ПРОТОКОЛ
№ 28
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Г. Т. Канакиева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600016 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Я. В. Ц., се явява лично и с
упълномощения защитник адв. Г. К. от АК – Бургас.
Жалбоподателят подсъдим И. Т. Т. , се явява лично и с
упълномощения защитник адв. А. А. от АК – Варна.
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор С.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, липсват процесуални
пречки, моля да дадете ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното
явяване на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. К.: Поддържам изцяло въззивните жалби и допълнителните
изложения към тях. Отводи на съда няма да правим.
АДВ. А.: Поддържаме въззивните жалби и допълнителните
изложения към тях. Нямаме искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, няма да
представям нови доказателства.
АДВ. К.: Също нямаме искания по доказателствата.
АДВ. А.: Ние също няма да сочим нови доказателства.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране но допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивните жалби
са неоснователни. Със същите се правят възражения, че
2
първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на закона, при
непълнота на доказателствата, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същата е явно несправедлива.
Поддържам първоинстанцинноната присъда, при следните
аргументи:
Първо, при постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд правилно в мотивите си е посочил, че всички
значими за правилното решаване на делото обстоятелства, са безспорно
установени. Съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл.
305, ал. 3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и
въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факт какви изводи са
направени.
При анализа на доказателствата, съдът е отделил особено
внимание на показанията на свидетеля И. К.. В същите не са били
констатирани противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно
са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда,
като по съдържанието си са напълно годни да обосноват осъдителните изводи
на присъдата. В случая липсват обективно доказани обстоятелства, които да
накърнят достоверността на обсъжданото доказателствено средство. По
делото липсват каквито и да са данни, поставящи под съмнение
добросъвестността им, показанията на свидетеля К. са депозирани с
максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни.
Съставените по делото протоколи не само от формална външна страна са
отговаряли на изискванията на закона, но и са съдържали верни констатации.
Съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключението на назначената
и изслушана експертиза и я е преценил като пълна и точна, отговаряща на
всички поставени въпроси. Не на последно място, са изискани и приложени
заверените преписи от материали по НОХД № 382/2018 г. по описа на РС -
Царево, по което дело двамата подсъдими са се признали за виновни за
извършената кражба по отношение на предметите отнети от леките
автомобили, заедно със свидетеля Д. и са били осъдени, както и протокол от
съдебно заседание по НОХД № 552/2021 г. на ОС - Бургас, по което
свидетелят Д. се е признал за виновен и е сключил споразумение при същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и възприета изцяло в
мотивите на първоинстанционния съд, т.е., че деянието по чл. 249 от НК е
извършено в съучастие с двамата подсъдими Ц. и Т.
Следва само отново да се подчертае, като по този начин се
отговори на възражението на защитата, че авторството на деянието
категорично се установява, на първо място, от показанията на свидетеля Д., в
които се съдържат данни относно начина, по който инкриминираните дебитни
карти са попаднали в негово държане, както и пинкодовете за тях,
посочените по-горе наказателни дела на Районен съд Царево, тъй като и
двамата подсъдими Т. и Ц. се признават за виновни за съучастието си при
3
извършената кражба от леките автомобили на пострадалите, където са били и
процесните дебитни карти, както и протокол от съдебно заседание, на което е
сключено споразумение от страна на свидетеля Д., че се признава за виновен
като извършител и в съучастие с двамата подсъдими, като помагачи за
престъплението, по настоящото производство. В потвърждение на всичко
това са и показанията на свидетеля И. К. който ги е установил и проследил до
момента на извършване на транзакциите.
В случая ако приемем показанията на свидетеля Д., в частта, че
двамата подсъдими не са знаели и не са участвали в извършване на
престъплението по чл. 249 от НК в качеството си на помагачи, то ще са
налице различни фактически обстановки за едно и също престъпление с
общност на умисъла, предвид че свидетелят Д. за същото престъпление е
сключил споразумение и се е признал за виновен, т.е. налице имаме влязла в
сила присъда, а по отношение на двамата подсъдими производството
продължава. По отношение на влязлата в сила присъда на свидетеля Д.,
същата се ползва с материална и доказателствена сила, която обвързва
контролните инстанции, поради което правилността й не може да бъде
подлагана на проверка в настоящото производство, като единствен способ за
това е по реда на възобновяването, което към момента не е сторено.
По отношение на възражението за непредявяване на веществени
доказателства и отказа за това на разследващия орган и прокуратурата и
неглижирането на това от страна на съда, следва да се посочи, че такива
възражение е следвало да се направят в разпоредителното заседание, което не
е сторено съобразно нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като става
въпрос за процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство, с
които се твърди, че е нарушено правото на защита на подсъдимите и
защитниците им. От друга страна, претенцията на защитата, че до
приключване на съдебното следствие не следва да бъдат върнати тези
парични средства иззети при обиска на подсъдимите, но прокуратурата е
направила това, намирам също за неоснователно, тъй като наблюдаващият
прокурор е преценил, че връщането на веществените доказателства преди
приключване на разследването няма да попречи за разкриване на обективната
истина и това законово е позволено, още повече, че става въпрос за родово
определени вещи.
Възражението, свързано с разминаването на стойността на
иззетите пари от подсъдимите и сумата, която е била предмет на
транзакциите, намирам, че напълно логично и обосновано
първоинстанционният съд е отговорил на този въпрос и напълно се
солидаризирам с тази част на мотивите към присъдата и не намирам нужно
преповтаряне в тази насока.
И на последно място, по отношение на осъдителната санкционна
част. Съдебният акт е законосъобразен и в неговата санкционна част. При
индивидуализация на наказанието, са били отчетени всички обстоятелства от
4
значение за размера му, без някои от тях да са надценени за сметка на
останалите. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно съдът е отчел
обремененото съдебно минало на двамата подсъдими, както и сравнително
високия размер на отнетата сума, при което настъпилите вреди за титулярите
на картите са тежки.
Не без значение при отмерване на отговорността е и високият ръст
през последните години на подобен род престъпления, релевантно
обстоятелство особено за постигане целите на генералната превенция.
При тези обстоятелства напълно правилно е определено
наказание при условията на чл. 54 от НК.
При определяне на наказанието, законосъобразно съдът е наложил
и предвидената в санкционната част на специалната норма глоба в
максималния предвиден размер – 1500 лв. за всеки един от подсъдимите,
съобразявайки се с факта, че същата не се явява несъразмерна на
извършеното при условията на чл. 26, ал. 1 от НК престъпление, в чийто обем
попадат общо 13 деяния.
При съобразяване на горепосочените отегчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, намирам наложеното
наказание на двамата подсъдими за съответно на извършените престъпления
и достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
намирам, че следва първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. К.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло въззивната жалба от подсъдимия Я. Ц., както и
допълнителното писмено изложение към нея, в които съм изложила подробни
аргументи, защо намирам първоинстанционният съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен.
В пледоарията на първата инстанция и в допълнителното
изложение, аз акцентирах на обстоятелствата, които считам, че са безспорно
установени в това наказателно производство и които водят до извода, че
подсъдимият Ц. не е съпричастен към вмененото му престъпление.
Първоинстанционната присъда противоречи на разпоредбата на чл. 304 от
НПК, която изисква подсъдимият да бъде осъден само когато обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин. В настоящия случай това намирам,
че не е доказано по такъв начин и присъдата почива на предположения.
Аргументите ми срещу възприетите от първоинстанционния съд показания на
свидетеля И. К., много подробно съм изложила и няма да обременявам съда
отново да ги излагам, но само ще Ви помоля да забележите градацията в
5
показанията му, които противоречат на събраните писмени доказателства,
защото първоначално този свидетел въобще не е възприел подсъдимия Ц. на
мястото, въобще не го е възприел като лице съпричастно към извършеното
деяние, а едва впоследствие разбирайки, че има задържано и трето лице,
нагажда своята позиция към тази теза и към самото обвинение. И други
аргументи имаме против показанията на този свидетел и аз, и колегата ми сме
ги обсъдили и изложили подробно.
По отношение на заявеното от прокуратурата, че видите ли, моят
клиент се е признал за виновен в извършена кражба по дело в Царево,
категорично изразявам несъгласие с тези аргументи. Това, че той си е
признал, е за кражба описана подробно в съдебния акт, за кои вещи се е
признал за виновни. Сред тях не фигурират нито дебитни, нито кредитни
карти. Да се насосва и да се твърди, че видите ли, той е виновен и за
дебитните карти защото са част от кражбата, това е неправилно. Няма такъв
съдебен акт, с който да е признат за виновен за кражба на дебитни карти. В
този смисъл показанията на свидетеля Д. е следвало да бъдат кредитирани от
първоинстанционния съд, тъй като много подробно и в синхрон с
доказателствената съвкупност е обяснил как точно се е снабдил с тези карти и
как въобще не е уведомил моя клиент и другия подсъдим за тяхното
съществуване, тъй като е възнамерявал сам да се облагодетелства от тях. Аз
считам, че доказателства, противоречащи на неговите показания няма. И това,
че те са се признали в извършена кражба на вещи, подробно описани, моля да
не го кредитирате, че е основание да приемете, че те са извършили
настоящото престъпление, както и това, че свидетелят Д. се е признал за
виновен по настоящото дело и е сключил споразумение с прокурора, по
никакъв начин не може да обвързва настоящия съд да приеме, че лицата,
сочени като негови съучастници, анблок следва да бъдат осъдени. Не, не е
така. За това сме тук, за да прецени съдът за всеки един от тях поотделно
събрани ли са достатъчно обективни доказателства, за да бъдат признати за
виновни.
Като поддържам всички тези аргументи от първата инстанция, във
въззивната жалба и допълнителното изложение, моля настоящия съд да
отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна,
като вместо нея постанови нова присъда, с която признае клиента ми за
невиновен по предявените му обвинения, като считам, че това ще бъде в
пълен синхрон със събраната доказателствена съвкупност.
Алтернативно във въззивната жалба и в допълнителното
изложение съм поискала, в случай, че все пак прецените, че е виновен, то да
намалите наложените му наказания до минималните за предвиденото за това
престъпление, с оглед личността на подсъдимия, като е безспорно
установено, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност.
Моля за Вашето решение в този смисъл.
6
АДВ. А.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло така депозираната въззивна жалба срещу
присъдата, постановена от Бургаския окръжен съд по НОХД № 47/2022 г.,
като считам, че същата е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана,
постановена при наличието на фрапиращи съществени процесуални
нарушения и не на последно място, приемам несправедливост на наложеното
наказание.
В съдържанието на депозираната въззивна жалба и по-скоро в
съдържанието на депозираните писмени изложения към същата, подробно
сме изложили всички наши аргументи, доводи, съображения и възражения
срещу атакувания съдебен акт, които с цел процесуална икономия няма да
повтарям, тъй като съм убеден, че почитаемият съдебен състав подробно се е
запознал със същите.
Искам само да обърна вниманието Ви на следния факт. Слушайки
в днешното съдебно заседание представителя на държавното обвинение,
който базира своята пледоария на свидетелските показания на разпитаните
двама полицейски служители в хода на воденото досъдебно производство,
случайно или не забравя или по-скоро пропусна да коментира следното
обстоятелство, което лежи в основата на допуснатото процесуално
нарушение. В протокола за обиск, претърсване и изземване, касателно моя
подзащитен е посочено, че от същия е била иззета парична сума в размер на
1403 лв. В протокола за оглед на веществени доказателства, извършен два
месеца след това, е посочено, че сумата, която е предмет на това
процесуално-следствено действие, е коренно различна от иззетата. Размерът
е и драстично по-голям от този, който е иззет, но на тези факти и
обстоятелства нито първоинстанционният съд, нито представителят на
държавното обвинение, не е обърнал никакво внимание при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт от страна на съда, респективно да е намерил
място в мотивите, а това обстоятелство беше неглижирано от представителя
на държавното обвинение днес, плюс всички останали възражения, както
казах, находящи се в съдържанието на допълнителното писмено изложение.
Ето защо, аз ще Ви помоля, уважаеми апелативни съдии,
съобразно Вашите правомощия при извършването на преценка относно
правилността на първоинстанционната присъда, да отмените същата и да
постановите нова, по силата на която да оправдаете подсъдимите по
настоящото производство или в условията на алтернативност, да отмените
първоинстанционната присъдата и върнете делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, точно с оглед отстраняване на тези допуснати
процесуални нарушения. В този смисъл аз ще моля за Вашето произнасяне.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимите.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Я. Ц. : Аз съм осъждан
7
преди *** години. Госпожа прокурорът не е обърнала внимание може би на
датите. Бил съм на *** години, когато съм осъждан. А пък тези карти и тези
банкомати не съм ги виждал даже.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Т.: Поддържам
казаното от моя адвокат и искам да вметна само, че аз на самото
престъпление, в което съм обвинен, не съм бил на това място въобще, не съм
виждал карти, не съм си признавал за кражбата на такива карти и не съм
ходил нито на банкомат, нито на никакво устройство и не съм теглил пари. Не
съм използвал такива карти, не съм бил и на самото място на извършеното
престъпление. На самото престъпление, където се е извършило, аз не съм бил
там, на това престъпление за тегленето на картите. Не съм бил в селото до
банкомата. Моля съда за отмяна на присъдата. Считам, че съм невиновен.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Я. Ц.: Моля за
оправдателна присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Т. : Моля за
оправдателна присъда, понеже се считам за невиновен по това обвинение.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8