2023г. Очевидно е с оглед посочените
по-горе периоди, е че в полза на ответника не е изтекъл предвидения 10 годишен
давностен срок, за да се легитимира като собственик на имота. Предвид на това, че е не е
изтекъл предвидения законов срок, то съдът намира, че е безпредметно да разглежда
останалите предпоставки на фактическия състав на чл.79 от ЗС.
Съдът приема още, че ответника не е могъл да придобие този трафопост, и по силата
преращението, съгл. 92 от ЗС
Това е така, с оглед посоченото по-горе относно особения статут на процесните
сгради, които съдът прие, че представляват „енергиен обект“, и като такав е съществувал с
влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) Нормата на чл. 60 от ЗЕЕЕ регламентира създаването на
сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, по силата на този закон.
Съгласно § 26, ал. 1 от действащия ЗЕ възникналите по силата на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните
предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти
запазват действието си. Или от посочените разпоредби може да се направи извод, че с
влизане в сила на Закона за енергийната ефективност процесният обект, като съществуващ
енергиен обект не е променил своя статут, създаден с предходните закони: Закон за
електростопанството от 1948 и от 1975г., поради което правото на собственост относно този
обект съществува отделно от правото на собственост върху сградата, и нормата на чл.92 от
ЗС е неприложима. В този см. и Решение № 69/25.03.2010г. на ВКС по гр. д. № 260/2009 г., II
г. о. и Решение № 440/23.12.2011г. по гр. д. № 1605/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о.
В изложения по-горе смисъл съдът приема, че ищеца, след като не е собственик на
процесния трафопост като енергиен обект, то предявения иск по чл.108 от ЗС се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и искането за
отмяна на констативния нотариален акт от 2023г.
Но съобразявайки се с ТР №3/2012г. по т.д. №3/2012г. на ОСГК на ВКС, в което е
посочено, че отмяната на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на
трето лице, то съдът намира, че следва да отмени Нотариален акт *** год., вписан в СВ при
РС-П., тъй като както посочи и по-горе, с оглед на това, че тези имоти са държавна
собственост, то ответника също не е собственик на процесния трафопост. Като последица от
това, съдът приема, че няма пречка служебно да се произнесе, и да отмени този акт, с който
ответника се легитимира като собственик, без това да е така.
9
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно представения
списък на разноските, в общ размер от 1815.00лв., от които 1000.00лв. за адвокатско
възнаграждение, 810.00лв. за възнаграждения за вещо лице, и 5.00лв. за заплатена такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление-с.В., общ.П., обл.Т., представлявано от И.П. И., против ***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление-с.О., общ.П., обл.Т., представлявано от Н. В.К. ИСК по
чл.108 ЗС за признаване право на СОБСТВЕНОСТ и предаване на ВЛАДЕНИЕТО на
следните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 94 кв.м, с предназначение-Промишлена сграда,
брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с идентификатор-** по КК и КР
на с.В..
СГРАДА с идентификатор-**.4 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 37 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 43 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление-с.В., общ.П., обл.Т., представлявано от И.П. И., против ***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление-с.О., общ.П., обл.Т., представлявано от Н. В.К. ИСКАНЕ за
отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит на основание
обстоятелствена проверка №16, том. I, н.д. №12/20.01.2023г. на нот.Ю.***, с район на
действие ПпРС, вписан в СВ при РС-П. с акт №56, том. I, н.д. №56/2023г.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит на
основание обстоятелствена проверка №16, том. I, н.д. №12/20.01.2023г. на нот.Ю.***, с
район на действие ПпРС, вписан в СВ при РС-П. с акт №56, том. I, н.д. №56/2023г., по
силата на който ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-с.О., общ.П., обл.Т.,
представлявано от Н. В.К. е признат за собственик на следните недвижими имоти:
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 94 кв.м, с предназначение-Промишлена сграда,
брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с идентификатор-** по КК и КР
на с.В..
СГРАДА с идентификатор-**.4 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 37 кв.м, с предназначение-Сграда за
10
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
СГРАДА с идентификатор-**.3 по КК и КР на с.В., общ. П., одобрени със Заповед
№РД-18-585/31.10.2017г. на ИД на АГКК, без последващо изменение на КК и КР на с.В.,
засягащо сградата, със застроена площ от 43 кв.м, с предназначение-Сграда за
енергопроизводство, брой етажи-1 с адрес: с.В., която сграда е разположена в ПИ с
идентификатор-** по КК и КР на с.В..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление-с.В., общ.П.,
обл.Т., представлявано от И.П. И. ДА ЗАПЛАТИ на ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление-с.О., общ.П., обл.Т., представлявано от Н. В.К., СУМАТА 1815.00лв. (хиляда
осемстотин и петнадесет лева и 00ст.), представляваща направени по делото разноски за по
делото, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд гр. Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11