РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500171 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал.
1 ЗЗДН.
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Н. М., с
ЕГН: **********, от гр. Карлово, ул. ***, чрез процесуалния представител
адв.Л. Н., против Решение № 392 от 19.12.2022 г., постановено по гр.д. №
833/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, с което съдът е отхвърлил
подадената от него на основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба за
постановяване на мерки по Закона за защита от домашно насилие против И. Г.
М., с ГН: **********, от гр. Карлово, ул. *** по повод извършен от
ответницата акт на домашно насилие на 13.07.2022 г. като неоснователна и
недоказана и жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС Карлово,
държавна такса в размер на 30 лева.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за липсата на извършено
от страна на ответницата домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното
1
решение е постановено при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е
категорично установено системно осъществявано психическо насилие от
страна на ответницата И. М. спрямо своя баща Г. М..Искането към въззивния
съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да
се уважи подадената молба за защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е подаден отговор от въззиваемата
И. Г. М., с ГН: **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността
на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от Г. Н. М., с ЕГН: ********* срещу И. Г. М., с ГН: **********. В
молбата си молителят сочи, че ответницата е негова дъщеря, която в
продължение на около две години му нанася психически тормоз , тъй като
настоява молителят да й прехвърли собствеността на притежаваните от него
имоти в град Карлово и село Б. или на нейната дъщеря.Твърди,че
психическият тормоз се засилил след като молителят заживял на семейни
начала с друга жена през месец декември 2021г. , като ответницата не
одобрявала връзката им и си позволила да се саморазправя, както с майката
на молителя, така и с дъщерята на съжителката му. През последните дни
поведението на ответницата ескалирало, като на 13.07.2022 г. си позволила по
телефона да заплаши баща си, че ако не разкара съжителката си и не й
прехвърли имотите , да внимава, че познава опасни хора. Заплашила го със
съд, тъй като бил длъжен да й прехвърля имотите си и тя щяла да си ги вземе,
чрез съда или по друг начин. Отново му повторила това, което винаги
казвала: „Аз съм ти наследник! Апартаментът е мой! Трябва да ми го
прехвърлиш! Длъжен си! Имаш внучка! Трябва да го дадеш на В. или на мен,
а не на чуждите деца! Разкарай М.! Аз съм наследник, а не децата на М.! Аз
съм наследник на всичко, всичко трябва да ми дадеш!“.
2
Молителят твърди, че след всичко случило се, бил в силен стрес и
емоционално потиснат. Сочи, че се страхува за живота си и този на близките
си, като счита, че действията на дъщеря му представляват акт на психическо и
емоционално насилие.
Моли съда да издаде заповед защита, с която да бъдат взети
подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да се задължи ответницата да се
въздържа от извършване на домашно насилие; да й се забрани да приближава
молителя, жилищата в гр. Карлово, ул. *** и с. Б., ул. „***, местоработата му
във „ВМЗ“ ЕАД – гр. Сопот, както и местата за социални контакти и отдих.
Ответницата, представлявана от адв. Н. Г., оспорва всички твърдения
изложени в молбата. Твърди, че с баща си живеят на различни адреси и почти
нямат контакти един с друг. Дори и да била изразила несъгласие с кого живее
баща й, това била емоционална реакция и не можело да се разглежда като
проява на домашно насилие. Не били верни твърденията, че се заканвала на
баща си, нито че била изпращала хора, които да го заплашват. Моли съда да
отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение подадената
молба за защита, като е приел, че по делото не са събрани доказателства за
осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо
молителя.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в подадените от
страните жалби, като се следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми.
По делото не е спорно, че страните са в посочената родствена връзка
по права линия, поради което молителят е активно легитимиран да търси
защита, а ответницата е сред лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН като пасивно
легитимирани да отговарят по реда на този закон. Безспорно е също
обстоятелството, че след прекратяване на гражданския брак с майката на
ответницата, молителят е заживял на семейни начала с друга жена, а връзката
им не получава одобрение от ответницата и същата изразява открито
несъгласието си с нея.Молителят поддържа,че това нейно поведение
3
преминава границите на житейски допустимото и го квалифицира като
домашно насилие, претендирайки да получи защита по съдебен ред.
Следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото
производство не са междуличностните отношения между страните в тяхната
цялост, а само конкретно действие или действия съставляващи акт на
домашно насилие, извършени в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок, който
е преклузивен (така Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г.,
IIIг. о. на ВКС). От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението
на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
С оглед на горното, в настоящия случай на разглеждане подлежи
посочения в молбата акт на насилие от 13.07.2022 г., доколкото единствено
той попада в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С молбата си за защита
от домашно насилие молителят е представил декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
На този документ разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН изрично придава
доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от същия предвижда издаване на
заповед за защита и само въз основа на нея, когато поради естеството на
случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието.
Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като оборващи
или разколебаващи твърденията на молителя. В случая наред с представената
декларация са събрани и други доказателства, които се преценяват от съда
във взаимната им връзка. В подкрепа на изложените в декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН твърдения за упражнено спрямо него насилие на посочената по-
горе дата молителят е ангажирал и гласни доказателствени средства.
Според показанията на свидетелката И. Г. М. – майка на молителя, и
баба по бащина линия на ответницата, от сина си свидетелката знаела, че
ответницата настоявала да й се прехвърлят имотите на нея или на нейната
дъщеря. Опасявала се да не ги наследи жената, с която ищецът сега живеел
или нейната дъщеря. Ответницата заявявала тези свои претенции и пред баба
си. Тя обаче не била съгласна, нито пък синът й. Молителят не бил споделял
със свидетелката , дъщеря му да е имала агресивно поведение спрямо него,
4
но била много настоятелна. Свидетелката не била присъствала на случай, при
който И. да заплашва баща си. Молителят не се страхувал от дъщеря си.
Преди два месеца ответницата дошла с детето си при баба си на гости, като се
държала приятелски.
От показанията на свидетелката М. Д.Д. се установява, че от две
години живее на съпружески начала с молителя. На 13.07.2022 г. двамата
били на лекар в гр. Пловдив. По обяд чакали автобус, когато телефонът на Г.
звъннал и той видимо се притеснил. Пуснал телефона на високоговорител и
свидетелката Д. чула неща, които била чувала и преди – дъщерята на
молителя И. искала от баща си да изгони свидетелката и да прехвърли на нея
имотите си в с. Б. и в гр. Карлово. Както винаги той й отвърнал, че това няма
как да стане. Разговорът приключил, като свидетелката не чула ответницата
да отправя заплахи към баща си. Той не се страхувал от нея, въпреки, че
преди демонстрирала познанства с „опасни хора“ и казвала на баща си да
внимава какво прави. Свидетелката не познавала ответницата, но получила
от нея заплахи, че ще се запознаят в съда.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не може да
бъде направен обоснован извод за осъществен спрямо молителя акт на
домашно насилие на посочената в молбата дата. Съгласно чл. 2 ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище. Безспорно е по делото, че връзката на молителя с настоящата му
партньорка не получава одобрение от ответницата и същата изразява открито
несъгласието си с нея. Съжителството на молителя с друга жена е породило у
ответницата притеснение, че бащиното й имущество ще премине в
патримониума на трети лица и е провокирало нейното настоятелно поведение
да бъде прехвърлена собствеността в нейна полза.Опровергани от събраните
по делото доказателства са изложените в молбата за защита твърдения, че на
посочената дата-13.07.2022г. ответницата е проявила агресия спрямо своя
баща и му е отправила закани и заплахи по телефона. От показанията на
свидетелката М. Д.Д. действителното се потвърждава за проведен на тази
дата телефонен разговор между страните, но липсват данни от страна на
5
ответницата да е проявена вербална агресия или да е отправила закани за
живота и здравето на молителя. Следва да се отбележи, че процедурата по
ЗЗДН е предвидена с оглед даване на защита на физическите лица от
упражнявано срещу тях насилие и има за цел предпазване на пострадалия от
посегателство срещу живота, здравето и неговото достойнство. Тя не е
средство за разрешаване на лични, имуществени и други спорове между
лицата, имащи право на защита по този закон. Случилото се на процесната
дата, което се окачествява в молбата като домашно насилие, не съдържа
признаците на такова.
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата за предприемане
на мерки за защита срещу домашно насилие е неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззиваемата се дължат направените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокаско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392 от 19.12.2022 г., постановено по
гр.д. № 833/2022г., по описа на Районен съд – гр.Карлово, II гр. състав.
ОСЪЖДА Г. Н. М., с ЕГН: **********, да заплати на И. Г. М., с ГН:
**********, сумата от 300 лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6