Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна, 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на десети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7868 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Е.К.Б. срещу „И.г.“ ООД иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, формирано, както следва: 1060 лева – заплатена такса за
престой в болнично заведение; 422 лева – заплатена цена на самолетни билети; 18
лева – заплатени такси във връзка с допуснатото обезпечение и наложена
възбрана; 60 лева - разходи за нощувки, 24 лева – разходи за закупени билети С.-София,
6 лева – разходи за нотариална заверка на пълномощно, 8 лева – заплатена такса
за заверени преписи от определение, 542 лева – пропусната възможност да
реализиране на трудово възнаграждение; 300 лева – разходи по повод
неосъществена продажба на възбранения имот, всички
търпени в резултат на допуснато обезпечение по гр.д. № 1149/2016г., по описа на
Варненски окръжен съд, като обезпеченият иск не е предявен в дадения срок.
В исковата молба и уточняващите
такива от 03.07.2017г. /л. 18-19/, 04.07.2017г. /л. 32-33/, 01.09.2017г. /л.
57-58/ и от 25.01.2018г. /л. 118/, че на 12.12.2016г.
установила, че е наложена възбрана върху собствения й имот в гр. С. по повод
допуснато обезпечение на искове на „И.г.“ ООД по гр.д. № 1149/2016г., по описа
на Варненски окръжен съд. Тъй като това не било първото инициирано срещу нея
производство от ответното дружество, твърди да е изпаднала почти до състояние
на безпомощност и панически страх, че собствениците на дружеството никога няма
да престанат да претендират от нея суми по несъществуващи договори. Във връзка
със заличаване на възбраната излага на 16.12.2016г. е подала молба по
цитираното дело, като наред с това е заплатила такса в размер на 10 лева. На
18.12.2016г. закупила възможно най-евтините самолетни билети на стойност 420
лева и на 19.12.2016г. летяла от Берлин, Германия до София. Направила разходи и
за три нощувки, като заплатените суми за същите възлизат на стойност 60 лева,
както и пътни разходи от София-С.-София в размер на 24 лева. Наред с това
упълномощила лице, което да получи заверен препис от определението по гр.д. №
1149/2016г., на което заплатила сума за бензин в размер на 60 лева, както и
такса в размер на 6 лева за нотариална заверка на пълномощно. Платила и 8 лева
държавна такса за издадения й заверен препис. Връщайки се в Берлин отново
изпаднала в панически страх, като след интензивни прегледи се наложило да
проведе лечение в психиатрична клиника Вивантес,
Берлин, спешно отделение. За престоя си в болничното заведение за периода от
27.12.2016г. до 10.01.2017г. заплатила такса в размер на 530 евро. Твърди се,
че с наложената възбрана, потенциален купувач на имота в гр. С., се отказал от
сделката, по повод която ищцата направила разходи в размер на 300 лева. Извън
горните разходи твърди, че в резултат на действията на ответното дружество и
лечението й в болничното заведение не е могла да започне работа. Излага, че
през м. 12.2016г. социалните служби в Берлин и предложили да избере измежду три
възможност за работни места. Била одобрена да започне работа считано от
01.2017г. с трудово възнаграждение в размер на 560 евро. С оглед влошеното й
здравословно състояние не могла да се яви да заеме предложената и длъжност, а
оттам и не е могла да реализира доходи от труд в посочения размер. Поради
изложеното и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да й
заплати горните суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „И.г.” ООД депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че дружеството
има изискуемо вземане от Е.Б., произтичащо от уговореното в чл. 10 от сключен
между страните договор за посредничество от 31.08.2012г. Тъй като Б. не е
изпълнила задължението си към „И.г.“ ООД, е инициирано производство по обезпечаване
бъдещия иск към Б.. Поради наличието на изискуемо вземане към ищцата, счита и
че не носи отговорност за вреди. Оспорва ищцата да е претърпяла загуби в размер
на 300 лева от неосъществена продажба на възбранения
имот. Оспорва и влошеното здравословно състояние на Б. да е резултат от
предприетите правни действия на дружеството за събиране на вземането си.
Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между разходи за твърдяните нотариални такси, държавни такси, цена на
самолетни билети и действията на дружеството. Моли за отхвърляне на иска.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „И.г.” ООД, е предявило насрещен иск към Е.Б.,
претендирайки осъждането на последната да заплати на дружеството сумата от 1000
лева – частичен иск от вземането в размер на 30 000 лева, представляваща
подлежаща на връщане сума съгласно чл. 10 от договор за посредничество от
31.08.2012г.
Твърди
се в насрещната искова молба, че на 31.08.2012г. между „И.г.” ООД и Е.К.Б. е
сключен договор за посредничество, по силата на който Б. се е задължила да
посредничи при сключване на търговска сделка за доставка на метали – 10 000
тона рулони стомана марка SJ235R.
Договореното между страните възнаграждение се излага да е в размер на 40 лева
на тон, или сумата от 400 000 лева, като дружеството се е задължило да заплати
авансово сума в размер на 30 000 лева, в срок до три дни от сключване на
договора. Твърди, че ищецът е изпълнил задължението си, като на 04.09.2012г. е
превело по банкова сметка *** Б. сума от 27 750 лева, представляваща разликата
от авансово дължимата сума и платения данък от 10 % върху сумата от 30 000 лева
и без нормативно признати разходи от 25% върху същата сума. От своя страна се
твърди Б. да не е изпълнила договорните си задължения – не е осъществено
посредничество за сключване на търговски договори за продажба на стомана, не е
представен отчет за посредничество по чл. 4, ал. 3 от договора. Поради това и
на основание чл. 10 от договора се твърди за Б. да е възникнало задължение да
върне платения аванс от 30 000 лева. Твърди Б. да не е изпълнила това свое
задължение, включително и след изпратената й покана за плащане от 29.01.2013г.
Поради това и сезира съда с насрещно искане за осъждане на Е.Б. да заплати
горната сума.
В срока по чл. 131 ГПК, Е.К.Б. депозира
отговор на насрещната искова молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че не е сключвала договор с ответното
дружество, като твърди подписът положен върху представения от „И.г.” ООД да не
е изпълнен от нея. Твърди на следващо място, че титуляр на банковата сметка, по
която е преведена сумата от 30 000 лева, е „Е.-София“ ЕООД, което дружество е
продадено от Б. на 15.11.2010г. Моли за отхвърляне на насрещната претенция.
В първото по делото съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат исковите си претенции.
Назначеният от съда на Е.Б. процесуален представител прави възражение за
погасяване на претенцията на „И.г.“ ООД по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приобщеното ч.т.д. №
1149/2016г., по описа на ВОС, че с определение № 2984/12.09.2016г., е допуснато
обезпечение на бъдещите искове на „И.г.“ ООД срещу Е.К.Б., за заплащане на
сумата от 30 000 лева, представляваща заплатено възнаграждение по договор за
посредничество от 31.08.2012г., ведно със законната лихва върху нея в размер на
11593.48 лева, за периода 03.10.2012г. до 18.07.2016г., чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. С.,
представлява имот пл. № 1491, парцел 5, с площ от 429 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от трети етаж на построената в имота сграда с площ от
102 кв.м. и мазе с площ от 12 кв.м.
На 03.10.2016г. „И.г.“ ООД е депозирал пред
Служба по вписванията гр. С. молба, с която е отправил искане въз основа на
издадената по ч.т.д. № 1149/2016г. обезпечителна заповед, да бъде вписана
възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. С.,
представлява имот пл. № 1491, парцел 5, с площ от 429 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от трети етаж на построената в имота сграда с площ от
102 кв.м. и мазе с площ от 12 кв.м. /л. 76 от делото/. Върху молбата е обективирано разпореждане от 03.10.2016г. за вписване на
възбраната.
С влязло в сила определение №
3403/20.10.2016г., постановено по ч.т.д. № 1149/2016г., по описа на ВОС,
допуснатото с определение № 2984/12.09.2016г. обезпечение на бъдещи искове е
отменено.
С молба от 16.12.2016г., депозирана по ч.т.д.
№ 1149/2016г., Е.К.Б. е отправила искане за предоставяне на копие от
определението от 20.10.2016г., както и да се изпратят на Районен съд – С.
необходимите документи за заличаване на възбраната. Към молбата е приложено
авизо за издадено преводно нареждане от 16.12.2016г. за заплатена по сметка на Имотен
регистър сума в размер на 10 лева, с основание „заличаване възбрана по дело“
/л. 30-31 от ч.т.д. № 1149/2016г./.
С молба от 22.12.2016г., депозирана по ч.т.д.
№ 1149/2016г., Е.К.Б. е отправила искане за предоставяне на два броя преписи от
определение от 20.10.2016г. Искането е уважено под условие – след представяне
на доказателства за заплатена такса в размер на 4 лева. С авизо за издадено
преводно нареждане от 23.12.2016г., Е.Б. е заплатила по сметка на ВОС сума в
размер на 8 лева, с основание „2 броя преписи от влязло в сила определение за
отмяна на обезпечение“ /л. 42 от ч.т.д. № 1149/2016г./.
Преписите са получени на 20.01.2017г. от П.
Валентинова Д., в качеството й на пълномощник на Е.Б.. По ч.т.д. № 1149/2016г.
е представено и пълномощно към Д. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 14520/21.12.2016г. на нотариус Нели
Лукова, с район на действие РС-София. Със същото пълномощно Е.Б., в качеството
си на собственик на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с. Ж., област София, ведно с изградената в
него сграда, е упълномощила М.Н. и П. Д. да я представляват в процедура по
изработване и одобряване на ПУП по отношение на имота, да извършват процедура
по промяна предназначението на земеделска земя и включването й в строителния
полигон на с. Ж. по отношение на имота, да я представляват през ЧЕЗ
Разпределение България АД с оглед извършване на необходимите действия за
издаване на партида за битови нужди по отношение на имота, да я представляват
пред Община С. с оглед издаване на удостоверение за търпимост на сградата; да я
представляват пред ВОС по т.д. № 1149/2016г. и пред СРС по дело 35248/2014г.,
като подават и получават документи от нейно име /л. 43 от т.д. № 1149/2016г./.
Приложени на л. 185-186 и л. 187-188
потвърждение за резервация и транзакция чрез PayPal,
видно от които, че на 18.12.2018г. Е.Б. е направила резервация за самолетни
билети за полети от Берлин до София на 19.12.2016г. и от София до Берлин за
22.12.2018г., като цената на същите възлиза в размер на 211.26 евро и е
преведена на превозвача Air Berlin на 18.12.2018г.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и писмо до Е.Б. и разпечатка от ДСК Директ,
от които се установява, че за периода 27.12.2016г.-10.01.2017г. ищцата е била
хоспитализирана в клиника Вивантес, като за престоя в
същата е заплатена такса в размер на 530 евро.
От приложеното на л. 183-184 превод на
потвърждение, се установява, че на 17.01.2018г. Е.Б. е била хоспитализирана на
стационарно лечение в Клиника Неикьолн.
С експертно решение № 3114 от заседание №
173/07.11.2016 на ТЕЛК, Е.Б. е преосвидетелствана, като й е определена 74%
трайна неработосбособност, с водеща диагноза
„Биполярно афективно разстройство, сегашен
епизод-смесен“.
Видно от приложената на л. 181 от делото
копие от етапна епикриза от 12.10.2016г., издадена от
ГПСПП „Адаптация“ ООД, че Е.Б. е провела консулт със специалист, като обективно
нейно състояние е посочено изразена тревожно-депресивна симптоматика /смесено
състояние/ с подчертано психомоторно напрежение, неспокойствие, мнителност,
безсъние, натрапливи страхове и представи за живот в
бедност и нищета, както и натрапливи представи и
мисли, свързани с бъдещето, съпроводени с неспособност да изпитва положителни
емоции /тревожно очакване на беда и злощастие, често свързано с дъщеря й/; обсесивно ангажирана с мисли, че спешно трябва да
предприеме активни действия за предотвратяване на негативни сценарии,
натрапващи се в ума й; безпокои се прекомерно за бъдещето на дъщеря си, като
развива свръхценни мисли за очакваща я злощастна
съдба и психически срив. В заключение е посочено, че хроничното-рецидивиращо
психично разстройство, налага провеждане на системно медикаментозно лечение.
Приобщена към доказателствения
материал по делото – л. 180, е служебна бележка от 04.07.2017г., че Е.Б. е
сключила трудов договор за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г., с месечно възнаграждение в размер на 560 евро. Посочено е, че
изпълнението на договора не е осъществено, в резултат на влошеното здравословно
състояние на Б..
Приобщени към доказателствания
материал по делото са /л. 85-91/ и заявление на „И.г.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.К.Б., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 35248/2014г. По същото е издадена заповед от 15.07.2014г.,
с която е разпоредено Е.Б. да заплати на заявителя
сума в размер на 5000 лева – част от сумата от 30 000 лева, представляваща
аванс по договор от 31.08.2012г. за посредничество, развален на 26.06.2014г. С
определение № 6256/10.03.2016г., постановено по ч.гр.д. № 16743/2015г., по
описа на СГС, е прието депозираното от Е.Б. възражение по чл. 423 ГПК и е
обезсилена издадената заповед за изпълнение.
От приложеното на л. 72 от делото копие от
преводно нареждане от 04.09.2012г. се установява, че на 04.09.2012г., „Инетерком груп“ ООД е превело на Е.К.Б.
по сметка BG06 UBBS 800210501813 20 сума в размер на
27750 лева, с основание „съгласно договор“.
Видно от приложеното на л. 203 от делото
удостоверение от 20.08.2018г. от „Обединена Българска Банка“ АД, че титуляр на
сметка BG06 UBBS 800210501813 20 е „Е.-София“ ЕООД.
Посочено е, че на 04.09.2012г. по сметката е получен кредитен превод на
стойност 27750 лева от „И.г.“ ООД, която сума е наредена по сметка на Е.Б. на
дати 04.09.2012г. и 05.09.2012г.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и отправена от „И.г.“ ООД до Е.Б. покана за плащане от
29.01.2013г. на сумата от 30 000 лева, като подлежаща на връщане по неизпълнен
договор от 31.08.2012г. Няма данни поканата да е достигнала до адресата си.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 403,
ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечение, бъде отхвърлен или ако
не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено,
ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди.
За успешното провеждане на
предявения иск, в тежест на ищцата е да установи, че по искане на ответника е
допуснато обезпечение на бъдещи негови искове, които не са предявени, в
резултат на което са причинени посочените в исковата молба имуществени вреди,
причинно-следствена връзка между поисканото и наложено обезпечение и вредите,
размера на претърпените вреди.
Няма спор по делото и се установи от
събраните по делото писмени доказателства, че с определение №
2984/12.09.2016г., постановено по ч.т.д. № 1149/2016г., по описа на ВОС, е
допуснато обезпечение на бъдещи искове на „И.г.“ ООД срещу Е.К.Б., което е
отменено на основание чл. 390, ал. 3 ГПК – поради непредявяване на обезпечените
искове в дадения от съда срок.
Спорен е по делото, с оглед наведените
в отговора на исковата молба възражения, настъпили ли са в правната сфера на
ищцата Б. вреди, което да са следствие на допуснатото обезпечение. За да се
произнесе по така очертания първи спорен въпрос, настоящият състав съобрази
следното:
Ищцата претендира да е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нея такси за престой в болнично
заведение, цена на транспортни услуги, такси във връзка със заличаване на
наложената възбрана, нотариални такси, за заверени преписи, разходи за нощувки
и такива по повод неосъществена продажба на възбранения
имот, както и пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от възможност да
реализира трудово възнаграждение.
Доказани по делото, посредством
събраните писмени доказателства, че Б. е заплатила такса за престой в болнично
заведение в размер на 530 евро, цена на самолетни билети в размер на 211.26
евро, 8 лева за два броя заверени препис от определението, с което е отменено
допуснатото обезпечение и 10 лева по сметка на Имотен регистър за заличаване на
възбраната. Доказателства за разходи нощувки в размер на 60 лева, за билети С.-София
в размер на 24 лева, за нотариална заверка на пълномощно от 6 лева, разходи по
повод неосъществена продажба на възбранения имот в
размер на 300 лева, както и такива за разликата на 10 лева до претендираните 18 лева за заплатени такси във връзка с
допуснатото обезпечение и наложената възбрана, ищцата не ангажира, поради което
и само на това основание претенцията за репариране на същите следва да бъде
отхвърлена.
Както съдът посочи по-горе за
основателното провеждане на иска, по делото следва да бъде установено по пътя
на пълното и главно доказване, че направените разходи са пряка и непосредствена
последица от наложеното обезпечение. В така връзка съдът намира, че са
разходите по повод заличаване на възбраната и изразяващи се в дължимата
държавна такса за получаване на заверени преписи от определението, с което
обезпечението е отменено в размер на 4 лева /а не платената от Б. такса, като
недължимо внесената такава подлежи на възстановяване на страната/ и 10 лева –
такса по сметка на имотния регистър. Такава връзка съдът намира, че е налице и
по отношение на разходите за закупени самолетни билети, доколкото резервация за
такива е направена непосредствена след датата на която Б. сочи да е узнала за
предприетите от дружеството действия, факт който не е оспорен от ответника.
Що се отнася до разходите за престой в
болнично заведение, съдът намира, че по делото остана недоказано твърдението на
Б., че стационарното й лечение е било обусловено от обезпечението. Действително
узнаването на факта на наложена възбрана е от естество да предизвика стрес, а
от там и морални вреди. Отчитайки обаче, че заболяването на ищцата към 2016г. е
било с 12-годишна давност, същата два месеца преди това е търсила професионална
помощ, като заключението на специалиста е, че хроничното-рецидивиращо психично
разстройство налага провеждане на системно лечение, за съда не е налице
основание да приеме, че хоспитализирането й се е наложило в резултат на влошено
здравословно състояние, обусловено от допуснатото обезпечение. Липсата на
доказана причинна връзка между влошеното здравословно състояние и деянието,
обуславя и извода за недоказаност на пряката и непосредствена последица от
допуснатото обезпечение и пропусната възможност на ищцата да реализира доходи
от труд.
В светлината на изложеното, съдът намира, че
в резултат на допуснатото обезпечение ищцата е претърпяла имуществени вреди
изразяващи се в направени разходи за закупени самолетни билети, заплатени такси
за получаване на препис от определението за отмяна на обезпечението и такса за
заличаване на възбраната. Само тези разходи подлежат на репариране от ответното
дружество, като в тази връзка съдът не споделя възражението на последното, че
отговорността му не следва да бъде ангажирана, доколкото „И.г.“ ООД е имало
изискуемо вземане от Б.. Както е посочено в решение № 101/05.08.2013г. на ВКС
по т.д. № 1029/2012г., І т.о., непредявяването на бъдещия иск в дадения от съда
срок лишава от основание понесеното от ответника по бъдещия иск ограничение на
правата му, независимо какъв би бил изхода на спора. То е самостоятелно
основание по чл. 403, ал. 1 ГПК за ангажиране на отговорността за вреди на
ищеца и за разлика от другите две основания по чл. 403, ал. 1 ГПК не е
обусловено от изхода на делото.
По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл. 403, ал. 1, пр. второ ГПК следва да бъде уважен за сумата
от 427.19 лева, представляваща претърпени от Б. имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за закупени самолетни билети в размер на 413.19 лева
/левовата равностойност на 211.26 евро/, 10 лева, заплатена по сметка на
Имотния регистър такса за заличаване на възбрана и 4 лева, заплатена такса за
получаване на два броя преписи от определение. За разликата до предявения
размер от 2500 лева, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По насрещния иск:
За успешното провеждане на предявения иск от
„Интерко груп“ ООД срещу Е.Б.,
ищецът следва да установи по пътя на пълното и главно доказване наличието на
сключен договор за посредничество, по силата на който е заплатил на Б. авансово
възнаграждение в размер на 30000 лева.
По делото извън надлежно оспорения
от Б. договор за посредничество от 31.08.2012г. и изключен от доказателствения материал, други доказателства установяващи
твърдяната облигационна връзка по делото не са представени. Извод за такава не
може да бъде направен и от представеното преводно нареждане, доколкото тутиляр на банковата сметка е правен субект, различен от Е.Б..
При това положение и предявената насрещна претенция като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по
предявения от Б. иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на дружеството
следва да се възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса,
които съразмерно на уважената част от претенцията възлизат в размер на 17.09
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск се следват
разноски. В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Доколкото обаче в договора за правна
защита и съдействие не посочено какъв е размера на хонорара по всеки един от
исковете, то съдът приема, че възнаграждението е уговорено поравно и за двата
иска – 250 лева по претенцията срещу дружество и 250 лева по насрещния иск на „И.г.“
ООД. Следователно в полза на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска
на Е.Б. следва да се присъдят разноски в размер на 207.28 лева.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Инетрком груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Западна промишлена зона – 1,
359, да заплати на Е.К.Б., ЕГН **********, от гр. Берлин, TD Beratungszentrum, Boddinstr 61, сумата от 427.19
лева /четиристотин двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за закупени самолетни билети в размер на 413.19 лева, 10 лева, заплатена по
сметка на Имотния регистър такса за заличаване на възбрана и 4 лева, заплатена
такса за получаване на два броя преписи от определение, всички търпени в
резултат на допуснато обезпечение по гр.д. № 1149/2016г., по описа на Варненски
окръжен съд, като обезпеченият иск не е предявен в дадения срок, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
427.19 лева до 2500.00 лева, претендирани като
обезщетение за претърпени имуществени вреди от горното обезпечение, изразяващи
се в направени разходи за заплатена такса за престой в болнично заведение в
размер на 1060 лева, за разликата над 413.19 лева до 422.00 лева - заплатена
цена на самолетни билети, за разликата над 10.00 лева до 18.00 лева – заплатени
такси във връзка наложена възбрана, 60 лева - разходи за нощувки, 24 лева –
разходи за закупени билети С.-София, 6 лева – разходи за нотариална заверка на
пълномощно, за разликата над 4.00 лева до 8.00 лева - заплатена такса за заверени
преписи от определение, 542 лева – пропусната възможност да реализиране на
трудово възнаграждение; 300 лева – разходи по повод неосъществена продажба на възбранения имот, на основание чл. 403, ал. 1, пр. второ ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Инетрком груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Западна промишлена зона – 1, 359, срещу Е.К.Б., ЕГН **********,
от гр. Берлин, TD Beratungszentrum, Boddinstr 61, иск за заплащане на сумата от 1000.00 лева –
частичен иск от вземането в размер на 30 000 лева, претендирано
като подлежаща на връщане сума съгласно чл. 10 от договор за посредничество от
31.08.2012г.
ОСЪЖДА „Инетрком груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, Западна промишлена зона – 1,
359, да заплати на Е.К.Б., ЕГН **********, от гр. Берлин, TD Beratungszentrum, Boddinstr 61, сумата от 17.09
лева /седемнадесет лева и девет стотинки/, представляваща направени
съдебно-деловодно разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.К.Б.,
ЕГН **********, от гр. Берлин, TD Beratungszentrum, Boddinstr 61, да заплати на „Инетрком
груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Западна промишлена зона – 1, 359, сумата от 207.28 лева /двеста и седем лева и двадесет и осем
стотинки/,
представляваща направени съдебно-деловодно разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: