Решение по дело №5499/2017 на Районен съд - Сливен

 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 254

 

гр. Сливен,  20.03.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І–ви граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

         При участието на секретаря А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 5499/2017 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

         Постъпила е искова молба от Й.Д.Б., Г.Б.Х., О.Б.Х. и Т.А.Г. ***, в която се твърди, че по наследство и давностно владение притежават поземлен имот с идентификатор № 67338.403.104, находящ се в гр. Сливен, местност „Градището", целия с площ 2 202 кв.м. при съседи: имот с идентификатор № 67338.403.126, имот с идентификатор № 67338.403.102, имот с идентификатор № 673338.403.103, имот с идентификатор № 673338.403.108, имот с идентификатор № 673338.403.106, имот с идентификатор № 673338.403.105, ведно с построените в имота сгради.

Твърдят, че на 07.08.1950 г. общата им наследодателка В.Х.е закупила от Ф.Х.И.процесният недвижим имот, като в нот. акт е посочено, че е един декар и един ар. Ф.Х. И., тогава М. на 12.02.1923 г. купила този имот от М.Х.М., представляващ мараш в землището на гр. Сливен, местност „Куш Баалар" от един декар и един ар при граници: Н. Н., Р. Х.. Сочат, че този имот от един декар и един ара продавача е придобил на 20.02.1923 г. от публична продажба извършена от Нотариус при Сливенски окръжен съд (въз основа на нотариален акт № 16 105/902. Твърдят, че имота е бил частна собственост, тъй като в забележката е посочено - ред трети, стр. 2, че наддавателите играят за 1,3 (един декар и три ара). Твърдят също, че в кадастралната карта имота е отразен по кадастралния план на м. „Градището" в действителните му граници, като съществуващите в имота сгради с идентификатори № 67338.403.104.1; № 67338.403.104.2 и № 67338.403.104.3, застроени преди повече от двадесет години, са търпими строежи по смисъла на ЗУТ, съгласно удостоверение на Община Сливен с изх. № 94 00-17233 от 15.08.2017 г. на основание параграф 127, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ и представляват търпими строежи по смисъла на закона, и тези сгради са разположени в двата края на имота.

Сочат, че имота им винаги е бил ограден, но са решили да изградят масивна ограда, за което през м. август 2017 г. в Община Сливен са депозирали молба за издаване на разрешение за строеж, като тогава им е било обяснено, че има несъответствие в квадратурата по нотариален акт и по скица и това несъответствие следва да се оправи. Това е наложило през м. септември 2017 г. да предприемат действия за извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС. Твърдят, че поземления имот в гр. Сливен, м. „Градището" с идентификатор № 67338.403.104 се състои от 2202 кв.м., като за 1102 кв. метра от него не притежават документ за собственост. Сочат, че в хода на обстоятелствената проверка Община -  Сливен е издала удостоверение № 9400-17668(1) от 13.09.2017 г., в което посочват, че тези 1102/2202 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 67338.403.104 са общинска собственост. На искането на ищците,  да им бъде представен акт за собственост, им е било обяснено, че Общината също не притежава такъв, но въпреки това е собственик на тези 1102/ 2202 ид. части от имота.

Ищците твърдят, че по този начин е оспорено правото им на собственост, което обосновава правният им интерес от предявяването на настоящия иск .

Твърдят, че целият имот от 2202 кв.м. е тяхна собственост, тъй като понастоящем, при действието на кадастралната карта на гр. Сливен, на имота е даден идентификатор № 67338.403.104 и е записан с площ от 2 202 кв.м., както е било винаги и в предходните скици за този имот. Твърдят също, че разликата от 1102 кв.м. също е тяхна собственост, тъй като са придобити по давностно владение и наследство. Сочат, че са приобщили давностното владение на общата им наследодателка, която го владее от 1950 година. Твърдят, че още при придобиването на недвижимия имот от наследодателя им В. Х., имота е бил 2 202 кв.м., но е записан в нот. акт с площ 1 декар и 1 ара, най- вероятно поради липса на заснемане по това време на имотите и неточности в измерването. Считат, че при липса на точно заснемане следва да се имат предвид границите на имота, които никога не са променяни, защото те дават размера на площта на имота. Твърдят, че границите на имота, който винаги е бил ограден, очертават площ от 2 202 кв.м., която е придобита от наследодателя, а после и от неговите наследници и до настоящия момент процесния имот никога не е променял имотните си граници и винаги са владяли 2 202 кв.м., като това обстоятелство се потвърждава и от нотариалните актове за собственост на съседните имоти на ищците.

  Предвид изложеното моли съда да  постановите съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на Община - Сливен, че ищците са  собственици на целия имот с идентификатор № 67338.403.104, състоящ се от 2202 кв.м., включително и частта от 1102/2202 ид. части придобити по наследство и давностно владение.

  Претендират за направените по делото съдебни разноски.

          При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Община Сливен, с който счита иска за недопустим и неоснователен.

         Ответната страна не оспорва правото на съсобственост на ищците върху 1100/2202 идеални части от имота, поради което намира исковете за тази част за недопустими, поради липса на правен интерес.

         Твърди, че е налице вътрешно противоречие в исковата молба досежно основанията, на които се позовават ищците, за да претендират право на собственост върху процесните идеални части, като ищците твърдят, че са придобили собствеността на 1102/2202 идеални части, както въз основа на наследство, така и чрез давностно владение. Счита, че това са несъвместими придобивни способи - първият е деривативен и изисква наличие на документи за собственост на наследодателите, а вторият е оригинерен и не предполага наличие на документи за собственост. Твърди също, че недопустимостта на исковете произтича и от обстоятелството, че в редица законови разпоредби са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно владение, като сочи, че такива са: чл. 86 от Закона за собствеността, пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл.29 от Закона за собствеността на гражданите /отм./, чл.59 от Закона за териториално и селищно устройство /отм./, чл.200 от Закона за устройство на територията, чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти и др. Твърди, че във всички предвидени в тези законови разпоредби забрани са установени в публичен интерес и поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на императивни материалноправни норми. До отричане със сила на присъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота /частна държавна или общинска собственост/, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Сочи, че отрицателният установителен иск е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината /за имоти частна държавна или общинска собственост/ по давност.

Счита, че в настоящият случай е предявен установителен иск за собственост, с които се иска установяване, че ищците са собственици, т.е. това са положителни установителни искове.

Твърди също, че вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС от ДВ бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче давностния срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на  давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот.

         Излага аргументи, че наследодателите на ищците, както и техните праводатели не са били собственици на процесиите идеални части от недвижимия имот и че собствеността върху процесиите идеални части от имота не е била придобита от тях нито по деривативен нито по оригинерен способ. Сочи се, че Мустафа Мустафов придобива на 20.02.1923 год. /според исковата молба имот от публична продан в местността "Куш Баалар" с площ един декар и един ар. Пак според исковата молба Мустафа Мустафов продава на Фатме Ибрямова същия имот със същата площ на 12.02.1923 год., като моли съда да укаже на ищците да корегират фактическите си твърдения относно датите на придобивания, тъй като според тях наследодателката им на 07.08.1950 год. е придобила от Фатме Ибрямова имот с площ един декар и един ар.

Считат, че е неоснователно твърдението на ищците че целият имот винаги е бил с площ от 2202 кв.м., въпреки, че във всички нотариални актове неговата площ е посочвана единствено в размер на 1100 кв.м./един декар и един ар/.

Твърди още, че липсва логика в твърдението на ищците, че площта е отразена по-малка, защото е липсвало заснемане на имоти и е имало неточности и считат, че не може да се говори за грешка и неточност, когато е налице разлика от 100% от площта на имота, а това се установява от доказателствата представени от самите ищци. Твърдят също, че ищците винаги са знаели, че са собственици само на 1100/2202 идеални части от целия имот. Имотите които не са били частна собственост към 1950 год., са били държавна собственост, респективно общинска, като по отношение на тях е съществувала и съществува забрана за придобиването им чрез давностно владение.

Заявява, че собственик на процесните идеални части от имота е Община – Сливен, за което е съставен Акт № 3650/28.09.2017 год. за частна общинска собственост на основание чл.56, ал. 1, чл.2, ал. 1, т.7 от ЗОС, във връзка с чл.25, ал.1, изречение първо от ЗСПЗЗ и Решение №41/29.02.2000 годна ОбС-Сливен.

         Ответната Община счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото, като оспорва твърдението на ищците, че са собственици на процесиите идеални части от имота и че в тяхна полза е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот.

Оспорва също така и установителната претенция за собственост на процесните идеални части от имота, като прави възражение, че ищците и техните праводатели никога не са били собственици на процесните идеални части от недвижимия имот и че процесните идеални части от недвижимия имот не са били придобити чрез давностно владение от ищците. Счита исковете са недопустими и неоснователни, предвид забраната да се придобиват по давност имоти общинска собственост.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и да им присъди  направените съдебно деловодни разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

С отговора е оспорена истинността и верността на съдържанието на следните официални свидетелстващи документи, а именно: Скица на поземлен имот № 15-371649 от 03.08.2017 год., издадена от началника на СГКК-Сливен и Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, издадена от началника на СГКК-Сливен. Конкретизира, че оспорва тези документи относно отбелязването на В.Б. като собственик на целия имот с площ 2202 кв.м. Твърди, че това отбелязване е невярно, тъй като за този имот В.Б. има документ за собственост само за 1100 кв.м. и никога не е имала документ за собственост за останалите 1102 кв.м., като счита, че това е видно и от отбелязването в самата извадка от кадастралния регистър, като в графа Данни за акта - е посочено нотариалният акт от 1950 год., с който тя е придобила имот с площ един декар и един ар. Сочи, че интереса от оспорване на тези документи е, че в качество им на официални свидетелстващи такива, съдържат невярна и неподкрепена с документ за собственост информация досежно титуляра и обема на правото на собственост.

  В съдебно заседание от ищците се явява Г.Б.. Всички ищци се представляват от пълномощник, който моли съда да уважи предявения установителен иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

  Ответната Община се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

 

                Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна: 

          От представените по делото доказателства се установи, че на 12.02.1923 г. Ф.Х.И., тогава М. закупила от М.Х.М. един декар и един ар, представляващ мараш в землището на гр. Сливен, местност „Куш Баалар" при граници: Н. Н., Р. Х., който продавача придобил на 20.02.1923 г. от публична продажба извършена от Нотариус при Сливенски окръжен съд (въз основа на нотариален акт № 16 105/902. Имота е бил частна собственост, тъй като в забележката е посочено - ред трети, стр. 2, че наддавателите играят за 1,3 (един декар и три ара). В кадастралната карта имота е отразен по кадастралния план на м. „Градището" в действителните му граници, като съществуващите в имота сгради с идентификатори № 67338.403.104.1; № 67338.403.104.2 и № 67338.403.104.3, застроени преди повече от двадесет години, са търпими строежи по смисъла на ЗУТ, съгласно удостоверение на Община Сливен с изх. № 94 00-17233 от 15.08.2017 г. на основание параграф 127, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ и представляват търпими строежи по смисъла на закона, и тези сгради са разположени в двата края на имота.

 Не е спорно, че на 07.08.1950 г. общата наследодателка на ищците В.Х.закупила от Ф.Х.И.процесният недвижим имот, съгласно нотариален акт № 112, том І, нот. дело № 288/1050 г., като в нот. акт е посочено, че е един декар и един ар.

Също така не е спорно, че първият начален картен материал за територията е Кадастрален план на вилна зона "Селището", образувание "Изгрев" от 1989 г., част ІV, като по този план процесния имот е с пл. № 1008 при граници: изток - път /пътека/, имоти № 1000 и № 1007; запад - имоти № 1013 и № 1011; север - имот № 1009; юг - път /имоти № 1026 и № 1029/. В разписната книга към този план е записано ползването и собствеността за имот пл. № 1008 - овощна градина, собственик Б. Оник Х., като допълнително е записано с мотив - ул. "Л. Калайджиев" № 10, н.а. № 113, т. 238/16.

Представена е по делото декларация по чл. 14, чл. 27 и параграф 2 от ПЗР на ЗМДТ от името на Б. О. Х. подадена през 2008 г., касаеща нотариалния акт от който черпят права ищците по делото от която е видно, че същият е декларирал като площ на целия имот 1100 кв.м., а лично за него 550 кв.м.

         По повод изграждане на масивна ограда през месец август 2017 г. ищците депозирали в Община Сливен молба за издаване на разрешение за строеж вследствие на което са предприети действия за извършване на обстоятелствена проверка на осн. чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС било установено, че за притежаваните 2202 кв.м., няма документ за  собственост на 1102 кв.м.

         По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е отговорило на поставените въпроси. Разяснява, че съгласно действащата кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РС-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК, последно изменение - няма издадена заповед, поземлен имот с идентификатор № 67338.403.104 е с адрес: гр. Сливен м. "Градището", с площ на имота 2202 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м., номер по предходен план 2801008, граници: № 67338.403.126, № 67338.403.102, № 67338.403.103, № 67338.403.108, № 67338.403.106 и № 67338.403.105. Уточнява, че първия начален картен материал за територията е Кадастрален план на вилна зона "Селището", образувание "Изгрев" от 1989 г., част ІV, като по този план процесния имот е с пл. № 1008, при граници: изток - път /пътека/, имоти № 1000 и № 1007; запад - имоти № 1013 и № 1011; север - имот № 1009; юг - път /имоти № 1026 и № 1029/. В разписната книга към този план е записано ползването и собствеността за имот пл. № 1008 - овощна градина, собственик Б. О. Х., като допълнително е записано с мотив - ул. "Л. К." № …., н.а. № 113, т. 238/16. Сочи, че следвания план за м. "Градището" е план за новообразуваните имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бивши собственици за м. "Градището" на селищно образувание  "Изгрев", в землището на гр. Сливен, одобрен със Заповед № РД-01-007/08.01.2002 г на Областен Управител на Област Сливен. По този план процесния имот е с идентификатор № 67338.501.1008 с граници: изток - път /пътека/, с имот № 1000, № 9699 и № 1007/; запад - имот № 1013 и № 1011; север - имот № 1009; юг - път/ имоти № 1026 и № 1029. В разписната книга този план, относно ползването е записан с № 67338.501.1008, начин на трайно ползване - овощна  градина, собственост на наследниците на В.Б.Х., а документ за собственост нотариален акт № 112, 11/11/1950, том І н.д. № 288. Последния ПУП за м. "Градището" е в част "План за регулация на улици на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местност  "Градището", селищно образувание "Изгрев" гр. Сливен, одобрен с Решение № 807/22.12-2005 г. на Общински съвет Сливен. по този план се предвижда улична регулация, която засяга процесния имот с идентификатор № 67338.501.1008.

         В заключението вещото лице е описало, че първите данни за процесния имот са от 12 февруари 1923 г. - Мараш в землището на гр. Сливен, м. "Куш баалар" от един декар и един ар, при граници: Н.Н., Р.Х.и път. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 112, том І, дело № 288/07.08.1950 г. имота представлява - Мараш сега лозе в землището на гр. Сливен, м. "Куш баалар" от един декар и един ар.

         В заключението е описал, че към настоящия момент е в действие Кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК по която процесния Поземлен имот е с идентификатор № 67338.403.104 с квадратура 2202 кв.м. при граници трайно материализирани на място с огради: изток - масивна плътна ограда; запад - ограда от стоманена мрежа на колове; север - масивна подпорна стена с надстройка от стоманена мрежа на колове; юг - масивна подпорна стена с надстройка от стоманена мрежа на колове. материализираните на място граници на имота съответстват на границите на имота отразени по кадастралната карта.

            В съдебно заседание експертът разяснява, че няма промяна в границите по тяхната основа, няма предаване по регулация. Първият наличен картен материал за територията е от 1989 г., поради което говори за граници по кадастрално регулационен план, в които няма промяна. Когато е изготвен плана на новообразуваните имоти през 2002 г. е обособен допълнителен имот № 9699 - той е допълнително обособен и затова го посочва като граница в т. 1. Като в материализираните граници на място никога не е имало промяна. Описал е какви огради има в имотните граници: от запад е с мрежа и колове, от изток е масивна от север и юг подпорни стени. Само западната не е трайна по смисъла на определението за трайна ограда.

         По делото са разпитани свидетели по почин на ищцовата страна, които живеят във вилна зона в съседство на процесния имот. Свид. М.дава показания, че от 1958 г. живее от западната страна на имота, познава общата наследодателка на ищците баба В. и знае, че е оставила в наследство имота с площ 2 дка и 200 ара. Същата разяснява, че оттогава не са променяни границите на имота, както и съседите не са променяни. Дава показания, че всички имоти са частни и не е имало общински терени на това място. Свид. Р. дава показания, че между имотите има телена ограда, а неговата ограда е каменна до едно положение, а оградата на процесния имот е телена.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства, от изготвеното съдебно-техническо заключение, разпита на свидетелите, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

     Съдът приема, че ищците  са доказали твърдението си, че от 1950 г.  когато общата им наследодателка е придобила имота, същият е бил с площ 2202 кв.м.

    Кредитира свидетелските показания, които не са опровергани, и от които се доказа  безспорно, че границите на имота не са били променяни от 1950 година. В тези граници имотът е бил заснет по кадастралния план за местността от 1989 г., като по този план процесния имот е с пл. № 1008, границите на имота са изток - път /пътека/, с имот № 1000, № 9699 и № 1007/; запад - имот № 1013 и № 1011; север - имот № 1009; юг - път/ имоти № 1026 и № 1029. В разписната книга този план, относно ползването е записан с № 67338.501.1008, начин на трайно ползване - овощна  градина, собственост на наследниците на В. Б.Х., а документ за собственост е нотариален акт № 112, 11/11/1950, том І н.д. № 288.

Вещото лице проследявайки наличния картен материал от 1989 г. отразеното в разписната книга към този план установява, че планоснимачния номер на имота е 1008 и е записан като овощна градина.

Следващия план по новообразуваните имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ този имот е с идентификатор 67338.501.1008, границите са същите, каквито са били по първоначалния план  от 1989 г. В разписната книга е записано същото, относно начина на трайно ползване, номер на имота и че е собственост на наследниците на В.Б.. като документ за собственост е посочен процесния нотариален акт от 1950 г.

Вещото лице е обследвало собствеността на този имот, като записи за самата история на имота, като в имотния регистър още от 1923 г. е записано като 1 дка и 1 ар. Границите са същите. Същите индивидуализиращи белези са описани и в нотариалния акт за покупко-продажба от 1950 г. Площта на процесния имот е 2202 кв.м., като материализираните граници на място съответстват на границите на имота, които са отразени по кадастралната карта. Границите на процесния имот не са променяни и са идентични по всички планове от 1989 г. до 2005 г. вкл. последно отразени на кадастралната карта на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК. Констатирал е, че в Община Сливен няма заповед за промяна на процесния имот, поради което съдът намира, че акта за частна общинска собственост № 3650/28.09.2017 г. вписан като акт № 104, том ХХІІ, нот. дело № 6996/20.10.2017 г. по описа на СВ - Сливен към Агенция по вписванията на лист 61 и 62 по делото, който е съставен за недвижим имот, представляващ 1102/2202 ид.ч. от поземлен имот № 67338.403.104 е съставен без правно основание, тъй като формалното основание посочено в чл. 56, ал. 1 и чл. 2 ал. 2 от ЗОС във вр. с  чл. 25, ал. 1 изр. 1 от ЗСПЗЗ не изпълват нито една от посочените хипотези в ЗСПЗЗ, тъй като не представляват нито един от способите за придобиване на недвижим имот, поради това че експерта не е посочил имота да съставлява общинска или държавна собственост или земеделската земя да е била без собственик. напротив от 1923 г. има данни, че този имот е съставлявал овощна градина и е бил частна собственост на първите собственици по нотариалния акт, които са продали имота на В.Б. през 1950 г.

В тези граници имотът е бил заснет по кадастралния план на местността от 1989 г., както и в кадастралната карта от 2006 г. Един недвижим имот се характеризира и описва чрез няколко съществени признака и без съмнение площта му е един от тях, като съгласно чл. 6 от Правилника за вписвания нотариалният акт за собственост и неговия титуляр се отбелязват за собственици на имота, който е описан съгласно площ и граници.

. Също така не може да се отрече и, че предметът на един договор следва да бъде така посочен, че да може да бъде конкретизиран недвусмислено. Така е описан недвижимия имот в нотариалния акт за придобиването му от общият наследодател на ищците, като са описани неговите граници. През 1950 г., нито 1923 г. не е съществувало заснемане на имотите във вилната зона и имотите не са били измервани точно, като по този начин площта в последващите нотариални актове е записвана по първоначалния, с който наследодателят на ищците е придобил имота, т.е. реципирана е площта, която е различна от действителната, видно от описанието на първоначалния нотариален акт.

Доколкото, обаче простото описание на един имот е насочено към неговата локализация и отграничаване от всички други по принцип /тоест – се изследва вещното право “отвътре-навън” – до къде се простират границите му/, то договорът за продажба на имот е насочен към постигане на транслативен ефект спрямо вече конкретизиран в своята цялост предмет /тоест – вещното право се разглежда “отвън-навътре” – то се концентрира в рамките, поставени от границите му/. В този смисъл, площта на имота е фундаментален индивидуализиращ белег по отношение на имота, но не е такъв по отношение на договора. Докато при конкретизирането на имот може да се наложи въз основа на площта да се определят границите му, то при конкретизирането на предмета на продажбата, ако границите като такива са известни и безспорни /както в случая/, те “затварят” този предмет в себе си и са достатъчни за определянето му. В случая е резонно да се приеме, че това, което се намира между тези граници е съдържанието на предмета на договора за придобиване на имота, независимо дали е посочена или не площта коректно, тъй като тя може да бъде намерена по чисто математичен път чрез нейното изчисляване, а от момента от придобиване на този имот са изминали 80 години, поради което съдът приема, че предвидената в закона придобивна давност е изтекла, тъй като още повече че имота през 1950 г. е закупен от частно лице а не от държавата, поради което възраженията на Община Сливен за мотаториума за придобивната давност са несъстоятелни и несъотносими в конкретния случай, тъй като се установява, че затворената площ в непроменените граници придобити от 1950 г. не са били държавни още от 1923 г. когато е първият официален документ за собственост - нотариалният акт, чрез който е придобит този имот.

Накратко – в настоящия казус съдът намира, че предметът на договора, за който ищците претендират права за себе си, е недвижим имот, описан по граници и местонахождение, в неговата цялост, а именно 2202 кв.м. Абсолютно никъде не е обозначено от страна на продавача, по никакъв – пряк или косвен начин, че с продажбата през 1950 г. са придобили част от имот.

Тъй като посочената в договора площ от 1102 кв.м. действително е по-малка от отразената площ на същия имот 2202 кв.м., но разликата не се отразява на границите му като предварително, безспорно и трайно установени такива, това означава единствено, че е налице грешка в предмета. Тъй като грешката не е по отношение на самия предмет като такъв, а само по отношение на обема му, тя не може да послужи за основание разликата да се приеме, че е станала общинска собственост на някое от основанията по чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, както и на действалия към 1950 г. Закон за собствеността, а именно чл. 6 от ЗС/отм/, поради което съда намира, че липсва законово основание за съставянето на акта за частна общинска собственост № 3650/28.09.2017 г.  На основание на тази разпоредба не стават държавна собственост имоти, които се владеят от някой преди да е изтекла придобивната давност. Смисълът на разпоредбата е бил да се актуват за държавни, респективно общински, безстопанствените имоти, а процесният имот не е бил такъв, напротив бил е частна собственост, тъй като е придобит чрез деривативен способ - продажба /сделка/, а освен това наследодателят на ищците го е владял в границите, които определят този имот и са били частна собственост. Следователно остава неоснователно на какво основание общината е са материализирали този имот като площ. В случая е безспорно, че имотите по границите винаги са били частна собственост, а остава недоказано и на какво основание общината е актувала част от имота като нейна собственост.

В обобщение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като следва да се приеме за установено, че предявеният от ищците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на Община – Сливен, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на 1102/2202 ид.ч. от поземлен имот с  идентификатор № 67338.403.104, находящ се в гр. Сливен, местност „Градището", целия с площ 2 202 кв.м. при съседи: имот с идентификатор № 67338.403.126, имот с идентификатор № 67338.403.102, имот с идентификатор № 673338.403.103, имот с идентификатор № 673338.403.108, имот с идентификатор № 673338.403.106, имот с идентификатор № 673338.403.105, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК.

С оглед изхода на процеса ответната Община следва да заплати на ищците направените в направените по делото разноски в общ размер на 1504 лв., от които 478.64 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. за изготвена съдебно-техническа експертиза, 25.70 лв. за вписване на искова молба и сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

  Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН, с ЕИК ********* и адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, представлявано от Кмета Стефан Радев, чрез адв. Делян Димов, че Й.Д.Б., с ЕГН ********** ***, Г.Б.Х., с ЕГН ********** ***, О.Б.Х., с ЕГН ********** ***, Т.А.Г., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адв. Е.П. *** са собственици на  основание наследство на 1102/2202 ид. части от поземлен имот с  идентификатор № 67338.403.104, находящ се в гр. Сливен, местност „Градището", целия с площ 2 202 кв.м. при съседи: имот с идентификатор № 67338.403.126, имот с идентификатор № 67338.403.102, имот с идентификатор № 673338.403.103, имот с идентификатор № 673338.403.108, имот с идентификатор № 673338.403.106, имот с идентификатор № 673338.403.105, ведно с построените в имота сгради, одобрен със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК.

 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с ЕИК ********* и адрес гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, представлявано от Кмета Стефан Радев да заплати на Й.Д.Б., с ЕГН ********** ***, Г.Б.Х., с ЕГН ********** ***, О.Б.Х., с ЕГН ********** ***, Т.А.Г., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в общ размер на 1504 /хиляда петстотин и четири/ лв., от които 478.64 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. за изготвена съдебно-техническа експертиза, 25.70 лв. за вписване на искова молба и сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

      Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.         

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: