№ 1666
гр. Русе, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104957 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация - София” ЕАД срещу И.
Н. С., в която се твърди, че по депозирано от ищцовото дружество заявление
по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № *** от 2021 г. по описа на Районен
съд - Пловдив и срещу И. Н. С., П.Г.М., Е. Н. С., Р.Х.Г., И.Х.М. и Е.М.М. била
издадена Заповед за изпълнение при условията на разделност за всеки от тях
по 1/6 от сумата 2822,79лв., от които 2433,56лв. главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2018г. до
м.април 2020г., заедно със законната лихва от 27.09.2021г. до изплащане на
вземането и 329,35лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
14.09.2021г., а за дялово разпределение 49,39лв. главница за периода
08.2018г. – 04.2020г. и законна лихва от 27.09.2021г. до изплащане на
вземането, както и 10,49лв. мораторна лихва за периода 01.10.2018г. -
14.09.2021г.
Твърди се, че топлинната енергия, чието заплащане се претендира е
доставена за имот в гр. София, *******, като ответникът притежавал 1/6 ид.ч.
от правото на собственост върху имота по силата на наследство от титуляра
1
на партидата Н.П.Г..
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
признае за установено задължението на ответника за сумите по издадената
срещу него заповед за изпълнение. Претендира се присъждане и на
разноските направени в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
ответникът да е собственик на 1/6 ид.ч. от описания в исковата молба имот, а
в условията на евентуалност, ако все пак се приеме, че той е съсобственик на
процесния имот, правата му в съсобствеността са в размер на 1/8 ид.ч.
Не се оспорва, че ответникът не е заплатил претендираните от него
суми, размера и начина на изчислението им. Прави се възражение за
погасяване на процесното вземане по давност съгласно чл. 111, буква „в“ ЗЗД.
По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че за имот - апартамент с адрес гр. София, ******* за периода
от месец май 2018г. до месец април 2020г. е доставена топлинна енергия от
ищцовото дружество на стойност 2433,56лв. За посочения имот в ищцовото
дружество е открита партида на Н.П.Г. и на негово име са издавани фактури
за дължимите суми за топлинна енергия и за нейното разпределение,
включително и за процесния период. Партидата е разкрита след депозирана
молба-декларация от Н.П.Г. от 07.11.2001г.
Н.П.Г. е починал на 31.03.2018г. и не е оставил за законни наследници
низходящи или възходящи роднини, а такива по съребрена линия от 4-та
степен. Според представеното удостоверение от Столична община,
наследници се явяват П.Г.М., Е. Н. С., И. Н. С., Р.Х.Г., И.Х.М., Е.М.М. –
първи братовчеди.
По депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по чл. 410
ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС –
Пловдив срещу горепосочените шестима наследника, за по 1/6 за всеки от
2
сумите: 2433,56лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода месец май 2018г. до месец април 2020г., заедно
със законната лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането и 329,35лв.
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., 49,39лв. главница
за дялово разпределение за периода месец август 2018г. до месец април 2020г.
и законна лихва от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, както и 10,49лв.
мораторна лихва за периода 01.10.2018г. - 14.09.2021г.
Срещу издадената заповед за изпълнение в срока и по реда на чл. 414
ГПК е постъпило възражение от ответника И. Н. С., с оглед на което съдът е
дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че преди процесния период, между ищцовото дружество и
Н.П.Г. са възникнали облигационни отношения по повод доставката на
топлинна енергия за посочения в исковата молба имот. Липсват твърдения и
доказателства до смъртта му на 31.03.2018г. тези облигационни отношения да
са прекратени. Също така по делото не са направени възражения, не са
представени и доказателства, които да установяват, че някой от наследниците
на починалия абонат или собственик/ползвател на процесния имот са
предприели действия по закриване на партидата на Н.Г., нейната промяна и
пр. Т.е. по делото липсват данни за процесния период, започнал
непосредствено след смъртта на Н.Г., някой да е уведомил за нея ищцовото
дружество, че за него да възникне задължение да начислява дължимите суми
за потребената топлинна енергия на друго лице или лица, които по смисъла на
чл. 153 ЗЕ да се явяват клиенти на дружеството по силата на закона.
Предвид изложеното, без значение за изхода на настоящия спор се
явява възражението на ответника, че по делото не са представени
доказателства за собствеността на процесния имот. Претенцията на ищеца е
основана на обстоятелството, че ответникът е наследник на починалия клиент
3
на дружеството и встъпва в инициираните от него облигационни отношения
след смъртта му. Дори наследодателят на ответника да не е бил собственик на
топлоснабдения имот, ответникът и останалите наследници встъпват в
правата и задълженията му, в това число за заплащане на потребената от
имота топлинна енергия, независимо кой реално е собственик и ползвател на
имота, при какви права или пък кой реално се е възползвал от предоставената
услуга. Тези въпроси са от значение за вътрешните отношения между
наследниците или между тях и трето/ти лица, но не биха могли да се
противопоставят на ищцовото дружество, след като няма доказателства то да
е уведомено за настъпило правоприемство на страната на задълженото лице
да заплаща потребената топлинна енергия от процесния имот. Няма
основание което да задължава топлопреносното дружество да извършва
действия по издирване на собствениците на топлоснабдените имоти, да следи
за тяхната смърт, промяна в собствеността или ползването, точно обратното,
задължение на клиента (наследниците му) е да съобщят на дружеството за
промяната. Поради това след като не е било уведомено, след смъртта на
Н.П.Г. основателно е продължило да издава фактури на негово име,
задължени по които се явяват наследниците му, какъвто безспорно е и
ответникът И. Н. С..
Последният е оспорил правата си в съсобствеността на процесния
имот. По изложените вече съображения, този въпрос е неотносим към
предмета на делото. Относим е обаче въпросът за наследствените права на
ответника в наследството на починалия Н.П.Г.. В отговора и последващото
писмено становище на процесуалния му представител липсват съображения
защо следва да се приеме, че правата му са не 1/6, а 1/8 ид. част. Съгласно чл.
8, ал.2 ЗН, наследници по закон са роднините по съребрена линия до шеста
степен включително, като по-близкия по степен и низходящия на по-близък
по степен изключват по-далечния по степен. В случая са налице шестима
наследници от четвърта степен (първи братовчеди) и всеки от тях има равни
права в наследството или по 1/6 ид. част. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.10 ЗН за наследяване по заместване (наследяване по
коляно) и всеки от наследниците има равен дял в наследството, независимо
дали наследява със свои братя и сестри или само с други свои братовчеди. По
тези съображения следва да се приеме, че ответникът, дължи 1/6 идеална част
от сумите по издадената заповед за изпълнение, които не са оспорени по
4
размер.
Ответникът е направил в условията на евентуалност и възражение за
погасяване на исковата претенция по давност. Съгласно уточняващата молба
на ищеца, претендираните от него суми са по две фактури, първата е за
отоплителния период месец май 2018г. до месец април 2019г. и е издадена на
31.07.2019г., а втората е за отоплителен сезон месец май 2019г. до месец
април 2020г. и е издадена на 31.07.2020г. Следователно към датата на която е
депозирано заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2021г. няма как да е изтекла
дори и кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в“ ЗЗД, поради което
възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 56,46лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 100лв. изплатено възнаграждение на особения
представител на ответника или общо 256,46лв. За заповедното производство
дължимите на ищеца разноски са в размер на 1/6 от 56,46лв. държавна такса
и 50лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 17,74лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. С. ЕГН********** със
съдебен адрес гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №66, вх.Б, ет.3, ап.18,
дължи на "Топлофикация - София " ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от пълномощника П.А., със съдебен адрес гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б
сумите: 405,59лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до
изплащане на вземането, 54,89лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г.
до 14.09.2021г., 8,23лв. главница за дялово разпределение за периода
м.08.2018г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до
изплащане на вземането и 1.74лв. мораторна лихва за периода 01.10.2018г. до
14.09.2021г., за които суми е издадена Заповед №13/04.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по
5
описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Н. С. ЕГН********** със съдебен адрес гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ №66, вх.Б, ет.3, ап.18, да заплати на "Топлофикация -
София " ЕАД, ЕИК *********, представлявано от пълномощника П.А., със
съдебен адрес гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б сумата от 256,46лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 17,74лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6