№ 784
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20231001000725 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 68 и сл. ЗБН и е
образувано по въззивна жалба вх. № 60754/26.06.2023 г. от Л. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, бул. „***“, № ***, вх. ***, ет. ***, офис 1 срещу
Решение № 721/05.06.2023 г., по т.д. № 2251/2021 г., на СГС, ТО, VI-10 с. в
частта, с която е определена поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.
1, т. 8 ЗБН, за включеното, по реда на чл. 68 ЗБН, в Списъка на приетите
вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД
(н), ЕИК *********, вземане в размер на 9430.00 лв., с произход адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по т.д. № 2993/2019 г., на ВКС, I
ТО.
Въззивникът счита, че правилно съдът е допълнил Списъка на приетите
вземания, включвайки вземането му от „Корпоративна търговска банка“ АД
/н/, с посочения произход, но неправилен е извода, че вземането не подлежи
на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Излага виждането си, че
вземането му представлява установено с влязло в сила решение задължение
на несъстоятелна банка да му заплати разноски, произтичащи от заведен от
Синдиците иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН, с цел попълване и управление на масата
на несъстоятелността. Сочи, че след като разноските за адвокатско
възнаграждение на ангажирания от Синдиците процесуален представител са
разноски по несъстоятелността, то логично било всички други разноски,
които Синдиците следва да направят във връзка със същото производство да
представляват също разноски по несъстоятелността. Противното счита за
нарушение на принципа на равенство установен в разпоредбата на чл. 9 ГПК.
По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и да бъде
1
определена поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.
Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„КТБ“ АД (н), чрез Синдиците А. Д. и К. М., депозира отговор вх. №
76192/17.08.2023 г., в който оспорва въззивната жалба и оплакванията
изложени в нея. Счита, че твърдяното нарушение на принципа заложен в чл. 9
ГПК не е налице, доколкото в случая се касае за приложение на материална
норма. Счита, че вземането на въззивника е възникнало след вписването на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което
и правилно било отказано включването му. Поддържа правните изводи,
развити от САС в Решение № 482/13.07.2023 г., по в.т.д. № 236/2023 г. По
същество моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители,
поддържат оплакванията, възраженията и доводите, изложени във
въззивната жалба и отговора.
Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази
следното:
Производството пред СГС е образувано по възражение вх. №
27950/18.11.2021 г., на Л. А. срещу Отказа на Синдиците на "Корпоративна
търговска банка" АД (в несъстоятелност), да включат в Списъка на приетите
вземания, вземането му в размер на 9430.00 лв., представляващо
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие по реда и при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., присъдено с Определение № 203/26.03.2021
г., по к.т.д. № 2993/2019 г., на ВКС, I ТО, за което е издаден изпълнителен
лист от 12.04.2021 г. Отправеното искане е вземането да бъде включено в
Списъка на приетите от Синдиците вземания като бъде определена поредност
на удовлетворяването му по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.
Кредиторът е твърдял, че по силата на посоченото Определение на ВКС
е осъден несъстоятелният длъжник „КТБ“ АД да му заплати възнаграждение
за оказаната в границите на съдебното производство, на ответниците
безплатна правна помощ. Сочи, че съдебното производство по т.д. №
1166/2017 г., на СГС, ТО, VI-10 с., е било образувано по предявени от
Синдиците на Банката искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН. Исковете
били отхвърлени с Решение № 1963/03.10.2018 г., което било потвърдено с
Решение № 1910/26.07.2019 г., по в.т.д. № 864/2019 г., на САС, ТО, 3 с.
Последното не било допуснато до касационен контрол с Определение №
203/26.03.2021 г., по к.т.д. № 2993/2019 г., на ВКС, I ТО, с което „КТБ“ АД (н)
било осъдено да му заплати сумата 9430 лв. за оказаната на ответниците
правна помощ. Въпреки отправената покана плащане на задължението не
последвало. С молба вх. № 2332/03.11.2021 г. кредиторът предявил вземането
си за включване в Списъка на приетите вземания, с поредност по чл. 94, ал. 1,
т. 3 ЗБН. С Изявление изх. № 2082/09.11.2021 г. Синдиците отказали
включването на вземането му в Списъка.
В съдебно заседание, Синдиците на „КТБ“ АД (н) чрез процесуален
представител, са оспорили възражението като несъстоятелно, с доводи, че на
удовлетворяване подлежали единствено вземанията, възникнали до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Сочат, че
писмото има характер на решение на Синдика по чл. 66 ЗБН. Въззивният
съд като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и като съобрази доводите на страните и правомощията си по чл.
2
269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното Разпореждане № 1733/12.09.2023 г., поради което същата
подлежи на разглеждане по същество.
Не е било предмет на спор, а и се установява от отразяванията по
партидата на длъжника в ТР при АВ, че с Решение № 664/22.04.2015 г., по т.
д. № 7549/2014 г., СГС, VІ-4 с., е обявена неплатежоспособността на "КТБ"
АД, определена е начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, обявена е в несъстоятелност и дейността й е
прекратена. Решението на съда е обявено в Търговския регистър на датата на
постановяването му 22.04.2015 г.
С Решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., на
САС, ТО, 3 с., е отменено Решение № 664/22.04.2015 г., по т. д. № 7549/2014
г., СГС, VІ-4 с., в частта за определената начална дата и за начална дата на
неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г.
Не се е спорило между страните, а и се установява от представеното
Определение № 203/26.03.2021 г., по к.т.д. № 2993/2019 г., на ВКС, I ТО, че
Решение № 1910/26.07.2019 г., по т.д. № 864/2019 г., на САС, ТО, с което е
потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на
Синдиците на „КТБ“ АД (н), главни и евентуални по чл. 240, ал. 2 ТЗ за
заплащане на обезщетение на имуществени вреди, причинени на Банката с
действия/бездействия на ответиците в качеството нейни администратори, не е
допуснато до касация. С Определението е осъдена „КТБ“ АД (н) да заплати на
адв. Л. К. А., възнаграждение в размер на 9430.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Не е било спорно и, че в полза на адв. А. е издаден изпълнителен лист
от 12.04.2021 г.
Видно от представената Покана за плащане вх. № 2210/14.10.2021 г. е,
че длъжникът е бил поканен да заплати присъдената с изпълнителния лист
сума в размер на 9430.00 лв.
Видно от представеният отговор изх. № 2021/27.10.2021 г. е, че
Синдиците на несъстоятелният длъжник са отказали плащането.
Представена е молба за предявяване на вземане, възникнало след
откриване на производството по несъстоятелност вх. № 2332/03.11.2021 г., с
която адв. А. е предявил вземането си, приложил издаденият изпълнителен
лист за сумата 9430.00 лв., в оригинал и е отправено искане вземането по
същия да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на
банката.
С писмо с изх. № 2082/09.11.2021 г., Синдиците на "КТБ" АД (н), по
искането е постановен отказ за включването му в Списъка на приетите
вземания. Отказът е мотивиран с доводи, че към момента на предявяване на
вземането не е налице правна възможност, съобразно която присъдените
разноски по изпълнителен лист да бъдат включени в списъка на кредиторите
и вземането не би могло да бъде удовлетворено от масата на
несъстоятелността.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
намира следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 70 ЗБН не може да се оспорва вземане,
3
което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в
производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на
вземанията произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 ЗБН установително
действие на съдебните решения в отношенията между банката, синдика и
всички кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН
предвижда задължение за синдика да допълни Списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН
(одобрения от съда Списък на приетите вземания, по които не са направени
възражения) с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл.
68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН,
ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към
банката. Вярно е, че изрична уредба за разноските, присъдени в
производствата по посочените искове, липсва, но няма основание същите да
бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за
разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен
спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно
производство. (доводите извлечени от Определение № 67/15.02.2022 г., по ч.
т. д. № 1212/2021 г., на ВКС, I ТО).
В конкретния случай, се касае за предявени от Синдиците искове с
правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 240 ТЗ, които са такива за
репариране на вреди, причинени от бивши администратори на Банката и
макар и да не се касае за искове за попълване на масата, в класическата
хипотеза, то евентуалното присъждане на обезщетение за причинените вреди,
би рефлектирало върху масата, доколкото сумата би служила за
удовлетворяване на кредиторите на Банката. В посоченото производство е
било извършено разпределение на отговорността за разноски, съобразно
изхода от спора. Предвид отхвърлянето на исковете, Банката е осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на
ответниците – адв. А.. В негова полза е издаден и изпълнителен титул.
При това положение за Банката е задължително изпълнението на
съдебното решение и постановеното в него не може да бъде оспорвано и
преразглеждано в последващо производство, поради което и разрешението
дадено в цитираното по-горе Определение № 67/15.02.2022 г., по ч. т. д. №
1212/2021 г., на ВКС, I ТО, ще следва да намери приложение. Още повече, че
предвид естеството на производството по несъстоятелност и съпровождащите
го искови производства било за установяване съществуването на вземанията
на кредиторите, било за събиране на вземания на Банката и др., не е
невъзможно в тежест на банката да възникнат нови задължения. След като е
възможно възникването на нови задължения, то те ще следва да подлежат и
на удовлетворяване. В този смисъл в полза на адв. А. е възникнало вземане,
което не се спори не е било удовлетворено на падежа и, поради което
правилно е бил допълнен Списъка на приетите вземания на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД с включването в него на вземането на адв. А.,
възлизащо на сумата 9430.00 лв., за което е издаден изпълнителен лист на
12.04.2021 г.
Що се касае до оплакването на въззивника за предвидената поредност
на удовлетворяване, съдът намира следното: Претендира се от въззивника за
вземането му да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по т. 3 от чл.
94, ал. 1 ЗБН. Този краен извод не може да бъде споделен. Съобразно
разпоредбата на чл. 54 ЗБН, разноски по несъстоятелността са: 1.
4
възнаграждението на синдика; 2. трудовите възнаграждения, осигурителните
вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със
служителите на банката в несъстоятелност; 3. разходите за попълване,
опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на
несъстоятелността; 4. възнагражденията на наетите от синдика експерти и
консултанти във връзка с упражняването на правомощията му. Прави
впечатление, че изброяването в разпоредбата е изчерпателно и не допуска
разширително тълкуване. В нея лимитативно са изброени вземания, насочени
към обезпечаване на развитието на откритото производство по
несъстоятелност и само за тези вземания е предвидено удовлетворяването им
да се извършва по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.
В случая, както бе посочено не се касае за вземане на кредитор за
направени съдебни разноски, а се касае за вземане с произход определено от
съда възнаграждение на адвоката за оказана правна помощ и съдействие, по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При това положение това вземане не може да бъде
приравнено на направени разноски по несъстоятелността, доколкото не е
насочено към обезпечаване развитието на производство, не попада сред
изчерпателното изброяване на чл. 54 ЗБН и следователно не е налице
основание за такова вземане да бъде предвидена поредност на
удовлетворяване по т. 3, на чл. 94, ал. 1 ЗБН.
За посоченото вземане правилно е определена поредност по т. 8 от
посочения текст – предвиждаща удовлетворяване на всички останали
вземания, които не отговарят на условията по т. 11 – 15 ЗБН.
По изложените съображения атакуваното Решение като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 612, ал. 2 ТЗ, вр чл. 694, ал. 7 ТЗ в тежест на въззивникът ще
следва да бъде възложено заплащането на дължимата за въззивно обжалване
държавна такса. От дължимата в размер на 40.00 лв., при депозиране на
въззивната жалба е била заплатена такава в размер на 15.00 лв., поради което
въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на още 25.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 721/05.06.2023 г., по т.д. № 2251/2021 г.,
на СГС, ТО, VI-10 с. в частта, с която е определена поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, за включеното, по реда на чл. 68
ЗБН, в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, вземане в размер на 9430.00
лв., с произход адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по
т.д. № 2993/2019 г., на ВКС, I ТО.
ОСЪЖДА Л. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“, № ***,
вх. ***, ет. ***, офис 1 да заплати по сметка на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, сумата 25.00 лв., представляваща дължима по делото държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл. 612, ал. 2 ТЗ, вр чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, по реда и
5
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6