Решение по дело №894/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260101
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150100894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№260101                                         16.04.2021 г.                                   гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                           граждански състав  на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                           Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 894 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „С.К.” ЕООД, ЕИК ......., представлявано от Е.А.Г., против Етажната собственост (ЕС) на комплекс „С.Г.”, бл.А и бл.В, находящи се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Д.Г.. Твърди се, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори, както следва: 1/ ***********, Ап. №***********, ет.5, 2/ ***********, ***********3/ ***********, Ресторант, бл.В ***********, Ап. №***********бл. В, ет.***********, Ап. №***********, находящи се жилищен комплекс „С.Г.”, бл А и бл. В, находящи се в КК „Слънчев бряг”, западна част, улица Несебър, № 1. Заявява се , че на 16.08.2019 г. било проведено общо събрание на ЕС, чийто решения били незаконосъобразни, тъй като липсвало информация по какъв начин и с какъв кворум са взети всички решения на ОС. Ищецът сочи, че понастоящем не му били предоставени заверени копия от протокола от проведеното ОС. Поради тази причина се твърди, че в протокола от проведеното събрание не били посочени явилите се лица и съответно не били определени идеалните части от етажната собственост, които те представляват, което водело до неяснота при определяне на кворума за провеждане на събранието. Заявява се, че процедурата по свикване и провеждане на Общото събрание била незаконосъобразна. В поканата за свикване на събранието, в нарушение на разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС, било посочено, че същото се свиква на основание чл.12, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС. Твърди се, че не са били налице предпоставките за това, тъй като не било налице неотложен случай, не била изминала 1 година от провеждането на предходното събрание /проведено на 22.08.2018 г./, нито била налице нововъзникнала ЕС. В този смисъл се заявява, че събранието било свикано от нелигитимно лице- не от собственик, както повелявала нормата на чл.5 и ал.6 на чл.12. На следващо място в списъка за регистрация и в протокола от събранието било налице несъответствие между действително притежаваните идеални части от общите части на сградата за всеки самостоятелен обект, с тези, посочени в протокола. Заявява се, че протоколът от събранието бил съставен в разрез с изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС поради соченото несъответствие. Липсвало информация за принципа/методиката, по която били определени обектите, включени в ЕС, и съответният процента от общите части за всеки самостоятелен обект. Нарушени били разпоредбите на чл.17, ал.4, 5 и 6 от ЗУЕС, относно начина, по който били определени и приети процентите идеалните части от общите части на сградата за всеки самостоятелен обект. Нямало проведено Общото събрание за създаване на нова ЕС, също така нямало и взето решение за одобряване на идеалните части. На следващо място се сочи, че решението по т.2 било незаконосъобразно, тъй като сградата нямала акт образец 14, 15, нито Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди се, че на събранието присъствали собственици на обекти в бл.А, на които не било дадено правото да гласуват, както и липсвало подпис на лицето, изготвило и поставило съобщението за изготвеният протокол от ОС от 22.08.2019 г., като съобщението било само за сграда с идентификатор ***********, вх. Б, а събранието било за двете сгради. Никъде в дневният ред на ОС нямало точка за създаване на вх. Б. С оглед на всичко изложено се моли да бъдат отменени всички решения на общото събрание, проведено на 16.08.2019 г.

В срокът по чл.131 от ГПК писмен отговор постъпи от Е.А., в качеството й на етажен собственик, с който се оспорва предявената претенция. Навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, по който въпрос въззивната инстанция се е произнесла, приемайки че иска е допустим и следва да бъде разгледан. Сочи се, че въведените от ищеца оспорвания били бланкетни и общи. Заявява се, че била спазена процедурата по свикване на общото събрание, като се представя протокол за поставяне на покана от 08.08.2019 г.; спазени били правилата на ЗУЕС относно представителството, кворума и провеждането на събранието, както и за провеждане на съвместно събрание. Твърди се, че сградите притежавали актове образец 14 и 15, като на проведеното събрание била създадена ЕС на вх.Б/В и само две от решенията касаели двете ЕС- това по т.2 и по т.7.

От страна на Управителя на ЕС, със становище извън срока по чл.131 ГПК, бе заявено, че потвърждава действията и отговора  на А., поради което счита, че подадения от последната отговор следва да се счита и като подаден от ответната ЕС. Съдът с нарочно определение от 15.06.2020 г. е постановил, че не приема подадения писмен отговор от Е.А. като подаден от ответната ЕС, като е указал на последната, че не може да се ползва от него нито чрез присъединяване, нито чрез потвърждаване на действия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.

По делото не се спори, че ищецът е етажен собственик в процесната етажна собственост и в този смисъл има правото да оспорва законосъобразността на взетите решения. Това се потвърждава и от приложените към исковата молба писмени доказателства. Налице е изрично произнасяне на въззивната инстнация, че е спазен срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. В този смисъл исковата молба е допустима.

С оглед вида на настоящата претенция /конститутивен иск/, съдът дължи произнасяне само досежно наведените в исковата молба твърдени нарушения. Всякакви допълвания, направени извън исковата молба, и след приключване събирането на доказателствата, не следва да бъдат разглеждани. По делото не се навеждат твърдения за направено оспорване съдържанието на протокола от проведеното общо събрание по реда на чл. 16, ал.9 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че изложеното в него е случилото се на събранието.

Първото нарушение, което следва да се разгледа е това, касаещо свикването на общото събрание. Твърди се от ищецът, че не са били налице основанията за свикване на събранието по чл.12, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС.

Видно от приложената по делото покана /л.83 от делото/, в същата е отразено, че се свиква събрание на основание чл.12, ал.5 и ал.6 и чл.13, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост. Съгласно нормата на чл.12, ал.5 от ЗУЕС, Общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Ал.6 предвижда, че при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател. Касае се за две различни хипотези, при които може да се свика извънредно общо събрание. От съдържанието на поканата не става ясно на основание коя от двете посочени алинеи се свиква събранието. Такива твърдения и пояснения не бяха наведени през цялото производство от страна на ответната ЕС. Двете хипотези изискват извършването на действия в различни срокове, каквото разграничение е направено в чл.13, ал.1 от ЗУЕС например.

Независимо от изложеното, видно от дневния ред, същият не съдържа в себе си решаване на неотложни въпроси. По аргумент на §1, т.9 от ДР на ЗУЕС неотложност е налице, когато е необходимо да се решават въпроси, неразрешаването на които може да доведе до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждания на околната среда и на близкостоящи сгради. В случая посоченият в поканата дневен ред касае вземане на решения по организационни въпроси, но не и такива изискващи бързи решения. Именно с оглед неотложността законодателят е въвел кратки срокове по свикването и провеждането на събранието. Предвид на това настоящата инстанция счита, че е било свикано събрание не по смисъла на чл.12, ал.5 от ЗУЕС. Не се оспори от ответната ЕС твърдението на ищеца, че от предходното ОС не е минало повече от една година, както и че не се касае за нововъзникнала ЕС. Следва да се посочи, че и в самия протокол никъде не е отразено, че събранието се провежда на основание чл.12, ал.5 или ал.6 от ЗУЕС. Нормата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС урежда принципно въпросите относно поставянето на поканата, поради което не може да послужи за преценка на какво основание се свиква общото събрание. С оглед на отразеното в поканата, че инициативата е на управителя на ЕС, следва да се приеме, че събранието е свикано в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗУЕС, а посоченото в нея основание по  чл. 12, ал. 5 и ал.6 от ЗУЕС е без значение, тъй като поначало в поканата не трябва да се отразява правното основание, на което се свиква събранието. Въпросът за правната квалификация на основанието е въпрос по приложението на закона и се дава от съда въз основа на установените фактически обстоятелства, а не от свикващите събранието. По същия начин е без значение и обстоятелството, че в протокола не е отразено, че събранието е свикано по реда на чл. 12, ал. 5 или ал.6  ЗУЕС. В този смисъл Решение № 12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о., ГК.  

Основното възражение на ищецът касае твърдения за неизяснен или неправилно изчислен кворум, както за провеждането на събранието, така и за вземането на решенията. В тежест на ответната ЕС е да докаже наличието на сочения в протокола от събранието кворум. В тази връзка бе представена таблица, състояща се от 3 листа /л.98-100/, съдържаща 40 имена на собственици, с положени подписи, като петата колона е посочено, че отразява „идеални части от общите части на жил.сграда в %, чл.17, ал.4“. Представена е и втора таблица, наименована „Комплекс С.Г.“, имаща графи за номера на апартаменти, собственик, ID, обща площ, % общи части. И в двата документа няма отразяване, че касаят процесното общо събрание, няма дата на съставянето им, както и посочване в каква връзка са съставени. Предвид на това и с оглед направеното оспорване, съдът намира, че само въз основа на тези доказателства не може да направи извод дали отразения в протокола кворум е образуван от посочените в първата таблица лица. Дори и да се приеме, че соченият в протокола от събранието списък на присъстващи е всъщност първата таблица, то не се ангажираха доказателства, че отразените в нея % идеални части съответстват на действително притежаваните от всеки собственик. Наред с това, видно от втората таблица, в същата е налице отразяване, че общия сбор на идеалните части за всеки блок не е равен на 100%. Това неминуемо налага преизчисляване на притежаваните от всеки етажен собственик идеални части, приравнявайки ги към 100% като общ сбор, което не е отразено в протокола да е сторено на процесното събрание. Няма доказателства по делото да е провеждано друго, предхождащо общо събрание, на което да е вземано решение по какъв начин в процентно отношение ще се разпределят общите части на всеки обект, респективно всеки етажен собственик какъв глас притежава.

Изложеното по- горе налага извода, че от страна на ответната ЕС не се доказа, че събранието е било проведено, респективно решенията са били взети, съобразно посочения в протокола кворум. Това опорочава взетите решения, което налага тяхната цялостна отмяна само на това основание. Липсата на кворум прави безпредметно разглеждането дали са допуснати останалите, наведени в исковата молба нарушения.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищецът за присъждане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 380 лв., от които 80 лв.- държавна такса, и 300 лв.- адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 ОТМЕНЯ всички решения, взети на проведеното Общо събрание на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „С.Г.”, бл.А и бл.В, находящи се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Д.Г., обективирани в нарочен протокол от 16.08.2019 г.

ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „С.Г.”, бл.А и бл.В, находящи се в КК „Слънчев бряг”, представлявана от Д.Г., да заплати на „С.К.” ЕООД, ЕИК ......., представлявано от Е.А.Г., сумата от 380 лв., представляващи разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: