РЕШЕНИЕ
№ 14890
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20231110158340 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление ......
представлявано от ...... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 13469 от
13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 22475 по описа за 2023 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата И. А. А. с ЕГН **********, от
.........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала
отговор, в който оспорва исковете по основание и
размер, моли същите да бъдат отхвърлени, налице е
възражение за изтекла погасителна давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ...., със седалище и адрес
на управление ....... не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 22475 по
описа за 2022 г. на СРС, на 28.04.2023 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
13.05.2023 г., по ч.гр. д. № 22475 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Доколкото между страните не е налице спор относно качеството на
потребител, съдът счита, че това обстоятелство е безспорно и не е налице
нужда да бъдат обсъждани представените доказателства, като само за
прецизност следва да бъде отбелязано, че представеният по делото като
доказателство Нотариален акт № .............., удостоверява качеството на
ответницата на потребител – същата е вешен ползвател, доколкото си е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на топлоснабдения
недвижим имот. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна
давност съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика
вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на
ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената
топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ
правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от
останалите.
Най – старото вземане в периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е това за
м.05.2020 г. Падежа на същото е на 30.06.2020 г., като лихва тече от 01.07.2019
г. Тригодишният срок за погасяване по давност изтича на 01.07.2023 г., и
доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено преди срока на изтичане
на давността – на 28.04.2023 г., съдът счита, че по процесната заповедта не са
налице вземания, които да са погасени по давонст. Съдебно-счетоводната
експертиза, която е изготвена по делото дава заключение, че задължението по
делото възлиза на сумата в размер на 3 866, 38 лева, в това число главница 3
489, 31 лева и лихва в размер на 377, 27 лева. С оглед на горното следва
исковете за главниците за топлинна енрегия и дялово разпределение, както и
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия срещу ответницата
2
А. да бъдат изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва за
сумата в размер на 11, 60 лева следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответницата на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
А. По отношение на разноските, дължими на ищеца: Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 737,09 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 22475 по описа за 2023 г. на СРС, са
направени разноски в размер на 127,33 лева, от които 77, 33 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство
по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 609, 76 лева, от
които 109, 76 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП, и 400 лева
депозит за ССчЕ. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в
размер на 3 866, 38 лева, като уважената част възлиза на
сумата в размер на ищеца 3 854, 78 лева, което е 99 %, с оглед
което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
размер на 729, 72 лева.
Б. По отношение на разноските, дължими на ответницата за
исковото производство: Процесуалното представителство по делото на
ответницата по исковото производство е осъществено по представен договор
за правна защита и съдействие от адв. М. Л. Л. от САК, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ
на материално затруднено лице. В този случай е налице изключение от
правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи
от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
3
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда,
което възнаграждение се присъжда на адвоката.
Общия размер на предявените срещу ответницата искове възлиза на
сумата в размер на 3 866, 38 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с материален
интерес от 1 000 до 10 000 лева възнаграждението е 400 лева + 10 % върху
горницата над 1 000 лева, тоест дължимото възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуалното представителство възлиза на сумата в размер на
686, 64 лева. Доколкото отхвърлената част на исковете възлиза
на сумата в размер на 11, 60 лева, което е 1 %, следва ищеца да
бъде осъден да заплати на адв. М. Л. Л. от САК сумата в размер на 6,
87 лева.
В. По отношение на разноските, дължими на ответниците за
заповедното производство: Процесуалното представителство по делото на
ответницата по заповедното производство е осъществено по представени
договор за правна защита и съдействие от адв. ....... И. Б. от
САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай е налице
изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК
и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат
присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен
от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая, защитата на
длъжника се е изразявала в подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу
заповедта за изпълнение № 13469 от 13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 22475 по описа
за 2023 г. на СРС, 59 състав, което е вписано и като предмет в цитирания по-
горе договор за правна защита и съдействие. Тъй като подаването на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение, не е
сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, то на основание §1 от
ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия, като
4
се съобрази вида на извършеното действие. Съдът намира, че по аналогия
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последно от
Наредбата – за други молби. Тези действия на адвоката са най - близко до
действията на процесуалния представител на длъжника по заповедното
производство, свързани с подаването на възражение по чл. 414 ГПК
/попълване на възражение по утвърден от закона образец, без да е необходимо
да е мотивирано/. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5, пр. последното от
Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата й редакция преди изменението,
което е обнародвано в ДВ, бр. 88/4.11.2022 г./, в този случай се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, което е и адекватно на
оказаната услуга. В този смисъл е и съдебната практика на СГС по сходни
казуси, както следва:
определение № 7408 от 15.06.2023 г., постановено по в.ч.гр. д. № 6501 по
описа за 2023 г. на СГС, с което е отменено определение № 10122 от
16.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1642 по описа за 2022 г. на СРС,
59 състав, и е намален размера на първоначално присъденото адвокатско
възнаграждение.
определение № 2878 от 27.02.2024 г., постановено по в.ч.гр. д. № 449 по
описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № № 37088 от
19.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 44224 по описа за 2022 на СРС, 59
състав, с което е намален размера на размера на първоначално
присъденото адвакатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и доколкото отхвърлената част от исковете
възлиза на 1 % от общия размер, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
адв. ......... И. Б. от САК сумата в размер на 0, 50 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И. А. А. с ЕГН
**********, от ........., че дължи на ..........., със седалище
и адрес на управление.......... представлявано от ......– изпълнителен
директор, сумата в размер на 3 427, 28 лева /три хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, ведно със законната
5
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 28.04.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., сумата
в размер на 365, 67 лева /трписта шестдесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г.
– 11.04.2023 г., сумата в размер на 61, 83 лева /шестдесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
13469 от 13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 22475 по описа за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........, със седалище и адрес на
управление ........, представлявано от ......... – изпълнителен директор,
против И. А. А. с ЕГН **********, от .........., иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер
на 11, 60 лева /единадесет лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 11.04.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН **********, от ...., да заплати
на ..... със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от
.....– изпълнителен директор, сумата в размер на 729, 72 лева /седемстотин
двадесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща 99 % от
общия размер на направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
ОСЪЖДА ................. със седалище и адрес на управление ..........,
представлявано от ........ – изпълнителен директор, да заплати на адв. М. Л.
Л. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата в размер на 6, 87 лева /шест лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща 1 % от дължимото адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в исковото производство в размер на
686, 64 лева.
ОСЪЖДА ................. със седалище и адрес на управление .....
6
представлявано от ..... – изпълнителен директор, да заплати на адв. К. И. Б.
от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата в размер на 0, 50 лева /петдесет стотинки/, представляваща 1
% от дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по ч.гр. д. № 22475 по описа за 2023 г. на СРС в размер на 50
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ......... със седалище и адрес на управление ......
Банкова сметка на ищеца:
........
BIC: .............
..........
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7