№ 112
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 260000/12.08.2021г. по нохд № 75/19г. състав на
Ивайловградския районен съд е признал подсъдимият В. К. М. за виновен по
чл.343б, ал.3 НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание било отложено на основание чл.66, ал.1 НК
за срок от три години. На основание чл.343г НК М. бил лишен от правото да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
1/01.04.2021г. по внохд № 412/21г. по описа на Хасковския окръжен съд била
потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения М.,
1
чрез защитника му адв. Д.А. за възобновяване на делото.
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната
дейност на съда, който е изградил правните си изводи без да оцени обективно,
всестранно, пълно, поотделно и в корелираща връзка събраните по делото
доказателства, което е опорочило вътрешното му убеждение и довело до
съществен процесуален порок. Сочи се неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се възобновяване на делото и отмяна на
въззивното решение и първоинстанционната присъда. Други претенции в
искането за възобновяване не са заявени.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила са неоснователни.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд, като сочи, че
присъдата е постановена при непълнота на доказателствата. Акцентира върху
нарушения на Наредба № 1/2017г. регламентираща реда за за установяване на
употреба на наркотични вещества от водачите на МПС.
Осъденият не се явява и не ангажира лично становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в последния възможен ден на
законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради
което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на
доказателствените източници от решаващите инстанции, но касае в
същността си съставомерността на деянието и е относимо към касационното
основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел
проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
2
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като
неправилно е интерпретирал допуснатите според защитата нарушения при
реда за установяване на употребата на наркотични вещества от осъдения. С
тези съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по
обвинение, което не е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Първият и особено въззивният
съд, действащ като „втора първа“ инстанция са извършили обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и дефект
при формиране на вътрешното им убеждение не се констатира. Всички
доказателства са били подложени на внимателна проверка. Решаващите
съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо приемат за
установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои
доказателствени материали.
Неоснователно е възражението, че в талона за медицинско изследване
имало поправки и в него било посочено, че осъденият следва да се яви в
болничното заведение до 15ч. 15мин. от връчването на талона, които пороци
го правят негодно доказателство. На л.49 от първи том на ДП е приложен
протокол за медицинско изследване и вземане на проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества, от който се установява, че осъденият
В.М. се е явил във ФСМП – * в 15ч. на 15.02.2019г., т.е. във времето,
посочено в талона и от него били взети проби кръв и урина. Протоколът бил
подписан от извършилият изследването мед. фелдшер С. Р. и без възражения
от самия осъден М.. При това положение и двете оплаквания на осъдения са
неоснователни, нещо повече, нито поправките в талона, нито посоченият от
служителите на МВР час / 15ч. и 15 мин./ са попречили на осъденият да се
яви на време в болничното заведение, където да му бъде извършен
медицински преглед и да му бъде взета проба от кръв и урина за изследване,
3
поради което не могат да бъдат експлоатирани като нарушения ограничили
правото му на защита.
Оплакването за нарушение на чл.282 НПК не може да бъде споделено.
Вярно е твърдението на защитата, че в първата инстанция е разпитано само
едното вещо лице, а разпит на другото не е провеждан. От протокола от
съдебното заседание, проведено на 17.06.2020г. в първата инстанция се
установява, че се е явило само вещото лице Б. М.. Другото вещо лице - маг.
химик Г. К. не се е явила по обективни причини. В уведомително писмо /л.71
от съд. том по нохд № 75/2019г./ тя е уведомила съда, че е възпрепятствана да
се яви в съдебното заседание, като изрично е заявила, че поддържа
заключението по изготвената експертиза и възлага на в.л. Б. М. да го
поддържа и да отговаря на допълнителни въпроси. Писмото е било
докладвано от председателя на съдебния състав на страните, след което съдът
е прочел заключението и е дал възможност на страните да задават въпроси на
явилото се вещо лице. Възражения, свързани с неявяването на другото вещо
лице не е имало. Отделно от това, страните не са изявили изрично желание
неявилото се вещо лице да бъде разпитано, което се приема за съгласие да не
се провежда негов разпит. При това положение първата инстанция не е
допуснала процесуално нарушение, защото нормата на чл.282, ал.3 НПК
позволява разпит на вещото лице да не се провежда, ако то не се яви и
страните са съгласни с това, какъвто е и настоящия случай.
Неоснователно се възразява от защитата, че без каквато и да било
мотивация съдът е посочил, че фактите относими към състава на чл.343б, ал.3
НК могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства.
Защитата не е съобразила, че в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва
обективен признак „надлежен ред“ на установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден от законодателя в
диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства. Недопустимо е процесът
на установяване на обективната истина да бъде ограничаван от
административни разпоредби. Обратното би поставило целият доказателствен
инструментариум на НПК в субсидиарно положение без легално основание.
Правилно въззивната инстанция е приела, че правнорелевантните факти,
относими към състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, могат да се
4
установяват с всички допустими доказателствени средства. Суверенно право
на съда е да прецени обективността и достатъчността на доказателствата и
доказателствените средства, но законосъобразното му упражняване изисква
задълбочен и цялостен анализ на цялата доказателствена съвкупност, какъвто
първата и особено въззивната инстанция са сторили и ясно са го отразили в
актовете си.
Възраженията, свързани с нарушение на Наредба № 1/2017г. са били
поставени на вниманието на въззивната инстанция и са получили обоснован и
задоволителен отговор в мотивната част на решението. Те са продукт на
задълбочен анализ, убедително са аргументирани и ясно очертават волята на
съда, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Наред с това следва да се има предвид, че при престъплението по чл.
343, ал. 3 от НК, когато протоколът за химическия анализ не е единственият
доказателствен източник за алкохолното съдържание в кръвта на дееца,
неспазването на реда за изследване на кръвната проба, дори и в хипотеза да е
допуснато, не носи същите последици, които несъмнено биха настъпили при
неспазване на "надлежния ред" за изследване в случаите на престъпленията
по чл. 343б, ал. 1 и чл. 343б, ал. 2 от НК.
Сочените от касатора нарушения не са интерпретирани едностранчиво
и превратно, в каквато насока са възраженията му. Точно обратното, оценката
им е продукт на задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в
мотивите на атакуваната присъда и въззивното решение. Те са били
съпоставени с показанията на свидетелите и с останалите доказателства по
делото, като не е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката
между тях. Съдът е изложил пространни съображения защо пороци при
установяване на употребата на наркотични вещества от осъдения М. при
управление на МПС не са установени. Поради това възражението, че съдът е
допуснал дефект при формиране на вътрешното си убеждение по
релевантната за предмета на доказване фактология е неоснователно.
По възражението за допуснати нарушения на материалния закон
настоящата инстанция намери, че приетите по делото релевантни факти
обуславят съставомерност по чл. 343б, ал. 3 НК, и двете решаващи съдебни
инстантции, като са достигнали до този правен извод правилно са приложили
5
материалния закон.
В тази насока следва да се има предвид, че за да възникне наказателна
отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, е достатъчно деецът да е управлявал
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Законът не се интересува от това дали към момента на управление на
превозното средство, деецът е бил повлиян от наркотичното вещество или
неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За разлика от хипотезата на чл.
343б, ал. 1 НК, която визира случаите на управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол с определена концентрация в кръвта на
водача, установена по надлежния ред, в чл. 343б, ал. 3 НК е възведена
забраната да се управлява превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, независимо дали водачът обективно е бил
повлиян от тяхната употреба. Различието при очертаването на посочените
норми произтича от това, че поначало употребата на алкохол не е забранена
от закона, откъдето и забраната за управление на моторно превозно средство
след употреба на алкохол е забранена само в предвидените от закона случаи.
Друго е положението при употребата на наркотични вещества или техни
аналози, която поначало е забранена от закона. Следователно, законовата
забрана да се употребяват наркотични вещества или техни аналози,
имплицитно се включва в забраната, очертана от чл. 343б, ал. 3 НК, да се
управлява моторно превозно средство след употреба на такива вещества.
Когато бъде установено, че водачът на превозното средство е бил повлиян от
употребените наркотични вещества, това е отегчаващо обстоятелство със
значителна тежест, което се взема предвид при индивидуализацията на
наказателната отговорност. Когато водачът е осъществил състава на чл. 343б,
ал. 3 НК, макар и да не е бил повлиян от употребата на забранените вещества,
съставомерността на деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на
повлияване на водача, респективно, степента на повлияване, не са
съставомерни елементи, а единствено биха имали значение при преценката на
степента на обществена опасност на извършеното деяние.
Ето защо, когато водачът е предприел управление на превозното
средство, съзнавайки, че е употребил наркотични вещества или техни
аналози, независимо от момента, в който ги е употребил, той действа с пряк
умисъл по чл. 343б, ал. 3 НК, а деянието е съставомерно по посочената
6
правна квалификация, какъвто е и настоящият случай.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения В.М. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения В. К. М., чрез
защитника му адв. Д.А. за възобновяване на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7