РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
гр. Пловдив, 12.06. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ
състав в закрито съдебно заседание
на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2057 по описа за 2015 год.
на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по искане, депозирано от “Б.”АД
– в несъстоятелност, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **,
представлявано от синдика Д. Г. Й. за изменение на Решение № 947/26.04.2018г.,
постановено по адм.дело № 2057/2015г. на Административен съд – Пловдив, в
частта му за разноските. Иска се от съда да се измени постановеното решение, в посочената
част, като остави без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника Министерство на икономиката.
Насрещната
страна –– Министерство на икономиката не е изразила конкретно становище по така
направеното искане.
Пловдивският административен съд в настоящия
състав, като съобрази данните по делото намира следното от фактическа и правна
страна:
Искането
е депозирано в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество е ОСНОВАТЕЛНО, по
следните съображения :
С Решение № 947/26.04.2018г., постановено по адм.дело № 2057/2015г. на
Административен съд – Пловдив са отхвърлени предявените от “Б.”АД – в несъстоятелност, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление : **, чрез процесуалния представител адвокат К.Б.
искове с правно
основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от ДФЕС, срещу Министерството на
икономиката за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, в резултат
на незаконосъобразна Заповед
№ ТРД-15-12 от 08.10.2008 г. издадена от
Зам.министъра на икономиката и енергетиката, с която е разпоредено отнемане на
лиценза на дружеството за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, отменена по съответния
ред с Решение № 5250 от 26.07.2013г. на Административен съд
София град,
постановено по адм.дело № 6582 по описа за 2008г. както следва :
1.обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест
милиона двеста двадесет и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет
и четири стотинки);
2.лихвите
върху посочената сума от датата на постановяването на решението на
Административен съд София - град (26.07.2013 г.) до датата на подаване на
исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 1 281 616, 76 лева (един милион
двеста осемдесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и
шест стотинки);
3.обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет
хиляди лева);
4.лихвите
върху посочената сума от датата на извършване на нарушението - издаването на
незаконосъобразната заповед (08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата
молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди
осемстотин и три лева и четиридесет и пет стотинки);
5.лихвите
върху посочените в т.1. и т.3. суми от датата на предявяване на исковете до
окончателното плащане на обезщетението.
Със същото решение, при посочения изход на спора е осъдено “Б.”АД-в несъстоятелност, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **, да заплати на Министерство
на икономиката сумата в размер на 600,
00 (шестотин) лева, представляваща разноски за
изслушани съдебни експертизи (в размер на 450 лева)
и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита (в размер на 150 лева).
Действително
и съгласно последователната практика на Върховен административен съд в
производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение
между разноски по делото(за свидетели, вещи лица и пр.), държавна такса и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми
за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил
възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да
бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е
ползван.
Ето защо, съдът намира, че
искането депозирано от “Б.”АД – в несъстоятелност е основателно и като такова ще
следва да бъде уважено като се постанови изменение на определения с Решение №
947/26.04.2018г., постановено по адм.дело № 2057/2015г. на Административен съд
– Пловдив размер на дължимите на ответника разноски в искания смисъл.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 947/26.04.2018г.,
постановено по адм.дело № 2057/2015г. на Административен съд – Пловдив, в
частта му, с която е осъдено “Б.”АД-в несъстоятелност, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **, да заплати на Министерство на икономиката сумата в размер на 600, 00 (шестотин) лева, представляваща разноски за
изслушани съдебни експертизи и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, като НАМАЛЯВА
същата на сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски за изслушани съдебни експертизи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :