РЕШЕНИЕ
№ 260657
гр. Пловдив, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Чипова въззивно гр. дело № 187 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Б.К.В., подадена чрез пълномощника му адвокат Д., против
Решение № 261556 от 04.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 15668 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което е оставен без уважение искът
на жалбоподателя за изменение на постановения с определение от 22.01.2019 г. по
гр. д. № 9254 по описа на Районен съд – Пловдив за 2018 г. режим на лични
отношения на бащата Б.К.В. с децата Г. Б.В. и В. Б. В., а жалбоподателят е
осъден да заплати на майката С.Б.П. сторените от нея в производството пред
първата инстанция разноски.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е
оставил без уважение направените от жалбоподателя в хода на производството
доказателствени искания и е постановил своя акт при неизяснена фактическа
обстановка. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Б.П.,
чрез пълномощника ѝ адвокат К., с който се оспорва жалбата и се отправя
молба за оставянето ѝ без уважение. Поддържа се, че не са налице
предпоставките на чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични
отношения на бащата с децата, както и че исканият от бащата режим на лични
отношения не е в интерес на децата.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предявен от Б.К.В. иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични отношения
с децата Г. Б.В. и В. Б. В.. В
исковата си молба ищецът твърди, че в периода 2012 – март 2018 г. живял на
семейни начала с ответницата П., а от съвместното им съжителство били родени
децата Г.и В.. Посочва, че през м. март 2018 г. с ответницата се разделили,
като със съдебна спогодба, одобрена
с определение от 22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС –
Пловдив за 2018 г., упражняването на родителските права по отношение на децата
било предоставено на майката, а с бащата бил определен режим на лични
отношения. Ищецът излага доводи, че при изпълнение на определения режим
възникнали редица неудобства и затруднения, поради което отправя молба за
неговото изменение чрез разширяването му.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.Б.П.,
в който се взема становище за неоснователност на предявения иск, като се
поддържа, че не са налице основания за изменение на постановения вече режим на
лични контакти между бащата и децата.
За
да постанови обжалвания съдебен акт, с който отхвърля като неоснователен
предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че не е налице промяна в
обстоятелствата, която да налага определеният режим на лични отношения между
бащата и децата да бъде изменен чрез разширяването му.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява
от представените писмени доказателства, че страните са родители на малолетните
деца Г. Б.В., ЕГН: **********, и В. Б. В., ЕГН: **********, както и че със съдебна спогодба, одобрена с определение от 22.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., упражняването
на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката С.Б.П.,
а с бащата Б.К.В. е определен режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00 часа до 19,00 часа, без
приспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, в сряда и четвъртък от
17,00 часа до 18,30 часа, като за първа седмица от месеца ще се счита тази
седмица, в която всички дни са дати от съответния месец; десет дни през лятото,
които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като през 2019 г. тези дни ще
се ползват от бащата без приспиване на децата, а начиная от 2020 г. бащата ще
има право да взема децата през лятото за 10 последователни дни с преспиване,
като майката е длъжна да уведоми бащата за периода, през който ще ползва
годишния отпуск до 31 май на съответната година; за по 3 часа на празниците –
Коледа (25 декември), Нова година (1 януари), и Великден (първият ден на
Великден), за рождените дни на децата и за рождения ден на бащата от 16,00 часа
до 19,00 часа в неучебен ден и от 17,00 часа до 20,00 часа в учебен ден. За
осъществяване режима на лични контакти децата ще бъдат предавани на бащата от
бабата по майчина линия или посочено предварително от майката пълнолетно лице и
ще бъдат връщани от бащата на същото. Майката ще уведомява бащата със СМС
предишния ден кое лице ще му предаде децата, ако има промяна и това не е
бабата.
От
изготвения по делото социален доклад от ДСП – Пловдив се установява, че
базовите потребности на децата от дом, храна, облекло, медицинско обслужване и
контакт с връстници се посрещат от майката, към която същите са емоционално
привързани. Жилището, в което се отглеждат, представлява апартамент, ползван
въз основа на договор за наем, състоящ се от спалня, хол, кухня с бокс и
санитарен възел. В него се поддържа добра хигиена. Децата поддържат контакт със
своя баща. Жилището, което той обитава, е собствено и представлява апартамент,
състоящ се от спалня, хол, кухня с бокс и санитарен възел. Поддържаната в
жилището хигиена е добра. В доклада се посочва, че за нормалното емоционално,
психическо и личностно развитие на децата е необходимо те да общуват и с
двамата си родители, както и с близките си по майчина и бащина линия.
По
делото е приложен и препис от влязло на 09.10.2018 г. в сила Решение № 3232 от
25.09.2018 г., постановено по гр. д. № 9296 по описа на РС – Пловдив за 2018
г., с което на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН е издадена заповед за защита, като спрямо
ищеца са наложени следните мерки по чл. 5 ЗЗДН – да се въздържа от извършване
на всякакъв акт на домашно насилие спрямо С.Б.П. и Г. Б.В., забрана да приближава
С.Б.П., жилището, местоработата и местата ѝ за социални контакти и отдих
за срок от пет месеца.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани
гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят Н. посочва, че
ищецът живее сам, а в дома му има пригодена за децата стая с играчки, батут,
телевизор, на който гледат детски предавания. Според свидетеля ищецът има нормално
отношение към децата си, полага грижи за тях, съобразява се с техните желания,
а те се чувстват спокойни в неговия дом. Същият заявява, че пред него децата не
са изразявали желание да се обадят на майка си.
Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят П., баща на
ответницата. Същият заявява в показанията си, че ответницата отглежда добре
своите деца, като им отделя много внимание, докато отношението на ищеца към
децата е по-грубо. Според свидетеля на децата не им е приятно да ходят при баща
си и тръгват с нежелание за срещите с него. Същият отрича пред него децата да
са изразявали желание да остават при баща си с преспиване. Посочва, че се е
случвало ищецът да купува подарък само за едно от децата.
Свидетелката Д. заявява в показанията си, че е психолог и
работи с детето В. от септември 2018 г. Същата посочва, че децата на няколко
пъти са ставали свидетели на разправии между родителите, че многократно пред тях
бащата е обиждал и заплашвал ответницата и е отправял обиди спрямо нейни близки
роднини. От разговори с малолетната В. знае за случай, в който ищецът е изгубил
братчето ѝ Г. в мола. Според свидетелката детето В. се чувства отговорно
за братчето си, когато децата са заедно с баща си. Същото е споделяло още, че
се е случвало бащата да купува подарък само за него, но не и за Г..
От
заключението на вещото лице Т. по назначената в хода на производството пред
първата инстанция съдебнопсихологична експертиза се установява, че В. и Г. са
психично здрави, емоционално и социално функциониращи деца, с много добри
базови интелектуални и умствени възможности в когнитивно-познавателно
отношение. Травмиращ фактор в досегашния им житейски опит се явява фактическата
раздяла на родителите им, а въвличането им в родителския конфликт дори и след
раздялата е причина за констатираната у тях ситуативна тревожност и
безпокойство. За децата майката е социално значимият родител, при когото те
намират спокойствие, грижа, майчина топлина, обич и съпричастност. Според
заключението и двете деца имат съхранени спомени, травмиращи за детската
психика, свързани с поведението на баща им. Не са налице данни за родителско
отчуждение – не е прекъсната емоционалната връзка между децата и техния баща,
но според вещото лице между тях не са изградени конструктивно-доверителни връзки.
В заключението се сочи още, че децата са психически и емоционално неподготвени
да се отделят от отглеждащия ги родител – от своята майка, че същите изразяват
нежелание да преспиват при баща си, а причина за това е неговото поведение и
отношението му към тях.
Следва
да се обърне внимание, че съгласно разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР №
1/2013 г., служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното
начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на родините от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата. Задължение на съда в тези случаи е както служебно да
събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, така
и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето.
В
хода на производството пред въззивната инстанция бе проведено изслушване на
родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК. При изслушването си ищецът заявява, че
иска определеният режим на лични контакти с децата да бъде разширен, тъй като
се е оказал недостатъчен, а децата имат повече нужда от баща си. Изразява
желание децата да остават с преспиване при него, като заявява, че може да
полага необходимите грижи за тях. Заявява, че има много свободно време, като посочва,
че има фирма за международни превози и няма установено работно време. Счита, че
майката иска да отчужди децата от него и не им позволява да разговарят по
телефона с него. При изслушването си майката заявява, че децата не се чувстват
спокойни при баща си, че той се държи грубо и не се занимава достатъчно с тях, че
не ги води на лекар, когато са болни. Твърди, че след контакт с него децата се
връщат разстроени. Отрича да е ограничавано провеждането на телефонни разговори
между децата и техния баща, като подчертава, че тя самата е насърчавала децата
да му се обадят, но те са отказвали.
По
делото пред въззивната инстанция бяха събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите Д. и З.. От показанията на свидетеля Д., братовчед
на ищеца, се установява, че през м. август 2020 г. ищецът заедно с децата В. и
Г. са били на съвместна почивка на морето със свидетеля и неговото семейство.
Свидетелят посочва, че през повечето време – на плажа, в увеселителните
центрове, по време на хранене, В. и Г.са били заедно с неговите деца, които са съответно
на четири и единадесетгодишна възраст. Според него децата са се чувствали много
добре и не е имало момент, в който да искат да се приберат при майка си, а В. е
искала да остане за още седмица. В показанията си свидетелката З., сестра на
ответницата, заявява, че от децата знае, че през първите дни, прекарани с
бащата през лятото, са били в неговия дом в гр. Пловдив, а впоследствие са
заминали за гр. К.. Децата са разказали за морето, за братовчедите си, за
хотела, в който са били настанени и доста рядко са споменавали за баща си. Свидетелката
заявява, че ответницата се е чула с децата едва на петия ден, въпреки че всеки
ден е звъняла и е писала съобщения, че иска да говори с тях по телефона. Отрича
ответницата някога да е ограничавала контактите на децата с баща им. Сочи, че същата
им обяснява, че трябва да се виждат с него. Според свидетелката на децата не се
харесва грубото държане на бащата, това, че той говори грубо за майката им,
както и това, че им говори за съдебното дело. Заявява, че децата често се
прибират разстроени след контакт с него.
Пред
въззивната инстанция бе назначена и изслушана съдебнопсихологична експертиза.
Според заключението на вещото лице Д. бащата разбира комплексния характер на
детските потребности, разполага с достатъчен родителски капацитет, за да полага
адекватни грижи за децата и да ги възпитава, и е в състояние да усъвършенства
своите практически умения. Според експерта в спомените на децата не присъстват
трамвиращи събития и те не изпитват страхове от поведението на бащата. Срещите
им с бащата протичат по начин, който им допада. Същите пазят приятни спомени от
времето, което са прекарали с него на морето. Децата показват засилена
ситуативна тревожност, когато се обсъждат отношенията им с бащата, като според
вещото лице най-вероятното обяснение за това е, че са поставени в ситуация да
избират страна и в тях възниква вътрешен конфликт. В устните си обяснения,
дадени в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, вещото лице
посочва, че децата са въвлечени в конфликта на родителите, а тяхната тревожност
е причинена от вътрешното противоречие между това, което мислят и искат да
кажат, и това, което знаят, че се очаква от тях да кажат. Експертът заявява
още, че пред него В. е изразила готовност да преспива при баща си.
Правото
на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права,
е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от
общуване и с другия родител и за да може последният, независимо че не упражнява
родителските права, да участва във възпитанието на детето. Според разясненията,
дадени в т. 4 на ППВС № 1 от 12.11.1974 г., при определяне на подходящите мерки
относно личните отношения съдът следва да съблюдава спецификите на всеки конкретен
случай, като се подчертава, че определените от съда мерки не трябва да стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите, а да
създават нормална обстановка за поддържане на личните отношения между родителя
и детето. Според т. 5 от посоченото постановление определените мерки на лични
отношения могат да бъдат изменени по молба на единия от родителите или
служебно, ако обстоятелствата се изменят съществено. Изменението на
обстоятелствата може да има най-различна проявна форма – може да се отнася до
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното
и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните, битовите и материалните условия и т. н.
Право
на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си
родители. По тази причина по правило мерките за лични отношения следва да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и при
съобразяване на спецификите на конкретния случай. В настоящия случай при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав
намира, че е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на
определения режим на лични контакти на децата В. и Г. с бащата. В тази връзка
се отчете изминалия период от време от определяне на действащия режим на лични
отношения, който надвишава две години, както и че понастоящем децата са във
възраст (В. е на 7, а Г. – на 5 години), предполагаща те да могат да бъдат
откъсвани от майката за един по-продължителен период от време, без да се налага
нейната непосредствена грижа и контрол. По делото се установи, че от
настъпването на фактическата раздяла между страните децата живеят при
ответницата, към която са силно привързани. У тях не се констатира синдром на
родителско отчуждение спрямо ищеца. Установи се, че между децата и техния баща има
изградена емоционална връзка, но що се отнася до отношенията с него у децата е
налице известна тревожност. Според съда в техен интерес е тази емоционална
връзка да бъде не само поддържана, но и доразвита чрез осъществяване на по-продължителен
и пълноценен контакт. По делото не са налице данни, които да дават основание да
се смята, че един по-продължителен контакт с бащата би поставил под заплаха живота
или здравето на децата. Същият изразява пред съда своята готовност да полага
необходимите грижи за тях и да ги взема при себе си с преспиване през почивните
дни, отредени му за контакт с тях. В дома му са налице необходимите битови
условия за това, като за децата е осигурено достатъчно пространство. Следва да
се посочи, че децата пазят добри впечатления за първия период от фактическата
раздяла между страните, прекаран при баща си с преспиване през лятото на 2020
г., макар и в действителност през голямата част от него да са били заедно със
своите братовчеди. В допълнение, за отбелязване е още, че според настоящия
съдебен състав и двамата родители обичат децата си, привързани са към тях и са
загрижени за пълноценното им израстване и развитие. В същото време се установи,
че в отношенията между родителите съществува неразбирателство и емоционално
напрежение, което не само не благоприятства нормалното развитие на децата, а и
несъмнено оказва негативно влияние върху тях, доколкото и при двете деца са
налице данни за ситуативна тревожност и безпокойство. С оглед преодоляването на
тази тревожност бащата следва да се стреми да проявява толерантност и разбиране
към чувствата на децата и да съсредоточи усилията си към подобряване на
сигурността и доверието във връзката му с тях, включително, като се въздържа от
всякакви възможни коментари за майка им и избягва конфликтите с нея. Майката от
своя страна, която безспорно се ползва с доверието на децата и познава
психиката, настроенията и желанията им, следва да полага усилия да ги успокои,
а също така да подкрепя и поощрява поддържането на лични отношения с бащата.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че сега действащият
режим на лични контакти следва да бъде изменен. Съдът не е обвързан от
предложения от ищеца в исковата молба вариант за изменение на режима на лични
отношения, а следва да определи такъв режим, който в максимална степен да защитава
интереса на децата. Така, с оглед спецификите на конкретния случай подходящ се
явява следния режим на лични отношения: Бащата да взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, петнадесет последователни
дни през лятната ваканция на децата по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 31 май на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, на рождения
ден на бащата (29 декември) от 10 ч. до 18 ч., ако е неучебен ден, а ако е
учебен ден – за 3 часа в извънучебното време, както и на рождените дни на
децата (2 януари и 3 септември) – от 16 до 19 часа в неучебен и от 17 до 20
часа в учебен ден. През четните години бащата да взима децата по
време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1
май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и
Коледните празници – от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември с
преспиване. През нечетните години бащата да взима децата по време на следните
празници: Великденските – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в понеделник, които
в съответната година са определени за празнуване, с преспиване, Гергьовден (6
май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници – от 10 ч.
на 31 декември до 18 ч. на 1 януари с преспиване.
За
осъществяването на личните контакти бащата да взима децата от дома, в който те живеят
с майката, съответно – да ги връща в този дом.
Горното
налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде
изменен определения със съдебна спогодба, одобрена с определение от 22.01.2019
г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., режим на
лични отношения между бащата Б.К.В. и малолетните деца Г. Б.В. и В. Б. В..
Следва да се отбележи, че настоящото съдебно решение не
разрешава спора със сила на пресъдено нещо, тъй като производството е по спорна
съдебна администрация. При изрично споразумение за това между двамата родители в
интерес на децата ще е те да имат контакти с бащата или с двамата родители
едновременно и в дни, извън тези по изложения по-горе режим. При изменение на
обстоятелствата в течение на времето и непостигане на съгласие между родителите
всеки от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
Предвид изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца претендираните от него разноски за производството пред
първата и въззивната инстанция, за извършването на които са представени
надлежни доказателства. Съгласно представения пред първата инстанция списък по
чл. 80 ГПК ищецът претендира заплащането на следните суми: 60 лв. – държавна
такса за първата инстанция; 150 лв. – депозит за вещо лице; 600 лв. –
адвокатско възнаграждение. Същият не е представил доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение, поради което такова не следва му се присъжда. Пред
въззивната инстанция ищецът претендира заплащането на разноски, както следва: 30
лв. – държавна такса; 600 лв. – адвокатско възнаграждение; 150 лв. – депозит за
вещо лице. Така, в негова полза следва да се присъдят: сумата от 210 лв. –
разноски в производството пред първата инстанция, и сумата от 780 лв. –
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261556 от 04.12.2020
г., постановено по гр. дело № 15668 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определения със съдебна спогодба, одобрена с определение от
22.01.2019 г., постановено по гр. д. № 9254 по описа на РС – Пловдив за 2018
г., режим на лични отношения между бащата Б.К.В., ЕГН: **********,
и малолетните деца Г. Б.В., ЕГН: **********, и В.Б. В., ЕГН: **********, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим
на лични отношения между тях:
Бащата да взима децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, петнадесет
последователни дни през лятната ваканция на децата по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 31 май на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, на рождения
ден на бащата (29 декември) от 10 ч. до 18 ч., ако е неучебен ден, а ако е
учебен ден – за 3 часа в извънучебното време, както и на рождените дни на
децата (2 януари и 3 септември) – от 16 до 19 часа в неучебен и от 17 до 20
часа в учебен ден.
През четните години бащата да взима децата по време на следните
празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на
просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници –
от 10 ч. на 24 декември до 18 ч. на 26 декември с преспиване.
През нечетните години бащата да взима децата по време на следните
празници: Великденските – от 10 ч. на Велики петък до 18 ч. в понеделник, които
в съответната година са определени за празнуване, с преспиване, Гергьовден (6
май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници – от 10 ч.
на 31 декември до 18 ч. на 1 януари с преспиване.
За осъществяването на личните контакти бащата да взима
децата от дома, в който те живеят с майката, съответно – да ги връща в този дом.
ОСЪЖДА С.Б.П., ЕГН: **********,
да заплати на Б.К.В., ЕГН: **********,
сумата от 210 лв. – разноски в производството пред първата инстанция, и сумата
от 780 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: