Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1231 22.05.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На тринайсети май две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Елена Христова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6478 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област София
(столица), община Столична, град София 1407, .........., представляван от
винаги еднолично от члена на съвета на директорите Л.. К.. Д.., чрез пълномощника
юрисконсулт К.. Н.. П.., срещу С.И.Т., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с която моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането му по частно гражданско дело № 4824/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ № 2403 от 26.06.2018
г., за сумите: 411.84 лева/четиристотин и единадесет лева и осемдесет и четири
стотинки/-главница, 20.68 лева/двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/-договорна
лихва, за периода от 28.11. 2015 г. до 13.12.2015 г., 25.61 лева/двадесет и пет
лева и шестдесет и една стотинки/-обезщетение за забавено плащане, за периода
от 28.11.2015 г. до 31.05.2018 г. и 178.62 лева/сто седемдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/-такси, за периода от 28.11.2015 г. до 13.12.2015 г.,
дължими по договор за потребителски кредит № ..... от 30.10.2015 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с договор за цесия от 28.07.2016 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до окончателното плащане. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно съединените
установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неоснователни са
възраженията на ответната страна по допустимостта на производството по делото, защото
дали е възникнала и съществува договорна връзка между страните по делото и дали
е валидна процесната цесия е въпрос по съществото на спора, предмет на
решението по делото. Възраженията касаят материалноправното основание.
Допустимостта на установителните искове по делото се извлича от твърденията в
исковата молба, като ищецът е правоимащ да определи и ответника по делото.
Ответницата С.Т., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете по основание и размер. Навежда
доводи, че не е уведомена за цесията, че не е доказано получаването от цедента
на пълната сума по авансовата вноска за изкупуването на вземането, по чл. 4.1
от процесния договор, за да се приеме наличието на валидно прехвърляне, че
липсват доказателства за прехвърляне именно на процесното вземане. Оспорва
факта на получаването на сумата по процесния договор, който е реален и размера
на вземането за лихви. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради
следното:
Вземането по процесната заповед № 2403 от 26.06.2018 г. е по договор за потребителски кредит № .... от 30.10.2015
г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, за сумата от 500.00 лева,
платим с възнаградителна лихви и такси до 13.12.2015 г., поради което
неизпълнение вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца по делото „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, с договор за цесия от 28.07.2016 г. Твърди се в исковата
молба, че цесията е била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез
препоръчана поща с обратна разписка, но пратката се е върнала в
цялост, като непотърсена от адресата. С оглед това, в настоящото производство се
цели да бъде връчено уведомлението, приложено към исковата молба, като страната
се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т.
о.,ТК/.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че
е налице признание от исковата молба на релевантният факт, че пратката/съобщението
за цесията/ не е била доставена на длъжника-адресат. Следователно, е незавършен
материалният фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е
уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно предявени.
Действително, към исковата молба е приложено уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията по процесния договор
от 30.10.2015 г., но въпреки това материалният състав е незавършен, защото връчването
на първоначалните съдебни книжа е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез
назначения по делото особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по
съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху материалното
правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен,
както твърди по делото. Добросъвестността касае само изпълнената част от
облигационната връзка, действително осъществилото се/чл. 63 от ЗЗД/. Няма
законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответницата Т.
обстоятелството, че е сменила своя адрес и с тази вина да се замести
незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по делото
ищцовата страна. На второ место, липсват по делото доказателства за реалното
предаване на сумата в заем, с което първоначалната договорна връзка с цедента „Провидент
Файненшъл България” ООД е недоказан юридически факт. На трето место, активно легитимираната по
делото страна не може да се полза и от доказателствената сила на извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, защото поради непредставените счетоводни
документи вещото лице то не може да даде заключение за редовност на
счетоводните записвания/чл. 161 от ГПК/. Това е последица от възпрепятстване на
доказването. Ето защо, без да бъдат разглеждани другите възражения против установителните
искове по делото те следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София
(столица), община Столична, град София 1407, ....., срещу С.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване, че
съществува вземането му по частно гражданско дело № 4824/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2403 от 26.06.2018 г., за сумите: 411.84
лева/четиристотин и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/-главница,
20.68 лева/двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/-договорна лихва, за
периода от 28.11. 2015 г. до 13.12.2015 г., 25.61 лева/двадесет и пет лева и
шестдесет и една стотинки/-обезщетение за забавено плащане, за периода от
28.11.2015 г. до 31.05.2018 г. и 178.62 лева/сто седемдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/-такси, за периода от 28.11.2015 г. до 13.12.2015 г.,
дължими по договор за потребителски кредит № .... от 30.10.2015 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с договор за цесия от 28.07.2016 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до окончателното
плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ