Р Е Ш Е Н И Е
№ 4/06.01.2023 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. №641/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е
по жалба на ЕТ „Н.М. – НИКЕ 74“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. "Дора Габе" №2,
ет.1, ап.1, представлявано от Н.М., чрез адв. Е. Р. - ВАК, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 196-ФК/24.10.2022 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ).
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна и неправилна, противоречаща на материалния закон и
несъответстващ на целите, които искат да се постигат. Релевират се доводи относно определения срок
за налагане на ПАМ от 14 дни.Според оспорващият срока на наложената ПАМ е
несъразерно висок, поради което е налице и несъотвтествие с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. Отправено е искане
за отмяна оспорената заповед за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание оспорващия, чрез своя процесуален
представител адв. Р. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя
доказателства за заплатени задължения към ТД на НАП, както и трудови договори
на заетите работници във фирмата. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
- началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален
представител ст. юрисконсулт Г. Ангелова оспорва жалбата. Счита се, че
безспорно е установена фактическата обстановка. Излагат се съображения, че
заповедта е мотивирана подробно и същата е издадена при спазване на материалния
и процесуалния закон. Моли, да се потвърди заповедта и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2022 г. е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – баничарница
„Пчела“, находящ се в гр. Д., ул. „Ц. Ц.“ №, стопанисван от ЕТ „Н.М. – НИКЕ 74“, при която е констатирано, че същото в качеството на лице по чл. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. На 20.10.2022 г. е извършена
контролна покупка на 1 бр. боза с единична стойност 0,50 лева и 1 баница с
единична цена в размер на 2 лева, с обща стойност на покупката в размер на 2,50
лева, заплатена в брой.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за
извършена проверка /ПИП/ Серия АА № 0061397/20.10.2022 г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Въз основа на проверката срещу едноличния търговец на 27.10.2022 г. е съставен АУАН
№ F682116 за извършено от дружеството нарушение на чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18/200бг. на МФ.
На 24.10.2022 г. началник отдел
"Оперативни дейности" - Варна при ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 196-ФК предвид резултатите от проверката. Със заповедта на
търговското дружество на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, представляващ баничарница
„Пчела“, находящ се в гр. Д., ул. „Ц. Ц.“ №, и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, следното:
Заповедта е връчена лично на управителя на дружеството на
27.10.2022 г., видно от
приложената към административната преписка разписка. Жалбата е депозирана директно пред
съда на 1.11.2022 г. Изложеното налага извод, че оспорването е направено
от надлежна страна - адресат на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради
което жалбата е допустима.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по, ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Според чл. 7, ал. 1, т.
1 от Законът за националната агенция по приходите /ЗНАП/ изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, приложена към административната преписка, е
определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС, което налага извод, че разглежданата в настоящото производство
заповед е издадена от компетентен орган.
Стопанисваният от оспорващото дружество обект баничарница, находящ се в гр. Добрич представлява "търговски обект" по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС. Според легалната дефиниция на понятието, "търговски обект" е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Съгл.
чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства определя, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на
ФКБ от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая плащането е извършено в брой, което не е спорно между страните.
Оспорващият е лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в търговски обект, поради
което е следвало за извършената продажба на стока да издаде фискална касова
бележка. Това изискване е свързано със задължението по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на
ФКБ от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В мотивите на обжалваната заповед са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката Протоколи за извършена проверка и АУАН. По отношение на срока на
принудителната административна мярка органът е посочил, че определеният от
законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение. За продължителността на срока
административният орган е отразил, че са взети предвид тежестта на нарушението,
а именно неотчетената
продажба и последицата от същото; установена положителна разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическа такава в касата в размер на
9,36 лева; местоположението и размера на обекта, наличието на публични
задължения и и издадени наказателни постановления за нарушения на Наредбата. Посочил е, че
следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нарушения. Допълнил, че извършеното деяние
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство. Според ответника при определянето на срока бил
съобразен и принципът на съразмерност, съответно целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
По разбирането на настоящия състав така изложените мотиви
не са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, което прави издадения акт
незаконосъобразен.
Това е така, защото принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.
1, буква "а" от ЗДДС, мярката " запечатване на търговски обект "
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът,
че съществува такава възможност за противоправно поведение трябва да е мотивиран
и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе
категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Тези данни следва да са изведени от конкретната дейност на
търговеца. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма, установени с АПК. С разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е разписал изискването в акта да се съдържат
фактическите и правните основания за неговото издаване. Съгласно чл. 186, ал. 3
от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на ПАМ и то
за конкретния срок.
Както беше посочено по - горе, спор за нарушението няма.
При така установените факти правилно и административният
орган е приел, че е нарушен редът и начинът за документиране на извършените
продажби.
Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Не се спори по делото, че не е издадената фискална касова бележка.
Съгласно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, уреждащ общите
правила, относими и към принудителните административни мерки, същите могат да
имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да
предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично
е предвидил, че принудителната административна мярка задължително следва да е
свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да
изпълнява цели, свързани с нарушенията "по принцип" или "изобщо
за в бъдеще".
Принудителните административни мерки нямат и не могат да
имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в
мотивите на обжалваната заповед функции "предупреждаване и превъзпитание
на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни
субекти", които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на
търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на
продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други
нарушения от същия вид.
Изложените от органа по приходите общи и бланкетно
формулирани съображения за негативни последици за фиска и опасност от
настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на описаното формално
нарушение. Посочените
задължения към фиска, са погасени изцяло, с оглед представените в съдебно
заседание доказателства. Посочването на обекта, че е с площ от 150 кв. метра и
намиращ се в „голям град“, не може да води автоматично до запечатване точно 14
дни на обекта. Не става ясно как е определен срок измежду 30 нормативни
възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Относно продължителността на срока мотивите следва да са
свързани най-вече с преценката на административния орган за местонахождението
на обекта и какъв е клиентопотока към този обект, има ли наоколо други подобни
обекти и какви дневни обороти реализира този търговски обект, за да се прецени
от съответния административен орган какъв срок да наложи, като се има предвид,
че законодателят е определил само максималния срок от 30 дни в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Всичко останало, което е посочено в процесната заповед не е относимо към
продължителността на срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а представляват мотиви за
извършеното от търговеца нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
ЗДДС, за което административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен да наложи принудителна административна мярка. Липсата на
мотиви относно срока на мярката при наличие на материалните предпоставки за
нейното прилагане препятства преценката на съда за съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с
преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на
утежняващия административен акт, още повече, че в обекта работят 11 работника,
които през тези 14 дни биха останали без работа и без доходи.
Освен, че ограничава правата на търговеца, това води и до
пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта
липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за
търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно
определения срок.
В заключение действията на АО по налагане на оспорената
ПАМ не са насочени към постигане на преследваната цел - да се предотвратят нови
нарушения и да се преустанови констатираното формално нарушение. С оспорения
акт правата и законните интереси на задълженото лице се засягат в по-голяма
степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко
нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
С оглед изложеното оспорената заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер от 350 лв., от които 50
лв. внесена д.т. и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Н.М. – НИКЕ 74“, ЕИК ххххххх, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. "Д. Г." №,
ет., ап., представлявано от Н.М., Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 196-ФК/24.10.2022 г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС ).
ОСЪЖДА Националта агенция за приходите да заплати на ЕТ „Н.М. – НИКЕ
74“, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.
Добрич, ул. "Дора Габе" №2,
ет.1, ап.1, представлявано от Н.М. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: