Решение по дело №1508/2011 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 892
Дата: 17 ноември 2011 г. (в сила от 16 декември 2011 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20114310201508
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2011 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 17.11.2011 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на петнадесети ноември,  две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1508 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №319/10/18.03.2010 год. на Красимир Славейков Калев, Началник на РУМВР при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 993 на МВР  от 04.06.2009 год., са наложени на Р.Т.Р. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 30.00 лева и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 70.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за това, че на 04.03.2010 год.  около 13.00 часа  в гр. Летница ул. Доктор Г.М.Димитров като водач на МПС с ремарке с рег. №, при обстоятелства: Летница, ул. „Г.М.Димитров” управлява л.а. с прикачено туристическо ремарке, което е технически неизправно – неработят габаритни стоп светлини и пътепоказатели. Без регистрационна табела и СРМПС, с което е извършил

          1. Движи се с техническо неизправно ППС, с което виновно нарушил чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.

           2. Движи се с нерегистрирано ремарке, с което виновно нарушил чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Р., който го обжалва в срок, чрез адв. Онгелов от ПлАК и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. А.,***. излага, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Излага, че в хода на съдебното производство се установило, че ремаркето е било регистрирано, но тъй като задния капак е бил паднал, служителите на полицията не са видели номера.

           Ответникът – РУП гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

            Настоящето дело е образувано въз основа на Решение №180/15.08.2011 год. по КНАХД №175.2011 год. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отменено Решение №258/14.04.2011 год., постановено по НАХД №827/2010 год. по описа на ЛРС и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, след съобразяване на дадените в мотивите на същото указания.

           От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.К., С.Д. и приобщените показания на Кольо Р., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

           На 04.03.2010 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 319 от св. Е.П.К., в присъствието на св. С.В.Д., срещу Р.Т.Р. ***, ЕГН **********, за това, че на 04.03.2010 год.  около 13.00 часа  в гр. Летница ул. Доктор Г.М.Димитров управлява л.а. Мерцедес с ДК №ЕН4016АР, собственост на Галя Данаилова Рачева от гр. Плевен цвят бежов металик с прикачено туристическо ремарке, което е технически неизправно – не работят габаритни стоп светлини и пътепоказатели. Без регистрационна табела и талон за регистрация, с което нарушил чл.139, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП.  С акта са иззети като доказателства – к.т. 0672143. В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Съдът като съобрази, че съгласно разпоредбата на  чл. 6 /1/ от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ съдилищата, следва да  преценяват всяко ограничение на правото на достъп до съд, каквото безспорно се явява чл.189, ал.13 от ЗДвП, с оглед изискването на Конвенцията за предоставяне на право на справедлив съдебен процес на всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него. Както и като взе предвид, че съобразно чл.120, ал.1 от Конституцията на Р България, съдът осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи, а съгласно чл.5 ал.4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат, и с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5 ал.2 от КРБ непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията и факта, че ЕКПЧ е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. и обнародвана в бр. 80 от 2.10.1992 г. на Държавен вестник, съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 6 /1/ от ЕКПЧ, на обжалване и на проверка от съд подлежи и законосъобразността на НП, с които се налагат глоби в размери до 50.00 лв. включително. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление подлежи изцяло на съдебен контрол.

По т.1 от обжалваното НП.

            Съдът намира за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е управлявал  л.а. с прикачено туристическо ремарке, което е било технически неизправно – не са работели габаритните стоп светлини и пътепоказатели. Действително разпитаните по делото свидетели – К. и Д. в хода на съдебното следствие заявиха, че не си спомнят подробности за проверката, но че потвърждават написаното в акта. Видно от описаното в акта подробно е описано, в какво се е състояла констатираната неизправност на туристическото ремарке, като акта е подписан от жалбоподателят без възражения. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Видно от приобщените по делото показания на св. Р. последния отрича това обстоятелството. Съдът обаче, не кредитира показанията му дадени в тази насока, тъй като последните противоречат на написаното в акта, който се ползва с доказателствена сила, а от друга страна този свидетел е брат на жалбоподателят и като такъв се явява заинтересован от изхода на делото. Съдът намира, че за това нарушение наказващия орган на осн. чл.183, ал.3, т.7, пр.1 от ЗДвП правилно е определил наказанието глоба в размер на 30.00 лева.

            Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление в частта по т.1 е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.       

По т.2 от обжалваното НП.

Относно соченото нарушение на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП, съдът намира за установено следното. Нормата на чл.140 от ЗДвП, сочи, че „По пътищата за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. Видно от описаното в акта е посочено, че туристическото ремарке е било без регистрационна табела и талон за регистрация. Дори да се даде вяра на описаното в акта и се игнорират показанията на св. Р. в частта касаеща липсата на регистрационна табела към датата на проверката, съдът намира, че не се събраха доказателства, който да опровергават твърденията на жалбоподателят, че представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства: Свидетелство за регистрация №********* и полица за гражданска отговорност №14010248 2230 9166421, не касаят именно описаното в акта туристическо ремарке. Видно от описаното в акта и НП не е индивидуализирано туристическото ремарке, като освен, че не е посочен рег. номер, какъвто с оглед констатациите в акта не е могло да бъде посочен, не е посочено и какъв цвят е ремаркето. С оглед на гореизложеното съдът намира, че липсват категорични доказателства, които да установяват, че представените в с.з. писмени доказателства цитирани по горе са неотносими към предмета на делото. На второ място дори да се приеме, че цитираните по горе писмени доказателства са неотносими към предмета на делото, то неправилно е определено наказанието за извършеното от жалбоподателят нарушение описано в акта и НП. В случая на жалбоподателят за това нарушение е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че  се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.   В конкретния случай жалбоподателят е наказан за това, че се  е движил с нерегистрирано ремарке. Съгласно параграф 11 от ДР на ЗДвП "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Съгласно параграф 17 от ДР на ЗДвП "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Т.е. дори да се приеме, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП, то неправилно е ангажирана отговорността му по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба е предвидена   само за водачи на МПС, в която категория видно от разпоредбите на ЗДвП ремаркетата не попадат. Ако законодателят е предвиждал отговорност и за водачи на ремаркета в нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е следвало да бъде вписано „водач, който управлява моторно превозно средство и ремарке”, а не да го изключи от състава. Видно от разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят изрично е посочил, че тази разпоредба касае и водачи на ремаркета. Разширителното тълкуване на административно наказателни разпоредби е недопустимо съгласно правната теория и доктрина. По изложените по горе съображения съдът намира, че при издаването на НП в частта по т.2  от последното е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, което е от категорията на абсолютните процесуални нарушения и води до незаконосъобразно на издадения акт.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП е незаконосъобразно в частта по т.2 и като такова следва да се отмени, и се потвърди в частта по т.1 като правилно и законосъобразно.

            При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №319/10/18.03.2010 год. на Красимир Славейков Калев, Началник на РУМВР при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 993 на МВР  от 04.06.2009 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на Р.Т.Р. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 70.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №319/10/18.03.2010 год. на Красимир Славейков Калев, Началник на РУМВР при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 993 на МВР  от 04.06.2009 год., В ЧАСТТА, в която е наложено на Р.Т.Р. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.7, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 30.00 лева за нарушение на чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: