Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 23.06.2020година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното
от Председателя Административно - наказателно дело №245 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ №819/2019 от 12.11.2019 година
на И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна Морска, с което на Х.А.И.
,ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.
233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2028,00лв.
,която глоба представлява 200% от митническата стойност на стоката , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от
Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -препарат за растителна
защита „PORTICO DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър -общо
всичко с митническата стойност 1014,00лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва
горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда
оспорва издаденото НП ,като твърди ,че не бил извършил вмененото му
нарушение,като оспорва въведената от АНО квалификация на нарушението,както и
приема,че не било установено от същият дали процесният препарат действително е
забранен за внос,доколкото се използвал в земеделието. В тази връзка счита
обжалваното НП за необосновано и неправилно и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, и
не изпраща представител,респективно не ангажира доказателства в подкрепа на
изложеното в жалбата си.
Административнонаказващият орган /АНО/
- И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна Морска чрез процесуалният си
представител , оспорва жалбата. Счита
обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и
писменни доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :
При
завръщането си от Р. Турция на 16.05.2019год. около 18,30часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси” влязъл в страната лек автомобил марка „Мерцедес
МЛ” с рег.№ РВ 0884 СА , управляван от
жалбоподателя,като в автомобила пътувало още едно лице ,български гражданин.
По същото време на работа на горепосочения
МП изпълнявал служебните си задължения
митническия инспектор св. И.Д.К.. Преди предприемане на митническа проверка,
св. И.Д.К., приканил жалбоподателя –водач и пътника в автомобила да обявят и да
декларират носените от тях стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което никой от двамата не
декларирал пред митническия служител,че внася такива,като тези действия били възприети и от св.П.Г.П..
Вече в хода на последвалата ЩМП, изразяваща се
във фактическа –физическа проверка на лицето и на МПС, свидетелят И.Д.К. в
присъствието на св.П.Г.П., открили в бгажното отделение на автомобила , на
мястото на резервната гума- укрити и недекларирани - препарат за растителна
защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър,които според митническият служител били забранени за внос съгласно чл.52,т.2 от
Закон за защита на растенията,поради което св. К. запитал
водача-жалбоподател,която признала собствеността на откритите препарати,дали
притежава разрешение за търговия и
пускане на пазара или употреба на продуктите,но същата отрекла да има такова
разрешение и обяснила ,че ги е закупила за
лична употреба .
За извършеният
физически преглед на лекият автомобил от страна на св. И.Д.К. бил съставен
протокол за извършена митническа проверка
№1226/16.05.2019г. ,в който били описани откритите вещи и начина им на
укриване и в който било отразено,че
вещите предмет на административното нарушение са собственост на
жалбоподателя,който протокол бил подписан , от митническият служител посочен
по-горе,както и от жалбоподателя без
същият да впише възражения по него.
На основание чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ бил извършен личен
преглед на жалбоподателката от митнически инспектор А.Н.С.в присъствието на св.М.А.С.,за
което действие бил съставен Протокол за личен преглед №84 от 16.05.2019г. и при
който преглед не били констатирани други нарушения,както и парични средства.
Във връзка с
изясняване притежанието на така намерените укрити и недекларирани препарат за
растителна защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър и техния произход, са били поискани писмени обяснения
от жалбоподателя,която вписала,че е земеделски производител и препарата и бил
нужен за зърнените й култури ,но не знаела че е забранен за внос и нямала
разрешително за внос.
Описаните по–горе
стоки са били иззети с Разписка № 0144577/16.05.2019г. и съответно с Протокол №079/
16.05.2019г. за изземване на продукти за
растителна защита/торове, подобрители на почвата,биологично активни вещества
или хранителни субстрати на ГКПП и с Приемо-предавателен протокол от 16.05.2019г.
са били предадени иззетите стоки на съхранение в ТД Южна Морска.
На 16.05.2019г.
Агенция Митници с Уведомление изготвено от св.К. уведомил Областна Дирекция по безопасност на храните за
откритите препарати
В този смисъл, от
събраните по делото гласни доказателства –свидетелските показания,
кореспондиращи и с писмените, не се установява отричането относно знанието на
жалбоподателя на процесната стока, т.е. съпричастност от страна на др. лице към
пренасянето и укриването на препарат за растителна защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър, намерени при
митническа проверка.
Видът и количеството на процесната стока, както и
конкретнито място и начина на укриването
на процесните препарат за растителна защита „PORTICO
DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър –
поставени във багажното отделение на
мястото на резервната гума на автомобила ,укрити и недекларирани препарат за
растителна защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър, в случая се установяват от показанията на свидетелят И. Д.К., депозирал безпротиворечиви твърдения за
тези факти, като свидетелят И. Д.К. конкретно
изяснява, че при физическия преглед на
МПС е открил във багажното отделение на мястото на резервната гума на
автомобила управляван от жалбоподателя,укрити и недекларирани общо препарат за
растителна защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър. Свидетелят И. Д.К.
е служител на Агенция Митници, заемащ длъжност митнически инспектор и към
датата на проверката е изпълнявал служебните си правомощия, по редовен график.
При този резултат
от цялостния митнически контрол и след откриване на деянието и неговия
извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет,
свидетелят И. Д.К. пристъпил към
съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това
процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на
нарушителя, както и на свидетеля – П.Г.П., след приключване на проверката на дата-
16.05.2019г.
В съставения АУАН
№ 802/16.05.2019г, актосъставителят И. Д.К.,
изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма,
и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице
са и останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с
обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „превозил стоки забранени за внос, през държавната граница,
без знанието и разрешението на митническите органи”, като същото правно е
квалифицирано с нормата чл. 233,ал.3 във
вр с ал.1 от ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение
- по вид и количество, индивидуализиран като– препарат за растителна защита „PORTICO DEVA”
50 броя
бутилки по 1/един/литър.
АУАН е предявен
–надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен
подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване
надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия
жалбоподателя не е вписала,че има възражения по него.
В тридневения
срок не е подадено писмено възражение от
страна на жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е извършена
оценка на стоките от вещо лице,включено в списъка за вещите лица ,като
видно от заключението на вощето
лице,което съдът приема за компетентно и безпристрастно дадено ,поради което се
кредитира от съда с доверие – митническата стойност- предмет на нарушението,
представляващи препарат за растителна защита „PORTICO
DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър, е
определена за 1бр. в размер на 20,28лева
,а за общото количество препарати в общ размер на 1014,00лева на основание
чл.74 ,парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза.
Сезиран с надлежно с така съставения
АУАН и въз основа на същия, И.Д. Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна
Морска е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №819/2019 от
12.11.2019 година, с което на Х.А.И. ,ЕГН ********** с адрес *** за
нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с ал.1
от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл. 233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2028,00лв. ,която глоба
представлява 200% от митническата стойност на стоката , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от
Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -препарат за растителна
защита „PORTICO DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър -общо
всичко с митническата стойност 1014,00лв.
В издадения
санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН,
както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган –чл.233, ал.3 вр с ал.1 от ЗМ.
Обжалваното НП е
редовно връчено – на жалбоподателя –на 11.05.2020г.,видно от разписка за
връчване на наказателно постановление приложено на л.9 от делото, която е надлежно датирана и
подписана, с облезяване за получаването му.
Видно от приетата
като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”-Директорите, Заместник–директорите на
Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,респ. доказват материалната
компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник – Директор на Териториална
Дирекция Южна Морска, по силата на
делегирано от наказващия орган по закон, съгласно на чл.231 ЗМ, това му
правомощие на определени длъжностни лица, в частност посочената длъжност, както
и възлагане изпълнението на нейните функции на конкретния субект, на основание
нарочна заповед,а именно-Заповед №7291/10.07.2019г. на Директора на Агенция
Митници, с която Т.Б.Г.е е назначен на посочената длъжност , считано от
01.07.2019г. до 31.12.2019г.
Така приета за
установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе
въз основа анализа на писмените и гласни
доказателства, събрани и приобщени по
съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не
се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни
доказателства, в подкрепа на твърденията
си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – И.Д.К.
; П.Г.П. и М.А.С., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им
се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на
същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект,
същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на
жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на
конкретното количество препарат за растителна защита „PORTICO
DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър укрити
от същата в управляваното от нея МПС, а
досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени
стоки от страна на жалбоподателя стоки,
относими са показанията на И.Д.К. и П.Г.П..
Идентична правна оценка се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните,
като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по
същество, съдът намира същата за неоснователна,
за което се излагат следващите правни
съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати
процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се
пред наказващия орган.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно
чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от
митническите органи.
При издаването на
Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
Относно
материалноправната законосъобразност на НП.
Обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна страна.
Съгласно
чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1
от ЗМ,
който превози
през държавната граница стоки, забранени за внос, без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на МП,
чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно),
а вътре в територията на Република България.
В този ред на мисли следва да се посочи, че правилно е
определена правна квалификация на деянието, тъй като Препаратите за Растителна
Защита/ПРЗ/ са стоки, забранени за внос,тъй като видно от публичния регистър на
Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за
растителна защита по съдържащи се в тях активни вещества на
БАБХ,същите не фигурират ,като разрешени такива.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 52,
т.1 и т.2 забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или
употребата на:1. неразрешени или негодни продукти за растителна защита; 2. продукти
за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на
пазара и употреба.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗР
Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа публични
регистри на: 1. продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение
за: а) пускане на пазара и употреба; б) употреба при извършване на
научноизследователска и/или развойна дейност;в) (в сила от 1.01.2015 г. - ДВ,
бр. 61 от 2014 г.) пускане на пазара и употреба под формата на готов разтвор;
г) паралелна търговия;Както се посочи по горе ,видно от одобрен списък на
разрешените продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009
на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно
пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета,
публично достъпен на сайта на БАБХ, процесните препарати за растителна защита
не фигурират в същия.
Ето защо настоящият
съд, че същите не са разрешени за пускане на пазара и употреба, съответно
вносът им и въвеждането им на територията на Р.България е забранено с оглед
разпоредбата на чл. 52, от ЗЗР. По делото
не се представят доказателства жалбоподателя да е лице по отношение, на което
да е издадено разрешение за употреба или пускане на пазара на процесните
продукти, предвид което правилен е и извода на АНО ,че същите са забранени
съгласно чл. 52, т.2 от ЗЗР.
От показанията на
свидетелят – И.Д.К. и П.Г.П. (митнически служители, осъществили митнически
контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от
обективна страна, че на 16.05.2019год. при влизането си в Република България,
през МП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил,
т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, забранени за внос, а
именно процесните ПРЗ.
Последните
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т.
14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се
съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди,
потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – ПРЗ,
както вече бе посочено.
Същите, установи
се, въззивникът не е обявил и декларирал в момента на преминаване през
митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били
открити на мястото на резервната гума в превозното средство което е управлявал
жалбоподателят, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в
резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа -
физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция
за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на
тези стоки, забранени за внос, на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените
стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства
(показанията на свидетеля И.Д.К. и П.Г.П.), субсумира и липсата на дадено
надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради
отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия
на Република България. Разпитаните по делото свидетели – И.Д.К. и П.Г.П., са
формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и
намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните ПРЗ в държане и фактическата
власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на
митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без
разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен
елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан
в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което
релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това,
Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по
своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл.
233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа
контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна
изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на
стоки, забранени за внос, по вид конкретно – ПРЗ, без знанието и разрешението
на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е
обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните
стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с
държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното
влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед
изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в
страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната
граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на
стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи
се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки,
както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество
Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република
България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните
нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически
режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при
определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на
понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври
1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като
това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока: „Деклариране”
е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на жалбоподателя на
носените от него стоки, забранени за внос, в релевантния момент на въвеждането
им на митническата територия на Република България, пряко се установява от
показанията на свидетеля И.Д.К. и П.Г.П. – митнически служители. Отделно от
това същите са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването,
сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, респ. внос в
Република България, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране
при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за
нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета
от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, който има директно действие за вътрешното ни законодателство след
присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно
дефиницията нетърговски стоки. Тъй като това им количество изключва нетърговски
характер, обратно сочи търговско предназначение. Устно деклариране е допустимо
когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски
характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н., съгласно чл. 135 от
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за
допълнение на Регламент № 952/2013 година. Именно в тази връзка при преминаване
на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите
стоки, респ. изнасяни от лицата,
установено с материалната
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за
писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 -
приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна
по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят е консумирал от обективна
страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки, забранени за внос, с търговски характер и
количество, т.к. не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването
през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били
открити вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно и
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и
направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се
споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на
митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото
от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на
проверката, обективният факт на откриването им в процесната лека кола, както и
възпроизведените от тях негови предпроцесуални признания – стоките да са негови
(в този смисъл са и показанията на свидетелите).
Процесните стоки подлежат на деклариране като задължението за това е
възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа
власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от
закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите
по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница
стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни
стоки.
ПРЗ в повечето случаи са
опасни вещества и препарати, които трябва да се предлагат на пазара и да се
употребяват при спазване на определени изисквания. ПРЗ или пестицидите са отровни
вещества, създадени с цел да убиват вредителите или болестите по растенията, в
почвата, и във вече произведените храни по време на тяхното транспортиране или
съхраняване. Отделните видове растително-защитни продукти се прилагат на
различни етапи в борбата с плевели, гризачи, вредители или за
дезинфекция. По принцип понятието пестицид включва всяко вещество или
смес от вещества, предназначени за предпазване, унищожаване или борба с
всякакви вредители по растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи) по време
на растежа, съхранението и транспортирането. Към пестицидите се отнасят
още: растежните регулатори, дефолианти (обезлистители) и десиканти
(изсушители). Пестицидите се използват и в бита срещу домашните насекоми
(хлебарки, мухи, комари, мравки, бълхи и др.) и гризачи (домашни плъхове и
мишки).
В допълнение следва да се посочи, че в Регламент (ЕО)
№ 1186/2009 на Съвета
от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване
от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение
или изнасяни от
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани
от вносни мита са посочени
в 30
отделни глави, между
тях са:
имущество,
внасяно във връзка с встъпване в брак;
лично
имущество, придобито по наследство;
учебни принадлежности, учебни пособия и свързано
домакинско
оборудване;
пратки
с незначителна стойност;
пратки,
изпращани от едно частно лице до друго;
дълготрайни
активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от
трета страна в Общността;
продукти, получени от
дейността на селскостопански производители от Общността в имоти,
разположени в трети страни;
семена,
торове и продукти за обработка на почвата и
растенията, внасяни от селскостопански производители от трета
страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази
страна;
стоки,
съдържащи се в личния багаж на пътници (глава
10);
материали с образователен, научен и културен
характер, научни инструменти и апарати;
и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат
отнесени към стоките в глава
10,
отнасящ се до стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 41 от посочения Регламент №
1186/2009 година сочи, че стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат
без да се облагат с вносно мито, при условие че подобен внос е освободен от данък
върху добавената стойност (ДДС) съгласно разпоредбите на националното
законодателство, приети в съответствие с разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО
на Съвета от 20 декември 2007 година относно
освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от
лица, пътуващи от трети страни. Разпоредбата в
националното законодателство е чл.
58, ал. 4 от ЗДДС, която
сочи, че вносът
на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е
освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски
и въздушни пътници, които се определят с Правилника
за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от
стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена
стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове. Но по
смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на
Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за
даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата,
които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл.
203 и сл. от
Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на
Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като
отново стоките - предмет на нарушението
не подадат под тези норми.
В
конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Както се посочи по горе,съгласно чл. 52 от ЗЗР се забранява вносът на неразрешени или негодни продукти за
растителна защита и на продукти за
растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара
и употреба. Съгласно чл. 6 от посочения закон
Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) поддържа Списък на лицата,
които притежават удостоверение за търговия с ПРЗ. За процесните
ПРЗ приносителят им (жалбоподателят) трябва да притежава разрешение за пускане
на пазара и употреба, тъй като те са в търговски количества. Подобно разрешение
по делото не е представено, нито се твърди за наличието му. До същия извод
(т.е. за липсата на подобно разрешение) Съдът стигна и след справка в
интернет-страницата на БАБХ в Регистъра за лицата, които притежават
удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и на съответните
обекти за търговия с продукти за растителна защита (проверката бе извършена
именно в този Регистър, тъй като съгласно т. 53 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗЗР „Търговия на продукти за растителна защита” са всички дейности по
покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел
продажба на продукти за растителна защита. Вносът, въвеждането на територията
на страната и износът се смятат за търговия.”. Ето
поради това Съдът намира, че в случая е правилна правната квалификация на деянието, дадена от
АНО.
Митническата стойност на
стоката, предмет на процесното митническо нарушение е
определена по реда на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради липса на доказателства
за договорната
стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; както и
на информация за мястото на производство, репутация, свързани лица и възникнали
разходи при производството на оценяваните стоки (вторичен метод, посочен в чл.
74, § 2); стойността
е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3. Стойността е определена от вещото
лице в
размер на сумата 1014,00лева. - общо за цялото количество, според представеното Заключение. Оценяването
на предмета на нарушението е извършено от вещо лице,включено в списъка на вещите лица към Адм.съд
Хасково и ОС Хасково.
Жалбоподателят не оспорва
извършената оценка от вещото лице,поради което Съдът възприе именно посочената
от в.л., т.е. не намери
основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и
законосъобразно определена доколкото липсва спор между страните по този въпрос.
Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Горните изводи на Съда не се променят
предвид твърдението на жалбоподателя, че процесните ПРЗ били за лична
употреба,както и че не знаел че са забранени, което обстоятелство е
ирелевантно. За пълнота следва да се посочи, че ирилевантно е
обстоятелството,че дори да има в България препарат за растителна защита със
същите съставки,но под друго име,тъй като
жалбоподателят е санкациониран за извършено нарушение по чл.233 от ЗМ .
Налице е и
субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл,
категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на
стоките. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От
тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки,
забранени за внос, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при
митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка.
Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед
публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той
е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени
съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от
използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е
необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе
си фактическото обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки.
Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната
форма на нарушението, така и по правно основание - чл.
233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – ПРЗ.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива,
които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване и предвид количеството на
стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената опасност на конкретното
нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност.
Следва също да се отбележи, че стойността на предмета на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от
ЗМ няма отношение при преценката за наличието или
значителността, респ. липсата или незначителността на вредните последици
и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност на деянието в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В
този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233,
ал. 3
от ЗМ за митническа контрабанда на стоки, забранени за внос, на виновните лица се налага
„Глоба” в размер от 200
% до 250 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно
чл. 233,
ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са.
Административното
наказание от обжалваното НП е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 200 % от
митническата стойност
на недекларираните стоки съобразно заключението на вещото лице, приложено в АНП. Така проведената
индивидуализация, според Съда
е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в
нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за
отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно
отчетени са
конкретно количество на контрабандно пренесените стоки – укрити, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за
пренасянето на стоките да не е значителен техният брой, се установиха липсата
на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството, че не е
възпрепятствал проверката, респ. не е правил опити за осуетяването й. Не се
констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което
обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното би било индивидуализиране
на наказанието в минимален
размер, в който именно е и наложената „Глоба” – формирана от 200% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима
на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното
административно наказание.
Административното
наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 2028,00лв. съгласно заключението на
вещото лице, приложено в АНП,определило митническата стойност на предмета на
адм.нарушение. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на
нарушението .Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №819/2019 от 12.11.2019 година на И.Д.
Зам.Директор на Териториална Дирекция Южна Морска, с което на Х.А.И.
,ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.
233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2028,00лв.
,която глоба представлява 200% от митническата стойност на стоката , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от
Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪЛЖАВАТА -препарат за растителна
защита „PORTICO DEVA” 50 броя бутилки по 1/един/литър -общо
всичко с митническата стойност 1014,00лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Районен
съдия:...........................