Р Е Ш Е Н И Е
№ 1939/ 8.5.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
март,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2371 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 10175/21.02.2017
г. от Г.Ч.Г., ЕГН: **********, с адрес *** срещу
„Застрахователна компания Олимпик” АД, *, *, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 18 000 лева
- застрахователно
обезщетение по полица № 281525792572070005625/ 26.03.2015 год.
относно автомобил „*“ с рег. № *,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендира
се и присъждане на разноски.
В исковата молба се излага, че между
страните е сключен договор за застраховка на процеснияавтомобил
- „Застраховка на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“. На 02.11.2015 год. е настъпила застрахователно събитие – „кражба
“, за което са надлежно уведомени както компетентните полицейски органи, така и
застрахователя. С прокурорско постановление от 18.12.2015 год.,
досъдебното производство срещу неизвестен извършител, е спряно. Твърди, че по
отношение на застрахованото имущество е налице „пълна
загуба“ по смисъла на чл. 26 от ОУ на ответника. С писма от 28.10.2016
год. ответникът отказва да изплати застрахователно обезщетение, на основание т.
13 ОУ.
Ответникът
- „Застрахователна компания Олимпик” АД, *, *, чрез „Застрахователна компания
Олимпик – клон България” КЧТ, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който валидността на договора за застраховка. Излага съображения за
неоснователност на предявените искове, като оспорва факта на настъпване на
застрахователно събитие. Възразява и срещу изправността на ищеца, като намира,че
лицето не е представило изискуемите документи, които да установят настъпване на
събитието. Релевира и възражение за съпричиняване (20 %), поради липса на
дължима грижа за опазване на застрахованото имущество. Възразява относно
наличието на изключен риск по т.35 и т.35.1 от общите условия към договора, по
силата на които застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение при
представянето на неверни данни относно собствеността и ползването на
автомобила, при сключване на договора и при доказване на застрахователното
събитие. Оспорва и размера на претенцията, като намира, че стойността на
дължимото обезщетение следва да бъде определена по правилата на чл. 23 ОУ на
дружеството. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се
приспаднат заплатените в полза на ищцата суми, в общ размер 2319.47 лв.,
уточнява, че същото е наведено в условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение и отхвърли доводите
за наличието на изключен риск. Отправя искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С договор № 718/ 26.03.2015 год. за
покупко – продажба, Г.Ч.Г., придобива собствеността по отношение на лек
автомобил *, шаси №
*, двигател № *.
Видно от представеното
на л. 6 свидетелство за регистрация № */ * год., Г.Ч.Г. е собственик на лек автомобил марка „*“, модел *, ДК № *.
Видно от полица № 281525792572070005625/
26.03.2015 год. на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства (л.
7), между „Олимпик - клон България“ АД и Г.Ч.Г. е сключен договор за
застраховка на лек автомобил марка *, шаси № *, с период на валидност 26.03.2015 год. – 25.03.2016 год., по клауза 3 Застрахователната
сума е определена на 18000 лв.
Приобщена към доказателствения материал
по делото са и Общи условия на ЗК „Олимпик - клон България“ АД по застраховка
на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства. Съобразно
описаното в т. ІІ сред покритите рискове е и кражба на МПС. Клауза 3 предвижда
пълно покритие за Република България, държавите – членки на ЕС и Република Т.
на рискове пожар8 експлозия, природни бедствия – буря, ураган, градушка и др.,
авария на промишлени и битови водопроводи, канализационни, газопроводни,
паропроводни и електрически инсталации извън МПС, пътно транспортни
произшествия, злоумишлени действия на трети лица, чрез механично въздействие,
кражба на цялото МПС, грабеж на цялото МПС, нанесени повреди при кражба, грабеж
или опит за взлом, кражба чрез взлом на стационарно монтирано оборудване, щети
на намерено и върнато на собственика противозаконно отнето МПС, умишлен палеж
или взривяване, целесъобразни и разумни разходи за репатриране на МПС.
Видно от представената на л. 7 квитанция
застрахователната премия, в размер на 550.80 лева, е изцяло изплатена на
застрахователя на 26.03.2015 год.
Приобщен към доказателствения материал
по делото (л. 8) е декларация към застрахователната полица., видно от която Г.Ч.Г.
посочва налични 2 бр. оригинален ключ, а също и 2 бр. налично дистанционно
управление на алармена система.
На 02.11.2015 год. при
застрахователя е постъпило сведение от ищцата (л. 81) относно настъпила кражба
на застрахованото МПС. Посочено, е че събитието е настъпило на 02.11.2015 год.,
в гр. Варна, ул. „*“ – на паркинга на ритуална зала – Варна, а пред
застрахователя е заявено, че последният ползвал автомобила преди кражбата е
лицето Ю. К. – майка на собственичката.
Пред застрахователя е депозирано и
писмено обяснение от Ю. Г. К., в което е посочено, че автомобила е управляван
до * *, около седмица преди кражбата. Паркиран е на паркинг пред ритуална зала
в гр. Варна, от където е и откраднат. Автомобилът е видян за последен път на
30.10.2015 год. около 20.30 часа.
Съгласно удостоверение рег. № 433000-
11595/ 03.11.2015 год., въз основа на заявление от Ю. Г. К. за извършено
престъпление на 02.11.2015 год. – кражба на л.а. „*" ДК № *, е образувано ДП № 2458/ 2015 год. по описа на І- во РПУ, гр. Варна.
Видно от представения на л. 19 опис, на
02.11.2015 год. пред застрахователя са представени и приети в оригинал
уведомление за настъпило застрахователно събитие, сведение – въпросник,
застраховка „Каско“ № 281525792572070005625, 1 бр. сметка за платена вноска,
добавъци към „Каско“, талон за извършен преглед, свидетелство за регистрация
част І и част ІІ, талон за ГТП, застраховка ГО, договор за придобиване на
собственост, копия от свидетелство за управление, контролен талон към
свидетелство за управление, лична карта на заявителя, а на 03.11.2015 год. –
служебна бележка от РПУ и 2 бр. ключове за запалване. Всички документи са
представени от Ю. К..
С Постановление от 17.12.2015 год. на
ВРП (л. 21) е спряно наказателното производство по ДП № 2458/ 2015 по описа на
І- во РПУ, гр. Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
Съгласно пълномощно от Г.Ч.Г. към В. Г.
М., на последния са делегирани права да стопанисва и управлява в страна и
чужбина л. а. марка *, модел *, рег. № *, рама № *, двигател № *, цвят – бял.
От заключението на вещото лице по изготвените в хода на процеса ССч.Е,
което се кредитира от съда като компетентно, обективно и всестранно изготвено,
се установява, че за периода на валидност на застрахователната полица
(26.03.2015 год. – 25.06.2015 год.),на ищцата са заплатени обезщетения по 4
заведени щети, на обща стойност – 2319.47 лв.
От заключението на вещото лице по изготвените в хода на процеса САТЕ, което
се кредитира от съда като компетентно, обективно и всестранно изготвено, се
установява следното: представените от застрахователя (предадени от представител
на застрахования) два ключа, са за процесния автомобил по дешифриране на рама,
според представения талон; според направените замервания единият ключ е ползван
за последен път на 17.09.2015 год. в 16.58 часа, а другия – на 10.10.2015 год.
в 16.16 часа; пазарната цена на застрахованото МПС, към м. ноември 2011 год. е 17800.00
лева.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
лицето Ю. К.. В показанията си свидетелката излага, че е установила лично
кражбата на лекия автомобил- денят е бил понеделник, около 12.00 часа.
Непосредствено след като е установила липсата на автомобила, е уведомила
полицията, където по – късно е съставен протокол. След това, още на същия ден –
втори ноември, е уведомен и застрахователя, на когото по – късно са представени
всички изискани документи. Преди събитието, свидетелката е ползвала автомобила,
със съгласието на ищцата. За последен път е паркирала автомобила от горната
страна на ритуална зала, на паркинг място. Свидетелката излага, че обясненията
пред застрахователя (приложени на л. 85 от делото) са депозирани около 7
месеца, след настъпване на събитието.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 208, ал.
1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: валидна
облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка
автокаско на МПС; настъпване на застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са причинени щети, техния вид и размер, а също и
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
В настоящата хипотеза, установява се от събраните по делото писмени
доказателства (застрахователна полица, че в към 02.11.2015 год. между страните е
съществувала валидна облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Каско“, поради което и приложение намират Общите условия /ОУ/ на ЗК „Олимпик“ АД – клон България, в сила към датата на настъпване на процесното застрахователното
събитие.
В случая, от
представените по делото удостоверениe от от І- во РПУ,
постановление на ВРП за спиране на наказателно производсто, се
установява факта на настъпило, в срока на действие на договора, на 02.11.2015 год., застрахователно събитие. Ответникът е надлежно уведомен за същото още на 02.11.2015 год., в
определения в раздел VІІ, т. 1.12.2 срок. Надлежно уведомени (още на
02.11.2013 год.) са и компетентните държавни органи.
На следващо място - при покрит риск „кражба на МПС“ (каквато е и настоящата
хипотеза) предаването на използваните заключващи устройства е от съществено
значение, с оглед установяване факта на настъпване на застрахователното
събитие, а от там – и досежно интереса на застрахователя. В случая – и двете
заключващи устройства са предадени на застрахователя, още към момента на
настъпване на събитието.
Горното обосновава извод и за настъпило
на 02.11.2015 год. застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС.
Предмет на спора е наличие на
предпоставки за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Влезлият в сила
застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл.
193, ал.1 във вр. с чл.
208, ал.1 КЗ (отм.), при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието
вреди. Правото на отказ от изплащане на
обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на
застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, до колкото имат отношение към настъпването на застрахователното
събитие и/ или към вредите от него. Конкретните
проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и
дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение
освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.
В случая, не се установява основание за отказ от страна на застрахователя.
Този извод се налага, до колкото разминаването в данните относно последната
дата, на която е управляван автомобила не е действие на застрахования,
съставляващо неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/ или от общите условия изисквания за поведение,
насочено към предотвратяване на събитието и на
вредите или към ограничаването им, т . е. същото не
значимо с оглед интереса на застрахователя. Поведението на
застрахования по никакъв начин не е
рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем.
В този смисъл, неоснователно е и възражението за съпричиняване – нито в
договора, нито в ОУ и/ или в друг акт, е разписано задължение за паркиране на
автомобили единствено и само в охраняеми зони. В случая, към момента на
настъпване на събитието, автомобилът е бил паркиран в определена за целта зона,
т. е. поведението на водача е изцяло съобразено с установените правила за
движение на моторни превозни средства.
Предпоставките
на за освобождаване на застрахователя от отговорност не са осъществени, поради което
и за него е възникнало задължение да заплати застрахователното обезщетение.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения
размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 203, ал.
2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. В горния смисъл са и
Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/
02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика.
Ето защо, дължимото
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на увреденото
имущество към датата на настъпване на ПТП, което съгласно заключението на САТЕ същата възлиза на 17800.00 лв.
Същевременно, следва да бъде отбелязано, че методиката по Наредба № 24 не е
задължителна, същата определя минималния размер на същите би била приложима при
липса на други данни в тази насока.
От друга страна, неприложимо
в случая е правилото разписано в т. 23, раздел VІ от ОУ на ответното дружество,
предвиждащо ограничение общият размер на всички изплатени от застрахователя
обезщетения, в рамките на една година, да не надвишава размера на договорената
застрахователна сума. Този извод се налага, до колкото цитираната разпоредба
влиза в колизия с разпоредбите на чл. 193, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.),
предвиждащи задължение за застрахователя за пълно репатриране на вредите, по
тяхната действителна или възстановителна стойност. Въведеното с хипотезата на
чл. 193, ал. 2 КЗ (отм.) ограничение, касае стойността на дължимото обезщетение
за конкретно събитие, което не може да надвишава застрахователната сума.
Действително, в случая се установява извършени от застрахователя плащания в
размер на 2319.47 лв., но те са относими към други четири събития, предхождащи
процесното. хЕто защо, извършените от ответника плащания не следва да бъдат
съобразявани, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По изложените съображения се налага
извод за частична основателност на предявения иск, като същия следва да бъде уважен
за сумата от 17 800.00 лв., като претенцията за присъждане на горницата над
тази сума до пълния заявен размер от 18 000.00 лева, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 17800.00 лева
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 1901.63
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в полза на ответника следва да се присъдят и извършените
разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 9.44 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Ч.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 17800.00 (седемнадесет хиляди и осемстотин) лева
- застрахователно
обезщетение по полица № 281525792572070005625/ 26.03.2015 год.,
относно настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил
„*“ с рег. № *,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Ч.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** срещу „Застрахователна
компания Олимпик” АД, *, *, чрез
„Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
иск за заплащане на горницата над 17800.00 (седемнадесет хиляди и осемстотин) лева до пълния
заявен размер от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева
- застрахователно
обезщетение по полица № 281525792572070005625/ 26.03.2015 год.
относно настъпило застрахователно събитие – кражба на лек
автомобил „*“ с рег. № *,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.02.2017 год., на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Олимпик – клон България” КЧТ,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Ч.Г., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1901.63 лв. (хиляда деветстотин и един лева и шестдесет
и три стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ч.Г., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „Застрахователна
компания Олимпик – клон България” КЧТ, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление *** сумата от 9.44 лв. (девет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: