Решение по дело №767/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 12
Дата: 13 януари 2023 г. (в сила от 13 януари 2023 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20224400600767
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. П., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224400600767 по описа за 2022 година
Районен съд гр.***, с присъда № 21/09.06.2022 г., постановена по
НОХД № 102/2022г. по описа на съда, признал подсъдимият М. В. М., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 09.01.2022 г. около 11:15 часа в гр. ***,
обл. П. по ул. „***“, срещу бензиностанция „***“, управлявал МПС лек
автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ****, с концентарция на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда – 0,89 на хиляда, установено по реда на Наредба №
1/19.07.2019 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни анализи чрез техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM ***, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 2 вр. с чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е
осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, които ще се търпят при
първоначален „общ“ режим и „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК , лишил М.
В. М., с ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от 9 /девет/
месеца.
1
Недоволен от постановената присъда, подсъдимият М. В. М. я обжалва.
С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на присъдата.
Излагат се доводи, че във връзка с предходни осъждания е настъпила
реабилитация, като по същество се възразява срещу наложеното с присъдата
ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Моли се в
тази част присъдата да бъде отменена и се приложи разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия
– адв. Ц. А. – АК – П.. Отново се излагат подробни доводи във връзка с
предходните осъждания на подсъдимия, като се твърди, че е настъпила по
същество абсолютната реабилитация. Въз основа на това се счита, че следва
подсъдимият да ползва разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Въззивният жалбоподател М. В. М., поддържа становището на
защитника си. Моли за условна присъда.
Представителят на ОП-П., счита, че жалбата е неоснователна. Счита, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен, съобразен с доказателствата по
делото и личността на извършителя, а настъпилата реабилитация по
предишните присъди не е основание за задължително прилагане на института
на условно осъждане.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства,
изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и след цялостна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира, че при
първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 т.1 и 2 от НПК, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на Глава 27, ал. 371, т. 2.
На първо място ,по смисъла на т.8 от ТР №1/06.04.2009г. на ВКС, по т.д
№1/2008г. ОСНК, въззивният съд констатира, че процесуалната дейност на
първоинстанционният съд не е проведена съобразно нормативната уредба на
деференцираната процедура по глава 27-чл.371 т.2 от НПК и чл.374 от
НПК.Били са налице предпоставките за прилагането й.Подсъдимият е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като волеизявлението му е отразено в протокола от съдебното заседание
2
на 09.06.2022г.Същевременно обаче е допуснато нарушение като е открито
съкратеното съдебно следствие и е записано, че прокурорът е прочел
обвинителния акт, след което е поканен подсъдимия да даде обяснения. В
случаите по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 не се провежда разпит на
подсъдимия. Във връзка с това по-късно в мотивите си пък е записано че
подсъдимия се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Видно от
протокола от съдебното заседание е и, че в нарушение на чл.291, ал.2 от
НПК, не е дадена думата на подсъдимия, като по този начин е било
ограничено правата му на лична защита.
На второ място съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и
във връзка с изготвените мотиви. В този смисъл трябва да се посочи, че
проведената процедурата, при съкратеното съдебното следствие, законът не
освобождава съда от задължение за разбор на доказателствата. В това
отношение подхода на първоинстанционния съд е формалистичен. При такъв
вид производство основен въпрос, който следва да се реши от съда е този, при
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. В
конкретния случай в диспозитива на присъдата цифрово е посочено, че
наказанието е наложено при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, което предполага, че наказанието се налга при изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В мотивите на присъдата на
стр.2 е записано, че липсват смекчаващи обстоятелства. В края на мотивите
обаче е посочено, че наказанието е определено при условията на чл. 58а, ал. 1
от НК, при явно приети смекчаващи обстоятелства /стр.3/, което пък
предполага, че след като се определи наказание за извършеното
престъпление, то следва да се намали с 1/3. Дотук следва един единствен
извод, че по същество е налице противоречивост на волята на съда, налице ли
са или не изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства или пък
само смекчаващи обстоятелства. Когато се определя наказанието при такава
процедура съдът е длъжен да изложи мотиви и защо е по-благоприятно
приложението на чл. 55 от НК.Тази противоречивост е липса на мотиви, как и
по какъв начин е определено наказанието на подсъдимия. Липсват мотиви
защо е постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание. И пред
първоинстанционния съд са излагани доводи за отлагане изпълнението на
наказанието при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.Липсват мотиви във връзка
със доводите на защитата, налице ли и е настъпила давност по предходните
3
осъждания, които съда е бил длъжен да съобрази и обсъди.Те са пряко
относими за решаване на въпроса, да се отложи ли изпълнението на
наказанието или да се изтърпи ефективно.
Липсват мотиви както по отношение на наказанието „Глоба“ в размер
на 500 лева, така и за наказанието във вр. с чл.37, ал.1,т.7 от НК, в размер на 9
месеца лишаване от право да се управлява МПС. Въззивната инстанция не
може да провери каква е волята на съда при определяне на наказанието и не
следва да замества неговата воля, като се произнесе във въззивно
производство
Формално, в диспозитива на присъдата няма словесно изписано
квалифициращото обстоятелство за престъплението, за което е осъден
подсъдимия М. М., а именно, че деянието е извършено след като е бил осъден
с влязлата в сила на 30.12.2015г. присъда по НОХД №437/2015г. на РС-***, за
деяние по ал.1 на чл.343б от НК. Въззивният съд няма как да дописва
диспозитив на първоинстанционната присъда, въпреки, че в мотивите тази
присъда е посочена.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушение на проведената процедура, нарушение на правото на лична защита
на подсъдимия и по същество в липса на мотиви, относно начина на
определяне на наказанието са съществени и не могат да се отстранят от
въззивната инстанция. Те са отстраними при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Ето защо присъдата следва да се отмени изцяло и върне делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, от стадия на разпоредително заседание.
При това положение не следва въззивният съд да разглежда подадената
жалбата по същество. При новото разглеждане на делото, следва съда да се
съобрази с изложеното в настоящото решение.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.2 от НПК, П.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 21/09.06.2022 г., постановена по НОХД №
102/2022г. на РС-***.
4
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-***, от
стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5