Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………… Година 2020 Град
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти юни Година две
хиляди и двадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2021 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д.т. ”ЕООД против НП № 03 –011989/ 04.12.2019 г. на И.И., Директор
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.262 ал.1
т.4 вр.чл.150 и чл.128 т.1 от КТ на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ,
на „Д.т. ”ЕООД е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2000
лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли за
отмяна на НП като необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. При
проверката била представена сгрешена декларация. На следващия ден била
представена изпратената ведомост до НАП, в която било отбелязано платено
трудово възнаграждение на лицето. Възнаграждението на а С.А., вкл. това за
извънреден труд, било платено.
В съдебно заседание, редовно призована,
въззивната страна се представа от адв. М., който изразява становище за отмяна
на НП. Нарушението не било извършено, за което на ИТ били представени
доказателства, които не били взети предвид.
В съдебно заседание въззиваемата страна
се представлява от ю.к Николов който пледира за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Становището им било изложено в съпроводителното
писмо към жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Служители на ИТ – Варна извършили проверка
и установили, че лицето Сабрие А. е положила извънреден труд в „Денислав трейд
”ООД в периода от м. януари 2019г. до м.юни 2019г. , при установено сумирано
изчисляване на работното време, с период на отчитане 6 мес. Тя отработила 824
часа при норма за периода 768 часа и договорено пълно работно време от 8 часа,
като лицето ползвало платен годишен отпуск в размер на 13 дни. Това било
установено въз основа на предоставените отчетни форми и ведомости за заплати за
същия период. За дата на нарушението АНО
приел 11.07.2019 г. към който момент следвало да бъде изплатено трудовото
възнаграждение за извънредния труд.
АУАН бил предявен и връчен на пълномощник.
Срещу АУАН постъпило възражение, че по време на проверката е била представена
сгрешена ведомост и към възражението била приложена нова такава за м. юни.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните писмени и гласни доказателства, а
именно материалите по АНП – АУАН, протокол за проверка, копия от ведомости,
графици, присъствени форми, трудов договор, вътрешни правила и други,
включително приобщените в хода на съдебното заседание – ведомости, декл. Обр.6
и протокол от 19.07.20г.
Като конкретни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и дадени след
предупреждение за наказателна отговорност,съдът кредитира показанията на св. М..
Съдът, както с оглед изложените от страните
доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
По приложението на
процесуалния закон.
При провеждане на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
НП е издадено от компетентен орган и в
законовия срок от установяване на нарушението. В същото обаче, не се съдържат
фактите, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението, поради което
съдът намира, че то не е индивидуализирано от фактическа и от правна страна.
Посочен е правният извод, че не е изплатено възнаграждението, но не и фактите,
въз основа на които е направен този извод.
Не е описано какви суми са били изплатени и какви е следвало да се
изплатят, за да може съдът да провери достоверността на тези факти и съответно
– дали е осъществен състава на нарушението, или не. Дори нарушението да е било извършено, при
липсата на тези факти не може да се прецени дали същото е отстранено в последствие
и дали не следва да се приложи чл. 415в от КТ. В преписката по АНП са приложени
две ведомости за м. юни, за които въззивната страна твърди, че първата от тях е грешна и че
втората отразява реалното фактическо положение. Не става ясно, обаче, какво е имал
предвид АНО, като е приел че не е
платено възнаграждение за извънредния
труд - дали не кредитира втората
ведомост, или пък счита, че въпреки отразеното в нея плащане, не е било покрито
дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. Като не е посочил какво
е платено и какво е било дължимо да се плати, АНО е пропуснал да опише правно значими факти, пряко относими към
съставомерните признаци на нарушението и е ограничил правото на защита на
въззивната страна. Защитата се гради
именно въз основа на фактите. Без тези факти и съдът е лишен от възможност
да прецени дали е извършено нарушението,
а ако е извършено, дали са налице предпоставките за прилагане на
привилегирования състав чл.415в от КТ.
Нарушението е квалифицирано във връзка с
чл. 262 ал.1 т. 4 от КТ, но тази норма е приложима, само ако между работник и
работодател не е уговорено друго. В НП не се описва нито от фактическа,нито
отправна страна, дали между тях е било
уговорено друго, или не.
Не с
тава ясно въз основа на какви факти АНО е приел, че към 11.07.19г. е следвало
да бъде платено възнаграждението и не
става ясно защо това е датата на
нарушението. При задължения, изпълнението на които е обвързано със срок,
нарушението следва да се счита извършено
в първия ден на забавата. В този случай
не е описано в АУАН и в НП в какъв срок е следвало да се изплати трудовото възнаграждение за положения извънреден труд и
не става ясно от фактите в АУАН и НП дали 11.07.2019 г. е първият ден на
забавата.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени т.к. нарушителят е категорично
възпрепятстван да разбере какви са фактическите рамки, в които следва да
организира защитата си, както и в какво точно се изразява нарушението. Това и реално е довело до ограничаване
правото на защита.
Описаните факти и доказателства не
позволяват да се направи безспорен и категоричен извод за това, че
допълнителното възнаграждение не е било платено, нито кога е трябвало да се
плати, дали нарушението е било изобщо извършено, ако е извършено, дали това е
станало именно на 11.07.19 г. и ако е било извършено, дали след установяването
му, или даже още преди това, е било
отстранено и съответно – дали не следва да се приложи санкцията на чл. 415в от КТ. Поради това съдът е лишен от възможност да прецени дали материалният закон
е приложен правилно. От фактическа страна в НП не е описано нарушение, тъй като
не е описано какво е следвало и кога е следвало да се плати, нито какво и кога
е било платено.
Предвид гореизложеното, НП следва да бъде
отменено без произнасяне по справедливостта на наказанието.
С въззивната жалба е направено искане за
присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства да са
направени такива, поради което съдът оставя това искане без уважение.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –011989/
04.12.2019 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.262 ал.1 т.4 вр.чл.150 и чл.128 т.1 от КТ на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, на „Д.т. ”ЕООД е наложено наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски в полза на въззивната страна.
Подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ: