Решение по дело №1194/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 68
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20215501001194
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. С.З., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001194 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260219/20.04.2021 г., постановено по гр. д.
№1214/2020 г. по описа на Районен съд – К., с което съдът е признал за
установено, че „М.“ ЕООД - К. не дължи на „Е“ ЕАД сумата от 37.84 лева,
начислена по фактура №**********/15.06.2020 г., вследствие на установено
измерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за 33 дни – от 06.09.2019 г. до 09.10.2019 г. за обект с ИТН4236333 с
адрес гр. К., ул. *** и е
осъдил „Е“ ЕАД да заплати на „М.“ ЕООД - К. сумата от 400 лева,
представляващи разноски по делото.
Въззивникът „Е“ ЕАД излага доводи за незаконосъобразност,
необоснованост на обжалваното съдебно решение, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като са изложени подробно съображения в тази връзка. Направено е
искане да се отмени изцяло обжалваното решение на районен съд като
неправилно и незаконосъобразно и се постанови решение, с което да се
1
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска, предявен от на „М.“
ЕООД гр. К., като бъдат присъдени разноските, направени по делото на двете
инстанции. На основание чл.266, ал.3 от ГПК се прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с поставени
въпроси.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „М.“ ЕООД гр. К., в която дружеството счита, че
жалбата е неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и излага подробни съображения в тази връзка. Посочена е
съдебна практика. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира за разноските, направени пред въззивната инстанция -
350 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „М.“ ЕООД - К. моли съда, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „Е“ ЕАД, че не дължи на „Е“ ЕАД
сумата от 37.84 лева, начислена по фактура №**********/15.06.2020 г.,
вследствие на установено измерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за 33 дни – от 06.09.2019 г. до 09.10.2019
г. за обект с ИТН4236333 с адрес гр. К., ул. ***. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответното
дружество "Е" ЕАД, в който заявява, че искът е неоснователен.

Безспорно установено е, че ищецът е потребител на електроенергия за
обект с ИТН 4236333 с адрес гр. К., ул. ***.
От представения констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средство за търговско измерване № 576802 от 09.10.2019 г. се
установява, че при извършена проверка на състоянието на измервателното
2
устройство за обект с ИТН 4236333 с адрес гр. К., ул. *** са констатирани
несъответствие на характеристиките на средството за търговско измерване с
нормираните, демонтирали електромера и го изпратили за метрологична
експертиза. Горепосоченият констативен протокол е съставен и подписан от
двамата служители упоменати в протокола и подписан от Николай Кр.
Николов като свидетел.
Констативният протокол е изпратен на ищеца с препоръчано писмо с
обратна разписка, видно от известие за доставяне с номер ИД РS610000GSRU
X, като писмото се е върнало непотърсено.
Представеният Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване № 277/28.05.2020 г. на БИМ удостоверява,
че е осъществяван достъп до вътрешността на електромер *********, изваден
е куплунг Х4, което е довело до промяна на метрологични характеристики на
електромера. Метрологични характеристики и външния вид на електромера
не съответства на одобрения тип.
Въз основа на резултатите от метрологичната експертиза, ответното
дружество е изготвило на 12.06.2020 г. справка за коригиране на сметката на
ищеца за ел. енергия на обект - магазин в гр. К., ул.*** е 144 кВч ел. енергия
по дневна тарифа ( за 27,37 лв.) и 55 кВч ел. енергия по нощна тарифа ( за
10,46 лв.) или общо 199 кВч на стойност 37,83 лв.
Ответникът е издал фактура № **********/15.06.2020 г. за
допълнително начислени непосочени кВт/ч ел. енергия на стойност 37, 84 лв.,
вследствие на установеното непълно или неточно измерване на електрическа
енергия за електромер № ********* за периода от 06.09.2019 г. - 09.10.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката –
09.10.2019 г. приложение намират Правилата за измерване на количеството
електрическата енергия, издадени от на Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.
56, ал. 1 от ПИКЕЕ, преизчислението на количеството електрическа енергия
се извършва от оператора на електроразпределителната мрежа, в случая
ответното дружество „Е“ ЕАД.
Безспорно „Е. ЕАД и "Е" ЕАД, са съответно краен снабдител на
ел.енергия и оператор на ел.разпределителната мрежа по смисъла на пар.1,
т.28а, б."а" и т.34б, б."а" от ДР на ЗЕ. И двете дружества са от групата Е., като
3
организационното им и юридическо обособяване като самостоятелни
дружества е резултат на законодателните промените в ЗЕ, което води и до
различна регламентация на техните функции. В чл. 47 от преамбюла на
Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г.
също е направено разграничение, като е посочено, че следва да е възможно
държавите-членки да определят доставчик, който да действа в краен случай.
Този доставчик може да бъде отделът, който се занимава с продажби във
вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на
разпределение, при условие ,че отговаря на изискванията на настоящата
директива за отделяне. Според §3а от ДР на ЗЕ, „вертикално интегрирано
предприятие“ е електроенергийно предприятие или група електроенергийни
предприятия, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко
или непряко, да упражняват контрол и в което предприятието или групата
предприятия изпълняват най-малко една от дейностите по пренос или
разпределение и най-малко една от дейностите по производство или доставка
на електроенергия. С оглед горепосоченото определение, въззивният съд
намира, че в рамките на вертикално интегрираното предприятие. „Е“ ЕАД е
оператор на разпределителната мрежа за района, чийто потребител е ищецът,
а „Е.“ ЕАД е крайният снабдител. Въззивният съд намира, че „Е“ ЕАД,
като оператор на електроразпределителната мрежа е собственик на средствата
за техническо измерване, което следва от чл. 89, ал. 1 от ПТЕЕ, където е
посочено, че всеки собственик на измервателна система носи отговорност за
отчитането на всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия. В този смисъл
районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция
споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Дейността по производство, пренос и разпределение на електрическа
енергия е обществено значима. Поради това обществените отношения, които
възникват между отделните правни субекти по повод производството,
преноса и разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани
с императивни правни норми, които са установено в ЗЕ и издадените въз
основа на този закон подзаконови нормативни актове, какъвто е ПИКЕЕ,
които са приети въз основа на законовата делегация, предвидена в чл. 83, ал.
4
2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 - т. 6 ЗЕ от Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ и са обнародвани в ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. и следователно са
действащи към момента, в който ответникът твърди, че в негова полза е
възникнало вземане към ищеца за получаване на сума в размер на 37,84 лв.
Поради това въззивният съд намира, че да „Е“ ЕАД съществува законово
основание за осъществяване на корекцията на сметката на ищеца.
Съгласно чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ , ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1.
В случая ищецът „М.“ ЕООД се явява ползвател на мрежата, тъй като
съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 41 а от ДР към ЗЕ, "ползвател
на мрежата" е физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо
електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция,
ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищецът, доколкото
като потребител на електрическа енергия, притежавания от него имот е
снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да
получава електроенергия.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че за ответното дружество е
възникнало правото да извърши корекция на данните за електрическата
енергия, която е отчетена като пренесена до обекта на „М.“ ЕООД , на който е
предоставен достъп и до който е извършен пренос на електрическа енергия,
като следва да се установи, че е осъществен такъв факт, който води до
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, както и че
това е констатирано по регламентирания в ПИКЕЕ ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че проверката
на СТИ, отчитаща потреблението на електроенергия на ищеца и издаденият
във връзка с това констативен протокол отговарят на изискванията на чл. 49
от ПИКЕЕ, тъй като процесният протокол е подписан от проверяващите лица
и от свидетел. Спазено е и изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ в седемдневен
срок от датата на съставяне на констативния протокол операторът да го
5
изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка.
От констативния протокол се установява, че е осъществен достъп до
вътрешността на процесния електромер, изваден е куплунг Х4, което е довело
до промяна на метрологични характеристики на електромера, поради което
същият измерва с грешка - 33, 40 % при максимална допустима относителна
грешка на електромери за търговско измерване като процесния +/–2%.
Поради това в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 50,
ал. 1, б. "а" от ПИКЕЕ, в която е посочено, че при средство за търговско
измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като измерените количества се
коригират с установената грешка, като се отчита класа на точност на
средството за търговско измерване. В този случай операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване.
В случая, между "Е" ЕАД и „М.“ ЕООД – К. е възникнало
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, при който
се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача
да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. За да възникне
задължение на потребителя за заплащане на продажната цена, доставчикът
следва да установи действително доставеното количество електроенергия. В
настоящия случай "Е" ЕАД е установило, че е доставило определено
количество електроенергия, но тъй като върху СТИ е извършено
неправомерно въздействие е отчетено по-малко количество от доставената и
потребена електрическа енергия. Поради това след като е доставено
определено количество енергия, но поради грешка е отчетено по – малко
количество електроенергия и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума /в този смисъл
Решение № 100 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2020 г., III г. о., ГК/.
Нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ предвижда, че преизчислените
количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на
преизчислението прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
6
покриване на технологичните разходи, определени от КЕВР на съответния
мрежови оператор. Видно от справката за коригиране на сметка за
електроенергия при извършване на корекцията на сметката, ответното
дружество е спазило изисквания на чл. 50, ал.1, б. „а“ и чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ , като начислената електрическата енергия за периода от 06.09.2019 г.
- 09.10.2019 г., предхождащ датата на проверката е на стойност 37, 84 лв.
С оглед изложеното въззивният съд съдът счита, че са налице
предпоставките за извършване на корекция на количеството пренесена
електроенергия до потребителя, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено
друго, с което предявеният иск за признаване на установено по отношение на
ответника „Е." ЕАД, че „М.“ ЕООД - К. не дължи на „Е“ ЕАД сумата от 37.84
лева, начислена по фактура №**********/15.06.2020 г., вследствие на
установено измерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за 33 дни – от 06.09.2019 г. до 09.10.2019 г. за обект с
ИТН4236333 с адрес гр. К., ул. *** следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото „М.“ ЕООД - К. следва да заплати на „Е" ЕАД
направените пред първоинстанцонния съд разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и и направените пред въззивната инстанция
разноски в общ размер на 125 лева /за държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260219/20.04.2021 г., постановено по гр. д.
№1214/2020 г. по описа на Районен съд – К. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
7

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. *** против „Е" ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. *** за признаване на установено, че „М.“
ЕООД – К. не дължи, сумата от 37,84 лв., начислена по фактура №
**********/15.06.2020 г., вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за 33 дни - от
06.09.2019 г. до 09.10.2019 г. за обект с ИТН 4236333 с адрес: гр. К., ул. „***“
* вх. *, * като неоснователен.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. *** да заплати на „Е" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. *** направените пред първоинстанцонния съд
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и и
направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 125 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8