Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. П.**, 13.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**, в
публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ Д.
с участието на секретаря Е. В., като разгледа
административно дело № 82/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на О.Д.Б. с ЕГН
********** и адрес: ***, чрез пълномощника адв. М.Х. от САК, против Отказ на
кмета на с. Р.**, общ. П.**, изх. № 03/25.01.2022 г. за издаване на
удостоверение за наследници на Б.В.И.**- починал на *** г.
Жалбоподателката,
чрез адв. Х., оспорва отказа като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че същият е
необоснован. Моли за неговата отмяна и връщане на административната преписка на
административния орган за произнасяне по Искане вх. № 03/05.01.2022 г. за
издаване на удостоверение
за наследници на Б.В.И.**- починал на ***г. Претендира разноски.
Ответникът
– кметът на кметство Р.** при община П.**, оспорва жалбата. Счита, че оспореният
отказ е правилен и незаконосъобразен.
Административен
съд – П.**, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2
от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери
за установено следното:
От фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено с
подаването на Искане вх. № 3/05.01.2022 г. за издаване на удостоверение за
наследници на Б.В.И.**, роден на *** г. и починал на 18.08.2002 г. То е
депозирано от адв. М.Й.Х., действащ като пълномощник на жалбоподателката О.Д.Б..
Адресат на същото е кмета на кметство Р.**, община П.**. Към него са приложени
Удостоверение за наследници на Б.В.И.**изх. № 347/16.12.2020 г. и Пълномощно от
О.Д.Б. за адв. М.Й.Х..
Представеното с искането пълномощно е с нотариална
заверка на подписите и на съдържанието, направени от Велислава Благоева – помощник-нотариус
по заместване при Христина Влахова в район РС София, рег. № 628 на Нотариалната
камара. С него Б. упълномощава адв. Х. да я представлява пред трети лица с
право от нейно име и за нейна сметка да води преговори и да подпише предварителен
и окончателен договор за продажба на всички притежавани от нея идеални части от
конкретно посочени и подробно индивидуализирани недвижими имоти. В тази връзка
на пълномощника са предоставени и права да представлява упълномощителката пред
всички държавни и общински органи, включително пред данъчните органи, Служба по
вписванията, АГКК, като се снабдява с удостоверения, в т.ч. и удостоверение за
наследници /т.3 от пълномощното/, както и да подписва, подава и получава
всякакви документи, необходими за осъществяване на предоставените права /т.7 от
пълномощното/.
На 25.01.2022 г. кметът на кметство Р.** постановява
Отказ изх. №
03/25.01.2022 г. да издаде поисканото удостоверение за наследници на Б.В.И.**.
Мотивира се с това, че в представеното пълномощно не е посочено, че същото
следва да послужи пред кметство Р.**, община П.**, както и че не е посочено
името на лицето – наследодател, за което се иска удостоверението. Поради това е
прието, че пълномощното не е изрично и следователно адв. Х. не попада в кръга
на лицата, посочени в разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението /Наредбата/.
Срещу така
постановения отказ е подадена Жалба вх. № 422/07.02.2022 г., по която е
образувано настоящото съдебно производство.
От правна
страна:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, какъвто е
оспореният отказ за издаване на удостоверение за наследници.
Удостоверението за наследници е официален документ,
който е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения. Съгласно на чл.21, ал.3 от АПК волеизявлението за издаване или отказът да се издаде
такъв документ има характер на индивидуален административен акт и подлежи на
оспорване по съдебен ред. Постановеният по искането на О.Д.Б. чрез пълномощника
адв. М.Х. отказ засяга правната й
сфера, поради което за нея
е налице и правен интерес от обжалването.
Спазен е и
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК за обжалване на отказа, тъй като
последният е постановен на 25.01.2022 г., а жалбата срещу него е подадена пред
Административен съд – П.** на 07.02.2022 г.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Оспореният отказ е издаден от
компетентен административен орган – кметът на кметство Р.**, община П.**.
Обективиран е в писмена форма, означен е органът, който го е издал, отразени са
направените от последния фактически и правни изводи, датиран и подписан.
От
обстоятелствената част на т.нар. „мотивиран отказ“ недвусмислено се изяснява, че административният орган е
приел, че адв. М.Й.Х. не е надлежно оправомощен да се снабди от името на О.Б. с
поисканото удостоверение
за наследници на Б.В.И.**.
Цитирана е разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012
г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, според
която „Удостоверения
могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на
техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с
нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. Удостоверения се издават и по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния
кодекс.“. Изложил е, че в представеното пълномощно не е
посочено, че то следва да послужи пред кметство Р.**, община П.**, както и че
не е посочено името на лицето – наследодател, за което се иска удостоверението.
Поради това е прието, че пълномощното не е изрично и следователно адв. Х. не
попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението.
Изводите на
административния орган не се споделят от съда.
Кръгът на лицата,
на които може да се издадат удостоверения е очертан в чл.5, ал.1 и ал.2 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Съгласно чл.5, ал.1 „Удостоверения се издават на лицата,
за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници“. Към
Искане вх. № 3/05.01.2022 г. е приложено
Удостоверение за наследници на Б.В.И.**изх. № 347/16.12.2020 г. От него е
видно, че същият е имал съпруга и 5 деца, едно от които е дъщеря му К. Б. Б.,
която е починала на 04.12.2020 г. Жалбоподателката О.Д.Б. е посочена като
дъщеря на последната и поради това се явява наследник на Б. И.**.
Към Искане вх. № 3/05.01.2022 г. е приложено и пълномощно с
нотариална заверка на подписите и на съдържанието, направени от В. Б.** –
помощник-нотариус по заместване при Х. В. в район РС С., рег. № ** на
Нотариалната камара.
Упълномощаването е едностранна
сделка - включва волеизявление само на едно лице. Не е необходимо съгласието
или друго волеизявление на лицето, което се упълномощава да извърши нещо. Чрез упълномощаването за упълномощения възникват само
права, но не и задължения. По силата на упълномощителната
сделка се предоставят права на упълномощения да извърши определени правни
действия вместо титуляра на правата и задълженията – т.е. от името и за сметка
на последния.
Самото „пълномощно“ има за цел да удостовери пред всички или пред конкретни
лица, че титулярът на определени права и задължения се е доверил на приносителя
на пълномощното и последният може валидно и обвързващо да осъществи
изискуемите действия от негово име.
За разлика от
общото /генерално/ пълномощно, което включва пълен обем от действия, които
упълномощеният има право да извършва, специалното /изрично/ пълномощно обхваща
само изрично изброените в него правомощия. В изричното пълномощно е достатъчно да е посочено конкретното действие и/или лицето, пред което се
извършва.
В случая адв. Х.,
като пълномощник на О.Б., е представил именно такова изрично пълномощно, при
това с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, даващо му право да я
представлява пред всички общински органи,
като се снабдява с удостоверения, в т.ч. и удостоверение за наследници, както и
да подписва, подава и получава всякакви документи, необходими за осъществяване
на предоставените права.
От съдържанието на пълномощното недвусмислено се
установява, че на Х. е предоставено и право да представлява О.Б. пред трети
лица, като от нейно име и за нейна сметка води преговори и подпише предварителен
и окончателен договор за продажба на всички притежавани от нея идеални части от
конкретно посочени и подробно индивидуализирани недвижими имоти, което изяснява
и целта на искането за издаване на удостоверение за наследници.
Според чл.5, ал.2, изр.1 от Наредба №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверения
могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на
техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с
нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. От всичко
изложено по-горе е видно, че административният орган е
тълкувал превратно разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредбата като
е приел, че адв. М.Х. не попада сред лицата, визирани в нея. Тъкмо обратното,
той е изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно от О.Б., която е
лице по ал.1, тъй като от приложения към искането документ може да се направи
обосновано предположение, че е наследник на лицето, за което е поискано
издаване на удостоверение за наследници.
С оглед на
изложеното, оспореният отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне след изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за спора и при анализ на приложимите
материални норми.
При този изход
на спора искането на жалбоподателката за присъждане на разноските по делото
също се явява основателно. То е направено своевременно и подкрепено със
съответни доказателства. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да й
заплати сумата от 360,00 лв., от които: 10,00 лв. – внесена държавна такса, и
350,00 лв. – платен адвокатски хонорар. Те следва да бъдат възложени на община П.**,
тъй като кметство Р.**, по силата на чл.2 от ЗМСМА, представлява административно-териториална единица в системата
на община П.** и именно тя, съгласно чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице и има
самостоятелен общински бюджет.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,
Административен съд – П.**
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на О.Д.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, Отказ изх. № 03/25.01.2022 г. на кмета на кметство Р.**, община П.**, за издаване на удостоверение за
наследници на Б.В.И.**- починал на *** г., КАТО
ВРЪЩА преписката на кмета на кметство
Р.**, община П.** за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за
наследници, съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне
от ответника, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото
решение.
ОСЪЖДА община П.**
ДА ЗАПЛАТИ на О.Д.Б. с
ЕГН ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/