О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№583 16.07.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело
N 1244 по описа за 2019
година.
Производството е
образувано по частната жалба на „Теленор България“ ЕАД -гр.София, чрез адв. З.Ц.
против разпореждане № 4971 от 10.05.2019г., постановено по гр.д.№ 1947/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.П.Г.за
сумите 73.80 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 29.12.2016г. на
мобилно устройство и 39.80 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по
договор за лизинг от 29.12.2016г. на мобилно устройство.
Частният жалбоподател
е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в
срока, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения за неоснователността
на становището, че клаузата по чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг
на оператора, в случай, че има неустоечен характер, надхвърля характерната за
подобна договорка обезпечителна и обезщетителна функция. Моли да се отмени
обжалваното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника в частта относно
сумите 73.80 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 29.12.2016г.
за мобилно устройство и 39.80 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по
договор за лизинг от 29.12.2016г. за мобилно устройство, ведно със законната
лихва върху сумите от 06.03.2019г. и съответните разноски в заповедното
производство.
Съдът, след като
обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за
установено следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е
дължимата държавна такса за въззивното производство.
С обжалваното
определение, районният съд е отхвърлил заявлението на „Теленор България“ ЕАД, в
частта за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.П.Г.за
73.80 лв. предсрочно изискуеми лизингови
вноски от 18.04.2017г. до 29.11.2018г. по договор за лизинг от
29.12.2016г. за мобилно устройство и за 39.80 лв. предсрочно изискуеми лизингови
вноски от 18.04.2017г. до 29.11.2018г. по договор за лизинг от 29.12.2016г. за
мобилно устройство.
За да постанови това
разпореждане, съдът е изложил съображения, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в частта му, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договорите за лизинг. Приел е, че претендираните предсрочно
изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат извън присъщите
им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на
сключване на процесните договори за лизинг създават възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им
на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл. 12 от
посочените общи условия е неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Частно гражданско
дело № 1947/2019г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по
заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за 61.39 лева главница от неплатени услуги от 18.12.2016 г. до
17.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № *********/21.11.2016 г. и фактури
№№ **********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017 г. и № **********/18.04.2017
г., с 263.27 лева неустойка по фактура № **********/18.05.2017 г. за предсрочно
прекратяване на същия договор, за 73.16 лева главница от неплатени услуги от
18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № *********/29.12.2016
г. и фактури №№ **********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017 г. и №
**********/18.04.2017 г., с 543.04 лева неустойка по фактура №
**********/18.05.2017 г. за предсрочно прекратяване на същия договор, за 53.59
лева главница от неплатени услуги от 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по договор
за мобилни услуги № *********/29.12.2016 г. и приложение към него, и фактури №№
**********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017 г. и № **********/18.04.2017
г., с 525.58 лева неустойка по фактура № **********/18.05.2017 г. за предсрочно
прекратяване на същия договор и приложение към него, за 11.07 лева главница от
неплатени лизингови вноски от 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по договор за
лизинг от 29.12.2016 г. и фактури №№ **********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017
г. и № **********/18.04.2017 г., със 73.80 лева предсрочно изискуеми лизингови
вноски от 18.04.2017 г. до 29.11.2018 г. по същия договор и фактура №
**********/18.05.2017 г., за 5.97 лева главница от неплатени лизингови вноски
от 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по договор за лизинг от 29.12.2016 г. и
фактури №№ **********/18.01.2017 г., № **********/18.02.2017 г. и №
**********/18.04.2017 г., с 39.80 лева предсрочно изискуеми лизингови вноски от
18.04.2017 г. до 29.11.2018 г. по същия договор и фактура №
**********/18.05.2017 г., и законна лихва върху тези суми от 06.03.2019 г. до
изплащането им, както и разноските по делото, срещу длъжника А.П.Г.. С молба от
24.04.2019г. молителят е уточнил претенциите си.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 10.05.2019г. за сумата 205.18 лв. главница за
неплатени мобилни услуги и лизингови вноски от 18.12.2016г. до 17.04.2017г. по
договор за мобилни услуги от 21.11.2016г. , договор за мобилни услуги от
29.12.2016г. – 2 бр. и приложение към него, както и договори за лизинг от
29.12.2019г. – 2 бр. и фактури от 18.01.2017г. , 18.02.2017г. и 18.04.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата от 06.03.2019г. и 48.85 лв. –
разноски, съразмерно на уважената част от искането.
Заявителят твърди,
че поради неплащане от длъжника на парични задължения в общ размер от 205.18
лева за потребени мобилни услуги и лизингови вноски, сключените между него и
заявителя процесни договори за мобилни услуги и лизинг са едностранно
предсрочно прекратени на 07.04.2017 г., по вина на длъжника. Поради
предсрочното им прекратяване, по вина на длъжника, му били начислени предрочно
изискуеми лизингови вноски, съгласно уговореното в чл. 12 от общите условия на
заявителя по договорите за лизинг. Съгласно чл.12 от ОУ, в случай на
неизпълнение от лизингополучателя на паричните му задължения по договора, в
това число и по свързаните договори за мобилни услуги, лизингодателят има право
да обяви оставащите месечни вноски до края на срока му за предсрочно
изискуеми.
Едностранното
прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение
от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на
същите договори, което с оглед характера на уговорените в тях насрещни
престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на
мобилни услуги по договорите за такива и по предоставяне ползването на
лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за периодично изпълнение на длъжника
(за ежемесечно заплащане на мобилните услуги и лизинговите вноски), има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или
претендирана/начислена неустойка.
Уговорката в чл. 12
от общите условия на заявителя по договорите за лизинг има характер на
неустойка, защото обезпечава изпълнението на задължението на лизингополучателя
да плаща лизинговите вноски и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението
му, без да е нужно те да се доказват - чл. 92 ЗЗД. Съгласно тази уговорка, при
неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя, включително и по
свързаните договори за мобилни услуги, настъпва предсрочна изискуемост на
всички неплатени по договора за лизинг лизингови вноски до края на срока му. Касае
се за лизингови вноски с ненастъпил падеж, които не са били изискуеми до
развалянето на договора. Те не се дължат при разваляне на договора за лизинг,
защото то има действие занапред и противната уговорка за плащането им в чл. 12
от ОУ, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето му излиза извън
посочените функции на неустойката. Това е така, защото мобилният оператор по
вече разваленият договор за лизинг получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил и ако договорът за лизинг не беше развален,
без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. В този
смисъл е налице многобройна съдебна практика, цитирана от районния съд. Тази
клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП, и тъй като не е
уговорена индивидуално, а се намира в чл. 12 от общите условия на оператора за
договорите за лизинг, и е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В тази връзка
въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд, че
претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и
излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Още
към момента на сключване на процесните договори за мобилни услуги и лизинг
създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо
добрите нрави и обуславящо нищожността им на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и
ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл. 12 от посочените общи условия е неравноправна (чл.
146, ал. 1 ЗЗП). Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за предсрочно изискуемите лизингови вноски е неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4971 от 10.05.2019г., постановено по
гр.д.№ 1947/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с което
се отхвърля заявлението на „Теленор България“ ЕАД гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.П.Г.за сумите 73.80 лв. -
предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 29.12.2016г. за
мобилно устройство и 39.80 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор
за лизинг от 29.12.2016г. за мобилно устройство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: