РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Перник, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря Ива Цветкова и в присъствието на прокурора от окръжна
прокуратура Анита Джамалова, като разгледа докладваното от председателя ВНОХД №
339 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на А.М.С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК - за това, че
на *** г. в ***, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично
вещество /прозрачно пликче, тип „спейсбег“/, съдържащо коноп/марихуана с тегло
0.84 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7.43
% на обща стойност 5.04 лева, както и за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
- за това, че на *** г. в *** е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А3“ с ДК №
*** след употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/, установено по
надлежния ред /с тест за установяване употребата на наркотични вещества „Дрегер
Дръгчек 3000“.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, пледирайки за неговата доказаност. Предлага, след като подсъдимият
бъде признат за виновен по всяко от престъпленията, съдът да му определи и
наложи предвидените за извършените деяния наказания в минимален размер, както и
да бъде осъден да заплати и направените в хода на производството по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия А.С. адв. З. К., по изложените в
жалбата и в съдебно заседание съображения, предлага подсъдимият да бъде признат
за невиновен по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения и да бъде напълно
оправдан по тях. Обосновава своето становище с наличието на допуснати съществени
нарушения в хода на досъдебното производство при извършване на процесуално-следствените
действия. Развива доводи за опороченост на процедурата по установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.
Намира, че повдигнатите обвинения не са доказани по несъмнен, категоричен и
безспорен начин.
Подсъдимият А.М.С. поддържа пледоарията на своя защитник.
В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.
Пернишкият окръжен съд, като обсъди релевираните в
жалбата и протеста доводи, както и тези, изложени от страните в съдебното
заседание, след анализ на доказателствата по делото и извършена на основание
чл.313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността,
обосноваността и справедливостта на оспорената присъда, намира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, по същество съвпадаща с установеното от настоящата
инстанция, като след самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
На *** година в ***,
свидетелите Б. К. Б.
и С. С. С.
били на работа и изпълнявали служебните си задължения в качеството на ***
в ** РУ на МВР – П.. На
посочената дата същите били включени в състава на автопатрул ***, съгласно
утвърдения на територията на ** РУ на МВР –
П. план за извършване на автопатрулна дейност. Двамата спрели
за проверка моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ***, черен на цвят. Установили
самоличността на неговия водач, като това бил подсъдимият А.М.С., който бил сам в автомобила. Свидетелят С. С. изискал от А.С.
да представи документите са за проверка, като го попитал има
ли в себе си или в автомобила забранени
за притежание вещи и предмети, както и
дали е предприел управление на моторното превозно
средство след употреба на алкохол или на наркотични вещества. Въпросите видимо притеснили подсъдимия, който заявил, че
няколко дни преди проверката е пушил цигара с марихуана. След
това двамата полицейски служители предприели по-детайлна проверка на автомобила
на подсъдимия, при което във вратата на водача свидетелят С. С. намерил цилиндрична зелена кутийка от дъвки „Орбит“, която
проверил с рязко движение на ръката с цел да се ориентира дали и с какво е
пълна. Тъй като при разклащането на
кутийката не се чул характерният звук от дрънкане на
твърдите топчета, каквито са дъвките, свидетелят С. С. отворил кутийката и забелязал вътре прозрачно полиетиленото
пликче тип „Спейсбег“, в което имало суха зеленикава листна маса. Пред
свидетеля С.
С. подсъдимият заявил, че намереното вещество е марихуана,
която той бил купил отдавна, но забравил, че държи в колата. Тогава двамата
свидетели докладвали за случая на ОДЧ и повикали дежурна група за извършване на
оглед. За
извършването на огледа бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, като същият бил подписан от разследващия полицай, от двете
поемни лица, както и от специалистът – технически помощник. При извършването на
огледа било извършено и изземване на зелената пластмасова кутийка с надпис
„Орбит“, съдържаща „спейсбег“ с размери 4,5 х 4 см. със зелена листна маса. След
това
подсъдимият бил придружен до сградата на *** РУ на
МВР-П., където
били извикани служители на сектор „Пътна полиция“ –
П. – свидетелите Х.
Б. и Е. К.,
които извършили проверка на подсъдимия с тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, който
отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества или техни аналози
- тетрахидроканабинол (марихуана). Протоколът за оглед бил одобрен с определение на съдия съгласно определение
№1174/10.11.2018 г., постановено по ЧНП №01978/2018 г. по описа на Районен съд
- Перник.
Съдът приема, че описаната по-горе
фактическа обстановка е доказана въз основа на доказателствата, събрани в хода
както на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, установени чрез гласни доказателствени средства, както и протоколи и
други писмени документи, прочетени и приобщени по делото на основание чл. 283
от НПК.
По отношение на обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.
Предвиденият от закона ред, по
който се установява употребата на наркотични вещества при управление на МПС към
момента на извършване на деянието, респ. към момента на тестването на подсъдимия,
е редът, регламентиран в Наредба № 1 от 19.VII.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от
29.IX.2017 г. Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба №1/2017 г. начините за
установяване на употребата на наркотични вещества са чрез използване на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания, като така посочените начини са дадени в алтернатива, а изборът на
който и да е от тях зависи от конкретните обстоятелства, както и от желанието
на нарушителя. Тъй като лабораторното изследване не е задължително, а е само
една от възможностите, неявяването в медицинско заведение и непредоставянето от
нарушителя на кръвна проба за анализ води до извод за меродавност на
показанието на техническото средство, в който смисъл е разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от Наредбата, съгласно която „Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“.
В нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява по
"надлежен начин", въпреки, че е безспорно наличието на такава
регламентация в Наредба № 1/2017 г. След като надлежният начин не е елемент от
обективната страна на престъпния състав, то доказването на изпълнителното
деяние управление след употреба на наркотични вещества може да се извършва с
всички допустими по НПК доказателства. В този смисъл фокусирането единствено
върху формалните изисквания за установяване и документиране на деянието по
Наредба № 1/2017 г. се приема за неправилен процесуален подход /в този смисъл
решение № 25 от 14.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 81/2019 г., II н. о., НК,
докладчик председателят Б. Ч./.
На първо място, от показанията на
свидетеля С. С. се установява, че подсъдимият е бил притеснен при извършването
на проверката /вярно е, че според свидетеля това притеснение е било леко, но
след като същото е забелязано от него, това означава, че е било видимо/. На
следващо място, при отговора на въпрос на свидетеля С. С. дали има забранени
вещи и дали е употребил алкохол или наркотични вещества, свидетелят е отговорил
„с половин уста“, т.е. плахо, че е пушил цигара марихуана. Именно поведението
на подсъдимия и отговорите му на въпросите на свидетеля С. С. са станали повод
за предприемане на проверка на автомобила и на самия подсъдим за употреба на
наркотични вещества. Не е случаен и фактът, че след проверката с тест „Дрегер
Дръг Чек 3000“, същият е отчел положителен резултат именно за ТНС /марихуана/,
което потвърждава заявеното от подсъдимия, че е употребил марихуана.
Обстоятелството, че подсъдимият е уточнил, че това е станало няколко дни преди
случая няма съществено процесуално значение, тъй като резултатът от проверката
е бил положителен. Косвено доказателство относно склонността на подсъдимия да
употребява марихуана е и обстоятелството, че по време на проверката в долната
част на вратата откъм страната на водача е намерена марихуана, поставена в
пликче тип „спейсбег“ и в кутийка от дъвки. От показанията на свидетеля С. С.
се установява, че на въпроса за произхода на намерената марихуана подсъдимият е
отговорил, че я е купил преди време, но я бил забравил в колата. Това
обстоятелство отново свидетелства за склонността на подсъдимия да употребява
марихуана и е в съответствие с отчетения от теста резултат, който резултат е
бил възприет от свидетелите по делото – както от С. С., така и от Х. Б. и Е. К..
Вярно е, че съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози „Резултатът
от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се
попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката,
вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на
водача“. Действително, в случая не е съставен такъв протокол, но резултатът от
проверката е отразен в талона за изследване, с който подсъдимият е бил изпратен
да даде кръв за медицинско изследване, тъй като е заявил, че не приема
резултата от извършената му проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Чек
3000“. Освен това, резултатът от теста е бил отразен и в акта за установяване на
административно нарушение Серия Д, № *** г. Настоящият състав на въззивния съд
намира, че, макар и това да съставлява нарушение на реда за установяване на
употребата на наркотични вещества, регламентиран в Наредба №1/2017 г., не може
да се приеме тезата на защитата, че на това основание подсъдимият следва да
бъде оправдан, тъй като това би било твърде формалистичен подход. Както се
посочи, употребата на наркотични вещества от подсъдимия в случая се установява
чрез показанията на свидетелите и анализа на обстоятелствата, установени с
техните показания.
Във
връзка с направените възражения от защитата за незаконосъобразното приобщаване
на показанията на свидетеля С. С., съдът намира следното:
Показанията на свидетеля С. С. не са приобщени
незаконосъобразно от първостепенния съд, тъй като свидетелят изрично е заявил,
че не си спомня случая, а поддържа докладната записка, която е изготвил по
случая на етапа на досъдебното производство, а в определението на първия съд
присъства и основанието, на което тези показания са приобщени към
доказателствата – чл.281, ал.1 т.2 от НПК. Това, че посочената разпоредба има
две предложения и съдът не е конкретизирал точно кое от двете е имал предвид
като основание за приобщаване на показанията на свидетеля, не може да бъде
възприето като съществено нарушение, доколкото в самия протокол е отразено, че
свидетелят не си спомня и именно това е основанието за прочитането на
показанията. Т.е. след като нито свидетелят е заявил, че отказва да дава
показания, нито съдът е посочил като основание отказ на свидетеля да даде
показания, не би могло да се приеме, че основанието за приобщаването на
показанията на свидетеля С. С., дадени на досъдебното производство е различно
от посоченото в мотивната част на протоколното определение на съда, а именно –
че свидетелят не си спомня. Вярно е, че съдът е допуснал нарушение тъй като не
е запитал страните дали са съгласни да се прочетат показанията на свидетеля на
основание чл.281, ал.5 от НПК, но това нарушение само по себе си не може да се
приеме за съществено, доколкото основанията за приобщаването на показанията на
свидетеля С. С. по реда на ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК са били налице.
Съществено щеше да бъде нарушението, ако не бяха налице предпоставките за
приобщаване на тези показания и въпреки това, съдът ги беше приобщил, какъвто
не е настоящият случай.
Свидетелят С. С. е дал добросъвестно показания както на
досъдебното производство, така и на етапа на съдебното следствие. Няма
основания неговите показания да не бъдат кредитирани, доколкото те са логични,
непротиворечиви и кореспондират по отношение на правнорелевантните факти с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, както и със събраните
писмени доказателства.
По повод възраженията на
защитата за липса на основание за кредитиране на показанията на свидетеля Б. Б.,
съдът намира следното:
Не би могло да се
приеме тезата на защитата, че тъй като подсъдимия се е признал за виновен и е
сключено споразумение, с което се е съгласил да изтърпи наказание пробация за
извършено през *** г. деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, във
вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК по НОХД №327/2018 г. по описа
на Районен съд – Перник, по което свидетелят Б. Б.
е пострадал, то показанията на свидетеля Б. Б.
не следва да се кредитират именно по тази причина. Обстоятелството, че
свидетелят Б. Б. е
пострадал от престъпление, извършено от подсъдимия една година преди случая, не
би могло автоматично да доведе до извод за непригодност или тенденциозност на
показанията на свидетеля Б. Б..
Това би могло да стане само в случай, че по делото са налице и други
доказателства, които да обосновават този извод. Съдът намира, че в случая
такива доказателства не са налице, доколкото, показанията на свидетеля Б. Б.
са логични, непротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира. Но дори и да се приеме,
че неговите показания следва да бъдат изключени от доказателствения материал,
останалите доказателства по делото, според настоящия състав, са достатъчни за
да се приеме за установено, че подсъдимият е извършил деянието по чл.343б, ал.3
от НК. В тази насока следва да се вземат показанията на свидетелите Е. К. и Х. Б.,
за които никой не твърди, че са заинтересувани от изхода на делото.
От показанията на
свидетеля Х. Б. се установява, че подсъдимият е бил изпробван за употреба на
наркотици след като е бил доведен в управлението. Свидетелят заявява, че
първоначално е направен опит подсъдимият да бъде изпробван за употреба на
алкохол с „Дръг тест 5000“, но този опит е бил неуспешен, тъй като апаратът е
имал грешка и след това подсъдимият бил изпробван с „Дрегер Дръг Чек 3000“, при
което тестът отчел употреба на тетрахидроканабинол. След това на подсъдимия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимият бил придружен
до ЦСМП-П., където отказал да даде кръвна проба за изследване и същият е бил
върнат и бил настанен в ареста на *** РУ на МВР-П..
Свидетелят Х. Б.
заявява, че след като тестът е отчел положителен резултат за тетрахидроканабинол,
подсъдимият е заявил, че е пушил трева преди няколко дни, което потвърждава
показанията на свидетеля С. С.. Свидетеля Х. Б. заявява, че към момента на
проверката той е бил в състава на автопатрул *** заедно с колегата си Е. К., който
също е присъствал на изпробването на подсъдимия за употреба на наркотици. От
показанията на свидетеля К. се установява, че е бил повикан за съдействие от
колегите си от автопатрул на *** ру на МВР-П., които били спрели подсъдимия,
който бил с автомобил „Ауди“, а мястото където същият бил спрян, било на улица
„***“ пред ***в ***. Поводът за сигнала бил, че подсъдимият следвало да бъде
изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Изпробването на подсъдимия
станало в сградата на *** РУ на МВР-П., като първоначалният опит бил с „Дрегер
Дръг Тест 5000“, но този уред отказал да работи, като на екрана му било
изписано, че трябва да бъде актуализиран, поради което подсъдимият бил
изпробван с полеви тест /„Дрегер Дръг Чек 3000“/, който отчел положителен
резултат – наличие на упойващи вещества. Свидетелят К. е категоричен, че
показанията на теста са възприети както от подсъдимия, така и от колегата му от
патрула и от свидетеля Х. Б., както и че върху полевите тестове е отразена
годността на теста и към датата, на която е бил изпробван подсъдимият, тестът е
бил годен.
Поради всичко изложено дотук, настоящият въззивен състав намира, че въпреки
нарушението, допуснато от полицейските служители, чрез съставяне само на талон
за изследване, а не и на протокол по чл.5, ал.2 от Наредба №1/2017 г., по
делото е безспорно установено, че на *** г. в ***, по ул.
„***“ подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № *** след
употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/, установено по надлежния
ред /с тест за установяване употребата на наркотични вещества „Дрегер Дръг Чек
3000“/. Подсъдимият, след като е оспорил резултата от проверката с „Дрегер Дръг Чек
3000“ (което е
допълнителен аргумент в полза на твърдението, че е доказан фактът, описан в
талона за изследване, както и в акта за установяване на административно
нарушение и потвърден от свидетелите по делото, че полевият тест /Дрегер Дръг
Чек 3000/ е отчел положителен резултат за употреба от подсъдимия на
тетрахидроканабинол), е отказал даване на проби за изследване, като нито на досъдебното
производство, нито пред съда е посочил конкретни причини за отказа си. По този
начин подсъдимият сам е осуетил по-нататъшната проверка на употребата на
наркотични вещества, което съставлява основание в случая тази употреба да се
установи чрез полевия тест по силата на разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба
1/2017 г.
По отношение на обвинението
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
С
оглед на установената фактическа обстановка, правилен е и юридическият извод на
първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия от обективна и субективна
страна е съставомерно по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че присъдата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила по отношение на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. По
делото са разпитани двамата полицейски служители, които са спрели подсъдимия,
който е управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ***, както и
двама служители на „Пътна полиция“ – П., както и двете поемни лица, отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие от *** г.
Казаното
по-горе относно начина на приобщаване на показанията на свидетеля С. С. по
отношение на обвинението по чл.343б, ал.3 от НК важи и за деянието по чл.354а,
ал.3,т.1 от НК.
От
показанията на свидетеля С. С. се установява, че на *** г. заедно с колегата му
Б. Б. спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № ***,
черен на цвят, като водач на автомобила бил подсъдимият А.С., като същият бил
сам в автомобила. Свидетелят С. С. попитал подсъдимия дали има у себе си или в
автомобила забранени вещи и предмети и дали е употребил алкохол или наркотични
вещества, при което водачът видимо се притеснил от въпросите и казал с половин
уста, че няколко дни по-рано е пушил цигара с марихуана. След това двамата
полицейски служители предприели по-детайлна проверка на автомобила на подсъдимия,
при което във вратата на водача свидетелят С. С. намерил цилиндрична зелена
кутийка от дъвки „Орбит“, която проверил с рязко движение на ръката за да се
ориентира дали и с какво е пълна. Тъй като при разклащането на кутийката не се
чул характерния звук от дрънкане на твърдите топчета, каквито са дъвките,
свидетелят С. С. отворил кутийката и забелязал вътре прозрачно полиетиленово
пликче тип „Спейсбег“, в което имало суха зеленикава листна маса. Пред
свидетеля С. С. подсъдимият заявил, че намереното вещество е марихуана, която
той бил купил отдавна, но забравил, че държи в колата. Тогава двамата служители
на *** РУ на МВР – П. докладвали за случая на ОДЧ и повикали дежурна група за
извършване на оглед. След това лицето било откарано в *** РУ на МВР – П*,
където било тествано от свидетелите Х. Б. и Е. К. за употреба на алкохол и
наркотици. Свидетелят С. С. заявява, че е присъствал на тестването на
подсъдимия с „Дрегер Дръг Чек 3000“ и е възприел, че уредът е отчел положителна
проба за тетрахидроканабинол.
Ето
защо, съдът намира, че твърденията на защитата в тази насока са неоснователни.
Неоснователни
са изложените доводи на защитата относно незаконосъобразността на приобщаването
на показанията на свидетеля Б. Б. към събраните по делото доказателства.
Свидетелят Б. Б. е дал подробни показания пред първия съд, като единственото
обстоятелство, за което не си е спомнил, това е номерът на автомобила, който е
управлявал подсъдимия по време на извършването на проверката. Действително,
районният съд не е посочил правното основание, въз основа на което е приобщил
показанията на свидетеля Б. Б. от досъдебното производство по отношение
единствено на номера на автомобила, но това не би могло да се приеме за
съществено нарушение, доколкото по същество в случая са били налице основанията
за приобщаване на показанията на Б. Б. в тази им част, тъй като той изрично е
заявил пред съда, че не си спомня номера на автомобила. Вярно е, че съдът не е
предложил на страните прочитане на показанията на основание ал.5 на чл.281 от НПК, но това не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото условията за приобщаването на тези показания по същество са били
налице. Т.е. налице е нарушение на правилата от съда, но това нарушение не е
съществено. Но дори и да се приеме, че това нарушение е съществено,
обстоятелството кой е бил номерът на автомобила на подсъдимия е установено и от
съставения акт за установяване на административно нарушение, както и от
съставения талон за изследване с бланков номер *** г.
Неоснователни
са исканията на защитата да се изключи от доказателствата по делото протоколът
за оглед на местопроизшествие, съставен на *** г. заради допуснати съществени
нарушения при съставянето му с оглед нарушения във връзка с фигурата на поемните
лица и по-конкретно тяхното присъствие на местопроизшествието. Протоколът е
съставен в съответствие с изискванията на чл.161, ал.2 от НПК, като изземването
след извършването на огледа на местопроизшествие пакетче с марихуана е било
одобрено от съдия от съответния първоинстанционен съд в срока, посочен в
разпоредбата на ал.2 на чл.161 от НПК. В случая изземването е било единствената
възможност за събирането и запазването на доказателството, поради което и
условията за изземване без предварително разрешение на съда са били налице.
От
показанията на свидетеля Л. Н., поемно лице, се установява, че същият е
възприел спряната от полицаите кола, което се е случило в неговата махала в ***,
като е видял отдолу в жабката на предната врата на колата, че има нещо кръгло
като опаковка от дъвки. Свидетелят е заявил, че е погледнал вътре, без никой да
пипа и без да се отваря. Твърди, че не е разбрал какво точно има в тази
кутийка. Свидетелят категорично заявява, че на мястото е присъствал и
подсъдимият.
От
показанията на свидетеля М. Н. се установява, че същият е възприел марката и
модела на спрения от полицаите автомобил „Ауди А3“, който е бил с отворени
врати. Същият заявява, че му е било показано пликче от полицая, което същият
държал в ръка, като свидетелят не е разбрал откъде точно е намерено пликчето.
По отношение на мястото, където това е станало, свидетелят заявява, че случката
е била на ул.“***“ в кв.“***“, пред *** в ***. Свидетелят е потвърдил, че
подписът върху протокола за оглед,
предявен му в съдебно заседание на 15.04.2019 г. по НОХД№02242/18 г. е
негов.
Следва
да се има предвид, че поемните лица М. В. Н. и
Л. М. Н. са били разпитани за пръв път от съда половин година след
съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие, поради което е
разбираемо обстоятелството, че същите не си спомнят добре всички
процесуално-следствени действия в тяхната последователност. Например,
първоначално свидетелят Л. Н. е заявил, че не се е подписвал на съставения
протокол, а впоследствие, след като този протокол му е бил предявен от съда, е
заявил, че подписът е положен именно от него, но вече е забравил, че се е
подписал.
В
конкретния случай фактите, които са релевантни за предмета на обвинението –
имало ли е в автомобила пакетче с наркотично вещество и къде се е намирало, са
установени безспорно с гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля С. С., както и показанията на свидетеля Л. Н., които са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на мястото на намиране и вида на кутийката, която
е била в този автомобил.
Не
може да бъде споделен доводът на защитата, че огледът на местопроизшествие е
бил проведен на практика в отсъствието на поемни лица, тъй като показанията на
двете поемни лица били противоречиви и неясни и лишавали от достоверност
отразените факти и обстоятелства в протокола за оглед на местопроизшествие от ***
г. На първо място, и двете поемни лица са подписали протокола за оглед на
местопроизшествие от *** г., като от показанията им се установява присъствието
им на мястото на проверката.
Функцията
на поемните лица като участници в действията по разследването и особено в
такива като оглед на местопроизшествието, което е от категорията на неотложните
и с невъзможност от повтаряне в по-късен момент следствени действия, е да
осигурят граждански контрол по законосъобразното извършване на огледа на
местопрестъплението. В случая оспорваният протокол е изготвен от компетентен
орган и в него са отразени всички необходими елементи съгласно действащата
нормативна уредба отразена в чл. 155 и чл. 156 от НПК. За да е годно
доказателствено средство, в протокола за оглед трябва надлежно да бъдат
отразени в тяхната последователност предприетите процесуални действия.
Внимателният му прочит показва, че компетентният орган добросъвестно е описал извършените
действия по оглед на местопроизшествието, както и действието по изземване на вещественото
доказателство в присъствието на поемните лица, което те са удостоверили с
подписите си. В конкретния случай фактите, които са релевантни за предмета на
обвинението – имало ли е в автомобила пакетче с наркотично вещество и къде се е
намирало, са установени безспорно с гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля С. С., както и показанията на свидетеля Л. Н., които
са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на мястото на намиране и вида на
кутийката, която е била в този автомобил. Свидетелят Л. Н. е посочил, че
кутийката е била намерена в „жабката на вратата, отдолу“, а не „в жабката на
колата“, както твърди защитата. Т.е. свидетелят категорично установява къде
точно е била намерена марихуаната. От своя страна, свидетелят М. Н. е възприел
пликчето, което се е съдържало в намерената кутийка от дъвки “Орбит“, намерена
в джоба на вратата откъм страната на водача, поради което сочените съществени
противоречия в показанията на двамата свидетели – поемни лица не са налице.
Съдът не споделя тезата на защитата, че
случаят е маловажен. Буквалното и логическото тълкуване на материалноправната
разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК води до заключението, че „маловажен случай“ на
престъпление е този, при който извършеното от дееца, предвид липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпно посегателство от съответния вид. Съдебната
практика е константна и категорична, че в обсега на необходимата преценка при
определяне на правната квалификация на деянието по чл. 93, т. 9 от НК са
установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното
престъпление и неговата морална укоримост - време, място, начин на
осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета
на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, както и данните за личността
на извършителя.
Действително в случая количеството на процесното наркотично вещество не е
голямо и стойността му е минимална (много под размера на МРЗ- 510 лева за 2018 г.), но характеристика на инкриминирания
предмет не е единственият показател за степента на обществена опасност на
деянието, която се преценява с оглед наличието и на други обстоятелства
смекчаващи или отегчаващи отговорността. Подсъдимият е осъждан и е наказван
неколкократно като водач на МПС за нарушения по ЗДвП, все отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Видно от справката за съдимост на подсъдимия,
той е осъден с влязло в сила на 19.02.2019 г. споразумение №96/19.02.2018 г.,
по НОХД №327/29018 г-. по описа на Районен съд – Перник за деяние по чл.3131,
ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
извършено на *** г. и му е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7
месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 7 месеца. Наложеното
наказание за предходното престъпление не е изпълнило целите на чл.36, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Освен това, както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, в случая е налице идеална съвкупност от престъпления,
доколкото подсъдимият е осъществил освен престъплението по чл.354а, ал.3 от НК,
също и престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което е още един аргумент в
подкрепа на извода, че не би могло да се приеме, че случаят е маловажен. В
контекста на изложеното, стойностните параметри на инкриминирания предмет,
явяващ се материализация на засегнатите обществени отношения - обект на посегателство
не могат да обусловят извод за маловажен случай, още по-малко за
малозначителност на деянието му.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира тезата на защитата
за необходимост от преквалификация на деянието по ал.5 на чл.354а от НК за
неоснователна. С оглед на изложените съображения, на още по-силно основание, не
може да бъде възприета тезата на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на изложеното, Пернишкият окръжен
съд намира атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована. Не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу присъдата – оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от изложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
Потвърждава присъда № 734/21.10.2019 г., постановена по нохд № 02242/2018
г. по описа на Районен съд - Перник.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.