№ 321
гр. Шумен, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630201218 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21 – 0869 - 001651/07.06.2021 г. на
Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на жалбоподателя Г.
Й. Г., на основание чл. 178Д от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, излагайки доводите си за това в жалбата.
В първото от двете проведени по делото открити съдебни заседания жалбоподателят
Г. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено изцяло. Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2021 г. чрез електронна поща свидетелят В. СТ. ИВ. депозирал в ОД на МВР
– гр. Шумен сигнал, ведно със снимка на МПС, , съдържащ твърдения за съзнателно
незаконно паркиране на 13.04.2021 г. в 8.36 часа на МПС - „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег.
№ № Н5999 ВТ на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от
лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21 на ул. „Петра“
в гр. Шумен.
По повод на посочения сигнал полицейските служители извършили проверка, като
жалбоподателят Г.Г. бил призован по телефона за явяване на 28.04.2021 г., с оглед
изясняване на случая. В указания срок се явил нарушителя, като попълнил писмена
декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която посочил, че на посочената дата автомобилът е
бил управляван от него. За констатираното нарушение на 28.04.2021 г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 1651- за това, че на 13.04.2021 г. в Шумен
на ул. „Петра“ до №28 е управлявал и паркирал личния си лек автомобил, марка „Мерцедес
МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ на място, определено за автомобили, обслужващи лица с
трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д – 21. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение бил връчен на нарушителят Г. и подписан от него, без да
изложи възражения. Впоследствие нарушителят се е възползвал от законното си право и е
депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 21 – 0869 - 001651/07.06.2021 г. на Началника на сектор “Пътна
полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на Г. Й. Г. на основание чл. 178Д от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя М.М., на свид. И.Г. и на свидетеля В.И. - свидетел при установяване на
нарушението, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
свидетелят В.И. - очевидец на нарушението, който лично и непосредствено е възприел
действията на нарушителя Г., а също така и на полицейските служители М.М. и И.Г. ,
които са извършили проверка по депозирания сигнал и са снели сведения от страна на
нарушителя. В показанията си свидетелят В.И. сочи, че паркираното на ул. „Петра“ до
питейно заведение „Венера“ МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. №
Н 9081 ВТ, на място за инвалиди, е било със спрян двигател, както и че при всяко едно
заснемане извършвал проверка за наличие за поставена карта за инвалидност, даваща право
за паркиране на това място. Също така, служителите на МВР, които са съставили акта,
2
непосредствено сочат, че в първоначалния момент, когато са предявявали акта на
жалбоподателя, той не е заявил пред тях, че с него е било лице с инвалидно право, което да е
ползвало това парко място чрез неговия автомобил. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.И., И.Г. и М.М.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на
движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от
нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират правонарушителите. При
това положение съдът намира за очевидно недостоверни твърденията на жалбоподателя,
направени впоследствие в жалбата, че процесния ден в управляваното МПС е пътувало лице
с трайни увреждания /инвалид/ - свидетеля Иванка Василева Тонева/ доведена в съдебно
заседание от жалбоподателя/, тъй като от показанията на последната въобще не става ясно
точно кога е придружавала жалбоподателя до посоченото по горе място и без каквато и да
било конкретика относно датата и часа, която е документирана в настоящата преписка.
Освен това, в писмената декларация за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, подписана от жалбоподателя
Г., последният заявява, че е управлявал това МПС процесния ден.
По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща
извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява
веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната
практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване
по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/ 2009
г., ІІ н. о. на ВКС/. От изготвената снимка е видно положението на автомобила и мястото, на
което е паркирано.
Правилно е прието от административно-наказващия орган, че жалбоподателят като
участник в движението е бил длъжен да се съобрази с пътен знак „Д21“, тъй като мястото,
на което е било паркирано МПС, е определено за място за хора с увреждания. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътният знак „Д21“ указва мястото или местата,
определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. При липса на маркировка,
определяща броя на местата за паркиране на инвалиди, то самата разпоредба на чл. 55, ал. 10
3
от ППЗДвП посочва „указва мястото или местата“. В процесния случай с пътен знак „Д21“ е
указано местото, предназначено за паркиране на МПС, обслужващи хора с трайни
увреждания. Следователно правилно административно-наказващия орган е приел, че лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя е бил паркиран в района на знака за място за
паркиране на инвалиди, поради което правилно е прието, че същият е нарушил нормата на
чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно,
квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от ЗДвП
предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен предвиден в закона размер.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. . Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен
списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –
гр. Шумен по делото, в размер на 80 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 120 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21 – 0869 - 001651/ 07.06.2021
г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Шумен. ,
ОСЪЖДА Г. Й. Г., ЕГН 79 08178822, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Искра“ № 5а,
да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5