П Р И С Ъ Д А

 

№    

 

гр. Добрич 06. 06. 20018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, седемнадесети състав, наказателна колегия, в публичното заседание на шести юни  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател : Ромео Симеонов

 

 

с участието на секретаря Диана Йорданова , разгледа докладваното от Съдията НЧХД № 1189 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.     

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Р.С.Ч. *** , ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 01. 09. 2017г. в  гр. Добрич, е нанесла  обида с думите „крадла”,”лъжкина” и „интригантка” на Р.Г.С. с ЕГН **********-престъпление по чл. 146 ал. 1  от НК.

На осн. чл.78а ал.1 от НК освобождава Р.С.Ч. от наказателна отговорност като и налага административно наказание “глоба” в размер на 1000/хиляда/лв.

 

ОСЪЖДА Р.С.Ч. да заплати на Р.Г.С. с ЕГН ********** сумата от петстотин лв. представляваща размера на уважения граждански иск едно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 50лв. по сметка на ДРС представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

   ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Р.С.Ч. да заплати на Р.Г.С. с ЕГН ********** сумата от четиристотин лв. представлаваща сторени по делото разноски от Р.Г.С. за адводокатски хонорар.

         

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

Председател:

 

Мотиви към присъда №36 / 06. 06. 2018г. по НЧХД № 1189 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.

 

            На 13.09.2017г. Районна в деловодството на ДРС е внесена тъжба от Р.Г.С. за разглеждане в Добричкия районен съд ,по която на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Р.С.Ч. ***, за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 146 ал. 1   от НК. В диспозитива на тъжбата е посочено, че на 01.09.2017г. в  гр. Добрич бул.”**   подс. Р.ч. публично и нанесла обида с думите:”крадла”,”Лъжкиня” и „интригантка”.

В съдебно заседание тъжителката чрез процесуалния си представител адв.Г. И. поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото и престъпление, за което да му бъде наложено наказание в размер над средния предвиден в закона, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Преди даване ход на съдебното дирене, пострадалото от престъплението лице, чрез повереника си е предявило граждански иск за обезщетяване на нанесените му с деянието неимуществени вреди в размер на три хиляди лева, който като процесуално допустим е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, а Р.С. е конституирана в качеството си на граждански ищец в съдебното производство.

   Подсъдимата  дава обяснения по повдигнатото и обвинение,като не се признава за виновна.  Защитникът и пледира за постановяване на оправдателна присъда, позовавайки се на липсата на съставомерност на деянието.

След преценка на ангажираните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Тъжителката Р.Г.С. *** и е избрана от живеещите там за домоуправител на блока.

В същия блок жилище притежава и подс.Р.С.Ч.,като не живее там целогодишно.

На 01.09.2017г. на беседката пред блока,в който живеят двете, възникнал спор между подс. Р.С.Ч. и тъжителката Р.Г.С. относно неплатени такси за текущи разходи  за подръжката на блока.

Домоуправителката-тъжителката р.С. твърдяла,че подсъдимата Р.Ч. е платила дължимите суми до края на декемвси 2016 г.,а подсъдимата Р. Ч. твърдяла,че е платила до края на м.май 2017г.

След като съпругът на Р.С. донесъл тетР.та,в която се записвали внесените от живеещите в блока пари за подръжката му,се установило,че подс. Р. Ч. е платила дължимите от нея суми само д м.декември 2016г.,след което подсъдимата се обърнала към тъжителката като я нарекла „крадла” ,”лъжкиня” и „интригантка”.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства подробно описани в протоколно определение на съда:

            Тъжба от Р.Г.С. с вх.рег.№ 1189/13.09.2017г; Молба с вх.рег. № 5638/19.03.2018 от Р.Г.С. с приложени във вид на заверени копия: Удостоверение за регистрация на сдружение на собствениците по чл.46а ЗУЕС от 17.02.2015г; Протокол за проведеното общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда находяща се в гр. Добрич, бул. „Русия” бл.55 на 29.08.2016г. с приложен списък към него на присъствалите; Копие от тетР. за такси за 2017г.  на ап.62; Протокол № 1/03.07.2016г;  Протокол от 27.01.2018г; Протокол от 26.02.2017г; Удостоверение 63-00-16 от 17.02.2015г. на Сдружение на собствениците „*** Добрич”; Справка за съдимост на Р.С.Ч. с рег.№ 809/29.03.2018г., издадена от РС – Добрич; Представеният в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на подсъдимата разходен касов ордер за сумата от 52.00 лева,разпити на свидетелите Р. М. Х.,В. М. А.,С. Б. П.,Ш.Ч.,А.А.Л.,П. А. И..

Свидетелките  Р. М. Х.,В. М. А.,С. Б. П. са независими,незаинтересовани,без роднински връзки със страните,чиито показания съдът кредитира изцяло.

В с.з. от 14.03.2018г. /л.33-35/ св.Р. М. Х. заявява,че подсъдимата е казала на тъжителката:”Ти си една лъжкиня,крадла,интригантка.”

Същият факт,в същото с.з./л.35-36/ потвърждава и св.В. М. А.,коато сочи,че думите на подсъдимата са били „Гледай ме в очите,крадла,интригантка” .

Св. С. Б. П./ с.з.-л.37-40/ също потвърждава описаната фактическа обстановка,като двукратно при разпита си заявява,че подсъдимата се е обърнала към тъжителката с думите „Гледай ме право в очите интригантка такава,ти лъжеш,ти крадеш”.

Същото твърди и св.Я. М. Г.ев-с.з. от 06.06.2018г..Заявява,че подсъмата е обвинила тъжителката в злоупотреба,като ползвала пари на блока за собствени средства и на въпрос на съда отговаря,че подсъдимата е нарекла тъжителката „крадла”.

Съдът изцяло кредитира показанията на тези четирима свидетели.Всички те са независими,без роднинска връзка със страните,показанията им са дадени при разяснена наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,незаинтересовани от изхода на делото.

Другата група свидетелски показания са тези на свидетелите водени от защитата:Ш. Ч.-съпруг на подсъдимата,П. А.И.-брат на подсъдимата и А.А. Л.-живееща в същия блок.

Св. А. Л. не е бил пряк свидетел на словесния конфликт и показанията и не изясняват по никакъв начин релевантни по делото обстоятелства,освен факта,че действително между двете е имало конфликт.

Свидетелите Ш. Ч. и П. А. И. твърдят,че първият е присъствал на разговора,авторият е чул разговора,но това тяхно изявление противоречи на казаното от св.Я. М. Г.ев,че „... в периметър от 20-30м.,ако говорим,което може да се чуе от всеки,нямаше абсолютно никой.На 100 процента съм сигурен,че никой нямаше.Дори техните свидетели ги нямаше.”

Заявеното от Ш. Ч. и П. И.,че думите на подсъдимата са били „Ако ме лъжеш и ако ме крадеш ,ще те дам на други инстанции” съдът разглежда като изградена защитна теза на подсъдимата и счита свидетелите за заинтересовани.Останалите свидетели-преки очевидци на деянието,не сочат присъствие на други хора при конфликта мужду подсъдивата и тъжителката.По тази причина Съдът не кредитира показанията на втората група свидетели.

 Те са противоречиви относно казаната обидна реплика от страна на подсъдимата.Всички те са най-близки роднински връзки с подсъдимата и съдът счита,че следва да бъдат кредитирани единствено в насока,че действително е възникнал скандал на посоченото място и време между тъжителката и подсъдимата.

В последната си дума подсъдимата  твърди,че  не е обидила.Тази защитна версия на подсъдимия не се споделя от съда поради  съображенията изложени по-горе.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.Обидното твърдение е безспорно установено по конкретно място,време и лице.Нанесена е на обществено място,в присъствието на лицето към което е отправена,пред много хора.С този израз подсъдимата е изразила своя лична негативна оценка на пострадалата,която по своето съдържание е засегнала честта и достойнството и.Безспорно е,че подсъдимата е осъзнавала,че казаните от нея думи към пострадалата са обидни и унизителни за пострадалата,като е целял точно това.

 Приетите от съда доказателства  относно времето и мястото на възникналия скандал и нанесената обида и установяват по безсъмнен начин, че подс.Р. Ч. е отправила публично  изрази към тъжителката Р.С., което по своята същност представлява обида нанесена публично по смисъла на чл. 146 ал. 1 т.1 от НК.

За да е налице обида по чл. 146, ал. 1 НК, казаните унизителни за честта и достойнството на другиго думи или извършването на такива действия трябва да изхождат директно от дееца.

Обект на престъплението “обида” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената оценка за личността на това лице. От обективна страна Р. Ч. е осъществила изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като е казала нещо, унизително за честта и достойнството на Р.С., наричайки го на публично място и в негово присъствие „Лъжкиня,крадла и интригантка” -думи, които безспорно са позорящи и засягат личността на тъжителката.

Изпълнителното деяние на престъплението обида по  чл. 146 ал.1 от НК се извършва чрез казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие и пред  други хора, независимо от начина и формата на казването или извършването,като при обидата е без значение за съставомерността на деянието,т.е. дали казаните думи са истина или не. Предвид,че обидата е резултатно престъпление, в случая е постигнат и престъпния резултат, а именно засягане личното достойнство на тъжителя и същата е нанесена публично- в присъствието на  граждани,които  са се намирали там.

 

Субект на престъплението „обида” е всяко наказателно отговорно лице, за каквото е преценена и подсъдимата. От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици, целейки унижението на тъжителката пред присъстващите.

 

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са несъизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,причините за извършеното деяние сред които съдът поставя и действията на тъжителя отнасящи се до нееднократното предаване на детето в определения от съда час-кокто е и в конкретния случай. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. За неимуществени вреди следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед гореизложеното се установи  по делото.

            Предявеният от пострадалата граждански иск съда намира за основателен,но силно завишен по размер,с оглед на което го уважи в посочения в присъдата размер.

Предвид липсата на предишни осъждания на подсъдимата,липсата на имуществени вреди,съдът счита ,че са налице законовите предпоставки за прилагането на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание,което следва да бъде в минималния предвиден в закона размер.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

Съдия:

                                                                                                / Р.Симеонов/