№ 133
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110205052 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. Т. , ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ***
против Наказателно постановление № 460а-434/29.12.2020 г. на Директор ОД на МВР
Варна, с което й е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 300
/триста/ лв. на основание чл. 209а., ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и
не обосновано, като при неговото издаване са допуснати редица нарушения на
административно производствените правила. Оспорва се изяло описаната в НП
фактическа обстановка.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Ф., ВАК
която поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото процесуалния
1
представител моли за отмяна на НП, като акцентира върху аргументите посочени в
жалбата. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител -
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 31.10.2020 г. св. Н.Д. и св. С.П. били на работа, като изпълнявали
задълженията си на полицаи в униформено облекло към Пето РУ при ОД на МВР-
Варна. При извършване на обход на обслужвания от тях район, около 16. 00 ч. те се
позиционирали пред магазин "Ситимаркет-Кубчето", находящ се в гр. Варна, на ул..
"Арх. Манол Йорданов". Служителите на реда застанали пред входа на търговския
център и няколко минути извършили наблюдение към търговската му площ. Тогава
служителите на реда забелязал, че вътре в търговския център, във фоайето, до
пекарната, в близост до входната врата, се намира една жена- възз. Т.Т., която била без
поставена предпазна маска или друго средство, покриващо устата и носа и водела
разговор с други лица. По това време в търговския център се намирали и други
клиенти и служители на центъра. Служителите на реда влезли в търговския център,
поискали личната карта на възз.Т. и я поканили до служебния автомобил за съставяне
на АУАН. Възз. била изведена от служителите на реда от търговския център, като още
същия ден св. Н.Д. издала срещу нея АУАН, серия АА, бл. № 322372/31.10.2020 г. В
него св. Д. посочила, че съставя АУАН срещу възз.Т. " за това, че на 31.10.2020 г.,
около 16. 00ч, в магазин Ситимаркет-Кубчето" на адрес гр. Варна, на ул.. "Арх. Манол
Йорданов"гр. Варна, при извършване на полицейска проверка лицето не е поставило
защитна маска за лице, кърпа, шлем или друго покриващо носа и устата средство. ".
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по т. I. 7 от Заповед № РД-
01609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ.
Актът бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала с отбелязване, че в
магазина е била с маска, като на излизано до входната врата я свалила.
Допълнителни възражения постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Във
връзка с възраженията, постъпили от възз. АНО взел становище от служител при Пето
РУ-Варна, ОД МВР - Варна, който снел сведения от актосъставителя Д..
2
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло
фактическите констатации в акта, като не възприел възраженията на въззивницата, че
са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В НП, АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на
31.10.2020 г., в 16. 00ч, в магазин Ситимаркет-Кубчето" на адрес гр. Варна, на ул..
"Арх. Манол Йорданов"гр. Варна, при извършване на полицейска проверка лицето не е
поставило защитна маска за лице, кърпа, шлем или друго средство, покриващо носа и
устата, с което нарушава т. 7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
Прието било, че е допуснато нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, като бил цитиран като
нарушен следният текст от ЗЗ: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 /хиляда/ лв. до 2 000 /две хиляди/ лв.. АНО изложил и мотиви, защо счита, че
случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, заповед на
Директора на ОД на МВР-Варна, от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра
на здравеопазването / последните две публикувани и налични на сайта на
Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/, справки от ОД на
МВР-Варна, справка от "Ситимаркет" и др. които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на св. Н.Д. и С.П., които са очевидци на нарушението. Същите с
необходимата конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на
обективната обстановка по делото.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са
непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
3
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на
ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай
в Пето РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-
1952/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020 г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Д.,
същата е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия,
доколкото работи като старши полицай в ОД на МВР-Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това
нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания
субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
4
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи на закрито
обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е изпълнил
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. Твърдението, че в
НП била посочена неразбираема правна квалификация- чл. 209, ал. 1 от ЗЗ не се
възприема от настоящия състав. Да действително, в НП е посочено, че е нарушен чл.
209, ал. 1 от към цифрова квалификация, но безспорно от изписаната словесна
квалификация е видно, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на каквото
основание е посочено, че е наложена и санкцията. В теорията и съдебната практика се
е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не
срещу тяхното цифрово изражение. А фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и
недвусмислено изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена
санкцията спрямо възз.
Посоченото от процесуалния представител на възз. "процесуално нарушение,
служещо за основание за отмяна на НП", а именно, че НП било издадено въз основа на
АУАН от 23.11.20 г. също не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Безспорно в НП е цитиран и бланковият номер на АУАН и издателят на
същия, така че е безспорно ясно въз основа на който АУАН е издадено НП. Очевидно
е, че възз. е разбрала в какво е обвинена, което личи и от депозираните срещу АУАН
възражения.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.)
ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание,
по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
5
на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими
мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Впоследствие
извънредното положение е удължавано неколкократно, като действа и към настоящия
момент. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, впоследствие отменена със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. В т. 7 от посочената заповед № РД-01-609 от
21.10.2020 г. за определен период – от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведена
посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за
всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в
т. ч. кърпа, шал, шлем и др.). Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед
№ РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, който прекратява
действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед
вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче,
Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица. Освен горното, изрично в Заповед №
РД01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването- отново в т. 7 е
възпроизведено идентично съдържание като на това в т. 7 от № РД-01-609 от
21.10.2020 г. т. е. идентично задължение за носене на предпазни средства в открити
обществени места, която мярка важи и до днес. Т. е. към дата 31.10.2020 г. когато възз.
е установена без предпазно средство, покриващо носа и устата на в закрито
обществено място / търговски център/ заповедта е била действаща. Такава задължение,
за носене на предпазно средство в закрито обществено място съществува и
понастоящем.
Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването е
издадена на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административно процесуалния кодекс и във връзка с усложняващата се епидемична
6
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. за
удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май
2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25
юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525
на Министерския съвет от 30 юли 2020 г. и Решение № 609 на Министерския съвет.
Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове
/ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865
от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и
нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или
многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има
за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма –
правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено
число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за
абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни
правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори
правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия
безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.
Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ
административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани
с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този
7
раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по
издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват
съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са
издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за
масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем.
По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата
на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо
повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на
заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-609
от 21.10.2020 г. е отменена със заповед от 25.11.2020 г., но тази отмяна принципно не
се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към
момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен
кръг от лица – всички, които се намират в закрити обществени места, в това число
търговски обекти, да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо
средство, покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, шлем и др.. Като ОАА тя е
имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в
нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и
задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така
единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото.
Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или
изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е
приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение
Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. №
2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има
обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По
отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по
делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от
значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е
била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това в случая административно наказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление
8
или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 209а., ал. 1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 /триста/ лв. до 1000 /хиляда/ лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си
както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители – свидетелите Д. и П.,
се установява по безспорен начин, че на 31.10.2020 г. по време на действие на
въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица
/всички, които се намират в закрити обществени места, в това търговски обекти/ да
имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство, покриващо
носа и устата, в това число кърпа, шал, шлем, жалбоподателката се е намирала на
закрито обществено място- търговски обект- търговски център "Ситимаркет-Кубчето"
в гр. Варна, което място представлява "обществено место" по смисъла, вложен в
разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, като не е
имал поставени средства, покриващи носа и устата. Абсолютно ирелевантно е
твърдението, че вътре в самия супермаркет е била с поставена маска, а в последствие
преди да напусне обекта е махната. Всъщност от показанията на двамата служители на
реда е видно, че те няколко минути са наблюдавали възз., която е била без маска в
търговската площ на обекта, в близост до пекартната, на закрито място и е разговаряла
с други лица.
С оглед на изложеното се налага извода, че Т. П. Т. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 31.10.2020 год. и напълно
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което
налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не
престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с
оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-
конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
9
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения
в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за
човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения
от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл е и константната практика на Административен съд Варна –
например Решение по к. адм. дело № 2685 по описа на Административен съд гр. Варна
за 2020 година, Решение по к. адм. дело № № 651 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2021 г. и много други. Нещо повече, прилагането на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН би създало у въззивницата чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от
основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална
превенция на нарушенията. Обстоятелството, че взз. Т. е била в близост до изхода на
търговския обект не се отразява на обществената опасност на деянието и дееца, тъй
като видно от показанията на разпитаните полицейски органи в това време в
търговския обект се е намирал не само персонал на същия, но и клиенти, като всички
други лица са спазвали противоепидемичните мерки.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в
сила от сила от 14.05.2020 г.) / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000
лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние
минимум от 300 лева. От друга страна, обстоятелството, че за възз. не са събрани данни
за финансово и материално положение, наред с твърденията й, че е безработна не би
могло да изключи административната й отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
10
потвърдено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима
от 04.12.2019 г.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
От процесуален представител на въззивницата е направено искане за
присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства, че е платено. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на въззивницата е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/, по арг. на
противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля
от съда.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на НП. Предвид горното съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило по същество в едно съдебно
заседание, не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева в полза на ОД
МВР - Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 460а - 434/29.12.2020 год.
на Директор ОД на МВР - Варна, с което на Т. П. Т., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Варна, *** е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/
лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
11
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, *** да заплати на
ОД МВР - Варна сумата в размер на 80. 00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски
по делото за юристконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12