Определение по дело №2659/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260171
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330202659
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260171                    29.09. 2020г.                                       гр. Пловдив 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  VІІ наказателен състав

 

На двадесет и девети септември         две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ

 

след като се запозна с материалите по ЧНД № 2659/2020г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д.Д., в качеството й на повереник на „Балкантабако“ ЕООД, представлявано от *** си А. А. - пострадало лице по досъдебно производство № 210/2015г. по описа на Отдел ИП“ при ОДМВР – гр. Пловдив, против Постановление от 20.03.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2015г. по описа на Отдел ИП“ при ОДМВР – гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал.4, вр. с ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.211, вр. с ал.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт, като се моли съдът да го отмени.

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Досъдебно производство №210/2015 г. по описа на Отдел „ИП" при ОДМВР - Пловдив е образувано на 02.06.2015 г. с постановление на РП - Пловдив и е водено за това, че на неустановени дати в периода от м. Януари 2014 г. до м. Декември 2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно са били присвоени чужди движими вещи - пари, в размер на 373 217,88 лева, собственост на „СТ Лифт" ООД, гр. Пловдив, които са били владени и пазени, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С постановление от 08.12.2017 г. към наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е бил привлечен С.И.Е., като със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „Подписка".

С постановление от 17.08.2018 г. обвиняемият С.Е. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а също и за това, че в периода от месец Януари 2014 г. до края на месец Януари 2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у И. П. П., С.В.П., Л. М. З., Г. С.И., Д. В. И. и у Т. С.Т., Ш., И. М. Г. и у И. Г. Г., както следва:

-         През м. Януари 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал заблуждение у И. П. П., че ще заплати доставени му материали за израждането на ел. инсталация на обект -многофункионална сграда, находяща се в гр. Асеновград, с което причинил на „Трим" ООД имотна вреда в размер на 36 968,70 лева, като причинената вреда е в големи размери;

-         През м. Февруари 2014г. е възбудил и до края на м. Януари 2015г. е поддържал заблуждение у С. В. П., че ще изпълни услуга по доставка и монтаж на 2 броя асансьорни уредби и всички видове. електромонтажни инсталации на строителен обект - многофункионална сграда в гр. Асеновград, с което е причинил имотна вреда на „Арх. Ситистрой" ЕООД - гр. Пловдив, в размер на 70 000 лева, като: причинената вреда е в особено големи размери;

-         През м. Февруари 2014 г. е възбудил и до края а м. Януари 2015 г. "е поддържал заблуждение у Л. М. З., че ще заплати извършените строително - монтажни дейности на обекти -многофункционална сграда в гр. Асеновград, къща в с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив и цех за ядки и шоколадови изделия в гр. Пловдив, с което е причинил на „Атаник" ООД - гр. Пловдив имотна вреда в размер на 51 170,51 лева, като причинената вреда е в големи размери;

-   През м. Март 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал у Г.С.И., че ще достави и монтира бетонна трансформаторна подстанция /БКТП/ и електромонтажни инсталации на обект - метанстанция в землището на с. Крумово, обл. Пловдив, с което е причинил на „Сигма Инвест" ЕООД - гр. Пловдив имотна вреда в размер на 95 255,10 лв., като причинената вреда е в особено големи размери;

-          През м. Април 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал заблуждение у Д. В. Д. и у Т. С. Т. – Ш., че ще достави бетонна комплектна трансформаторна подстанция /БКТП/ на обект „Винарска изба" в с. Старосел, обл. Пловдив, с което е причинил на „Балкантабако" ЕООД - с. Старосел имотна вреда в размер на 41 240 лева, като причинената вреда е в големи размери;

-          През м. Юни 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал заблуждение у И. М. Г., че ще достави ел. кабели в гр. Шумен, с което е причинил на „ПС Електрик" ООД - гр. Шумен имотна вреда в размер на 14 202 лева;

-          През м. Юни 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал заблуждение у И.М. Г., че ще достави ел. кабели в гр. Шумен и горещо поцинковано желязо F-10 в гр. Шумен, с което е причинил на „Елсистем" ООД - гр. Шумен имотна вреда в размер на 39 797,28 лева, като причинената вреда е в големи размери;

-          През м. Октомври 2014 г. е възбудил и до края на м. Януари 2015 г. е поддържал у И. Г.Г., че ще му достави арматурна мрежа, с което е причинил на „Петрол Деливъри енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив имотна вреда в размер на 20 000 лева, като причинената вреда е в общ размер на 368 633,59 лева и измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление на обв. С.Е. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2 000 лева, вносима в десетдневен срок.

С Постановление от 31.08.2018 г. РП - Пловдив е изпратила по компетентност досъдебното производство на Окръжна прокуратура - Пловдив.

С Постановление от 18.04.2019 г. ОП - Пловдив е прекратила частично воденото досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК единствено досежно повдигнатото на обв. С.Е. обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК като делото е продължило да се води срещу обв. Е. за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление ОП - Пловдив е изпратила досъдебното производство по компетентност на РП - Пловдив.

От извършените процесуални действия в хода на разследването е установена следната фактическа обстановка.

Свидетелката Е. Г. Д. и съпругът й - св. С. П. Д. били приятели с обвиняемия С.И.Е., като включително св. Д. и обвиняемият били съдружници в „СТ Лифт" ООД. Последното дружество било с основен предмет на дейност търговия с кабели и ел. материали, монтаж и демонтаж на асансьорни уредби. Управител на „СТ Лифт" ООД бил обвиняемият С.Е.. През 2012г. спрямо обв. Е. започнало наказателно преследване, като това станало достояние и на свидетелите Д. Предвид това в началото на 2013 г. обвиняемият Е. решил да прехвърли притежаваните от него дружествени дялове в „СТ Лифт" ООД на майка си - св. Й.Е.. Наред с това, по предложение на обв. Е. св. Д. също прехвърлил своите дружествени дялове в „СТ Лифт" ООД на св. Е.Д., която формално станала и негов управител, като по този начин „СТ Лифт" ООД нямало да бъде официално свързвано с обвиняемия Е.. Съгласно устните им уговорки, след прехвърлянето на дружествените дялове на свидетелките Е. и Д. и вписването на последната като управител на „СТ Лифт" ООД св. Д. и обв. Е. следвало фактически да представляват и управляват дружеството. За тази цел св. Д. упълномощила св. Д. и обвиняемия с правото да я представляват заедно и поотделно в качеството й на управител на „СТ Лифт" ООД пред физически и юридически лица, както и пред държавни и общински институции, включително и да извършват разпоредителни действия с наличностите по банковите сметки на дружеството, като теглят и внасят суми и нареждат парични преводи.

След упълномощаването му от св. Д. обв. Е. се занимавал с почти цялата дейност на „СТ Лифт" ООД като осъществявал контакти с потенциални клиенти на дружеството, сключвал договори, внасял и теглел суми от банковите му сметки и представял пред св. Р. К., която обслужвала счетоводно „СТ Лифт" ООД издадени фактури за осчетоводяването им.

Във връзка с осъществяваната от „СТ Лифт" ООД търговска дейност, същото установило търговски отношения с „Трим" ООД, управлявано и представлявано от св. И.П.П.. През 2009 - 2010 г. св. П. се запознал с обв. Е. посредством техен общ познат, който представил обвиняемият а св. П. като управител на дружество, занимаващо се с изграждане на ел. инсталации на строителни обекти. Тъй като основен предмет на дейност на „Трим" ООД била търговията с кабели, проводници и други ел материали, „СТ Лифт" ООД и „Трим" ООД установили търговски отношения, при които последното дружество доставяло на „СТ Лифт" ООД електроматериали, необходими за влагането им в различни изграждащи се обекти, а от своя страна, „СТ Лифт" ООД ги продавало на клиентите си. От възникване на търговските отношения помежду им „СТ Лифт" ООД изпълнявало изцяло и в срок паричните си задължения към „Трим" ООД, но в края на 2013 г. започнало да бави плащанията си. В тази връзка обв. С.Е. обяснил на св. П., че „СТ Лифт" ООД има временни финансови затруднения, но очаква скорошни плащания от свои клиенти, при което ще се разплати и с „Трим" ООД, като наред с това поискал „Трим" ООД да продава на „СТ Лифт" ООД стоки на отложено плашане. Св. П. не се възпротивил на предложеното му и търговските отношения между двете дружества продължили, като тези конкретни уговорки между свидетеля и обвиняемия не били скрепени в писмен договор.

В края на 2013 г. св. С.В.П. се запознал с обв. С.Е. посредством техен общ познат - св. Л.И.. По същото време св. П. неформално управлявал „Арх Ситистрой" ЕООД, на което едноличен собственик на капитала и управител тогава била неговата майка. „Арх Ситистрой" ЕООД било с основен предмет на дейност извършването на строителни дейности и тъй като св. И. препоръчал от личния си опит обв. Е. като човек, който управлява дружество за доставка и монтаж на асансьорни уредби и изграждане на ел, системи, св. П. решил „Арх Ситистрой" ЕООД и „СТ Лифт" ООД да започнат съвместна дейност. По това време „Арх Ситистрой" ЕООД изграждало многофункционална сграда в гр. Асеновград и св. П. и обвиняемият се уговорили „СТ Лифт" ООД да достави и монтира два броя асансьорни уредби. Допълнително на 17.02.2014г. „Арх Ситистрой" ЕООД и „СТ Лифт" ООД постигнали договореност последното дружество да изгради и ел. инсталацията на обекта с опция допълнително да бъдат договаряни и други СМР. Съгласно сключения между двете дружества договор, „Арх Ситистрой" ЕООД първоначално заплатило на „СТ Лифт" ООД 50 % от цената на двата броя асансьорни уредби или сумата от 29 450 лева без включен ДДС, а впоследствие продължило да превежа на последното дружество парични суми в изпълнение на сключения помежду им договор. По този начин „Арх Ситистрой" ЕООД заплатило на „СТ Лифт" ООД сума в общ размер 161 252,87 лева.

След сключване на договора с „Арх Ситистрой" ЕООД обвиняемият Е. поискал „Трим" ООД да му достави ел. материалите, необходими за изграждане на ел. инсталацията в многофункционалната сграда в гр. Асеновград. Св. П. се съгласил и „Трим" ООД продало на „СТ Лифт" ООД ел. материали на обща стойност 36 968,70 лева. За продажбата на материалите „Трим" ООД издало фактури на „СТ Лифт" ООД, но последното не заплатило дължимите по тях суми.

В началото на 2014 г. св. Л.М.З. - съдружник в „Атаник" ООД, се запознал посредством един от служителите в последното дружество с обв. С.Е.. При запознанството им обв. Е. обяснил на св. З. какъв е предметът на дейност на „СТ Лифт" ООД и му предложил да работят съвместно по многофункционалната сграда, находища се в гр. Асеновград, със строителството на която било ангажирано „Арх Ситистрой" ООД. По същото време между „СТ Лифт" ООД и „Арх Ситистрой" ООД вече били възникнали договорни отношения, съгласно които първото дружество следвало да изгради ел. инсталацията и асансьорните уредби в строящата се сграда. По - конкретно, обв. Е. предложил на св. З. „Атаник" ООД да изгради ел. инсталацията в сградата посредством своите работници, а „СТ Лифт" ООД да осигури необходимите ел. материали като ги закупи от „Трим" ООД, а също и да извършват съвместна дейност и на други, предложени от обвиняемия обекти. Тъй като „Атаник" ООД било с основен предмет на дейност извърване на СМР и в частност изграждането на електроинсталации, св. З. се съгласил на предложеното му от обвиняемия. Предвид постигнатото помежду им съгласие на 03.02.2014 г. между „СТ Лифт" ООД и „Атаник" ООД бил сключен договор, съгласно който „Атаник" следвало да започне да изгражда ел. инсталацията в многофункционалната сграда в гр. Асеновград незабавно след подписване на протокол за приемане на строителна площадка, като отделните видове работа следвало да бъдат посочени в Акт обр. 19. От своя страна, „СТ Лифт" ООД следвало да заплаща на „Атаник" ООД за всяка отделно извършена работа по изграждането на ел. системата в срок от три дни от приеманто на Акт обр. 19 ииздаван на фактура. Първоначално „СТ Лифт" ООД изпълнявало изяло" и в срок паричните си задължения към „Атаник" ООД, но след като в края на м. Април 2014 г. последното дружество издало Фактура № **********/30.04.2014 г. за сумата от 10 036,25 лв. с включен ДДС, „СТ Лифт" ООД не му заплатило тази сума. „СТ Лифт" ООД не заплатило и дължимите по още седем издадени от „Атаник" ООД фактури, като общия размер на неплатените му задължения по тях възлязъл на 51 170,51 лева с включен ДДС. Св. З. неколкократно разговарял с обв. Е. и настоявал „СТ Лифт" ООД да изпълни паричните си задължения към „Атаник" ООД, а от своя страна обвиняемият заявявал, че това скоро ще се случи, тъй като представляваното от него дружество очаква плащания от свои клиенти. Независимо от това обаче „СТ Лифт" ООД така и не заплатило на „Атаник" ООД сумата от 51 170,50 лева. Въпреки липсата на плащане от страна на „СТ Лифт" ООД, „Атаник" ООД продължило да работи, макар и със забава, върху изграждането на ел. системата на многофункционалната сграда в гр. Асеновград. Наред с това и дружеството изграждало ел. системите на къща в с. Белащиа, строяща се от „Арх Ситистрой" ЕООД и цех за ядки и шоколадови изделия в гр. Пловдив, като работата по тези обекти също била уговорена между „Атаник" ООД и „СТ Лифт" ООД.

Тъй като „СТ Лифт" ООД не изпълнило изцяло задълженията си нито към „Арх Ситистрой" ЕООД, нито към „Атаник" ООД, свидетелите П. и З. се срещнали. При тази среща св. П. преценил, че вложените от работниците на „Атаник" ООД в обектите труд и материали възлизат на около 90 000 лева, поради което и счел, че „Арх Ситистрой" ЕООД е ощетено със сумата от 70 000 лева за недоставените и немонтирани два броя асансьорни уредби и недоизградената ел. инсталация. Допълнително св. П. се свързал с управителя на „Вертикал 1" ЕООД - гр. Хасково, което дружество следвало да изработи асансьорните уредби и от него узнал, че обв. Е. е превел на това дружество сума в размер на 8 000 лева като авансово плащане, но не е доплатил остатъка до пълната цена на асансьорните уредби в размер на 50 000 лева.

Преди „СТ Лифт" ООД да изпадне в неизпълнение по договора си с „Арх Ситистрой" ЕООД, св. С. П. запознал обв. Е. със свидетелите Д. В. Д. и Т. С. Т. – Ш., които били съответно финансов директор и управител на „Балкантабако" ЕООД. При срещата им св. П. препоръчал обвиняемия на свидетелите Д. и Т. –Ш., като заявил, че от дълги години работи с него и представляваното от обвинемия дружество е коректно към клиентите си. „Балкантабако" ЕООД стопанисвало Винарска изба - с. Старосел, в която предстояло да се изгради бетонна комплектна трансформаторна подстанция /БКТП/. Св. П. знаел за това и бил предварително споделил с обвиняемия, поради което и на срещата си със свидетелите Д. и Т. – Ш., същият им представил оферта за доставка и монтаж на БКТП. Тъй като офертата била икономически изгодна за „Балкантабако" ЕООД, на 03.10.2014 г. последното дружество подписало със „СТ Лифт" ООД договор за поръчка на БКТП на цена 46 200 лева с включен ДДС. Съгласно условията на договора, на 03.10.2014 г. „Балкантабако" ЕООД заплатило авансово на „СТ Лифт" ООД сумата от 23 100 лева с включен ДДС, а на 17.10.2014 г. направило междинно плащане на сумата от 9 240 лева. Отделно от това „Балкантабако" ЕООД сключило устен договор със „СТ Лифт" ООД за доставка на трансформатор на стойност 8 900 лева без включен ДДС, като заплатило тази сума на 09.10.2014 г.

„ПС Електрик" ООД - гр. Шумен било с основен предмет на дейност производство на електрически табла, трафопостове и доставка на електроапаратура и електроматериали. Търговски директор на дружеството бил св. И.М.Г.. Поради отношения на свързаност между „ПС Електрик" ООД и „Елсистем" ООД - гр. Шумен, св. И.Г. имал контролни функции и върху управлението на последното дружество.

През м. юни 2014 г. със св. И. Г. се свързал обв. С.Е., като заявил, че представляваното от него „СТ Лифт" ООД се занимава с изпълнение на електроинсталация във Винарска изба - с. Старосел и поискал оферта за изработване на трафопост. Св. Г. изпратил общо седем оферти на обв. Е., както и лично се срещнал с него в гр. Пловдив. При срещата им двамата се договорили „СТ Лифт" ООД да доставя кабели на „ПС Електрик" ООД и на „Елсистем" ООД на изгодни цени. Действително, до м. ноември 2014 г. били реализирани няколко сделки между двете дружества, като „СТ Лифт" ООД доставило всички поръчани му от „ПС Електрик" ООД и „Елсистем" ООД материали. През м. ноември 2014 г. „ПС Електрик" ООД поискало да закупи от „СТ Лифт" ООД 2 000 м. кабел на обща стойност 15 780,00 лева, като заплатило 75 % от общата стойност на поръчката или 14 202,00 лева. За сделката „СТ Лифт" ООД издало проформа - фактура № **********/26.11.2014 г., но не доставило поръчаната му стока. Отделно от това, също през м. ноември 2014 г. „Елсистем" ООД поръчало на „СТ Лифт" ООД да му достави 180 м. кабели на стойност 1 123,20 лева, 3000 м. кабели на обща стойност 37 680 лева и 750 кг. горещо поцинковано желязо F-10 на обща стойност 1 305 лева. На 04.11.2014 г. „Елсистем" ООД заплатило на „СТ Лифт" ООД сума в размер на 38 492,28 лева, представляваща част от цената на поръчаните кабели. На 12.11.2014 г. „Елсистем" ООД заплатило изцяло стойността на поръчаното поцинковано желязо, за което „СТ Лифт" ООД издало данъчна фактура № 134/02.12.2014 г. „СТ Лифт" ООД обаче не доставило поръчаните му стоки, поради което и „ПС Електрик" ООД сезирало Районен съд - Шумен с искова претенция срещу представляваното от обвинемия дружество.

Тъй като БКТП, ведно с монтирания в него трансформатор, не били доставени в уговорения 45 дневен срок, а след края на м. януари 2015 г. св. Д. не успял да се свърже с обв. Е., същият потърсил св. И. Г., тъй като знаел, че представляваното от последния дружество „ПС Електрик" ООД, трябва да изработи БКТП и трансформатора. От св. И.Г. св. Д. узнал, че обв. Е. е отправил запитване за изработване на БКТП и трансформатор, но фактически и двете не са били поръчани.

Св. Г.С. И. бил едноличен собственик на капитала и управител на „Сигма Инвест" ЕООД, което било с основен предмет на дейност проектиране и изграждане, въвеждане и поддържане на газови инсталации, компресиране и доставка на природен газ на крайни клиенти. Св. Г. И. се познавал с обв. С.Е. от 2008 г., като повод за запознанството им била осъществена доставка на кабели за бензиностанция, която св. И. изграждал към онзи момент в гр. Асеновград. През м. март 2014 г. обвиняемият Е. посетил св. И. и му предложил „Сигма Инвест" ЕООД да възложи на „СТ Лифт" ООД доставката на ел. материали и ел. оборудване за ел. захранването на метан -станция, която първото дружество изграждало по същото време в с. Крумово, обл. Пловдив. Св. Г. И. се съгласил на предложеното му от обвиняемия и на 11.03.2014 г. между „Сигма Инвест" ЕООД и „СТ Лифт" ООД бил подписан договор за пълен инженеринг - за проектиране и изграждане на ел. захранването на изграждащата се метан - станция, като „СТ Лифт" ООД следвало да изпълни задълженията си по договора със собствен труд и да достави необходимите материали в срок до 11.05.2014 г., а „Сигма Инженеринг" ЕООД следвало да заплати на представляваното от обв. Е. дружество сума в общ размер 107 448,20 лева с включен ДДС. Съгласно условията на договора, „Сигма Инженеринг" ЕООД следвало да заплати тази сума на части, включително и да заплати част от нея авансово. В изпълнение на договореното, „Сигма Инвест" ЕООД заплатило на 13.03.2014 г. сума в размер на 65 866,80 лева, а на 11.07.2014 г. заплатило сума в размер на 9 491,04 лева. На 29.09.2014 г. „Сигма Инвест" ЕООД заплатило предсрочно сумата от 19 117,20 лева, като това било сторено по настояване на обв. Е.. Тъй като „СТ Лифт" ООД не изпълнило задълженията си по сключения със „Сигма Инженеринг" ЕООД договор, св. Г.И. неколкократно се срещал с обвиняемия, като последният поискал отсрочка под предлог, че се бави доставката на необходимите за изграждането на ел. инсталацията материали. Св. Г.И. се съгласил „СТ Лифт" ООД да изпълни задълженията си до края на м. декември 2014 г. Тъй като обаче и в началото на 2015 г. представляваното от обв. Е. дружество продължавало да бъде в неизпълнение, а св. Г. И. не успявал да се свърже с обвиняемия, същият се свързал с представителя на „ПС Електрик" ООД - гр. Шумен - св. И. Г., за което дружество знаел, че следва да достави трансформатора за ел. инсталацията. Св. Г. потвърдил, че обв. Е. е дал заявка за изработване на трансформатора, но последният не бил изработен, тъй като не бил заплатен.

Св. И. Г.Г. бил едноличен собственик на капитала и управител на „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив, което било с основен предмет на дейност търговия с различни стоки. В средата на 2014 г. св. И. Г. се срещнал със св. А.Х. Т., която по същото време работела на длъжност *** в „МИГ Инженеринг" ЕООД - гр. Пловдив. При срещата им св. Г. представил управляваното от него дружество като самостоятелен снабдител на арматура и арматурни изделия и предложил да снабдява „МИГ Инженеринг" ЕООД с различни материали на много изгодни цени. Тъй като офертата на св. И. Г. действително била икономически изгодна за „МИГ Инженеринг" ЕООД, св. А. Т. започнала да поръчва на „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив бетонно желязо, заготовки, арматурна мрежа и щрипс. Във връзка с тези търговски отношения между „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив и „МИГ Инженеринг" ЕООД, на 20.10.2014 г. представляваното от св. И. Г. и „СТ Лифт" ООД сключили договор за доставка на арматурна мрежа, метална лента и щрипс. До сключване на договора се стигнало, след като св. И. Г. потърсил обв. Е., с когото се познавал от 2013 г., а обвиняемият му заявил, че може да му достави исканите от „МИГ Инженринг" ЕООД стоки. В изпълнение на договора „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив заплатило на „СТ Лифт" ООД авансово сумата от 13 977,60 лева. Действително, „СТ Лифт" ООД изпълнило задълженията си по сключения договор, а впоследствие „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД -гр. Пловдив продължило да му дава поръчки за доставка на арматура и щрипс, съгласно поръчваните на „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив от „МИГ Инженеринг" ЕООД стоки. През м. Декември 2014 г. „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив трябвало да достави на „МИГ Инженринг" ЕООД арматурна мрежа, като в тази връзка на първото дружество била авансово платена сумата от 20 000 лева. От своя страна, „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив поръчало на „СТ Лифт" ООД да му достави мрежата и му превело сумата от 20 000 лева. Действително, „СТ Лифт" ООД доставило на „МИГ Инженеринг" ЕООД арматурна мрежа, но с размер, различаващ се от поръчания. Тъй като не била в известност за отношенията между „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив и „СТ Лифт" ООД, св. А.Т. поискала от св. И.Г., представляваното от него дружество да възстанови на „МИГ Инженерни" ЕООД сумата от 20 000 лева. Св. И.Г., от своя страна, се опитал да се свърже с обвиняемия, но не успял да го открие.

Междувременно през м. ноември 2014г. св. Е.Д.случайно узнала, че „СТ Лифт" ООД има парични задължения, които не може да заплати в срок. Свидетелката споделила това със съпруга си и двамата решили да извършат проверка на счетоводството на дружеството. При срещата им със св. Р. К., последната обяснила на свидетелите Д., че „СТ Лифт" ООД има задължения в размер на 18 000 лева дължим ДДС, като в предходния месец има приход от около 90 000 лева, но не била в известност за какво била разходена тази сума. Свидетелите Д. запитали обвиняемия защо не са били заплатени данъчните задължения на „СТ Лифт" ООД, но същият ги успокоил, че това скоро ще се случи, тъй като очаква постъпления по сметките на дружеството, а също и заявил, че с платените на дружеството суми е покрил задължения на „Елгром" ООД, в което бил съдружник също със св. Д.. В края на м. ноември 2014 г. св. Д. отново посетила св. К., като последната я уведомила, че „СТ Лифт" ООД има постъпления в размер на 116 000 лева, но все още не са били погасени данъчните му задължения. Св. Д. отново се свързала с обвиняемия и го попитала защо не са били заплатени задълженията на „СТ Лифт" ООД за ДДС, на което той отговорил, че дружеството има временни финансови затруднения. Тъй като в началото на м. декември 2014 г. данъчните задължения на „СТ Лифт" ООД все още не били заплатени, св. Д. посетила клон на „ЦКБ" ООД в гр. Пловдив и оттеглила пълномощното си, дадено на св. Д. и обв. Е., така че да възпрепятства последния да се разпорежда с паричните средства на дружеството. През м. януари 2015 г., когато по сметката на „СТ Лифт" ООД постъпила сума в размер на 14 000 лева, св. Д. потърсила обв. Е., за да узнае дали има дължими плащания към кредитори извън задълженията за ДДС, като по указание на обвиняемия свидетелката превела сума в размер на 11 000 лева на „ХЪС" ООД, а с остатъка от сумата платила част от данъчните задължения на дружеството. По идентичен начин, по - късно през м. януари 2015 г. по указание на обвиняемия св. Д. погасила задължения на „СТ Лифт" ООД към „Трим" ООД с постъпили по банковата сметка на първото дружество суми. След 05.02.2015 г. свидетелите Д. не успели да се свържат повече със св. Е.. Впоследствие свидетелите Д. установили, че в периода 01,01.2014 г. до 31.12.2014 г. обв. Е. бил изтеглил от банковата сметка на „СТ Лифт" ООД сума в размер на около 300 000 лева, като нямало яснота за какво били разходвани паричните средства. Отделно от това, към дружеството били предявени претенции от различни дружества за заплатени от тях, но недоставени им от „СТ Лифт" ООД стоки. За случилото се свидетелите Д. сигнализирали РП - Пловдив като в тази връзка впоследствие било образувано настоящото досъдебно производство.

Видно от заключението на изготвената допълнителна съдебно - счетоводна експертиза в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. обв. С.Е. е изтеглил от банковата сметка на „СТ Лифт" ООД сума в общ размер 473 330 лева, от които е разходвал за дейността на дружеството 129 402,14 лева, а не е отчел при „СТ Лифт" ООД сума в общ размер 343 927,86 лева.

Според прокурора изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на приобщените по делото съдебно -счетоводни експертизи, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

При така изложената фактическа обстановка след анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства прокурорът счита, че по делото липсват такива, сочещи по несъмнен и категоричен начин, така както е изискуемо от процесуалния закон за предаването на съд и реализиране на наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от обв. С.Е..

Действително, безспорно било установено по делото, че в периода от м. Януари 2014 г. до 12.11.2014 г. „СТ Лифт" ООД, представлявано от обв. С.Е. е имало търговски отношения с „Трим" ООД, „Арх Системс" ЕООД, „Сигма Инвест" ЕООД, „Балкантабако" ЕООД, „ПС Електрик" ООД, „Елсистем" ООД и „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД - гр. Пловдив, като в тази връзка е получило от тези дружества парични средства за доставка на стоки или е получило стоки, които е следвало да заплати. Според прокурора не се спори също така, че представляваното от обвиняемия дружество не е изпълнило задълженията си към посочените по - горе дружества, така както е бил поет ангажимент лично от обв. Е.. С категоричност е установено и че обв. Е. като лице, упълномощено да представлява „СТ Лифт" ООД е изтеглил от банковата сметка на това дружество сума в общ размер 343 927,86 лева, която не отчел впоследствие, включително и посредством представяне на разходо - оправдателни документи за разходването й в полза на дружеството. Независимо от това, според прокурора, по делото не са били събрани безспорни и категорични доказателства при встъпването си в договорни отношения с гореизброените дружества обв. С.Е. като представляващ „СТ Лифт" ООД да е осъществил състава на престъплението по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За да бъде реализиран съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, респ. на това по чл. 211 от НК, от обективна и субективна страна обаче е необходимо извършителят да мотивира противоправно пострадалото лице да извърши имуществено разпореждане, създавайки у него неверни представи относно наличието на основания за такова разпореждане, респ. да установи договорни отношения с пострадалия, без да има намерение или възможност да изпълни насрещните си задължения по договора. Въвеждайки пострадалия в заблуждение или поддържайки у него вече формирано заблуждение, извършителят действа с измамлив умисъл, целейки да набави за себе си или другиго неправомерна облага. За да бъде ангажирана и реализирана наказателната отговорност на извършителя и същият да бъде предаден на съд, за всеки един от елементите от обективната и субективната страна на посочения престъпен състав следва по досъдебното производство да са били събрани безспорни и категорични доказателства, като това е единствено в тежест на държавното обвинение. В настоящия случай обаче, по мнението на прокурора, по досъдебното производство са били събрани доказателства за това, че обв. С.Е. е пристъпил към изпълнение на поетите от „СТ Лифт" ООД договрни задължения с „Трим" ООД, „Арх Системс" ЕООД, „Сигма Инвест" ЕООД, „Балкантабако" ЕООД, „ПС Електрик" ООД, „Елсистем" ООД и „Петрол Деливъри Енд Рисърч Груп" ЕООД -гр. Пловдив, след установяване на договорни отношения с тях. При сключване на договори с всяко едно от тези юридически лица, обвиняемият е предлагал да им доставя стоки или услуги, свързани с основно осъществявания от „СТ Лифт" ООД предмет на дейност, които дружеството обективно е било във възможност да изпълни, а и сам обвиняемият е пристъпвал към изпълнение на сключените договори като е намирал подизпълнители за изграждане на ел.системи, търсил е оферти за изработване на трансформатори, поръчвал е изработката на асансьорни уредби, доставял е поръчани му арматурни мрежи, а в случая с „Трим" ООД е настоявал да бъдат извършвани плащания към това дружество, дори и след като св. Д. е оттеглила пълномощията му. В този смисъл и разколебана се явява обвинителната теза обвиняемият С.Е. да е действал с измамлив умисъл още при встъпване в договорни отношения с тези посочени по - горе дружества, тоест да е целял да възбуди и да поддържа заблуждение у представителите на тези юридически лица, че представляваното от него дружество ще изпълни задълженията си по сключените договори, без фактически да е имал такова намерение действително да задължи „СТ Лифт" ООД с изпълнение на задълженията му по тях или съзнавайки, че не може да ги изпълни, целейки единствено да си набави имотна облага. С оглед на това, според прокурора, необходимо е да се приеме, че по делото не са били събрани безспорни доказателства за това обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 211, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а анализът на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност сочи на наличие на неуредени търговски отношения между юридически лица, дължащи се на неизпълнението на сключени договори от „СТ Лифт" ООД. Според прокурора следва да се посочи в допълнение на това, че по отношение липсата на заплащане от страна на „СТ Лифт" ООД към „Атаник" ООД на престираната от работниците на последното работна сила изобщо не може да обоснове наличието на състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като за това второ дружество не е настъпила имотна вреда, а незаплащането на положения труд представлява пропусната полза, която обаче не е съставомерен резултат на посочения престъпен състав. В този смисъл, според прокурора, налага се извод да не е било доказано по изискуемия несъмнен, безспорен и категоричен начин повдигнатото на С.Е. обвинение за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а воденото наказателно производство по досъдебното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

 

Съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания прокурорски акт.

На първо място следва да се посочи, че основният състав на това престъпление е уреден в първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК, за  да е налице осъществен състав на престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право или със същата цел използва неопитност, заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/ на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не възнамерява да го стори.

В този смисъл сам по себе си фактът дали дружеството, представлявано от Е., е притежавало наличен трансформатор или договор за закупуване на такъв към датата на сключване на договора с „Балкантабако“ ЕООД, не може да бъде използван като аргумент за доказване реализирането на деяние по чл.211 от НК. Достатъчен е фактът, че същото няма каквито и да било доказателства да не е било в състояние да изпълни постигнатата уговорка със съконтрагента си. Същевременно обстоятелството на неизпълнение на това задължение по никакъв начин не води автоматично до наличие на данни за осъществено престъпление „измама“, доколкото са налице гражданско-правни отношения между две юридически лица.

Не могат да бъдат споделени и доводите, изложени в депозираната жалба, относно „използването“ на познати от страна на Е. при установяване на договорни отношения с пострадалите, като част от престъплението измама, тъй като подобен факт е напълно ирелевантен към ангажиране на наказателната отговорност на същия. Обстоятелствата, че обвиняемият се е възползвал от познанството си с различни лица, за да осъществи търговски отношения с различни дружества отново не може да послужи за извод в неговата виновност. Както вече се посочи, за да е налице такъв, е необходимо извършителят да се е възползвал от подобно обстоятелство, но с изначалната ясна представа, че не е в състояние и няма да изпълни постигнатите уговорки. В конкретния случай подобни доказателства не са били събрани по делото.

Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо

Съдът

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 20.03.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2015г. по описа на Отдел „ИП“ при ОД МВР – гр. Пловдив, образувано и водено срещу С.И.Е. за престъпление по чл.211, вр. с ал.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП гр. Пловдив.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно с оригинала!

МГ