Решение по дело №990/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 961
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20222100500990
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500990 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№20318/09.06.2022г., подадена от Община
Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“ №26, представлявана от
Димитър Николов, против Решение №1019 от 19.05.2022 г. по гр.д. №249/2022 г. по описа
на РС-Бургас.
С посоченото решение е прието за установено, че Община Бургас дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Тенев, сумата от
385,95 лева, представляваща главница по фактури, издадени в периода 25.11.2019 г. –
27.01.2020 г., с отчетен период по фактури 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г., както и сумата от
105,69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо
за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 29.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3484/30.11.2021 г. по ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас.
С решението Община Бургас е осъдена да заплати на ищеца „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 825,00 лева, представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет
лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят намират
първоинстанционният съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
На първо място се твърди, че Община Бургас е собственик единствено на дворното
място. Съгласно чл.5 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и
погасяването на правото на собственост върху имота с акт за общинска собственост, който
1
пък бил придобит на основание разпоредбата на пар.42 от ЗОС. Няма издаден акт за
общинска собственост за сградата с идентификатор 07079.828.76.1.
Считат, че е в разрез с правната и житейска логика Община Бургас да носи
отговорност за плащане на ВиК услуги, ползвани от трети лица, въз основа на открити от
„ВиК – Бургас“ ЕАД партиди на тези лица „без документи“, на общото основание по чл.92
от Закона за собствеността, като напълно е игнорирана и не е изследвана действащата
нормативна уредба за предоставянето на ВиК услуги. Също така жалбоподателят счита, че
ЗС е общ закон спрямо ЗОС, поради което приложение намират правилата на специалния
закон.
В обжалваното решение липсвали мотиви, касаещи преценката на доказателствата,
като е игнорирана и не са обсъдени съдебно-техническата и съдебно-икономическите
експертизи, приети по делото.
Излага доводи в насока, че за задължения на Община Бургас няма издадени фактури,
като такива има за лицето Б.Р.Р. След като ищецът има претенции за плащане от общинския
бюджет, то трябвало да има издадени фактури на общината, защото за публичните финанси
приложение намира Закона за публичните финанси.
Твърди, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че Община Бургас е
ползвала и е била третирана като потребител на ВиК услуги по абонатен номер 927371 в
поземления имот или сградата. Не било установено кога е открита партидата, въз основа на
какви документи и в изпълнение на коя нормативна уредба. Установило се, че партидата е
ползвана вода в къщата от Б. и А.Р.. Ищецът не е открил на Община Бургас служебно
партида по чл.60 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор. Справка в електорнната страница на ВиК Бургас ЕАД от 09.06.2022 г.
продължава да показва, че партидата с абонатен номер 927371 продължава да се води
единствено на Б. Русева.
Навеждат се подробни доводи и аргументи за това, че между ищецът и Община Бургас
липсва облигационна връзка нито по отношение на поземления имот, нито по отношение на
процесната сграда. В тази връзка посочва, че от анализа на разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.8
от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, следвало, че трябва да са
налице кумулативно две предпоставки за възникване на облигационно отношение – лицето
да е собственик /собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване/ на водоснабден имот, както и открита партида на собственика и сключен
договор с ВиК оператор. От тук прави извода, че ако не е налице някоя от тези две
предпоставки не може да има облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги.
Излага подробни аргументи в тази насока, цитира и съдебна практика.
Твърди, че неправилно са присъдени в полза на ищеца съдебно – деловодни разноски в
размер от 825 лв., от които 700 лв. възнаграждение за вещи лица. Ищецът не бил платил 700
лв. възнаграждение за вещи лица, като ответната община е заплатила 500 лв. за експертизи.
По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решението, като съдът
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Тенев, с който се
оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че именно Община Бургас като
собственик на поземления имот се явява страна по облигационната връзка с доставчика на
ВиК услугата. По делото не било доказано ответникът да е учредил право на ползване или
право на строеж в полза на трето лице, въз основа на което да се приеме, че извършеното
върху имота строителство е за сметка на правоимащо лице. Ирелевантно било, че не се
водоснабдявал поземления имот, а сградата в него. Същественото било, че водната станция
2
от водомерното отклонение до захранването на последната точка в имота на потребителя
съставлява вътрешна водопроводна мрежа, която е негова собственост.
Излагат се доводи, че доколкото липсва друг, различен от ответника, носител на
вещни права върху процесния имот, то претенцията на оператора е правилно уважена от
първоинстанционния съд. Поради това не били основателни и възраженията, че в АГКК
било отбелязано, че процесната сграда е собственост на Б. и А.Р., тъй като това вписване не
води до учредяване на права.
Оспорва се и твърдението, че за процесния имот операторът водил партида на
различно от Общината лице, респективно фактурирал вземането си на това лице. Това, че
ВиК ЕАД е администрирало партидата на несобственик, не освобождавал Община Бургас
от отговорността й за полученото водоснабдяване за имота й. Нямало значение кое лице е
осъществило фактическото потребление относно ангажиране на отговорността на
собственика на имота. Сочи, че без връзка с правния спор са и цитираните разпоредби от
Общите условия на оператора, указващи реда за откриване на партидата. Как Община
Бургас урежда отношенията си с фактическите ползватели на имота също не касаят третото
лице ВиК ЕАД.
Предвид изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев
Танев, с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника Община Бургас, ЕИК
*********, адрес в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26, представлявана от Кмета Димитър
Николов, че дължи на ищеца сумата от 385,95 лева, представляваща главница по фактури,
издадени в периода 25.11.2019 г. – 27.01.2020 г., с отчетен период по фактури 19.10.2019 г. –
20.01.2020 г., както и сумата от 105,69 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода 26.12.2019 г. – 24.11.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №3484/30.11.2021 г. по ч.гр.д.№8423/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата
на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с експлоатационното
дружество относно водоснабден имот, находящ се в гр.Бургас, кв.“Горно Езерово“,
ул.“Перла“ №45. Твърди се още, че на името на ответника има открита и заведена при
ищеца партида с абонатен №927371, както и че по издадени в периода 25.11.2019 г. –
27.01.2020 г. фактури е налице неизпълнено задължение за плащане на главница в общ
размер на 385,95 лева, която произтича от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 19.10.2019 г. – 20.01.2020 г. Главницата се претендира
ведно с лихва за забава в общ размер на 105,69 лева от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция. Твърди се, че за процесните суми ищцовото дружество
се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№8423/2021 г.
3
по описа на РС-Бургас и същите се претендират ведно с законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл410 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че не е страна по валидно
възникнало облигационно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
водоснабдени обекти и няма качеството на потребител на ВиК услуга. Твърди се и това, че
на Община Бургас не е открита и не е водена партида с абонатен №927371 и не е ползвател
на услуги по този абонатен номер, поради което и не дължи търсените суми.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Представена е от ищцовата страна спрака – извлечение за показания на водомер,
отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера гр. Бургас, кв. „Горно езерово“, ул.
„Перла“ №45, с титуляр на партидата Б.Р.Р и потребителски номер 927371. Видно от
представената справка за отчетния период 19.10.2019 – 19.11.2019 е изразходвано
количеството от 43 куб.м., за периода 20.11.2019 – 16.12.2019 – количеството от 32 куб.м., а
за периода 17.12.2019 – 20.01.2020 количеството от 53 куб.м.
Представени са от ищцовата страна 3 бр. фактури, неносещи подписа на издател и
получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 19.10.2019 г. до 20.01.2020 г., за
водоснабден имот в гр. Бургас, кв. „Горно езерово“, ул. Перла № 45. Като титуляр на
партидата за водоснабдения имот е посочена Б.Р.Р.
Приет като доказателство по делото е Акт за частна общинска собственост
№1626/06.12.1999 г., от съдържанието на който става ясно, че имот с площ от 945 кв.м.,
находящ се в гр.Бургас, кв.“Горно Езерово“, кв.3, парцел II, е собственост на Община
Бургас. По делото не е спорно, че имотът е идентичен с поземлен имот с идентификатор
07079.828.76, както и че в имота има построена едноетажна къща с идентификатор
07079.828.76.1 и административен адрес гр.Бургас, ул.“Перла“ №45, като това обстоятелство
се установява и от приложената на л.61 от първоинстанционното производство извадка от
КАИС.
Приложено е и удостоверение с изх.№25-115756-19.04.2022 г. от Агенция по геодезия,
картография и кадастър, от което се установява, че по отношение на процесния имот с
идентификатор 07079.828.76, видно от записа в кадастралния регистър към момента
собственик на имота е Община Бургас, като е отбелязан и Акт за общинска собственост
№1626/06.12.1999 г.
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство, е констатирало, че няма налична документация във
ВиК – Бургас за откриване на партидата, като от посещение на място вещото лице е
установило лицата А.С.Р. и Б.Р.Р, като партида с абонатен номер 927371 е открита на Б.Р.Р.
Във ВиК – Бургас няма документация за титуляр на партидата, включително и за нейното
откриване. Вещото лице сочи, че къщата, в която е предоставяна ВиК услугата се намира в
поземелен имот с идентификатор 07079.828.76, съответно идентификатора на процесната
постройка е 07079.828.76.1, за която е разкрита абонатер номер 927371 и от приложена от
вещото лице извадка от кадастъра е видно, че в последния е отразено, че собственик е
А.С.Р.. През процесния период не са полагани подписи при отчитане на водомера на
процесния абонатен номер, тъй като отчитането е по електронен път. В този случай
инкасаторката има свободен достъп до водомера, сама въвежда данните от показанията на
водомера, като не е необходимо присъствието на някои от ползвателите и несе поставя
подпис, защото няма хартиен карнет. Вещото лице посочва, че процесната сграда е била
водоснабдявана, като потребеното количество вода е отчитано от водомер, разположен в
шахта в двора непосредствено до стената на къщата. Има баркод номер, поставен на
водомерния възел, като водомерът е снабден със съответните пломби, отчитан е реално от
инкасатор за процесния период чрез мобилно средство. Вещото лице подробно е разяснило
механизма на работа с мобилното устройство. Сочи, че въведените данни от инкасатора в
мобилното устройство съответстват на данните от представените справки – извлечения.
Вещото лице посочва, че общото изразходвано количество вода в периода 19.10.2019 г. –
20.01.2020 г., преминало през измервателно устройство – водомер за абонатен номер 927371
4
е 128 куб.м. Това отчетено количество вода е фактурирано по одобрените от КЕВР цени за
този вид услуги – Решение №Ц-20/28.12.2018 г., считано от 01.01.2019 г.
Според заключението на съдебно–икономическата експертиза представените по
делото фактури, чиято стойност се претендира в настоящото производство, са издаданети на
Б.Р.Р, съответно от страна на ищеца не са издавани и изпращани фактури на Община Бургас
за абонатен номер 927371, като за същия абонатен номер Община Бургас не фигурира като
потребител, въпреки че в записите се съдържали данни, че имотът е общински. Плащания по
процесния абонатен номер са извършвани на каса, като не се съдържат данни за платеца.
ВиК операторът не е уведомявал Община Бургас за просрочени задължения, като няма
такова задължение и по закон, предвид задължението на потребителите да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. Посочено е, че към момента има едно образувано изпълнително дело от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД срещу Б. Русева по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба на Община Бургас за неоснователна, а обжалваното решение
за неправилно и законосъобразно.
Нормата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях
водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на
мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите, т. е.
съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води,
към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да
осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от
Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината са публична общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от същия закон
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена
територия тези дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез
възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите.
По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане. Спорното по делото е дали въззивника има качеството на „потребител“ по
смисъла на специалната нормативна уредба, регулираща тези обществени отношения, както
и дали между последния и дружеството е възникнало облигационно отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т.
2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т.
1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така
посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен
неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в
чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
5
„общи условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника,
съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички
абонати на дружеството.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на
„потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата,
посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата,
включително на Окръжен съд – Бургас.
Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика, еднозначно приемат, че
за да може едно лице да има качеството на „потребител“, последното следва да бъде
собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право – на ползване или на
строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното
облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни услуги между
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Община Бургас, последната следва да е собственик
или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабдената в имот с
идентификатор 07079.828.76 сграда.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността досежно
водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на ВиК оператора за
доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията разглеждаща спора по облигационното
отношение между ВиК оператора и потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в
мотивите си по отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.
Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да не упражнява
фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният ползвател на
ВиК услугите, същият отново е обвързан в отношенията си с ВиК оператора, но може да
търси заплатеното от него от реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно
основание.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното по-горе е без
значение обстоятелството, че за процесните абонатни номера са открити партиди при ВиК
оператора на името на отделни физически лица. Според закона и наредбата облигационното
отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя на услугата и не
зависи от титулярството на партидата открита при оператора.
По делото не са представени доказателства, които да установяват основанието за
откриване или промяната на партидата. За основателността на иска в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК-услуги за процесния имот въз основа на
възникнало между страните валидно облигационно правоотношение. Видно от
представените по делото доказателства, поземления имот с идентификатор 07079.828.76 /в
който се намира процесната водоснабдена сграда/ е собственост на Община Бургас. За
установяване на това обстоятелство са налични писмени доказателства, които правят
категорични изводите на съда досежно правото на собственост на поземления имот - Акт за
частна общинска собственост №1626/06.12.1999 г., удостоверение с изх.№25-115756-
6
19.04.2022 г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и приетите и
неоспорени по делото заключения по съдебно – икономическа и съдебно – техническа
експертизи.
По делото се навеждат твърдения от страна на ответната Община, че собственик на
сградата е различен от собственика на земята. В случая следва да се посочи, че в чл. 92 от
ЗС е установена оборима презумпция, съгласно която собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Презумпцията на
чл. 92 ЗС е приложима в най-широк аспект и е правно основание за придобиване правото на
собственост по отношение на построеното sui generic, когато се касае до построено от друго
лице- несобственик на терена. Построеното - като обект на правото на собственост не е
съществувал до момента на построяване на сградата, собственикът на терена , върху който е
изградена черпи права по силата на притежаваното от него право на собственост на терена, а
не по силата на посочената презумпция. Когато строежът е извършен от трето лице , то
правото на собственост по отношение на построеното се предполага /ако не е уговорено
друго/, че е на собственикът на терена. /Така Решение № 54/24.03.2010 г. по гр.д. № 5016/
2008 г. на I отд, ВКС/.
В обобщение следва да се посочи, че законовата презумпция е, че собственикът на
земята е собственик на сградите, оборването и е в тежест на този, който твърди друго. /Така
Решение № 54/24.03.2010 г. по гр.д. № 5016/ 2008 г. на I отд, ВКС; Решение №
1161/26.07.2002 г. по гр.д. № 732/ 2001 г. на IV отд, ВКС; Определение № 357 от 11.06.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2010 г., IV г. о., ГК и др./. Опровергаването на установените в
закона оборими презумпции се извършва чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги
трябва да е пълно, тоест в настоящия случай е в тежест на ответника Община Бургас да
опровергае презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи при условията на пълно доказване, че
процесната сграда е собственост на трето лице.
Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че в производството не се е
установило кой е собственикът на водоснабдената сграда, изградена в имота на ответната
община. Липсват представени доказателства за това. В тази връзка не са основателни
доводите, изложени във въззивната жалба, че от съдебно – техническата експертиза и от
приложената справка от КАИС е било видно, че като собственик на сграда с идентификатор
07079.828.76.1 е отбелязано лицето А.С.Р.. В същата експертиза е посочено, че вещото лице
е направило справка в КАИС, както и се е усведомил от това от посещение на имота, от
което е установил, че ползватели са А.Р. и Б. Р.. Следва да се посочи, че вещото лице черпи
изводите си досежно собствеността на имота единствено от приложената справка от КАИС,
като не е отговорил на въпроса дали строежът е законен, поради липса на представени
каквито и да е книжа, касаещи процесната сграда. В тази връзка следва да се обсъди
значението на вписването в Кадастралните карти и кадастралните регистри.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастър е съвкупността от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. В ал.2 на същия текст е посочено, че
кадастърът обхваща и данни за данни за правото на собственост и други вещни права върху
недвижимите имоти, и данни за държавните граници, границите на административно-
териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно
предназначение, както и данни за зони на ограничения върху недвижимите имоти. ЗКИР
въвежда основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват
вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално
състояние- чл. 51 ЗКИР. Съгласно цитираният чл.2, ал.5 от ЗКИР данните по ал. 1 и по ал. 2,
т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното.
Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят,
доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Последните посочени
7
данни са именно тези, отнасящи се до правото на собственост и други вещни права, както и
ограничения върху недвижими имоти. От изложеното тук е видно, че по отношение на
доказатественото значение на кадастъра има две положения. За част от отразените
обстоятелства има установена презумпция за истинност – това се отнася до данните по ал. 1
и по ал. 2, т. 3 на чл.2 от ЗКИР. За останалите обстоятелства тази презумпция не се прилага,
а законът препраща към източникът на тези данни, тоест доказателственото значение на
вписването на тези обстоятелства е в обусловеност от значението на източника, въз основа
на който е отразено конкретното обстоятелство /включително относно правото на
собственост/, предвид което доказателственото значение на вписването на обстоятелствата
досежно правото на собственост следва да се тълкува във връзка с отразената информация,
въз основа на която е извършено това вписване. Това е така понеже следва да се разграничат
видовете информация, която подлежи на випсване в кадастъра. Данните по чл.2, ал.1 от
ЗКИР е първична информация, която следва да се изследва и проверява от служители на
АГКК преди да бъде извършено вписването, като в ЗКИР е подробно разписан редът за
нейното събиране и проверка. Не така стои въпросът за данните по чл.2, ал.2, т.1-4 от ЗКИР.
Посочената там информация е вторична или производна, като се извлича въз основа на
други източници, като тяхната истинност не подлежи на проверка при производството по
изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри. Именно поради тази причина
вписването на последните посочени данни, не се ползват с доказателствено значение, а
законът препраща към това на източника, въз основа на който е събрана тази информация.
В случая е видно от приложената извадка от КАИС, че в кадастъпа липсва представен
документ за собственост по отношение на процесната сграда с идентификатор
07079.828.76.1, като липсват каквито и да е данни как и въз основа на какъв източник е
отразено обстоятелството, от което е установено, че А.С.Р. е собственик на процесната
сграда. Действително би могло да се приеме, че тази информация съставлява косвено
доказателство, досежно правото на собственост върху този недвижим имот, но както бе
посочено по – горе, за да бъде оборена презумпция по чл.92 от ЗС следва да бъде
осъществено „обратно“ доказване, което следва да е винаги пълно. Няма пречка пълното
доказване да се осъществи и единствено въз основа на косвени доказателства, но те трябва
да са в такава съвкупност и отношение, че да изключват всеки друг възможен извод относно
подлежащите на доказване факти. Не така стои въпросът обаче тук, при положение, че
лисват каквито и да било други доказателства, които да разколебават презумпцията по чл.92
от ЗС. Само по себе си заключението на вещото лице също не представлява такова
доказателство, доколкото последното се е ползвало и позовало единствено на посочената
извадка от КАИС.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното по-горе е без
значение обстоятелството, че за процесните абонатни номера са открити партиди при ВиК
оператора на името на отделни физически лица. Според закона и наредбата облигационното
отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя на услугата и не
зависи от титулярството на партидата открита при оператора.
По отношение на начисляваното количество вода следва да се посочи, че е спазена
изцяло процедурата, регламентирана в чл.21 от Общите условия на ВиК и е отчетено
действително потребеното количество вода. Очевидно за процесния апартамент е въведено
т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. В този смисъл и приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, съгласно която през отчетния период от 19.10.2019 г. до 20.01.2020
8
г., начислената реално отчетена и консумирана питейна вода е 128 кубически метра.
Констатирано е, че посочените количества са правилно начислявани на абонатния номер. По
тези съображения отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. Видно от приетата
съдебно – счетоводна експертиза цените, по които са остойностени предоставените услуги
по процесните фактури, са утвърдените от КЕВР цени за водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период.
Предвид гореизложеното, искът е основателен до пълния размер на претендираната
сума за главница, тоест за сумата от 385,95 лв., представляваща главница по фактури,
издадени в периода 25.11.2019 г. – 27.01.2020 г., с отчетен период по фактури 19.10.2019 г. –
20.01.2020 г.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът съобразява следното: Според чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, абонатът трябва да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок
от издаване на съответната фактура. В случая има потребена услуга, издадени са фактури,
но няма данни абонатът да е заплатил сумите при падежирането им. Ето защо с настъпване
на падежа въззивникът е изпаднал в забава и дължи и мораторно обезщетение от падежа на
всяка фактура. Общата лихва за забава върху главниците по фактурите, касаещи
потреблението възлиза на 105,69 лева.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния
съд, БОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1019 от 19.05.2022 г. по гр.д. №249/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“
№26, представлявана от Димитър Николов, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир
Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Тенев, сумата в размер на 50 лв. - разноски за
въззивното производство пред БОС.


Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9