№ 200
гр. Г.О., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200474 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ О. А. И., ЕГН: **********, от с. Д., общ. Г.О.,
ул. „***“ № 35, обжалва издаденото против него Наказателно постановление
№ 21-0350-000317 от 03.11.2021 г. на началник на РУ към ОД на МВР – В.Т.,
РУ – С. (с правоприемник РУ – Г.О.), с което за нарушение разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Твърди, че за
същото нарушение вече има издадено НП, което той е обжалвал пред Районен
съд – Г.О. и същото е отменено. Моли настоящата съдебна инстанция да
отмени наказателно постановление № 21-0350-000317 от 03.11.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по жалбата.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят О. А. И., се явява лично. Той
1
заяви, че поддържа жалбата. Счита НП за незаконосъобразно, тъй като по
случая има влязло в сила съдебно решение, с което е отменено издадено за
същото нарушение друго наказателно постановление, също на РУ – С..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.04.2021 г. бил съставен АУАН серия GA бл. № 373553/29.04.2021
г. против О. А. И. за това, че на 29.04.2021 г. в 14,48 часа, в община С., на път
ІІІ-4005 (жп гара К. – С. – Б. – Б. – К.) в посока към село К., управлява товарен
автомобил марка „Зил 131“ с рег. № ***, собственост на Я. А., ЕГН
**********, като при извършена справка с РСОД и ОД се установило, че
МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 01.10.2018 г. С
гореописаното И. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Актът бил подписан от О. И. без възражения.
Била образувана преписка № 350000-5784/2021 г. по описа на
тогавашното РУ – С., която била изпратена по компетентност на
прокуратурата. С постановление от 04.06.2021 г. Районна прокуратура – В.Т.
отказва да образува досъдебно производство, тъй като деянието не съставлява
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и материалите са изпратени на
началника на РУ – С. за преценка относно реализиране на
административнонаказателна отговорност.
На 23.06.2021 г. началника на РУ – С. на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН издава срещу О. А. И. НП № 21-0350-000193, с което на И. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен на И. на 08.12.2021
г. На 27.06.2023 г. жалбоподателят депозирал жалбата против
постановлението в ОД на МВР – В.Т.. В Районен съд – Г.О. било образувано
АНД № 857/2021 г. Производството по това дело приключва с решение №
65/07.04.2022 г., влязло в законна сила на 27.04.2022 г., с което НП № 21-
0350-000193/23.06.2021 г. е отменено изцяло.
В същото време въз основа на същия АУАН започва досъдебно
производство от дата 29.04.2021 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. На
09.08.2021 г. Районна прокуратура – В.Т. издава постановление за
2
прекратяване на наказателното производство с указания за продължаване на
административнонаказателното производство във връзка с извършеното
нарушение на ЗДвП.
На 03.11.2021 г. на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН издава обжалваното
пред настоящия съдебен състав НП № 21-0350-000317. Препис от
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.08.2023 г. На
30.08.2023 г. И. депозира жалбата против него в Районен съд – Г.О..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят С. Т.
К. и свидетелят по акта Д. М. Й.. Служителите на РУ – Г.О. (правоприемник
на РУ – С.) потвърждават фактите, описани в приложения по делото АУАН.
Свидетелят Й. допълни, че при установяване на нарушението – управление на
МПС с прекратена регистрация e извършен оглед на място от негов колега,
който е замествал разследващия полицай. Документите са окомплектовани и
изпратени в прокуратурата по компетентност. Районна прокуратура – В.Т.
отказва да се образува ДП и изпраща материалите обратно в РУ – С. за
реализиране на административнонаказателна отговорност. В резултат на това
било издадено НП № 21-0350-000193/23.06.2021 г. Това НП е обжалвано от И.
пред районния съд и впоследствие било отменено със съдебно решение. При
завръщането си разследващия полицай също изпраща материалите на
прокуратурата. Издаден е второ постановление за образуване на ДП, въз
основа на което е издадено второто НП № 21-0350-000317/03.11.2021 г.
Свидетелят уточнява, че всъщност окомплектованите и изпратени в
прокуратурата документи на колегата, извършил огледа на място и на
разследващия полицай се дублират. Впоследствие разследващия полицай се е
преместил на друго работно място, в РУ – С. са извършени структурни
промени и така е станало разминаването.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните
свидетели и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола
за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
3
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното
наказателно постановление, налагащи отмяната му на това основание.
АУАН е съставен от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 42
от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена
възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен
срок от неговото съставяне. НП също е издадено от компетентен орган преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че в настоящият случай е
нарушен принципът „non bis in idem“. Въз основа на един и същи АУАН са
издадени две наказателни постановления за едно и също
нарушение, извършено на едно и също място, по едно и също време, и с едни
и същи действия. Първото по време НП е обжалвано пред компетентен съд и е
отменено с влязло в законна сила съдебно решение.
Недопустимо е едно лице да бъде подложено на наказателно
преследване за деяние, по отношение което вече е приключила наказателна
процедура с влязъл в сила акт. Принципът „non bis in idem“ е един от
основните принципи на наказателния процес и е уреден изрично в чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ, според който никой не може да бъде съден или
наказван от съда на една и съща държава за престъпление (в настоящият
случай нарушение на Закона за движение по пътищата), за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната
процедура на тази държава. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България, Протоколът е част от вътрешното право на страната и
нормите му имат предимство пред тези норми на вътрешното ни
законодателство, които им противоречат. Във връзка с приложението на чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7 е налице утвърдена практика на ЕСПЧ, която изключва
двойното наказателно преследване по отношение на едно и също лице по
повод на идентични деяния. Тази практика е съобразена при постановяването
от ОСНК на ВКС на Република България на Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г., в което е възприето, че принципа "non bis
4
in idem" препятства повторението на наказателно производство, приключило
с окончателно решение, като без значение е видът на това решение
(наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или
определение за прекратяване на наказателно производство) и неговия
характер (осъдителен, оправдателен и пр.); както и че от решаващо значение
за прилагане на посоченото правило е дублиращите се производства да имат
наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Принципът „non bis in idem“ се
прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на
наказателно обвинение за едно и също деяние като „тъждество или
идентичност на фактите или такива, които по същество са значително
сходни“, като се проявява само в наказателното производство, поради което
за приложимостта му е от решаващо значение и двете производства да
представляват такива с наказателен характер.
В настоящият случай за едно и също нарушение въз основа на един
АУАН са издадени две наказателни постановления. Съобразявайки ТР №
3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС съдът счита, че с издаденото второ по време
наказателно постановление (процесното НП № 21-0350-000317/03.11.2021 г.
на РУ – С.) е нарушен принципа non bis in idem, съответно и чл. 250, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН, тъй
като е налице влязъл в сила първи по време акт в наказателна процедура – НП
№ 21-0350-000193/23.06.2021 г., отменено с решение № 65/07.04.2022 г. по
АНД № 857/2021 г. по описа на Районен съд – Г.О., влязло в законна сила на
27.04.2022 г. Налице е идентичност на субекта, двете производства са
наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 и
предмет на двете наказателни производства е едно и също деяние, тъй като е
налице фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена
с оглед на идентични условия на време, място и обстановка на извършване на
деянието.
Предвид изложеното съдът приема, че процесното НП № 21-0350-
000317/03.11.2023 г. на началника на РУ – С. (чийто правоприемник е РУ –
Г.О.) е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят О. А. И..
Такова искане обаче не е направено от негова страна, поради което съдът не
5
дължи произнасяне в тази насока.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0350-000317 от 03.11.2021
г. на Началник РУ към ОД на МВР – В.Т., РУ – С., издадено срещу О. А. И.,
ЕГН: **********, от с. Д., общ. Г.О., ул. „***“ № 35, с което за нарушение
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 200,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - В.Т. в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6