№ 832
гр. Варна, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Св. С.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. И.ов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20223100502169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Х. К., ЕГН **********, срещу
Решение №260306/09.06.2022г. по гр. дело №11868/2019г. на ВРС, 50-ти с-в, в
частта, с която е изнесен на публична продан, следният допуснат до
съдебна делба имот:
- ПИ с идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, одобР. със
заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед КД-14-03-1044/06.08.2010г. на началника на СГКК-Варна, с площ от
626 кв. м., находящ се в град Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о.
„Зеленика“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор - няма,
номер по предходен план: 5453227, при съседи ПИ с №№ ***, *** и ***
като получените при проданта суми бъдат разпределени между
съделителите както следва: за А. Х. К., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.; за М. Х.
Н., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.; за М. Х. Н., ЕГН**********, и Д. Д. Н.,
ЕГН********** – 1/3 ид. ч. в режим на СИО.
Решението не е обжалвано в останалите му части – по извършването на
делбата на всички други делбени имоти и таксите по чл.8 от ТДТ по ГПК.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е
1
неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон и
на съдопроизводствените правила, в обжалваната му част. Изводът на ВРС за
наличие на смесена съсобственост,като пречка за обособяване на общи дялове
от терена, се счита за необоснован. Твърди се, че въпреки продажбата на 1/3
ид. части от имота в полза на М. Н. не е възникнала комбинирана
съсобственост, тъй като съпругът не е участвал в сделката, придобил е права
само по силата на закона, а продавачът е бил друг от наследницие на терена.
Счита, че ПИ №3227 може да бъде реално поделен на два дяла между
наследниците А. К. (с квота 1/ 3 ид. ч.) и М. Н. (с квота 1/3 ид. ч. лично и 1/3
ид. ч. в СИО с Д. Н.), при което и делбата да бъде извършена чрез теглене на
жребий, евентуално с разпределение. Поддържа и нарушения на ВРС относно
процедурата по чл.201 ЗУТ, останала недовършена поради недадени от ВРС
последващи указания. По същество моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и за постановяване на друго, с което делбата са бъде
извършена по реда на чл.352 от ГПК или на чл.353 от ГПК, а в о.с.з. поддържа
позицията и искането си до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни депозират отговор,
с който оспорват жалбата и доводите в нея. Считат решението за правилно и
обосновано, което излагат съображения. Поддържат, че тъй като делбата е на
нежилищен имот няма как той да бъде възложен, а съобразно ТР №1/2004г. на
ВКС в случая е възникнала смесена съсобственост върху ПИ №3227 – не само
по наследяване, но и по силата на договор за покупко-продажба, което е
пречка за групиране на личната собственост с тази в СИО, против волята на
двамата съпрузи. Така единственият вариант за извършване на делбата на
имота е чрез изнасянето му на публична продан. По тези причини молят за
потвърждаване на решението в обжалваната му част и за разноски пред ВОС,
като в о.с.з. поддържат несъгласието си за получаване на общ дял.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата му по
извършване на делбата на недвижимият имот, допуснат до такава с влязлото в
сила решение по първата фаза по настоящото дело, а именно на:
- ПИ с идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, одобР. със
заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед КД-14-03-1044/06.08.2010г. на началника на СГКК-Варна, с площ от
626 кв. м., находящ се в град Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о.
„Зеленика“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор - няма,
номер по предходен план: 5453227, при съседи ПИ с №№ ***, *** и ***
между съделителите при следните квоти: за А. Х. К., ЕГН**********
– 1/3 ид. част; за М. Х. Н., ЕГН********** – 1/3 ид. част (лично); за М. Х. Н.,
2
ЕГН********** и Д. Д. Н., ЕГН********** – 1/3 ид. част в режим на СИО.
Относно способа за извършване на делбата ищцата поддържа, че ПИ
№3227 не следва да бъде изнасян публична продан, а следва да бъде реално
поделен между страните, с оглед на възможността за обособяването му в два
дяла и извършването на жребий, съобразно принципа на чл.69, ал.1 ЗН. Моли
за решение в този смисъл, като в о.с.з. поддържа искането си.
Ответниците М. Н. и Д. Н. молят за изнасянето на на целия ПИ №3227
на публична продан, поради невъзможност за реалното му поделяне и липса
на съгласие за получаване на общ дял от тях от терена. В о.с.з. поддържат
позицията си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Изрично е прието за безспорно по делото, на осн. чл.146, т.3 от ГПК,
като се и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, че:
А. К., М. Н. и И. М. са сред наследниците по закон наследодателя им М.П.
(починал през 1985г) по право на замествене от баща им Х. С. (починал през
1979г.); че с влязло в сила решение на ПК по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и след
заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, на
наследниците на М.П. е била възстановена собствеността върху поземлени
имоти, в т.ч. върху делбения ПИ №3227 в м-ст Зеленика; че чрез
обективираната в НА №194/23.12.2011г. на н-с при ВРС доброволна делба,
извършена с участието на всички съсобственици, спорният ПИ №3227 е бил
придобит в общ дял на А. К., М. Н. и И. М. при равни квоти помежду им.
С обективираната в приетия НА №73/13.09.2016г., том 1, рег. №1117, н.д.
№71/2016г. сделка, сънаследникът И. М. е продал на сънаследника си М. Н.
наследственият му дял от 1/3 ид. част от ПИ №3227 по КК и КР на Варна, м.
Зеленика, срещу сумата от 5000лв. Страни по сделката са жили само М. и Н..
Не се спори и е видно от приетото удостовеР.е от община Варна, че М.
Н. и Д. Н. са сключили граждански брак през 1979г. и че същият не е
прекратяван, вкл. и към настоящия момент.
Съобразно горното с влязлото в сила решение на ВРС по първата фаза на
делбата ПИ №3227 по КК и КР на Варна, с.о. Зеленика, е допуснат до делба
между съделителите при квоти: за А. К. – 1/3 ид. част; за М. Н. – 1/3 ид. част
(лично); за М. Н. и Д. Н. – 1/3 ид. част (в СИО).
От заключението по приетата пред ВРС допълнителна СТОцЕ, което
съдът цени като обективно, неоспорено и съответно на последващо събраните
по делото доказателства, се установява, че ПИ №3227 е реално поделяем на
два дяла, отговарящи на изискванията на ЗУТ за самостоятелен имот. При
така приетото е предложен проект за обособяването на два УПИ в рамките на
терена, ведно със скица-проект за разделянето им.
Видно от приетото писмо изх. №АУ051153ВН-001/08.07.2021г. на главен
3
архитект на Община Варна заключението по посочената СТЕ било разгледано
от ЕСУТ и с решение по протокол №22/15.06.2021г. от заседанието на ЕСУТ е
било одобрено и предложено на Главния архитект на общината за издаване на
мотивирано предписание по чл.201, ал.3 ЗУТ.
Видно от писмо изх. №АУ051153ВН-003/10.08.2021г. на кмета на район
Аспарухово, скицата-проект към СТЕ на в.л. Р. П. е била съгласувана от
Главния архитект на Община Варна.
Последващи действия по реда на чл.201 от ЗУТ не са били предприети
от първоинстанционния съд.
След дадени указания от ВОС и предприети от въззивницата действия е
издадена и приета Заповед №191/10.04.2023г. от Главния архитект на община
Варна (л.80 от делото), с която е разрешено изработването на проект на ПУП-
ПРЗ за ПИ****, кв. 50, по плана на с.о. „Зеленика“, р-н Аспарухово, гр. Варна,
за ПИ ****.
Приложена по делото е последваща документация относно етапите от
провеждане на административната процедура по реда на чл.201 от ЗУТ и др.,
всички от които инициирани от въззивницата А. К. чрез пълномощника й по
делото.
С приетата по делото (л.181-184) Заповед № Г-018/05.04.2024г. на
Кмета на Община Варна, влязла в законна сила на 07.05.2024г., е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ III–3227 „за жилищно строителство“ и за УПИ XIX–3227
„за жилищно строителство“, кв. 50 по плана на с.о. „Зеленика“, район
Аспарухово, гр. Варна – текстова и графична части, обособени в рамките на
ПИ ****.
С писмо от 13.05.2024г. на кмета на р-н Аспарухово при община Варна е
отправено искане до СГКК – Варна за отразяване на заповедта на кмета за
одобряване на ПУП-ПРЗ за земята. Въз основа на това и на заявено искане от
страната са издадени от СГКК – Варна скици №15-564046/03.06.2024г. и №15-
564053/03.06.2024г. (л.208-209 от делото) и за двата новообразувани имота с
идентификатори №*** и ***, съобразени с проекта за изменение на КК и КР
(л.90-91 от делото), като имотите с идентификатори №4373 и №4374 са
съответни на УПИ III-3227 и УПИ XIX-3227 по одобР.я ПУП-ПРЗ за терена.
Заключението по приетата пред ВОС СОцЕ на вещото лице Р. П. съдът
цени като обективно и обосновано, при отчитане на оспорването му от страна
на въззиваемите страни. От него се установява, че средната актуална пазарна
оценка на делбения терен е общо 56 600лв. или по 28 300лв. за всеки от двата
нови дяла. За определянето й е използван само сравнителен метод на
оценяване.
Заключението по приетата пред ВОС повторна СОцЕ на вещото лице К.
В. съдът цени като обективно и обосновано, при отчитане на оспорването му
от страна на въззивницата. От него се установява, че средната актуална
пазарна оценка на делбения терен е общо 68 820лв. или по 34 410лв. за всеки
от двата нови дяла. За определянето й са използвани сравнителен метод и
метод на остатъчна стойност на оценяване, в съотношение съответно 80:20
процента.
4
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По способа за извършване на делбата: Преценката за избор на способ за
ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и поделяемостта на
допуснатите до делба имоти и броя на съделителите или групите от такива.
Съобразно водещия принцип за поставяне на дял в натура (чл.69, ал.2, изр.1 от
ЗН) приоритет имат хипотезите на възлагане при наличие на специфичните за
тях предпоставки на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК и своевременно направено
от съделител искане за това; след тях подлежат на разглеждане възможностите
на случайното разпределение чрез жребий или на служебното такова от съда
въз основа на конкретни фактически и/или правни съображения; а едва накрая
субсидиарната възможност за публична продан, която се налага единствено
при липсата на друг приложим способ.
Предпоставките за извършване на делбата чрез жребий по чл.352 ГПК се
свързват с наличието на равен брой имоти или дялове спрямо броя на
съделителите (или групите такива), съответствие на имотите или дяловете с
квотите на страните и липсата на „невъзможност” или „неудобство” на
способа. Съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика, жребият е
„невъзможен”, когато допуснатите до делба имоти или дялове се различават
съществено помежду си по стойност, характеристики или местоположение,
както и когато квотите на съсобствениците са значимо различни. Жребият е
„неудобен” при наличие на конкретни обстоятелства,правещи случайният
избор нецелесъобразен (например извършени значителни подобР.я в един от
обектите от един от съделителите, предходно и продължаващо фактическо
ползване без противопоставяне от един от дях, и други).
Предпоставките за подялба чрез разпределение по чл.353 от ГПК се
свързват с наличието на равен брой имоти или дялове, спрямо броя на
съделителите (или групите такива) и техните квоти в съсобственоста,
отсъствие на възможност по чл.352 от ГПК и установени по делото конкретни
фактически обстоятелства и правни условия, които обосновано мотивират
необходимостта или целесъобразността да бъдат служебно поставени в дял
някои от обектите или дяловете на конкретен съделител, а не на друг, или
наличие на обща воля на съделителите за разпределение на дялове на всеки от
тях или група от тях.
Само при неприложимост на която и да било от разпоредбите на чл.349,
чл.350 и чл.352 от ГПК следва да бъде избран субсидиарният способ по чл.348
ГПК за ликвидация на съсобствеността, като допуснатият до делба имот бъде
изнесен на публична продан.
При делба на урегулирани поземлени имоти, евентуално и на теР.,
ситуирани в урбанизирани територии в границите на общ устройствен план
на населено място, и при недостатъчен брой на имотите спрямо броя или
групите съделители, съдът е длъжен да вземе предвид правния и устройствен
статут на поземлените имоти към момента на приключване на производство, в
т.ч. да назначи и да приеме експертиза за потенциалната им поделяемост във
5
втората фаза. След това, в случате на положително експертно заключение,
следва и да предприеме действията, предвидени в чл.201 от ЗУТ. Това редът,
въз основа на който следва да се извърши преценката за реалната поделяемост
или не на теР.те. Поделяемостта им ще е налице, когато може да се изготви
проект за разделянето им на две или повече части, като се създадат нови УПИ
с лице и площ в рамките на минимално установените по закон според
регулационните предвиждания на плана относно новите имоти. При
положително становище на главния архитект в този смисъл се следват
указания на административния орган към страните за внасяне на проект за
изменение на действащия план за регулация и за допълнителни действия. В
рамките на тази процедура съдът съблюдава активността на съделителите и
административните органи с оглед на дадените към тях предупреждения при
необосновано бездействие, както и им съдейства при конкретна нужда. Въз
основа на резултатите от процедурата и като вземе предвид всички
новонастъпили релевантни обстоятелства, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, съдът
формира извод за поделямост или не на теР.те и респективно за приложимия
способ за извършването на делбата.
В настоящия случай заключението по СТЕ пред ВРС за поделяемост на
ПИ №3227 на два дяла е одобрено, а скицата-проект към СТЕ – съгласувана от
главния архитект на Община Варна. След това със Заповед №191/10.04.2023г.
на главния архитект е разрешено изработване на проект на ПУП-ПРЗ за ПИ
№3227, а със Заповед № Г-018/05.04.2024г. на кмета на Община Варна, влязла
в законна сила на 07.05.2024г., е и одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ III–3227 „за
жилищно строителство“ и за УПИ XIX–3227 „за жилищно строителство“, кв.
50 по плана на с.о. „Зеленика“, район Аспарухово, гр. Варна – текстова и
графична части, в рамките на ПИ ****. След което са издадени от СГКК –
Варна и скици за двата нови имота с идентификатори №*** и ***, съобразно
проекта за изменение на КК и КР, като имотите с идентификатори №4373 и
№4374 са съответни на УПИ III-3227 и УПИ XIX-3227 по одобР.я ПУП-ПРЗ.
При това положение и предвид гореизложеното съдът приема, че
съсобственият ПИ **** е реално обособим на два дяла (два нови УПИ) с лице
и площ в рамките на установените по закон съобразно предвидените характер
и начин на ползване и на застрояване на терена. Няма и възражения срещу
последното от страните.
Решаващият спорен въпрос по делото е дали може да бъде извършена
делбата на чрез получаване на един от двата реални дялове от съделителите,
предвид начина на възникване на съсобствеността им и предвид наличието на
трима такива, но когато двама от тях са съпрузи и притежават ид. части от
земята в режим на СИО. По него въззивният съд намира следното за случая:
В ТР №1/19.05.2004г. по т. д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че
комбинирана (смесена) съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, като при наличието й имотът не може да
бъде възложен, а следва да бъде изнесен на публична продан. В последващата
практика на ВКС разбирането е прецизирано чрез посочване и на случаите,
при които същинска „комбинирана съсобственост“ не е налице. Така в
Решение №239 от 6.08.2012г. по гр. дело №81/2011г. на 1-во на ВКС е прието,
6
че не е налице смесена съсобственост когато наследниците извършват
помежду си разпоредителни сделки, доколкото те не променят наследствения
характер на вещта, а само уголемяват квотата на някои от съделителите за
сметка на други. Аналогично в Решение №86/09.03.2012г. по гр. дело №1100/
2011г. на 2-ро ГО на ВКС е потвърдено, че разпоредителните сделки между
сънаследниците не променят характера на собствеността, тъй като имотът
остава наследствен и тъй като е в духа на закона имотът да остане именно
такъв. В същия смисъл е и Решение №18/27.02.2013г. по гр. дело №572/2012г.
на 1-во ГО на ВКС, постановено при идентична с настоящата фактичска
ситуация, с което е прието, че разпоредителната сделка в полза на съпругата
по времето, когато е била в граждански брак, не обуславя смесена
съсобственост, тъй като съпругът не е придобил частта от имота като страна
по сделката, а само по силата закона. Макар че цитираното разрешение касае
допустимостта на възлагането или не на недвижим имот, от концептуална
гледна точка то може има отношение и към способите чл.352-353 от ГПК с
оглед преценката за групиране на права на съделители – съпрузи в СИО върху
една вещ с лични права на единия от тях върху същата вещ.
В настоящия случай се установи, че А. К., М. Н. и И. М. са сред
наследниците по закон наследодателя М.П.; че в полза на всичките му
наследници са били реституирани имоти, сред които делбеният ПИ №3227 в
м-ст Зеленика; че с доброволна делба през 2011г. всички правоимащи са
ликвидирали съсобствеността им, като А. К., М. Н. и И. М. са получили ПИ
№3227 в общ дял, при равни квоти; че през 2016г. сънаследникът И. М. е
продал на своя сънаследник М. Н. делът му от 1/3 ид. част от земята; и че към
тази дата М. Н. е била в брак с Д. Н.. При това положение и в контекста на
горепосочената принципна постановка следва да се приеме, че в случая не е
налице същинска комбинирана съсобственост между страните по делото,
явяваща се пречка за общ дял на съпрузите, доколкото „различният“ от
наследяване юридически факт е само сделката от 2016г. Тя обаче е била
сключена единствено между двама сънаследници, с което делът на единия се е
увеличил за сметка на другия. Съпругът на купувача-наследник е придобил
вещни права от сделката, но само пасивно, по силата на закона, без да участва
в правопораждащия състав и без да престира по него, поради което от това не
се обосновава възникването на смесена съсобственост.
Нещо повече – принципно вярно е мотивираното от ВРС, че
групирането на съделители и поставянето на имот в техен общ дял е възможно
или по тяхно общо съгласие, или когато съсобствеността е възникнала от
наследяване и броят на имотите съответства на броя на наследниците,
групирани по колена, в който случай разпределението се извършва по колена,
като в дял на всяко коляно се поставя по един имот. Пречките за групиране
извън тези хипотези обаче не засягат съчетаването на съпружеска
имуществена общност с личната такава на единия от съпрузите по отношение
на една и съща вещ, доколкото е вече възникнала обща съсобственост между
тях върху част от вещта. В случая по делото след влизане в сила на решението
на ВРС за публична продна на останалите имоти, подлежащ на подялба е само
ПИ №3227, от който са формирани новите УПИ III-3227 и УПИ XIX-3227.
7
Съпрузите М. и Д. Н.и вече притежават общата, бездялова и неделима
съсобственост върху 1/3 ид. част от този/тези имот/и, поради което
комбинирането й с личната такава на М. Н. за получаването на общ дял (един
от двата нови УПИ) изобщо няма да доведе до „съсобственост между тях
против волята им“, след като те вече имат такава по силата на закона. Тя не
само няма да бъде накърнена, а дори ще бъде окрупнена чрез добавяне на
правата на съпругата в рамките на дела и отпадане на „външния“ за семейната
общност съсобственик (въззивницата А. К.). След което възможностите за
разпореждане по възмезден начин с реално обособен УПИ са и значително по-
големи, ако това е желанието на съпрузите. Същевременно ще бъде изпълнена
водещата цел на цялото производство, а именно поставяне на дял в натура
(чл.69, ал.2, изр.1 от ЗН), което не е „невъзможно“ в конкретиката на случая;
няма да се достигне и до включване на трето за съсобствеността (на
съпрузите) лице; като в рамките на придобития дял ще се запази
съотношението на личните и на общите права. Субективното предпочитание
на въззиваемите-съпрузи да не получат общ дял, макар това да е възможно, с
цел да бъде продаден целият терен и евентуално така да се получи по-висока
цена за него, въпреки вече обособените два УПИ от него, не следва да бъде
приоритетно пред принципа на ЗН за дял в натура в случаите на възможност за
това,доколкото принципът отчита правата на всички съделители и е в
съответствие с целите на делбеното производство.
По изложените съображения в тяхната съвхупност съдът преценява като
допустимо в случая извършването на делбата на процесния терен чрез теглене
на жребий измежду двата реално обособими от него дяла, на осн. чл.352 от
ГПК. Това произтича и от напълно равните по площ, средна пазарна оценка,
местонахождение и предназначение дялове (двата нови УПИ), респ. обуславя
неприложимост на разпределението по чл.352 от ГПК при липсата на
конкретни искания или твърдения за мотивиращи го обстоятелства. Жребият
не би бил нито „невъзможен” или „много неудобен” в изянснения по-горе
смисъл, поради което следва да бъде приложен. Ето защо с настоящото
съдебно решение следва да бъде одобрен предявеният на страните проект за
разделителен протокол, относно който след предявяването не бяха направени
вързражения (освен за уравнението, но което ще бъде обсъдено по-долу), като
окончателен, на осн. чл.350, изр.2 от ГПК.
След стабилизиране на решението и влизане в сила на окончателния
разделителен протокол обособените съобразно него дялове следва да бъдат
разделени чрез теглене на жребий, на осн. чл.352 от ГПК, между съделителите
А. К. от една страна и М. и Д. Н.и от друга.
Относно оценката на дяловете са приети пред ВОС две СОцЕ, отчитащи
актуалния статут на поземления имот, всяка от които е насрещно оспорена. От
тях настоящият съдебен състав кредитира заключението по повторната СОцЕ,
защото при изготвянето му са използвани два отделни метода на изследване
(сравнителен и остатъчен), всеки от които включва различни релевантни към
стойността на имота показатели, които в комбинация правят по-обосновано и
по-достоверно заключението. Оценката само чрез сравнение с подобни имоти
не е достатъчно пълно, защото не отчита потенциалната стойност на имота
8
при реализиране на предвидените за него мероприятия. От друга страна
заявените в о.с.з. оспорвания срещу повторната СОцЕ (относно
задължителния за случая стандарт за оценяване и анализа на точки от него;
реалната очаквана РЗП на бъдещата сграда върху терена, различна от взетата
предвид от вещото лице и др.) предполагат преценка на СОцЕ по експертни
съображения, каквато съдът не дължи. Друг е въпросът, че в о.с.з. вещото
лице не само поддържаше изцяло заключението си, но заяви и че може да бъде
достигната дори по-голяма РЗП на бъдещата сграда от заложената в
заключението (л.200-гръб). В допълнение в случая се касае за два нови
урегулирани имота в урбанизирана територия, предвидени за жилищно
строителство, което прави логична и обоснована съпоставено по-високата им
стойност на фона на всички тенденции на имотния пазар през годините. По
тези съображения съдът кредитира заключението по повторната СОцЕ пред
ВОС, с оглед на което и крайната пазарна стойност на имота следва да се
определи на общо 68 820лв. или по 34 410лв. за всеки от двата дяла (двата
нови УПИ).
По уравнението на дяловете: Доколкото обособените дялове са равни по
стойност и характеристики, но се различават от квотите на страните в самата
съсобственост (по 22 940лв. за 1/3 ид. ч. от общата стойност на имуществото),
след изтеглянето на жребия съделителката А. К. ще дължи в полза на
съделителите М. и Д. Н.и сума в общ размер на 11 470лв., разпределени
поравно, а именно: лично на М. Н. – 5 735.00лв., а на съпрузите Н.и в СИО –
5 735.00лв., а съображенията на въззивницата от о.с.з. в този смисъл са
основателни.
По разноските: Предвид изхода по спора пред въззивния съд, обусловен
от на практика изцяло основателната въззивна жалба, в полза на въззивницата
следва да бъдат присъдени платените от нея адвокатско възнаграждение „за
въззивно обжалване“ от 2 900лв., държавна такса от 304.67лв. и депозит СОцЕ
от 200лв., съобразно представения списък с доказателства към него. С оглед
вида и значителния обем процесуални действия, извършени от пълномощника
на въззивницата и опосредили и резултата по спора, както и проведените о.с.з.
пред ВОС, хонорарът от 2900лв. не се приема за прекомерен за случая. Тоест
на А. К. следва да се присъдят разноски пред ВОС от 3 404.67лв.
Претендираното възнаграждение от още 1400лв. само за адм. процедура
по чл.201 от ЗУТ не следва да бъде понасяно от насрещната страна, доколкото
възнаграждението „за въззивно обжалване“ включва всички действия в
процеса пред ВОС и е определено на 2900лв. Ако двете суми (2900лв. и
1400лв.) биха се кумулирали като хонорар по делото, последният би бил
прекомерен и би подлежал на редуциране до договоР.я именно на това
основание. Поради това допълнително възнаграждение от още 1400лв. за
производството пред ВОС не следва да бъде присъждано.
По отношение на останалите разноски за процедурата по чл.201 от ЗУТ
положението е различно, защото те са били необходими за финализирането й,
а то е опосредило и крайния резултат от въззивното производство. Ето защо те
следва да бъдат разпределени между страните и предвид заявеното изрично
искане на въззивницата да получи 1/2 част от стоР.те разноски по чл.201 от
9
ЗУТ, в полза на А. К. следва да се присъди половината от тях.
Изключение от горното прави възнаграждението за СОцЕ в рамките на
административната процедура, с оглед иррелевантността му за делото и при
допуснатите две СПсЕ пред ВОС.
Тоест от зачетените от съда направени разходи за административната
процедура на А. К. следва да се присъди сумата от 1 013.00лв.
Държавните такси за съдебното производство съобразно дяловете на
всички съделители от всички делбени имоти са определени с решението на
ВРС на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260306/09.06.2022г. по гр. дело №11868/2019г. на
ВРС, 50-ти с-в, в частта, с която е изнесен на публична продан, следният
допуснат до съдебна делба имот:
- ПИ с идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, одобР. със
заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед КД-14-03-1044/06.08.2010г. на началника на СГКК-Варна, с площ от
626 кв. м., находящ се в град Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о.
„Зеленика“, с номер по предходен план: 5453227, при съседи ПИ с №№ ***,
*** и ***
като получените при проданта суми бъдат разпределени между
съделителите както следва: за А. Х. К., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.; за М. Х.
Н., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.; за М. Х. Н., ЕГН**********, и Д. Д. Н.,
ЕГН********** – 1/3 ид. ч. в режим на СИО,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН следния разделителен протокол на
допуснатия до съдебна делба с влязло в сила решение по настоящото дело
недвижим имот – ПИ с идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, одобР.
със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 626 кв. м.,
находящ се в град Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „Зеленика“, с
номер по предходен план: 5453227, при съседи ПИ с №№ ***, *** и ***
както следва:
1. ДЯЛ ПЪРВИ, включващ:
- УПИ №III-3227 с площ 283кв.м., граници: УПИ №XIX-3227, ПИ
№3589, ПИ №9518 и улица, и с предназначение за „жилищно застрояване“, в
кв. 50 по плана на СО Зеленика, район Аспарухово, гр. Варна, съобразно
Заповед №Г-018/05.04.2024г. на кмета на Община Варна, идентичен с имот с
идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, СО Зеленика и с граници по
същите КК и КР: ПИ №****, ПИ №**** и ПИ №****,
10
с обща пазарна стойност на дела: 34 410лв.
2. ДЯЛ ВТОРИ, включващ:
- УПИ №XIX-3227 с площ 283кв.м., граници: ПИ №3228, ПИ №3589,
УПИ №III-3227 и улица, и с предназначение за „жилищно застрояване“, в кв.
50 по плана на СО Зеленика, район Аспарухово, гр. Варна, съобразно Заповед
№Г-018/05.04.2024г. на кмета на Община Варна, идентичен с имот с
идентификатор №**** по КК и КР на гр. Варна, СО Зеленика и с граници по
същите КК и КР: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №**** и ПИ №****,
с обща пазарна стойност на дела: 34 410лв.
Обща пазарна стойност на всички дялове: 68 820лв.
СЛЕД ИЗТЕГЛЯНЕТО на жребия А. Х. К., ЕГН**********, ще
следва да заплати на М. Х. Н., ЕГН****, сумата от 5 735.00лв. (лично), а на
М. Х. Н., ЕГН********** и Д. Д. Н., ЕГН**********, сумата от общо
5 735.00лв., за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА М. Х. Н., ЕГН********** и Д. Д. Н., ЕГН**********, да
заплатят на А. Х. К., ЕГН**********, сумата от 3 404.67лв. – разноски в
производството пред ВОС, съобразно резултата от въззивното обжалване.
ОСЪЖДА М. Х. Н., ЕГН********** и Д. Д. Н., ЕГН**********, да
заплатят на А. Х. К., ЕГН**********, сумата от 1 013.00лв. – припадаща се
част от необходимите за процедурата по чл.201 от ЗУТ платени от
въззивницата разноски по делото.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
СЛЕД влизане в сила на решението, делото да бъде докладвано за
насрочване за открито заседание за теглене на жребий, на осн. чл.352 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12