РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500760 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С Решение № 2635 от 11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 10426/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., ответникът С. А. К., ЕГН
********** от гр. ***** е осъден да заплати на ищеца Х. Б. Х., ЕГН
********** от гр. ***** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта и достойнството на ищеца, както и преживян тежък психически стрес, в
резултат на отправени от ответника обиди, заплахи и закани, посредством
изпратени съобщения чрез мобилното приложение „Вайбър“, заедно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 18.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, а ищецът Х. Б. Х. е осъден да заплати на ответника С. А. К. сумата
от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му,
както и преживяно прекомерно притеснение в резултат на отправени от ищеца
по основната искова молба обиди, заплахи и закани, посредством изпратени
съобщения чрез мобилното приложение „Вайбър“, ведно със законната лихва
върху тази сума от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане, като до пълния
предявен размер от 2 500 лева насрещният иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното
производство, който чрез пълномощника си адвокат Т. Й. го обжалва в частта,
1
с която е уважен предявеният от ответника насрещен иск. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част. Поддържа се, че от ответника не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията му в насрещната искова молба, в т.ч.
че мобилният номер, от който са изпращани съобщения, е на ищеца, както и
че ответникът е претърпял неимуществени вреди от това. Иска се отмяна на
решението в частта, с която е уважен предявеният от ответника насрещен иск,
и постановяване на ново решение, с което този иск да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. А. К., с който се излагат оплаквания за нередовното
му призоваване пред първата инстанция и невъзможност да докаже
твърденията си. Оспорва се отхвърлянето на насрещния му иск до пълния
предявен размер и се иска насрещният иск да бъде удовлетворен в пълен
размер. В тази част отговорът на въззивната жалба съдържа насрещна
въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Х. Б. Х. чрез пълномощника му адвокат Т. Й., с който се
оспорва като неоснователна насрещната въззивна жалба. Поддържа се, че
същата е бланкетна и не съдържа никакво изложение от фактическа и правна
страна, което да сочи пороци на обжалваното решение. Иска се да бъде
потвърдено решението в обжалваната от ответника част, а насрещната
въззивна жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, като разгледа въззивната жалба и насрещната въззивна жалба в
рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе
предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, тъй като
са подадени в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт
от страни, останали недоволни от съдебния акт, поради което подлежат на
разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Б. Х.
против С. А. К. за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева за
претърпени неимуществени вреди от засягане на честта и достойнството на
ищеца и преживян тежък психически стрес в резултат на отправени обиди,
заплахи и закани посредством изпратени съобщения чрез мобилното
приложение „Вайбър“ на 23.04.2021 г., 25.04.2021 г. и 01.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил иска като
неоснователен, като е признал изпращането на описаните в исковата молба
съобщения по мобилното приложение „Вайбър“ с твърдението, че същите са
продиктувани от предхождащи заплашителни действия на ищеца във връзка с
неуредени финансови отношения помежду им. Предявил е насрещен иск
2
против ищеца за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ответника неимуществени вреди от засягане
на честта и достойнството му, преживяното прекомерно притеснение в
резултат на отправени обиди, заплахи и закани посредством изпратени
съобщения, включително такива с ***** съдържание, чрез мобилното
приложение „Вайбър“ на 09.08.2021 г., 03.02.2022 г., 07.02.2022 г. и 08.02.2022
г., което е оказало значимо влияние върху личния, семейния и
професионалния му живот, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът е оспорил насрещния иск като
неоснователен с твърдението, че телефонният номер, от който са изпращани
съобщенията с ***** съдържание, не е негов.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
23.04.2021 г. и на 01.05.2021 г. ответникът е изпратил на ищеца чрез
мобилното приложение „Вайбър“, а на 25.04.2021 г. – на съпругата му,
описаните в исковата молба съобщения със заплашителен текст, а и тези
обстоятелства се признават от него, както в отговора на исковата молба, така и
снетото от него сведение на 02.06.2021 г.
От своя страна ищецът признава, че от неговия телефонен номер са
изпращани съобщения с емотикони до ответника в отговор на неговото
съобщение от 23.04.2021 г.
На различни дати през месец февруари 2022 г. чрез мобилното
приложение „Вайбър“ ответникът е получил съобщения с ***** съдържание и
заплашителен текст, изпратени от потребител на име Chris с телефонен номер
****.
Свидетелят А. Б. Х., брат на ищеца, установява, че страните се
познавали по повод внос на **** от *****, като ищецът възложил на
ответника да **** негов джип, но ответникът така и не го направил. През
2021 г. около Цветница първо ищецът, а след това и съпругата му получили
заплашителни съобщения от ответника, с които той им пожелавал да си ****.
От това на ищеца му станало мъчно. И до днес се той и съпругата му се
притеснявали за живота си и за живота на децата им.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
разгледано по същество – частично неправилно.
Предмет на делото са предявени от насрещните страни осъдителни
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени
вреди от непозволено увреждане. В частта, с която е уважен предявеният от
ищеца главен иск, решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция се обжалва единствено насрещният иск, предявен
от ответника, като ищецът го обжалва в частта, с която искът е уважен, а
ответникът – в отхвърлителната част.
3
За бъде уважен искът по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца по него е да
установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: противоправно деяние, неимуществени вреди и причинно-следствена
връзка между тях. Вината на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
Ответникът твърди извършени от ищеца противоправни действия,
изразяващи се в изпращане на съобщения със заплашително и заканително
съдържание. От писмените доказателства по делото се установява, че
действително на 03.02.2022 г. и 08.02.2022 г. такива са изпратени до ответника
по мобилното приложение „Вайбър“ от потребител с телефонен номер **** и
име Chris, но по делото липсват доказателства този телефонен номер да е бил
използван от ищеца и именно той да е автор на съобщенията. В отговора на
насрещната искова молба ищецът изрично и своевременно е оспорил
използването на този телефонен номер, но от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани никакви доказателства, които да
установят това обстоятелство. Освен това по делото не са ангажирани
доказателства за това дали и по какъв начин получаването на тези съобщения
е повлияло на ответника и по-конкретно настъпили ли са описаните в исковата
молба неблагоприятни последици за него, които да са оказали значимо
влияние върху личния, семейния и професионалния му живот. Следователно
ответникът не е доказал по делото нито осъществяване на противоправно
деяние, чийто автор да е ищецът, нито в резултат от това да е претърпял
твърдените неимуществени вреди.
Не са налице сочените от ответника процесуални нарушения на
първоинстанционния съд, които да са довели до невъзможност да докаже
твърденията си. В първоинстанционното производство съдът е приел
представените от ответника писмени доказателства, допуснал е исканите от
него гласни доказателства и е дал възможност да ангажира допълнителни
такива, но доказателствата не са събрани поради липса на процесуална
активност от ответника в проведените съдебни заседания, за които той е бил
надлежно уведомен с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ответника
насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди от
непозволено увреждане е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При тези изводи на съда подадената от ищеца въззивна жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение
бъде отменено в частта, с която насрещният иск е уважен до размера от 1 000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в полза на
ответника разноски, като вместо това бъде постановено ново решение, с което
насрещният иск да бъде отхвърлен.
Насрещната въззивна жалба, подадена от ответника, с която се иска
4
уважаване в пълен размер на насрещния иск, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, като с решението по настоящото дело в частта, с която
този иск е отхвърлен, а именно за разликата над 1 000 лева до пълния
предявени размер от 2 500 лева, първоинстанционното решение бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя-ищец следва да
бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция за платена държавна
такса в размер на 25 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и предвид цената на иска
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2635 от 11.06.2024 г., постановено по гр.д. №
10426/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., в частта, с която
Х. Б. Х. е осъден да заплати на С. А. К. сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ответника по основната искова молба
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му,
както и преживяно прекомерно притеснение в резултат на отправени от ищеца
по основната искова молба обиди, заплахи и закани, посредством изпратени
съобщения чрез мобилното приложение „Вайбър“, ведно със законната лихва
върху тази сума от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 50 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. К., ЕГН ********** от гр. *****
против Х. Б. Х., ЕГН ********** от гр. ***** насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на честта и достойнството му, както и преживяно прекомерно
притеснение в резултат на отправени от ищеца по основната искова молба
обиди, заплахи и закани, посредством изпратени съобщения чрез мобилното
приложение „Вайбър“, до размера от 1 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2635 от 11.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 10426/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., в частта, с
която предявеният от С. А. К. против Х. Б. Х. насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в засягане на честта и достойнството му, както и преживяно прекомерно
притеснение в резултат на отправени от ищеца по основната искова молба
обиди, заплахи и закани, посредством изпратени съобщения чрез мобилното
приложение „Вайбър“, ведно със законната лихва от 01.09.2022 г. до
окончателното изплащане, е отхвърлен за разликата над 1 000 лева до пълния
предявен размер от 2 500 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
5
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на Х. Б. Х.,
ЕГН ********** от гр. ***** разноски за заплатена държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 25 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6