РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Калина Христова
при
секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора ....................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 826 по описа за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 3 269 от 24.03.2016
г., постановено по гр.д. № 33 271/2015 г. по описа на СРС, ІI ГО, 66 състав, е признато за
установено на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че всеки един от ответниците А.Г.Д., Й.М.Д. и Г.А.Д. *** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г. в
размер на сума от по 1 013,06 лева, както и изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 31.03.2012 г. до 16.01.2015 г. в
размер на сума от по 141,30 лева всеки, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 30.01.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното им заплащане, като иско-вете по чл.422 ГПК за установяване съществуването
на вземания на „Т.С.” ЕАД в общ размер от 22,44 лева, представляваща такса за
дялово разпределение и сума в общ размер от 3,29 лева, представляваща мораторна
лихва, изтекла върху таксата за дялово разпределение са отхвърлени, като
неоснователни. Със същия съдебен на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК А.Г.Д., Й.М.Д.
и Г.А.Д. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД след направена компенсация сума
от по 233,33 лева – разноски в исковото производство и сума от по 148,33 лева
– разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Така постановеното съдебно решение е
обжалвано от ответниците А.Г.Д.
и Й.М.Д., гр.София – чрез процесуалния им представител адв.Т., в
частта, с която са уважени предявените срещу тях искове, заедно със закон-ните
последици. В жалбата се поддържа, че атакуваното решението е неправилно, необос-новано
и незаконосъобразно, тъй като СРС неправилно е приел, че в процесния период
страните са били във валидна облигационна връзка, тъй като жалбоподателите не
са абонати на „Т.С.” ЕАС, нямат подписани писмени договори, въз основа на които
да се е извършвала доставка на топлинна енергия. Излагат се доводи, че не са
разгледани всички изложени в отговора, в т.ч. и възражението за
недействителност като неравноправна на основание чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЗП –
отм. на клаузата от общите условия за рекламация; че приложеното „извлечение от
сметки” не отговаря на изискванията на чл.6 ЗСч и е негодно да установи
наличието на ликвидно и изискуемо вземане; че неправилно първоинстанцион-ният
съд е кредитирал СТЕ, тъй като за процесния период на ответника са начислявани
суми за ТЕ съгласно фактури, издадени от ищеца за суми, прогнозно начислени в
нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 05.04.2006 г., изискваща сметките да се изготвят въз основа на реалното
енергийно потребление. Твърди се и че освен това липсват редица документи, като
скица и акт за разпределение на кубатурата, за монтаж/демонтаж и проверка на
топломерите на адреса от независима фирма.
Молят въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и да постанови ново, с което за уважи жалбата им и
да им се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД
в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. За откритото
съдебно заседание от 02.02.2017 г. е депозирал бланкетна молба, в която моли
съда да отхвърли въззивната жалба. Претендира да му присъдят сторените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД не е взело становище по жалбата.
Решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл.422 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД относно таксата за дялово разпределение и търсената лихва върху нея срещу
двамата жалбоподатели, не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение не
е обжалвано и е влязло в сила и по отношение на исковете, предявени срещу
ответника Г.А.Д..
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-
казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирани страни в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
на жалбоподателя относно неговата правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положи-телни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ниците А.Г.Д. и Й.М.Д., както и Г.А.Д., са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 ДР /отм./ на ЗЕ за
топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. „*******”, с абонатен № 072043,
както и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия от 2002 г., 2005 г., 2008 г. и 2014 г.
всеки един от тях му дължа сума от по 1/3 от задълженията за имота, а именно:
по 1 013,06 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за през периода от м.02.2012 г. – м.04.2014 г., както и по
141,30 лева – обезщетение за забава относно престирането на главницата в размер
на законната лихва за периода от 31.03.2012 г. до 16.01.2015 г., както и такса
за дялово разпределение от 7,48 лева и лихва за забава върху нея от по 1,09 лева.
Поддържа се, че във връзка с подадено на 30.01.2015 г. заявление, за посочените
суми по ч.гр.д.№ 4 942/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Заявено
е искане съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията
на ищеца, за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да му се
присъдят сторените по делото разноски.
В подадения в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците Й. М.Д. и А.Г.Д.,*** оспорват изцяло предявените срещу тях искове – и по основание и по размер.
Изложени са идентични съображения за неосно-вателност на исковете, като
релевираните във въззивната жалба такива относно възражение-то за недействителност като неравноправна на основание чл.35, ал.1 и ал.2
от ЗЗП – отм. на клаузата от общите условия за рекламация, която не е
индивидуално уговорена; че приложе-ното „извлечение от сметки” не отговаря на изискванията на чл.6 ЗСч и е
негодно да устано-ви наличието на
ликвидно и изискуемо вземане; а фактурите – са само едностранно искане да се
плати цена, като сумите по тях са начислявани по прогнозни сметки в противоречие
с чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г., изис-кваща сметките
да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление, както и относ-но твърденията за липсата на редица документи, като скица и акт за
разпределение на кубатурата, за отчет, за монтаж/демонтаж и проверка на
топломерите на адреса от независи-ма фирма. Допълнително
е отразено и че ответниците възразяват, че същите не са заплащали изискуемите
суми и направените до този момент плащания от тях са с основание погасяване на
задълженията към ищцовото дружество и следва да бъдат взети предвид при
преценката на основателността на исковата молба, както и възражение за изтекла
погасителна давност към датата на подаване на заявлението по чл.111 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3005595/30.01.2015
г.„Т.С.” ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу А.Г.Д.,
ЕГН **********, Й.М.Д., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН ********** за
процесните суми относно топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се на
адрес: гр.София, район „Красно село”,
ж.к.„*******”, ет.3, с абонатен № 072043. На 24.03.2015 г. е издадена
заповед за изпълнение на па-рично задължение по чл.410 ГПК срещу посочените лица,
които да заплатят разделно на „Т.С.” ЕАД сумите: по 1 020,55 лева за доставена
от дружеството топлинна енергия за периода: м.02.2012 г. – м.04.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.01. 2015 г. до изплащане на вземането; по
142,40 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2012 г. до 16.01.2015
г., като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски
в общ размер от 421,89 лева, от които: 69,78 лева – държавна такса и 352,11
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 17.04.2015 г. по
пощата са подадени възражения от длъжниците по чл.414 ГПК – входирани в
регистратурата на СРС на 21.04.2015 г., в което същите са оспорили дължимост-та
на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 12.06.2015 г.
ищецът „Т. С.” ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на
взема-нията му по издадената заповед.
Съгласно данните от представения
по делото в заверено копие нотариален акт № 102, том І, рег. № 7883, дело № 74/11.06.2008
г. на нотариус К.С., рег.№ 111 на Нотариалната камара, неоспорен в процеса, на
22.03.2004 г. А.Г.Д.,
ЕГН ********** и Й.М.Д., ЕГН ********** са дарили на дъщеря им К.А.Ш.собствения
им недвижим имот, а именно: апартамент № 7, нахо-дящ се на адрес: гр.София, ж.к.„*******”, ет.3, с площ от 56,48
кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 15 и 0,973 % ид.ч. от общите
части на сградата, като да-рителите А.Г.Д., ЕГН ********** и Й.М.Д., ЕГН
********** са запазили правото на ползване върху дарявания имот заедно и
поотделно, пожизнено и безвъзмездно, както лично за себе си, така и за сина им Г.А. Д., ЕГН **********.
Съгласно данните от
протокол от проведеното Общо събрание на етажните собстве-ници на ж.к.”**********”
в гр.София на 04.08.2002 г. на същото е взето решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с „Т.С.” ЕООД. Към протокола
е изготвен списък на етажните собственици, в който е удостоверена информация от
собствениците относно кубатурата, броя радиатори, разпределители и вентили в
отделните апартаменти, които за ап.7, аб.№ 72043 съгласно отразеното срещу
подпис от А.Г.Д.,
ЕГН ********** са следните: пълна кубатура 139, 1 водомери, 5 радиатори, 5
разпределители и 5 вентили.
На 24.09.2002 г.
между Етажната собственост, в която се намира процесният имот, и „Т.С.” ЕООД е
сключен договор № 417 за извършване на индивидуално измерва-не на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопле-ние и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, както и за
дос-тавка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода за топлинна енергия /т.1.1/.
Представен е и договор
№ У № 94 от 01.11.2007 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – като възложител и „Т.С.“ ЕООД – като изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ, въз основа на който възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от
един потребител в гр.София при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпреде-ление на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г. /р.І, т.1/, срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграж-дение в р.ІІІ. От клаузата на
р.ІІ, т.2 на разглеждания акт се констатира и че договорът е сключен за срок от
три години.
Във връзка с предмета
на спора са приети и извлечения от счетоводни книги – в ка-чеството им на
частни свидетелстващи документи; заверени преписи от неоспорените в
производството: констативни протоколи на основание чл.593 ГПК от 15.03.2014 г.,
15.04. 2014 г., 15.05.2014 г., 15.07.2014 г. и 15. 08.2014 г. по описа на
нотариус К.Б., рег.№ 617 на Нот.камара относно извършени действия по
публикуването в интернет страницата на „Т.С.” ЕАД на данни за дължими се суми
за топлинна енергия за м.02.2014 г., м.03.2014 г., м.04.2014 г. и 2
бр.изравнителни сметки за периода: 01.05.2013 г. – 31.04.2014 г.; общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” АД на потребители в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-001 от 07.01.2008 г., обнародвани във
вестник „Дневник” от 14.01.2008 г. и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02/03.02.2014 г.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на ищеца е изслушана и
съ-дебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б.В.-Т., която
съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена, от която се
устано-вява, че през процесния период сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира апартамент № 7 с абонатен № 72043, е била топлоснабдена; че
през този период са извърш-вани ежемесечни отчети на общия топломер, монтиран в
абонатната станция, който се отчи-та по електронен път в началото на всеки
месец чрез преносим терминал, който снема от паметта на уреда показанието на
топлинната енергия в 0,00 ч. на първо число от съответния месец; че през
процесния период абонатната станция в СЕС е от индиректен тип с пластинча-ти
подгреватели тип „Брутерм” 400/200 кW1, както и че съгласно данните от
проверените документи за първоначалната и периодичните проверки на топломера с
електронен блок тип „Мulticall 66C” в абонатната станция съгбасно БДС 1434-2001
и протоколи за тяхната смяна, извършвани на всеки две години от лицензирани фирми,
съотв. на 22.10.2012 г. и 16.10.2014 г.,
общият топломер в исковия период е технически изправен – съответства на
одобрения тип.
Констатира се и че ФДР
„Т.С.” ЕООД е извършвала разпределението на топлинната енергия в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани
в имотите на абонатите в СЕС; че за
периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г. ФДР е отчитала уредите в
процесния имот, за което са попълнени документите за главен отчет, които са
подписани от потребител; че по данни от тези отчети в жилището-предмет на спора
е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно 5 топлоразпределители, като в периода:
2013 г. – 2014 г. са демонтирани два радиатора и уредите са сменени с
радиоуреди, както и че в апартамента има 1 водомер за топла вода, по който се
отчита разхо-дът на същата.
Видно е и че при
направените от експертизата изчисления е установено, че техноло-гичните разходи
в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са отчислявани от топлинната
енергия преди нейното разпределение между абонатите в съответствие с
действащите правила; че за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено
от ФДР по формулата по т.6.1.1 от методиката за дялово разп-ределение на ТЕ в
СЕС към Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като изчисленото количество е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, който за
апарта-мент № 7 е 139 м³; че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след
всеки отоплителен сезон на база отчетите на индивидуалните уреди в имотите.
Съгласно данните от изравнителните сметки, изготвени от „Т.С.” ЕООД относно
използваното реално количество топ-линна енергия относно процесния абонатен номер,
стойността на изразходваната топлинна енергия за времето от 01.02.2012 г. до
30.04. 2014 г. е 3 255,67 лева, от които: 2 438,63 лева – цена за
топлинна енергия за отопление, вкл. и тази, отдадена от сградната инсталация и
817,04 лева – цена на топлинна енергия за топла вода, като е налице разлика с
фактурираните суми по прогнозни данни в размер на 213,29 лева за
доплащане.
Вещото лице е установило и че цените за
топлинна енергия за имота на ответниците в разглеждания период са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съгласно заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от ве-щото лице Добромир Соколов,
че към момента на извършване на проверката от същия в ищцовото дружество – м.03.2016
г., няма данни за осъществени плащания на задължения за процесния период, вкл.
по процесните фактури относно абонатния номер – предмет на спора; че изготвените
изравнителни сметки по отоплителни периоди по стойност и с ДДС са осчетоводени
по партидата на абоната, както и че размерът на мораторната лихва, начислена
върху доставената до процесния имот топлинна енергия за периода: м.02.2012 г. –
м.04.2014 г. вкл., съобразявайки заключението на СТЕ, е 654,68 лева.
При така приетата
фактическа обстановка, решаващият състав на СГС намира, че са налице
предпоставките за частичното ангажиране на отговорността на ответника по
предяве-ните от „Т.С.” ЕАД искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за
признаване със сила на присъдено нещо съществуването на ос-порените от длъжниците
А.Г.Д. и Й.М.Д.
взема-ния,
за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задълже-ние. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изискуе-мост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за
исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно
установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за
продажба на топлинна енергия с топ-лопреносно предприятие при публично известни
общи условия, същото следва да има ка-чеството на потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.20012 г., „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, но действащ през
част от релевантния за спора период – до 17.07.2012 г., „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измене-нията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на
чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща за останалата част от исковия период – от 17.07.2012
г. до м.04.2013 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енер-гия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е
необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. От представения в производството заверен препис
от цитирания по-горе нотариален акт от 11.06.2008 г. е вид-но, че жалбоподателите
А.Г.Д. и Й.М.Д.,
заедно с неучастващото в настоящото производство лице Г.А.Д., са носители на
вещното право на ползване върху процесния
имот и като такива същите имат качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия в исковия период: м.02.2012 г. – м.04.2014 г.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители
/клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на дого-вора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спор за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени
с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Раз-поредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответниците А.Д. и Й.Д. не твърдят и не
установяват да са упражнили това тяхно право срещу Общите условия на „Т.С.” ЕАД
от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същите
са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между ищеца – в качеството му на
топлопреносно предприятие и ответника –
като потребител /клиент/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават извод, че за исковия период от
време между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно про-цесния имот – обстоятелство, което обуславя неоснователност на наведените
във въззивната жалба оплаквания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се осъществява по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в нормите на чл.139 – чл.148 ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл.142,
ал.2 ЗС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, а норма-та на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна
енергия в сгра-ди – етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия
на месечни вноски, оп-ределени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска, като според чл. 155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител / клиент се определят с
наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в съответствие с та-зи
законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия
относно имота – ползван от ответниците са начислявани помесечно от „Т.С.” ЕАД
по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение на база документите за индивидуален отчет в процесния апартамент,
като от последните и заключението на приетата съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, настоящата
инстанция приема, че по делото е установена стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период.
Ответниците
не твърдят и не установяват да са се възползвали от предвиденото рек-ламационно
производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравни-телни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.
и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните –
в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации
за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдеб-но-техническата експертиза начин
в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза размерът на
задължението на всеки един от жалбоподателите за доставената топлинна енергия
за отоп-ление на имота, за БГВ и отдадената от сградната инсталация с оглед
броя на ползвателите на апартамента, възлиза в размер от по 1 085,22 лева
за всеки, но тъй като първоинстанцион-ното решение не е обжалвано от ищеца, на
основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК с настоящото решение положението на
жалбоподателите не може да бъде влошавано, поради което реше-нието на СРС по
отношение на присъдени с него главници в размери от по 1 013,06 лева, като
правилно следва да бъде потвърдено.
Тъй
като потребителите на топлинна енергия не са изпълнили точно във времево от-нонение
парична им престация спрямо ищцовото дружество, същите са изпаднали в забава и
дължат обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД върху всяка начислена месечна прогнозна вноска от неиздължената
главница, чийто падеж в съответствие с чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г.,
настъпва 30 дни след изти-чане на периода, за който се отнася. С оглед горното за
процесния период: 31.03.2012 г. – 16.01.2015 г. ответниците са в забава за
плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми, представляващи
стойността на топлинната енергия за времето от м.02.2012 г. до м.02.2014 г. За
периода на забавата от датата на падежа на всяко отделно вземане, начиная от 31.03.2012
г. – датата, следваща датата на падежа за първата дължима вноска, до 16.01. 2015
г. съгласно данните относно лихвените проценти на БНБ по заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на разглежданото вземане за визираните
като главници вземания, определен при условията на чл.162 ГПК, е на стойност от
176,14 лева по отноше-ние на всеки един от двамата жалбоподатели, която е по-голяма
от присъдените с решението на СРС суми от по 141,30 лева.
СГС намира, че по отношение на
главните вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия за
периода: м.03.2014 г. – м.04.2014 г. вкл., ответниците не са изпаднали в забава
относно плащането им, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите
за този период от време Общи условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, като нерав-ноправни клаузи – противоречащи на
общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и
водещи до значително неравновесие на правата и задълже-нията на ищеца-търговец
и тези на потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дъл-жими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на
чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими су-ми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Топлофи-кация София“ ЕАД. Настоящата съдебна инстанция приема, че
така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно иконо-мически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. С оглед горното решаващият състав на СГС приема, че
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП –
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлин-ната енергия за времето: м.03.2014 г. – м.04.2014
г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г. /в сила
от 12.03.2014 г./, ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсва договорен
срок за изпълнение между страните.
Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцовото
дружество, с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, въведена
с нормата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК решението на първоинстанционния съд по исковете
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да
бъде отменено само за периода от 01.05. 2014 г. до 16.01.2015 г. относно
главните вземания за м.03 и м.04.2014 г. и вместо него да бъде постановено друго,
с което заявените искове за посочения период – да бъдат отхвър-лени, като
неоснователни.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателите, че заключението на съдебно-тех-ническата експертиза неправилно
е ценено от СРС. Експертизата не е изготвена само по
до-кументи, едностранно издадени от „Т.С.“ ЕАД,
както се поддържа от жал-боподателите,
а въз основа на документите
за отчет за индивидуалното разпределение, уста-новяващи действителното
количество потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение в жилището на
ответниците
за процесния
период, подписани от потребителя. При изпълнението на задачите експертът
е извършил преглед и анализ и на тех-ническата документация относно сертификацията на абонатната станция и метрологичния контрол
на топломера в нея, за който е установено, че е технически изправен и
съответства на одобрения тип.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и възражението на жалботода-телите – ответници за нищожност на
клаузата за рекламация от Общите условия на основа-ние чл.35 ЗЗПТП /отм./ и
действащия ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможност-та на потребителя
да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или ограничала правото на
същия за съдебна защита по отношение на претендираните от топлопреносното
предприятие вземания.
Неоснователно е и възражението за
начисляване на суми по прогнозни показатели, тъй като такава възможност е
предвидена, както във визираната по-горе разпоредба на чл.155 ЗЕ, така и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Не е нарушен и чл.13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъ-ществяването на
енергийни услуги. Директивата няма пряко действие, след като е транспо-нирана в
българското право в указания в нея срок. В случая крайните сметки съответстват
на реално потребеното количество топлинна енергия – предвид изготвянето на
изравнителни сметки по отчетите на уредите за измерване и възможността за
доплащане, респ. възстано-вяване на евентуално надвзети суми.
При приетия изход на спора на жалбоподателите не се дължат разноски за
въззив-ното и пъпрвоинстанционното производство.
От въззиваемата страна се претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграж-дение, но тъй като във въззивното
производство от упълномощения от нея процесуален представител не са извършени
реално никакви процесуални действия, извън допозираната бланкетна молба, с
която единствено е заявено немотивирано оспорване на жалбата, съдеб-ният състав
намира, че на тази страна не се дължат разноски за настоящата инстанция.
В
отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3269 от 24.03.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 33 271/2015 г. по описа на СРС, IІ ГО, 66 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за
установено на осно-вание чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че А.Г.Д.,
ЕГН ******-6941 и Й.М.Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД обезщетение за забава
относно плащането на главните вземания за м.03.2014 г. и м.04. 2014 г. за периода
от 01.05.2014 г. до 16.01.2015 г., за който е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4 942/2015 г. по описа на СРС,
като вместо това ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******със се-далище и адрес на управление:*** срещу А.Г. Д., ЕГН **********
и Й.М.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, район „*****”, ж.к.”********
искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че А.Г.Д., ЕГН ********** и Й.М.Д., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“
ЕАД обезщетение за забава относно плащането на главни-те вземания за м.03.2014
г. и м.04.2014 г. за периода от 01.05.2014 г. до 16.01.2015 г., за който е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4
942/ 2015 г. по описа на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3269/24.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 33 271/2015 г.
по описа на СРС, IІ ГО, 66 състав
в останалата обжалвана част.
В отхвърлителната част на предявените срещу ответниците А.Г. Д.и Й.М.Д.
искове първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила и в частта
относно разгледаните претенции срещу Г.А.Д..
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.