Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.
Членове: Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия М. …..в.гр.дело № 4 028..по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от З. „О.“ АД, с която обжалва решение № 73 515 от 27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 15 999/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно не е отделил спорните от безспорните факти. В тази връзка твърди, че не се е съобразил с факта на отмяна на наказателното постановление за наложена санкция за виновно поведение и нарушение на правилата от водача на л.а. Твърди, че съдът е направил неправилен извод за липса на съпричиняване от страна на пострадалия, както и е определил неправилно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията, като претендира и разноски за двете инстанции. Прави евентуално искане за намаляване на размера на обезщетението.
Ответникът по въззивната жалба Л.М.Ч. (с определение са конституирани неговите наследници Ц.Н.Ч. и Ю.Л.Ч.- Спасова, на основание чл.227 от ГПК) редовно уведомен оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Твърди, че изводите за наличието или липсата на административно нарушение е ирелевантна за спора. По отношение на наведения довод за съпричиняване, твърди, че същият е неоснователен, предвид липсата на конкретизация на действията на пострадалия. Оспорва и изводите по отношение на размера на обезщетението, като твърди, че същото е съобразено с търпените болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от
решение № 73 515 от 27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 15 999/16 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, че съдът е
осъдил З. „О.” АД да заплати на Л.М.Ч., на
основание чл. 226 от КЗ-(отм.) 1 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания; претърпени в резултат на увреди, получени при ПТП; станало
на 10.04.2014 г. в гр.Перник, причинено виновно от В.Г.Г., за чийто автомобил е
била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с това дружество,
ведно със законната лихва; върху сумите, считано от датата на увреждането -
10.04.2014 г. до окончателното им изплащане, както и 1 040 лева - разноски по
делото и е отхвърлил молбата на ЗАД „ОЗК-застраховане” j АД за присъждане на
разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че на 10.04.2014 г., около 10.55 часа в гр.Перник, В.Г.Г.
управлявал лек автомобил Рено, модел „Клио“, с ДК № ********, като движейки се
по ул.“Юрий Гагарин“ навлязъл в нерегулирано кръстовище, не пропуснал
дясностоящия и навлизащ в кръстовището лек автомобил, управляван от ищеца Л.Ч.,
с което предизвикал ПТП, при което ищецът получил травматични увреждания.
Не се
спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, относно участвалия в процесното ПТП автомобил
Рено, модел „Клио“, с ДК № ********, валидна към датата на настъпване на ПТП.
От
заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, се
установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени контузия на гръдния кош
в лява, контузия на главата - охлузвания в теменната част на главата и челото,
кръвонасядане в челната област в окосмената част, като получените травми са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице сочи, че периодът на
възстановяване е около две - три седмици, като в първите дни след инцидента
пострадалият е изпитвал болки с по-голям интензитет, които постепенно намаляват
в следващите дни. Вещото лице сочи, че наличието на предпазен колан би ограничило
травматичните увреждания при челен удар, като при страничен удар е без значение
използването на предпазен колан.
От
заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза се
установява, че виновен за процесното ПТП е водачът на л.а Рено „Клио“, като и
това, че ударът в управлявания от ищеца лек автомобил е бил страничен.
В
показанията си свидетелят Р.С.твърди, че около месец след инцидента ищецът е
бил нервен и притеснен.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв.
С
атакуваното решение № 73 515 от 27.03.2017 г., постановено по гр.д. №
15 999/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85
състав, съдът е осъдил З. „О.” АД да заплати на
Л.М.Ч., на основание чл. 226 от КЗ-(отм.) 1 500 лева, обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания; претърпени в резултат на увреди,
получени при ПТП; станало на 10.04.2014 г. в гр.Перник, причинено виновно от В.Г.Г.,
за чийто автомобил е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с това дружество, ведно със законната лихва; върху сумите,
считано от датата на увреждането - 10.04.2014 г. до окончателното им изплащане,
както и 1 040 лева - разноски по делото и е отхвърлил молбата на ЗАД
„ОЗК-застраховане” j АД за присъждане на
разноски по делото.
По допустимостта и
основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от ищецът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилният извод на съда по отношение на наличието на съпричиняване, както и при определяне на размера на обезщетението, което ще репарира вредите от непозволеното увреждане. Наведени са твърдения за неправилна преценка на доказателствата, с оглед установяването, че наложеното административно наказания на застрахования водач е отменено.
За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Спорно пред настоящата инстанция е установяването при условията на пълното и главно доказване на две от предпоставките за уважаване на предявените искове – наличието на противоправно поведение и причинната връзка между това поведение и настъпилите травматични увреждания.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с изводите на първоинстанционния съд по отношение на налачието на съпричиняване, съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. В константната практика на ВКС и съдилищата е прието, че съпричиняване е налице само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо. На същата плоскост следва да почива и преценката за липсата на съпричиняване. Видно от доказателствата по делото, вкл. и от заключението на назначените експертизи не е налице противоправно поведение на ищеца, допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Ударът е бил страничен и наличието или липсата на предпазен колан не са в състояние да допринесат за настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, съдът намира същите за неоснователни. При определяне на размера на обезщетението съдът, следва да се ръководи от задължителните указания дадени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в цитираното постановление, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. В конкретния случай претенцията се основава на търпени от ищeцът болки и страдания в резултат на настъпилите травматични увреждания. Съдът следва да отчете характера и вида на уврежданията, доказани в процеса, при определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай първоинстанционния съд се е съобразил със задължителните указания и е определил размер на обезщетението по отношение на доказаните в процеса травми. Извършил е преценка на събраните по делото доказателства, съобразно закона.
Като неоснователен следва да се възприеме и довода, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата, с оглед на които е установено, че наложеното административно наказание е отменено. Съгласно задължителните указания дадени в т.15 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, наказателното постановление или акта за неговата отмяна по НАХД не могат да обвържат съда, тъй като те имат за предмет деяние, което не е престъпление и не се ползват с обвързващата съда, разглеждащ иска за вреди сила по чл.300 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 515 от 27.03.2017 г.,
постановено по гр.д. № 15 999/16 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 85 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.