РЕШЕНИЕ

№622

гр. Перник, 02.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Катя Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №09031 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на  А.Б.А. ЕГН **********, адрес:г***, че същият дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 6018,02 лв. /шест хиляди и осемнадесет лева и две ст./. от които главница по договор за заем CrediGo № ****-********- 2730,41лева /две хиляди седемстотин и тридесет лева и четиридесет и една cm./, договорна лихва по договор за заем - 636,31лева /шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и една cm./, застрахователна премия - 2400,00лева /две хиляди и четиристотин лева/, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 251,30лева /двеста петдесет и един лева и тридесет cm./, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   чрез назначения му процесуален представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 20.01.2017 г. между „Микро Кредит“ АД и А.А. е сключен договор за заем CrediGo № ****-********по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 3000,00 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 3787,56 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.

               Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят е удостоверел, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 787,56 лева, на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 210,42 лева, като първата погасителна вноска е била платима на 20.02.2017г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 3787,56 лева.              

              Срокът на договора е изтекъл на 20.07.2018 г. с последната погасителна вноска

              Ищеца твърди, че ответника не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е била погасена, е в размер на 720,84 лв., с която са погасени, както следва: 269,59 лв. - главница, 151,25 лв. - договорна лихва, 300,00 лв. - застрахователна премия.

               На 10.08.2017 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу А.А., произтичащи от Договор за заем CrediGo № ****-********от дата 20.01.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица /т.23, стр.3 от договора/. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.

              Съгласно § 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) - вземанята, индивидуализирани в Приложение № 1 са неразделна част от Договора.

                На длъжника е изпратено Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-МКР/****-********/18.08.2017г., което не е получено от А.И.А., като на известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. На длъжника е изпратено повторно Уведомително писмо с изх.№УПП-С-МКР/****-********/04.12.2018г., като същото е получено на 05.12.2018г., от В.П.Р., видно от приложеното копие на обратна разписка към исковата молба.              

              Видно от заключението на вещото лице В.М.В.  експерта е установил след проверка в счетоводството на ответното дружество, че  остатъкът от задължението на ответника по договор за паричен заем № ’CrediGo №****-********/20.01.2017г., е в размер на 6132,11 лева , от които: Неплатена главница договор за заем№ CrediGo №****-********/20.01.2017г., - 2730,41 лева, неплатена договорена лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.07.2017г., - 636,31 лв., неплатена застрахователна премия 16 бр. вноски - 2400,00 лева, лихва за забава за периода от 21.04.2017г. до 30.08.2018г. - 188,72 лева, лихва за забава за периода от 21.04.2017г. до 30.08.2018г. - 176,67 лева. Вещото лице сочи, че размерът на лихвата за забава за периода от 21.04.2017г. до 30.08.2018г., върху неплатената главница от 2730,41 лева , вследствие на забавено плащане по посочения договор за паричен заем е в размер на 188,72 лева. Ръзмерът на лихвата за забава за периода от 21.04.2017г. до 30.08.2018г., върху неплатената застрахователна премия от 2400,00 лева, вследствие на забавено плащане по посочения договор за паричен заем е в размер на 176,67 лева.

             Ответникът е трябвало да изплати целия заем на - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли,  поради което съдът не разглежда въпроса дали вземането е станала предсрочно изискуемо.                

              Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковите претенции се явяват частично основателни. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за заем за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. Както бе посочено съдът приема, че цедентът е бил изправна страна по договора за заем като е предоставил на ответника заетата сума, поради което исковете за главница и договорна лихва се явяват основателни и доказани.   

              Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди  законната лихва за забавено плащане   в размер на  188,72  лева за периода от  21.04.2017г. до 30.08.2018г., върху неплатената главница от 2730,41 лева,  съобразно заключението на вещото лице, като за разликата до пълния предявен размер от 46.16 лева, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На същото основание следва да се присъди и законна  лихва върху непогасената главница, от  датата на подаване на заявлението - 30.08.2018 г., до окончателно и изплащане.    

             На основание сключения договор „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 18 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 150,00 лева, платими считано от 20.02.2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 2700,00 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане.

               По делото независимо от извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК, с който е указано на ищцовата страна, че следва да докаже твърденията си с исковата молба, не са ангажирани доказателства, служителя на „Микро Кредит“ АД, подписал застрахователната полица да е имал представителна власт да извършва застрахователна дейност от името на застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********, съобразно твърденията в исковата молба, както и да са изплащани вноски по сключената застраховка,  както и да е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен договор за застраховка между ответника и посоченото застрахователно дружество, във връзка с договора за заем. Поисканите в тази насока доказателства от ищеца с молба от 21.03.2019г., са направени несвоевременно,  доколкото не касаят нови или нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК, които да не са били известни на ищеца към момента на подаване на исковата молба. Предвид това този иск се явява неоснователен, както и акцесорния му иск за заплащане на законна лихва за забавено плащане за посочения в исковата молба период.

 Наред с горното, процесуалния представител на ответника е направил възражения, сред които и възражението за недействителност на дговорите за заем и застраховка . Съдът приема  възражение за основателно, относно договора за застраховка а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС. Страните са уговорили   заемополучателя да сключи застраховка „Защита“, като представитела на заемодателя е сключил и застраховката, като общата стойност на застрахователната премия е 2700.00 лева, който е почти равен на заемната и застрахователна сума – 3000.00 лева, от които ответника е получил реално, видно от договора за заем сумата 2790.00 лева. Уговорената застраховка е предназначена да възстанови на заемателя от застрахователя при виновното неспазване на договорното задължение на ответника, но при обичайните търговски/застрахователни/ практики, застрахователната премия е далеч по ниска от размера на застрахованото имущество,   респективно вземане. Така сключената застраховка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън   обезщетителните функции, при застраховането.  По изложените съображения, съдът приема, че така  сключената застраховка „Защита „противоречи на добрите нрави, поради което  не е породила правно действие.  Предвид изложеното и видно от заключението на вещото лице, съдът счита, че с платената от ответника сума от 300.00 лева, не са погасени дължими застрахователни премии а част от договорената лихва, по принципа на чл.76, ал.2  ЗЗД, поради което този иск се явява основателен за сумата от 336.31 лева.

       Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков договор за цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия спрямо задълженията по заема, са неоснователни, по следните съображения:

                С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В него също се приема, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В същата насока е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.   

             По разноските за настоящето производство:

             С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца   направените по делото разноски,  както и на основание ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, ответника следва да бъде осъден да заплати на дружеството и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 327.27 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.   

            В полза на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 137.35 лева, сторени в заповедното производство, изчислени съобразно отхъврлената част на исковите претенции а на адв. Д.М., сумата от 523.23 лева определени съгласно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за предоставена поравно помощ по реда на чл.36 от ЗА.

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.А. ЕГН **********, адрес:г***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  главница по договор за заем CrediGo № ****-********,в размер на 2730,41лева /две хиляди седемстотин и тридесет лева и четиридесет и една cт./, договорна лихва по същия договор за заем - 336,31лева,  както и лихва за забава върху главницата в размер на 188.72 лева за периода 21.04.2017г. до 29.08.2018г.     ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.08.2017 г., до окончателното изплащане на главницата, като иска за заплащане на застрахователна премия в размер на 2400,00лева /две хиляди и четиристотин лева/, договорна лихва в размер на 300.00 лева и законна лихва до пълния предявен размер от 251.30 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете, като недоказани и неоснователни.

            ОСЪЖДА  А.Б.А. ЕГН **********, адрес:г***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  направените по делото разноски,  както и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер на 327.27 лв., за двете производства изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.  

              ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  да заплати на А.Б.А. ЕГН **********, адрес:г***,  направените разноски по заповедното производство, които са в  размер на 137.35 лв.,  изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  

              ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,  да заплати на Д.М. сумата от 523.23 лева, адвокатско възнаграждение, определено съгласно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за предоставена поравно помощ по реда на чл.36 от ЗА.

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ ****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: