Р Е Ш Е Н И Е
№ 531/04.09.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тридесети август две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 477 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба подадена от лишения от свобода М.А.А., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца, находящо се в гр. Бойчиновци, с която оспорва издадена заповед № Л-2086/04.07.2023 г. на началник ЗООТ Враца, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 7699/07.07.2023 г. на началника на затвора гр.Враца, на основание чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че издадената заповед е неоснователна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с действителните факти и обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят А., доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си, като не представя други писмени доказателства, но твърди, че е поискал да му бъде направен кръвен тест, но му е отказан такъв. По съществото на делото заявява, че никога не е употребявал забранени препарати и не може да знае какъв е този тест, който му е правен и е отчел положителни данни. Моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началник Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ Враца, издал оспорената заповед, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения, сочи се, че не е изпълнена и процедурата по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС да се изслуша нарушителят преди налагане на наказанието, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. От друга страна видно от представените писмени доказателства не може еднозначно да се установи какъв е използваният тест, дали резултатите от същия са достатъчно доказателства за твърдяното от административния орган нарушение, а именно употреба на наркотични вещества.
Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № Л- 2086/04.07. 2023 г. на началник ЗООТ Враца е оспорена по административен ред пред началник на затвора гр. Враца, който с решение № 769907.07.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, като посочил, че решението е окончателно.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.
Предвид данните по делото, същата е оспорена в срок, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като решението е получено от жалбоподателя на 11.07.2023 г., а жалбата е подадена до Административен съд Монтана на 19.07.2023 г. /пощенското клеймо от 17.06.2023 г./, но т.к. в заповедта не е посочено, че същата може за бъде обжалвана, т.е. приложима е разпоредбата на чл.140, ал.2 АПК.
С обжалваната заповед на М.А.А. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.
Обжалваната заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо лицето държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК , относно оспорването на административните актове пред първата инстанция, се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, чието решение е окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на инстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.
Предвид изложеното според настоящия състав заповед № Л- 2086/04.07.2023 г. на началник ЗООТ Враца, с която на л. св. А. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ инстанционен съдебен контрол по същество.
По изложените по - горе съображения, не се възприема посоченото от ответника решението е окончателно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ Враца в гр. Бойчиновци към затвора гр. Враца.
Оспорената заповед е издадена от началник ЗООТ Враца, за това, че на 28.06.2023 г. около 14.28 часа в медицинската служба в ЗООТ, м.с. В.Младенова в присъствието на мл.експ.Ивайло Петров Цанов – КО, е направила полеви тест за употреба на наркотици на л.св.А. и резултатът от същия е положителен на канабис и метаамфетамини. В писмени обяснения дадени от л. св. А., същият твърди, че само е изпил две енергийни напитки и е изпушил една цигара, дадена му от друг л.св. Така е описана фактическата обстановка и в докладна записка № 7145/29.065.2023 г., изготвена от мл. експ.Ив.Ценов ДКО, а предложението за дисциплинарно наказание от 30.06.2023 г. е изготвено от ИСДВР Петкова, където се твърди, че А. е нарушил разпоредбата на чл. 97, т.5 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и и предлагат на основание чл.101, ал.1 ЗИНЗС да бъде наказан с“писмено предупреждение“. На 28.06.2023 г. А. е дал писмено обяснение, макар да е отразено, че е изслушан на 03.07.2023 г., което не кореспондира със записа , т.к. е посочено „ иззех обясненията в 14.45 на 28.06.2023 г. ..мл.експ.Ив.Ценов“/ л.14-15 от делото/. След което съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗ, характера и тежестта на извършеното нарушение и поведението му, на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, същият е наказан с „писмено предупреждение“ с оспорената заповед № Л-2086/04.07.2023 г. на началника на ЗООТ Враца, потвърдена с решение № 7699/07.07.2023 г. на основание чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС от началник на затвора гр. Враца.
Във връзка с представените с административната преписка писмени доказателства и твърденията на оспорващия А., че всъщност са възприети показанията на полевия тест, без същите да са проверени и на лицето е отказан кръвен тест, съдът намира, че тези възражения не са разгледани, както основателно се твърди, че наказанието е наложено без да е безспорно установено, че А. е употребил наркотични вещества.
Такава е фактическа обстановка, установена от събраните писмени доказателства.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:
Издателят на оспорената в настоящото производство заповед № Л- 2086/04.07.2023 г. началник ЗООТ Враца е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС“Лишените от свобода не могат да: 5. употребяват спиртни напитки и наркотични вещества;“.
В оспорената заповед е посочено, че „ …на 28.06.2023 г. около 114.28 часа в медицинската служба в ЗООТ, м.с. В.Младенова в присъствието на мл.експ.Ивайло Петров Цанов – КО, е направила полеви тест за употреба на наркотици на л.св.А. и резултатът от същия е положителен на канабис и метаамфетамини..“, което по разбиране на съда не е безспорно установено. Нарушена е разпоредбата на чл. 35 АПК доколкото не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което води до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Според настоящия състав не е установено по безспорен начин, че е налице извършено нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5, вр. чл. 97, т. 5, предл. второ от ЗИНЗС. Приета за нарушена разпоредба на чл. 97, т. 5 ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да употребяват наркотични вещества. От събраните в хода на процеса доказателства не е безспорно установено неспазване на това задължение, доколкото изводът на органа е мотивиран само с резултатите от извършения полеви тест за наличие на наркотични вещества, който е дал положителни резултати за канабис и метаамфетамини. Нито в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, нито в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, е регламентирано как трябва да се извърши изследване за евентуална употреба на наркотични вещества от лишен от свобода. Неприложима е в случая и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 изрично е предвидено, че с тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози и на участници в пътнотранспортни произшествия. Предвид което според съда следва да се преценява във всеки конкретен случай дали с използваните методи безспорно е установено наличието на наркотични вещества. По делото не са представени писмени доказателства от които да се направи извод относно употребата на използвания тест, а именно, дали осигурява само предварителен качествен аналитичен резултат и дали следва да се осигури потвърдителен/контролен резултат, като се приложи вторичен аналитичен метод, какъвто не се спори, че не е извършен. В този случай не е безспорно установено наличието на посочените наркотични вещества при оспорващия. Действително резултатите от извършения тест са удостоверени с подписа на медицинско лице, а съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, като началникът на ЗООТ Враца е обвързан от предоставените му резултати. Но при липсата на безспорно установено с вторичен аналитичен метод за наличие на такива вещества при лишения от свобода следва изводът, че не е доказано същият да е употребил наркотични вещества, нарушавайки забраната на чл. 97, т. 5 ЗИНЗС. Нещо повече, дори в решението на началника на затвора гр. Враца, с което е потвърдил обжалваната заповед, се приема, че не е изяснена изцяло фактическата обстановка, а именно: „…от материалите по преписката не можа с категоричност да се разбере дали положителната проба на А. е в резултат на изпушената цигара или е употребил наркотици преди инцидента на 28.06.2023 година, но въпреки това самият факт, че приема вещ от друг лишен от свобода е самостоятелно дисциплинарно нарушение“. На първо място е налице признание за неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая. На следващо място позоваването на това, че приемането на вещ от друг лишен от свобода също е дисциплинарно нарушение, е неотносимо към конкретния случай, тъй като предмет на оспорваната заповед е нарушение на забраната за употреба на наркотици, а не за приемане на чужда вещ.
Оспорената заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗ което урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние, действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Отделно от това разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС за изслушване на лицето по отношение на което се налага дисциплинарно наказание не е изпълнена. Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС „Преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят“. В материалите по настоящето производство липсват каквито и да било доказателства, че е изпълнено изискването за изслушване на лишения от свобода. Действително в заповед № Л-2086/04.07.2023 година началник на ЗООТ Враца, е отбелязано, че лишеният от свобода А. е изслушан от началника на ЗООТ Враца, без да са представени каквито и да било доказателства за такова изслушване. Липсва протокол за изслушване, резолюция, сведение от А. или друг документ, от който да е видно на коя дата е направено изслушването, както и данни за същината на изслушването, които да са удостоверени както с подпис на лишения от свобода, ката и от длъжностното лице, което го е изслушало. Единствено върху обяснението, иззето от мл. експ. Ивайло Цанов на дата 28.06.2023 г., удостоверено с неговия подпис и със саморъчно поставената от А. дата и подпис, в горния ляв ъгъл на листа, на бланкетно изписано“ Днес……. 2023г. е записана дата 03.07. На многоточието под „Лично изслушах л.св“ и записано „М.А.А.“. Видно от горното липсва изпълнение на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС като е направен опит да се придаде вид на даденото в деня на извършването на теста - 28.06.2023 г. обяснение и като такова в изпълнение на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС - „Преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят“. Неизпълнението на процедурата по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Ако ответникът беше спазил разписаната от законодателя процедура за лично изслушване, обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди това обяснения, би констатирал отразеното по-горе, а именно, че не е налице безспорно изпълнителното деяние и виновното поведение на лишения от свобода досежно вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 97, т.5 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при същество нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да отмени същата като незаконосъобразна.
Поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 110 във вр. § 4б от ДР на ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на л.св. М.А.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, заповед № Л- 2086/04.07.2023 г. издадена от началник ЗООТ Враца, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 7699/07.07.2023 г. от за началник затвора гр. Враца.
Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: