Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета
Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1616 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила
искова молба от А.И.В., ЕГН **********,*** против С.Г.Т., ЕГН **********,***, в
която се твърди, че по *** ответникът бил осъден за това, че на 30.10.2018г. ***е
принудил ищеца и лицето ***да извърши нещо противно на волята си, а именно да
преустановят изкопни дейности в ***, като употребил за това заплашване, чрез
насочване на огнестрелно оръжие - боен пистолет *** към тях, като произвел и
един изстрел в посока към долните крайници на ***. Наложено му било наказание
от 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок на основание чл.
143, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 54 от НК. Навеждат се доводи за причинени на
ищеца вследствие деянието на ответника неимуществени вреди, състоящи се в
моментно изживяване на силен стрес към датата на събитието, уплаха и
безпокойство, притеснение, нарушаване съня му, както и нарушаване в общуването
му с други хора (бил силно предпазлив при всяко ново запознанство, било то в
личен план или такова, касаещо бизнеса му) и др. Тези изживявания, според ищеца,
дали отражение и в последващ времеви период, в който в следствие осъзнатия
по-късно страх от това, което е можело да се случи, проявило отражение в
доверието му към хората като цяло - в лични взаимоотношения и служебни такива.
Твърди се, че ищеца ангажирал адвокат, който да
му е повереник в наказателното производство и му заплатил сумата от 1000 лв. за
запознаване с делото, изготвяне и депозиране молба по чл. 84 и сл. от НПК за
предявяване на граждански иск и участието като граждански ищец в същото, но
претенцията не била приета за съвместно
разглеждане.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати в полза на ищеца сумата от 6 000 лв. за причинени неимуществени вреди
вследствие извършено престъпление чл. 143, ал. 1, предл. 2 от НК, за което бил
осъден с влязла в сила присъда по *** на ***, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деянието - 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1000 лева за причинени имуществени вреди - заплатен
адвокатски хонорар за ангажиране на повереник, който да депозира молба по чл.
84 и сл. от ГПК за предявяване гр. иск в наказателно производство, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното :
Установява се от приложения препис на Присъда от 28.05.2019г. по ***по описа на ПлРС, влязла в законна сила на 16.09.2019г., че със същата ответника С.Г.Т. е бил признат за виновен в това, че на 30.10.2018г. ***принудил лицата ***и А.И.В. *** извършат нещо противно на волята си, а именно да преустановят изкопни дейности в ***, като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие - боен пистолет *** към *** и В., като произвел и един изстрел в посока към долните крайници на ***. С деянието си ответника е осъществил състав на престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 2 от НК, за което му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с три години изпитателен срок.
От представените преписи на Протокол от 24.01.2019г. за предявяване на разследване по ДП ***, мнение на ст.разследващ полицай по същото досъдебно производство, Приложение към обвинително заключение, съгласно чл.235 от НПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.11.2018г. и протоколи от проведени открити съдебни заседания по ***по описа на ПлРС от 12.03.2019г. и 23.03.2019г., се установява, че ответника е бил представляван в качеството на пострадал в досъдебното производство от адвокат Д.П. и е депозирал чрез същия повереник молба за предявяване на граждански иск в съдебното производство, като за осъществената от адвоката правна помощ е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Ответникът е представил препис на диплома от ***, установяваща, че е завършил висше образование с квалификация ***“. Представил е също така преписи на свидетелство за завършен курс по военна мобилизация и получени грамоти при изпълнение на службата си. Представил е и удостоверение за завършен курс и успешно положен изпит за дейности с огнестрелно оръжие и служебна карта от детективска агенция за заемана длъжност като инспектор организатор охрана.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни
доказателства по искане на страните.
Свидетелката ***, сочена от ищеца излага в показанията си,
че живее на съпружески начала с него от около четири години. Твърди, че след деянието
на 30.10.2018г. ищеца се променил, станал много раздразнителен; било го страх
да излиза, а ако излезел предпочитал да е в голяма компания; не искал да ходи
на работа, защото случилото се станало в работно време. Св.***твърди още, че в
рамките на два месеца след инцидента ищеца напълнял с 15кг., което го отдавали
на стреса, който бил преживял – само ядял и спял. Нощният му сън бил неспокоен
и само ритал, като обяснявал, че причина за това било сънуването на кошмари.
Свидетелят ***, също сочен от ищеца, излага в показанията
си, че го познавал от детските си години и били в приятелски отношения. Твърди,
че се чул с него на следващия ден след инцидента и той обяснил, че бил ходил на
обект да извършва работните си дейности и там някакъв господин бил излязъл, вдигнал
скандал и извадил пистолет. Твърди още, че ищеца бил доста разтревожен. Казал
му в разговора, че се страхувал, че не бил спокоен, не можел да спи спокойно.
Св.***излага, че впоследстие няколко пъти канил ищеца да излязат, но той не
искал, казвал, че искал да си стои в къщи, че изпитвал паник-атаки, че се
страхувал. Излага също, че следващите два три месеца след инцидента ищеца
напълнял, не се чувствал добре, будел се, искал да бъде заобиколен от повече
хора, защото бил изплашен.
Свидетелят И. ***Г., сочен от ответника, излага в
показанията си, че го познавал като
собственик на съседен имот. Излага, че нищо лошо не можел да каже за него, не
бил влизал в конфликти с никой. Св.Г. сочи също, че той бил член на сдружението
за водата, а ответника нямал нищо общо с това сдружение. Ответникът бил движил
нещата с необходимите проекти, за да се направи кооперацията.
Съдът кредитира събраните гласни
доказателства, отчитайки близките отношения на свидетелите със със сочещите ги
страни, т.к. в показанията се излагат непосредствено възприети факти, напълно
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, както и не противоречат на
други, събрани в настоящото производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи :
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в
нормата на чл.45 от ЗЗД, включва следните елементи: противоправно виновно
деяние, вреда, причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилите вреди.
Установи се в настоящото
производство, въз основа на влязлата в сила присъда по ***по описа на ПлРС, че
е налице извършено от ответника противоправно деяние, осъществяващо състав на
престъпление по чл.143, ал.1, предл.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ищецът на първо място претендира
обезщетение за неимуществени вреди, които е търпял в резултат на деянието.
Делинквента дължи репариране на всички вреди /имуществени и неимуществени/,
които са пряка и непосредствена последица от деянието му. Съдът намира, че от
събраните гасни доказателства се установи че ищеца е търпял неимуществени вреди
в резултат на престъплението, извършено от ответника. Както стана ясно от
показанията на свидетелите ******и ***, ищеца
бил доста разтревожен след случилото се; станал раздразнителен; не искал да
ходи на работа, т.к. деянието било извършено в работното му време; отказвал да
излиза с приятели, т.к. се страхувал; нарушен бил съня му. При съобразяване на
тези установени обстоятелства, както и социално-икономическата конюнктура към
датата на деликта и обществените
представи за справедливост, съдът приема, че размера на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди следва да се определи на 2 500лв. Установените
факти за личността на ответника не променят извода за размера на обезщетението,
което може да репарира неимуществените вреди. Претенцията за неимуществени
вреди за разликата до пълния претендиран размер от 6 000лв. се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава. Върху присъдената
сума за неимуществени вреди следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане.
На
следващо място ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1
000лв., които представляват платено адвокатско възнаграждение в хода на
воденото наказателно производство. С оглед установените по делото
обстоятелства, съдът намира, че тази претенция се явява неоснователна и
недоказана. На обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка причинна връзка
с деликта. Разноските, направени от пострадалия в наказателното производство в
качеството му на граждански ищец и частен обвинител са косвена имуществена
вреда от престъплението, а такива не подлежат на репариране по правилото на
чл.45 от ЗЗД. Като пострадал ищецът е имал възможността да се конституира в
наказателното производство в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
Направените от частния обвинител и граждански ищец разноски подлежат на
присъждане от наказателния съд по правилото на чл.189, ал.3 от НПК и нямат
характеристиките на имуществени вреди от престъплението, т.к. не са в пряка
причинна връзка с деянието. В случая ищецът не е участвал в процесуалното
качество на частен обвинител и съответно не е търсил разноски по този ред.
Твърди се, че разноските за адвокатско възнаграждение са направени по повод
упълномощаване на процесуален представител за предявяване на граждански иск,
който не е бил приет за разглеждане. Установи се и от обсъдените доказателства,
че в наказателното производство е отказано разглеждане на гражданския иск на
пострадалия, но в такава хипотеза остава процесуалната възможност за
предявяване на иска пред гражданския иск, както е и сторено в случая, и при което
процесуалното представителство, за което е платено възнаграждението подлежи на
осъществяване в съответното гражданско производство. Направените и в
наказателното и в гражданското производство разноски могат да бъдат търсени
само по процесуалните правила за репариране на разноски, регламентирани в НПК и
ГПК, но не и като вреди от престъплението. Ето защо, съдът счита, че
претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 324лв., съразмерно уважената част от претенциите.
На пълномощника на ищеца – адвокат Ж.В.Н.,
който е оказал безплатна правна помощ,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
присъди в тежест на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 435,20лв., съразмерно отхвърлената част от иска, изхождайки от минимално
дължимо в размер на 680лв. по правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 100лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, С.Г.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено на 30.10.2018г. престъпление по чл.143, ал.1, предл.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 6000лв. и иска за имуществени вреди за сумата от 1000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Г.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.И.В. с ЕГН ********** сумата от 324лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.В.Н. ***, сумата от 435,20лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.Г.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :