Решение по дело №642/2018 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

21.07.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 23 (двадесет и трети) юни                                                       Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 642 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС. Към главните искове е съединен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.

            В исковата си молба, уточнена и допълнена, Х.Х.А. и Е.Е. твърдят, че са наследници на А.А.П., б.ж. на с. С., обл. Ш.. През 1964 г. последният бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда – имот, понастоящем съставляващ имот с идентификатор 70398.501.130 по кадастралната карта на с. С., обл. Ш. и сгради с идентификатори 70398.501.130.1 и 70398.501.130.2. На 23.09.2013 г. ответниците С.Р. М. и Ф. И.М., които неправомерно завладели този имот, били признати за собственици въз основа на изтекла давност върху същия имот. Ищците, в качеството си на наследници на П. понастоящем били собственици на по 1/3 идеална част от имота. По силата на решение по гр.д. № 168/2016 г. по описа на ВПРС, сестрата на ищците – З.А.А.била призната за собственик на 1/3 идеална част от обсъждания недвижим имот. Сочат, че никога не са губили собствеността върху имота на наследодателя си, а ответниците неправомерно се позовали на изтекла придобивна давност. Понастоящем последните упражнявали без основание владение върху собствените на ищците идеални части от имота. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че всяка от ищците е собственик на по 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в с. С., област Ш., представляващ поземлен имот с идентификатор 70398.501.130 по кадастралната карта на населеното място с площ 520 кв.м, заедно с намиращите се в него жилищна сграда и селскостопанска постройка, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на всяка от ищците владението върху същата 1/3 идеална част от имота. Към главните искове е съединен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на охранителен акт – нотариален акт № 60, том 12, рег. № 5170, д. № 1187/2013 г. на нотариус рег. № 592 на НК. Ищците претендират и направените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците подава отговор на исковата молба. Всеки от тях оспорва предявения ревандикационен иск. Излагат, че посочения в представения нотариален акт от 1964 г. за собственик всъщност е дядо по майчина линия на ищците, а не техен баща. Сочат, че придобили процесния имот още през 1994 г. чрез продажба, но без да оформят сделката в изискуемата форма. Оттогава и понастоящем, двамата упражнявали владение върху имота. Оспорват собствеността на праводателя на ищците поради различието в имената му. Молят, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени деловодни разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото нотариален акт № 182, том 1, дело № 361/1964 г. на ВПРС е, че Х.Е.Х.(върху чиито имена ръкописно са вписани имената А.Е.П.) бил признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място от 520 кв.м с построената в него къща, намиращи се в с. С., обл. Ш., планоснимачен номер 33 от парцел 1 на квартал 22 по плана на селото. Според скица на поземлен имот № 15-789267/29.10.2018 г., изд. от СГКК – Ш., понастоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор 70398.501.130 по КК на с. С., с адрес с. С., обл. Ш., ул. „Т.“ № 19, с площ 741 кв.м, със сгради, който попадат върху имота – сграда с идентификатор 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м и сграда с идентификатор 70398.501.130.2 със застроена площ 29 кв.метра. Съдът констатира от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 5/21.05.2018 г., изд. от Кметство С., че имената Х.А.П., А.А.П. и А.Е.П. са имена на едно  и също лице. По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 15/21.05.2018 г., изд. от Кметство С., че А.А.П. починал на 21.12.2002 г. и оставил за наследници низходящите си Х.Х.А., З.А.А.и Е.Е.. Видно от приложеното удостоверение за родствени връзки изх. № 12/11.05.2020 г., изд. от Община В. е, че бащата на ищците бил с имена А.А.П. и ЕГН **********, а дядо им по майчина линия – Х.Е.Х., роден на *** г. и починал на 04.12.1965 г. От приложеното нотариално дело № 1187/2013 г. на Нотариус рег. № 592 на НК се установява, че на 23.09.2013 г., по молба на С.Р. М. и Ф. И.М. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът издал постановление, по силата на което молителите били признати за собственик въз основа на давностно владение на процесните недвижими имоти. Съдът констатира от удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак № 12/28.06.1987 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в К.И., че ответниците сключили граждански брак на 28.06.1987 г. по делото са представени и 4 бр. приходни квитанции, от които се установява, че през 2019 г. и 2020 г., Ф. М. и С. М. платили дължимите местни данъци и такси относно процесния недвижим имот. По делото е приложено гр.д. № 168/2016 г. по описа на ВПРС, по което е налице влязло в сила Решение № 303/08.11.2017 г., влязло в сила на 24.04.2018 г., по силата на което бил уважен предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, депозиран от З.А.А.срещу С. М. и Ф. М. относно 1/3 идеална част от процесните имоти.

            Разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Д.и А. М. излагат, че майката и бащата на ищците притежавали имот, намиращ се в с. С., обл. Ш.. През 1989 г. цялото семейство се изселило в Р.Т. и оттогава ищците не са посещавали този имот. В къщата, още преди 1995 г. заживяли ответниците. Свидетелите излага, че дочули, че през 1990-1991 г. бащата на ищците се завърнал в селото и кметът му заявил, че ще пусне в дома им бедно семейство срещу плащане на наем и оттогава ответниците се нанесли в имота. Преди около четири години Х.А. посетила селото и поискала да влезе в бащиния си дом, но не била допусната.

            По делото, като свидетели са разпитани М.С.и И.Р., които сочат, че процесният имот принадлежал на гражданин на село С. с малко име Х. и прякор „П.“, чието семейство се установило в Р.Т. от 1989 г. Това лице притежавало друга къща в населеното място, а обсъжданата била собственост на неговия тъст. Същият се завърнал за първи път в страната през 1994 г. и тогава, в питейното заведение в с. С. постигнал уговорка с ответниците за продажба на имота. Оттогава, в процесния имот заживяли Ф. и С.М., които и понастоящем владеели имота. Двамата извършили редица подобрения в имота, като необезпокоявано смятали, че са собственици на същия. Лицето с прякор „П.“ посетило още около три пъти населеното място, като бил на гости у ответниците. Едва през последните три-четири години, дъщерите на това лице, които били непознати в селото, започнали да предявяват претенции спрямо имота.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Относно претенциите с правно основание чл. 108 от ЗС:

            Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

            – ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

            – вещта да се намира във владение или държане на ответника;

            – ответникът да владее или държи вещта без основание.

            Досежно обекта на ревандикация:

            Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор 70398.501.130 по КК на с. С., с адрес с. С., обл. Ш., ул. „Т.“ № 19, с площ 741 кв.м, със сгради, който попадат върху имота – сграда с идентификатор 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м и сграда с идентификатор 70398.501.130.2 със застроена площ 29 кв.метра.

            По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:

            По делото не бе доказано, че общият наследодател на ищците А.А.П. (Х.А.П.) притежавал правото на собственост върху процесните имоти. Установи се, че за собственик било признато лицето Х.Е.Х.– дядо по майчина линия на ищците. Ищците претендират, че са съсобственици на имотите, в качеството си на законни наследници на П., на полагащите им се идеални части. Безспорно, същите са наследници и на действителния собственик през 1964 г. – Х. Х..

            За да обосноват правото си на собственост върху обсъждания недвижим имот, възразявайки срещу наличието на първата предпоставка, необходима за уважаване на ревандикационен иск, ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

            Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изТ.не на определен период от време.

            Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.

            Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

            Съдът намира, че посредством събраните гласни доказателства – показанията на всички разпитани свидетели, които са последователни, конкретни и безпротиворечиви, депозирани и от свидетели, незаинтересовани от изхода на настоящото дело, и от свидетелите на ищците, се установи, че след 1989 г. цялото семейство на ищците напуснало претендирания имот и се установило в чужда държава. През 1994 г., въз основа на сключен устен договор за продажба (макар и с несобственик – зет на действителния собственик), съпрузите Ф. М. и С. М. установили владение върху имотите и ги владели, както и понастоящем, по начина, указан по-горе.

Тоест, в случая налице обективния и субективния признак на владението. Тъй като владението е осъществявано и фактическия му състав е завършен по време на брака между двамата ответници, то придобитите по този начин недвижими имоти представляват съпружеска имуществена общност.

            Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изТ.нето на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС, като позоваването не е елемент от този фактически състав. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещно право, се зачитат от момента на изТ.не на законно определения срок. В случая, този срок е изтекъл още през 2004 г., като позоваването му чрез релевираното по делото възражение, води до извода на съда, че Ф. М. и С. М. придобили правото на собственост върху спорния имот през 2004 г. чрез упражнявано владение.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе доказано наличието на първата предпоставка, необходима за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС – че ищците са собственици на идеални части от процесния недвижим имот.

            Поради това, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за успешното доказване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователнш, поради което следва да бъдат отхвърлени.

            Предмет на предявения ревандикационен иск е засегнатото право на собственост на ищците, като при уважаването му, законодателят, в чл. 537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица и отменяването на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с който се засяга това право. С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са опровергани констатациите в издадения констативен нотариален акт № 60, том 12, рег. № 5170, д. № 1187/2013 г. на нотариус рег. № 592 на НК, с който е признато право на собственост на Ф. М. и С. М. върху процесния имот. Ето защо, претенцията за отмяната му следва да бъде отхвърлена.

            В отговора на исковата молба се отправя искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени такива. Поради това, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

            На страните следва да бъде посочено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от ЗС, настоящото решение, постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. В. Преслав.

            Водим от горното , съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Х.А. с ЕГН **********,*** и Е.Е. с ЛНЧ **********, гражданин на Р.Т., с адрес с. К.П., обл. Ш., ул. „П.“ № 71, двете със съдебен адресат – адв. А.А. ***, кантора 14 срещу С.Р. М. с ЕГН ********** и Ф. И.М. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адресат – адв. Р.П. ***, офис 11, искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено в отношенията между страните, че Х.А. е собственик на 1/3 идеална част и Е.Е. – на 1/3 идеална част от недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 70398.501.130 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. В., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-41/29.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. С., обл. Ш., ул. „Т.“ № 19, с площ 741 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), съседи: 70398.501.128, 70398.501.234, 70398.501.254, 70398.501.129, със сгради, който попадат върху имота – СГРАДА с идентификатор 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м, брой етажи – 2, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 70398.501.130.2 със застроена площ 29 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда и за осъждане на С.Р. М. и Ф. И.М. за предаване на владението върху тези идеални части от имотите като владяни без основание, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛНИ  И  НЕДОКАЗАНИ.

            ОТХВЪРЛЯ искането на Х.Х.А. и Е.Е. с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 60, том 12, рег. № 5170, д. № 1187/2013 г. на нотариус рег. № 592 на НК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

            На основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, б.„в”, вр. чл. 112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по вписванията гр. Велики Преслав по вписаната искова молба.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..

 

 

                                                                                        Районен съдия: