Р Е Ш Е Н И Е
№ 1362 30.09.2021г. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретаря: Й.
Б.
Прокурор: Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от съдия
Д.Гальов КАНД № 1611 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от Централно управление на Национална агенция по
приходите срещу решение № 260776 от 25.05.2021г. постановено по н.а.х.д. № 1241
от 2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд за несъответствие
между правната квалификация на деянието и приложимата
административнонаказателна разпоредба от ЗДДС, като счита, че правото на защита
на санкционирания търговец не е нарушено и деянието за което е ангажирана
отговорността му е съставомерно. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на
делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.
Ответникът – „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД,
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.1 вх.8, ет.22, представлявано от управителя Х.И.А.,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава мотивирано заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 528147-F554611 от 28.07.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.7а,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За да постанови своето
решение, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че
отговорността на търговеца е ангажирана неправилно, а посочената правна
квалификация е неприложима. Съдът е обосновал извод, че санкционираният
търговец е лишен от възможността да узнае, че с издаването на всеки отделен
служебен бон, от издадените множество такива на посочената дата е осъществил
състава на самостоятелно административно нарушение и отговорността му ще бъде
ангажирана с издаването на отделно наказателно постановление, съответно за
всеки един от тях, както е процедирал наказващия орган. Прието е, че в съставения АУАН са описани множество
служебни бонове за всеки конкретен ден, но е дадена само една правна
квалификация по чл.7а, ал. 2 от Наредбата, без значение колко бона са били
издадени,
т.е не са констатирани като
самостоятелни деяния, а са съотнесени като обща деятелност към една и съща
дата. В последствие административнонаказващият орган е приел, че всеки един
издаден служебен бон е отделно нарушение с правна квалификация чл.7а, ал.2 от
Наредбата, с оглед на което са издадени множество отделни наказателни
постановления. На следващо място, съдът е преценил, че приложената санкционна
разпоредба е неотносима към процесното деяние и същото следва да бъде подведено
под други цитирани норми на правната уредба. Освен това съдът е отбелязал, че
при фактическото описание на всяко едно от нарушенията не са посочени
съставомерни признаци на евентуално нарушение по чл.25 от Наредбата, поради
което издаването на служебен бон за клиентска поръчка, не означава автоматично,
че в последствие за същата не е издаден и фискален бон. По същество съдът е
намерил, че деянието е недоказано и отговорността на дружеството не може да бъде
ангажирана при липса на доказателства, че съответният служебен бон касае именно
продажба или клиентска поръчка, с оглед на което е отменил
наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност
на ответника по касация се споделят и от настоящия съдебен състав.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява, че отговорността на „ТИ ЕС ВИ 2018” ЕООД е ангажирана след извършване
на проверка на 10.06.2020г. по спазване на данъчното законодателство с
наблюдение на търговски обект - бирария „Върбата“, находяща се в гр.Бургас,
ж.к. „Славейков“ бл.46. При проверката на място е разпечатана контролна лента
на електронен носител (КЛЕН) от наличното инсталирано и въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ) за периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., като от
контролните длъжностни лица е установено, че на дата 20.05.2020г. при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки търговецът е допуснал
издаването на множество служебни бонове, сред които и служебен бон № 0000696 от
20.05.2020г. На 18.06.2020г. на дружеството е съставен АУАН № F554611 за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, а в последствие въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издадено и наказателно постановление № 528147-F554611 от 28.07.2020г., с което на дружеството, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18 не
се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки. По силата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв. Съответно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС
регламентира, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съпоставяйки фактите
по делото с правната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС е видно, че тази санкционна
разпоредба е приложима, когато се касае за неиздаване на фискален/системен бон,
което представлява нарушение по чл.25 от Наредба Н-18, но не и в случаите на
други нарушения на Наредбата, каквато хипотеза е налице в процесния случай.
Съставомерни признаци за нарушение на чл.25 от Наредбата не се сочат от
наказващия орган и липсват при фактическото описание на нарушението, поради което отговорността на
ответника по касация е ангажирана неправомерно на соченото основание.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че
констатациите на контролните длъжностни лица за извършени продажби и за
направени клиентски поръчки, почиват на предположения за евентуалното
осъществяване на такива за минал период от време, като липсват категорични
доказателства, че съответният служебен бон касае именно извършена продажба или
клиентска поръчка. Действително, наличието на множество издадени служебни
бонове е индиция за правонарушение, но само по себе си това обстоятелство не е
достатъчно, за да обоснове еднозначен извод, че дружеството е извършило
нарушение на данъчното законодателство. В проведеното
административнонаказателно производство липсват категорични доказателства в
тази насока, като в хода на наблюдението на търговския обект и извършените
неколкократни проверки контролните длъжностни лица не са установили нередности,
осъществена е контролна покупка, за която е
издаден фискален касов бон и е засечена касова наличност без отклонения, т.е към
момента на проверката не е установено търговецът да е издавал служебни бонове
за клиентски поръчки. Ето защо,
при липсата на доказателства водещи до безапелационен извод, че описаното
административно нарушение е извършено от санкционираното дружество, правилно
издаденото наказателно постановление е отменено от първоинстанционния съд и поради
недоказаност на деянието, т.е. и поради материална незаконосъобразност.
Касаторът
изразява несъгласие и с мотивите на съда досежно нарушено право на защита на
търговеца, предвид лишаването му от възможността да узнае, че за всеки един
отделен служебен фон, от множеството издадени такива, ще бъде санкциониран с
отделно наказателно постановление. В
тази връзка, настоящият касационен състав на съда отбелязва, че няма
процесуална пречка множество нарушения да са описани в един АУАН, както и няма
пречка това да бъде сторено в едно
наказателно постановление, ако е наложено самостоятелно наказание за всяко едно
поотделно. В случаят, от начина, по който фактически е описано нарушението в
съставения АУАН, действително се създава впечатление не само за търговеца, но и
за съда, че за всички посочени служебни бонове ще бъде наложена една обща
санкция, т.е. че органът е описал едно нарушение, тъй като никъде в акта не се
сочи, че издаването на всеки отделен служебен бон представлява самостоятелно
нарушение и води до налагане на самостоятелно наказание, независимо от факта,
че всички изброени в АУАН служебни бонове са издадени на една и съща дата.
Неправомерно
е ангажирана отговорността на ответника при условията на допустителство, като
съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите
предвидени в съответния закон или указ. В случаят, за нарушена е посочена
нормата на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18, а за приложима санкционна – нормата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, в която санкционна норма липсва предвидена от
законодателя възможност за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на допустителите. Такава
възможност е регламентирана в хипотезата, уредена в чл.185, ал.2 от ЗДДС, която
в случая би била правилната санкционна норма, но не тя е посочена от наказващия
орган, като законово основание на налагане на санкцията.
При тези
констатации, на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260776 от 25.05.2021г. постановено по
н.а.х.д. № 1241 от 2021г. по описа на Районен съд -гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.