РЕШЕНИЕ
№ 1131
гр.
Пловдив, 02.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на девети юни, две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Стефка Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 724 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Министерство на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Димова, обжалва
Решение № 153 от 29.01.2020 г., постановено по АНД № 8124/2019 г. по
описа на Районен съд - Пловдив. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № НЯСС-233 от 21.11.2019 г. на Заместник председателя на ДАМТН,
като е намалена наложената на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите
на МЗХГ имуществена санкция от 6000 на 1000 лева.
В
касационната жалба се излагат подробни съображения с твърдение за неправилност
на обжалваното съдебно решение, както и постановяване в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Прави се искане за отмяна на съдебното решение и съответно отмяна на
наказателното постановление, което е изменено с него. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационна жалба ДАМТН също не е
изпратил представител в съдебното заседание, не е депозирал и отговор по
касационната жалба.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е
провел достатъчно задълбочено съдебно следствие по делото и е събрал относимите
гласни и писмени доказателства, е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е стигнал до извода за наличие на осъществено от
страна на МЗХГ нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, изразило се в неизпълнение на
дадено на Министерството, като собственик на язовирна стена и съоръжения към
нея, задължително предписание в предоставения за това срок. Съдът е изложил
конкретни мотиви по направените от страна на жалбоподателя възражения, като ги
е отхвърлил, обсъдил е приложението на чл.28 от ЗАНН, отчел е установеното
последвало отстраняване на нарушението и в този смисъл е приел, че целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН ще бъдат изпълнени и с определяне
санкция в минималния предвиден в закона размер за това нарушение, като в този
смисъл е изменил и наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че
направените от страна на първоинстанционния съд правни изводи са правилни и
като резултат законосъобразни. В тази насока, по делото на практика не е налице
спор относно наличието на действително осъществено нарушение по чл.190а, ал.2,
вр. с ал.1, т.3 от ЗВ. Възражението на касационния жалбоподател досежно това,
че на практика административно-наказващият орган ДАМТН не е имал изобщо
правомощия да издаде предписания по реда на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, макар и не по посочените от страна на
районния съд причини. Действително проверените от ДАМТН язовирна стена и
съоръжения към нея са на язовир „Пясъчник“, който е включен в приложение № 1
към чл.13, т.1
от ЗВ, като е в списъка на комплексните и значими
язовири, но това не означава, че в конкретния случай контролните органи на
ДАМТН не са имали правомощия да дадат конкретното предписание, предмет на
наказателното постановление, а именно да се представи авариен план за 2019 г. В
нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се предвижда, че оправомощените от
Председателя на ДАМТН длъжностни лица могат да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение № 1
към чл. 13, т. 1,
за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочената
разпоредба по никакъв начин не изключва от предмета на проверките и съответно
правомощията да се издават предписания, тези, които са свързани със
съхранението на документацията по експлоатацията на обектите, предмет на Наредбата
за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние /ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г., понастоящем отменена/, включваща и актуален авариен план на
обекта, съгласно чл.118, т.12 от Наредбата, който съобразно изискването на
чл.119, ал.1 от същата Наредба следва да се съхранява от собствениците на
обектите. И този извод произтича от общото правомощие за контрол, възложено на
Председателя на ДАМТН с разпоредбата на чл.140, ал.1, т.1 от ЗВ, във връзка с
чл.138, ал.4, т.8 от ЗВ, както и възложеното на същия общо осъществяване на
политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях /чл.10, ал.4 от ЗВ/
и предоставеният в тази връзка достъп до документация, съгласно чл.10г от ЗВ.
Сиреч, в случая не се касае до дадено предписание за извършване на конкретни
мерки и действия относно изясняване техническото състояние на проверения обект,
а до контрол относно изпълнение на задължението за съхранение на документация
от експлоатацията на обектите.
Неоснователно и неотносимо е в
конкретния случай и възражението на касационния жалбоподател, свързано с това
кой има задължението за изготвяне на авариен план, доколкото нарушението не се
е изразило в неизпълнение на предписание за изготвяне на такъв, а в
неизпълнение на задължението за представяне на авариен план в определения за
това срок на предписанието. Тоест, дали такъв план е бил, или не е бил изготвен,
към момента на проверката не е от значение, доколкото е установено, че такъв не
е бил представен, а е следвало да се съхранява и именно в тази връзка са дадени
предписания – за представянето му.
Неоснователно е възражението и относно това,
че наказващият орган не бил отчел, че на практика с възражението срещу АУАН,
жалбоподателят бил поискал удължаване на срока за изпълнение на предписанието,
което, ако било отчетено от наказващия орган, би било от значение за преценката
осъществил ли е жалбоподателят нарушението, или не. Първо, в цитираното
възражение не е направено искане за удължаване на срок, а е налице уведомление
кога, макар със закъснение, ще бъде изпълнено предписанието. Освен това,
очевидно е, че АУАН е съставен именно предвид установено неизпълнение на
предписанието в предоставения за това срок, тоест, нарушението вече е било
налице и поради това вече е бил издаден и АУАН, след което и по повод на което
е депозирано и въпросното възражение. Твърдяното от жалбоподателя искане за
удължаване на срока очевидно е направено след изтичането на този срок, когато
вече е бил осъществен съставът на административно нарушение и то е било
констатирано с АУАН, тоест това искане няма как да има отношение към въпроса
дали е, или не е осъществен състав на нарушение. Друг би бил въпросът, ако
т.нар. искане за удължаване срока на предписанието бе направено преди
изтичането му и административният орган не се бе произнесъл по него, каквато
ситуация не е налице в случая.
Без основание е и формулираното в
жалбата възражение за нарушение от наказващия орган на разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, доколкото представянето на аварийния план към 05.08.2019 г. не
съставлява изпълнение на предписанието, което е обвързано със срок - 28.06.2019
г., а последващо нарушението поведение на жалбоподателя по неговото
отстраняване.
Правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че конкретното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка е
взет предвид особено значимия характер на обществените отношения, във връзка с
които е осъществена проверката от ДАМТН. Отделно от това, в случая следва да се
има предвид не само, че към момента на проверката не е бил представен изискания
от контролните органи авариен план за обекта на контрол, но и установеното от
доказателствата обстоятелство, че такъв не е бил дори и изготвен към края на
месец май 2019 г., а този план е относим за конкретната година.
Правилна е преценката на районния съд,
че и минимално предвидената имуществена санкция от 1000 лева в разпоредбата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ ще изпълни целите на наказанието, като в този смисъл
така изменената санкция се явява справедлива, предвид установеното отстраняване
на нарушението в максимално кратък срок след уведомяването на задължения
субект, който действително, предвид късното получаване на протокола с дадените
предписания, е разполагал и с по-малко време за реакция. Все пак, ако е
разполагал с актуален авариен план, то дори и в рамките на този кратък срок,
задълженият субект би могъл да изпълни предписанието, което не е било сторено
предвид установената изобщо липса на авариен план.
Предвид
изложеното и при извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, като намери, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и тъй като не са налице и касационните основания, визирани
в касационната жалба, съдът счете, че следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 29.01.2020 г., постановено по АНД № 8124/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.