Решение по дело №14466/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4254
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20191100514466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              15.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14466 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 01.08.2019г., гр.д.24339/17г., СРС, 175 с-в осъжда „Р./България/“ АД да заплати на Д.В.Г. на основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ сумата 6 546,17 лв. - стойност на неразрешени платежни операции, извършени от банката през периода  30.09.2016г. - 04.10.2016г. по кредитна карта V.G., с начислените за извършването им банкови такси и комисиони, ведно със законната лихва от 19.04.2017г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 286,69 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 02.11.2016г. - 11.04.2017г. и сумата                 1 218,17 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „Р./България/“ АД. Счита, че ищцата като картодържател не изпълнява основните си задължения да съхранява предоставената информация за кредитната карта и своевременно да уведомява банката за неправомерни транзакции. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемата – ищцата Д.В.Г. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.57, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /от 2009г., отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По силата на рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта V.G. от 10.06.2014г., ответникът  „Р./България/“ АД предоставя на ищцата Д.В.Г. съответния платежен документ.

Съгласно чл.57, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /от 2009г., отм./, при неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги незабавно възстановява на платеца стойността на неразрешената платежна операция, и когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената операция.

В случая, ищцата оспорва да е давала съгласие за извършените от ответника транзакции за общо 6 546,17 лв. през периода  30.09.2016г. - 04.10.2016г. След като ползвателят на платежната услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е неточно изпълнена платежна операция, в съответствие с разпределената доказателствена тежест в чл.56, ал.1 ЗПУПС/отм./, доставчикът на платежната услуга трябва да  установи автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и незасягането й от техническа повреда или друг недостатък. По делото не е проведено подобно успешно доказване.

Не е изпълнено изключението на чл.58, ал.1 ЗПУПС/отм./ за освобождаване на ищеца от отговорност за  неразрешени платежни операции, произтичащи от използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, когато платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, до максимален размер. Не е налице изключението на следващата ал.2, при неразрешени платежни операции, причинени от платеца чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.53 умишлено или поради груба небрежност. В тази връзка, не се установява неизпълнение на някое от задълженията на платеца по чл.53, т.1 – т.3 ЗПУПС, а именно: т.1 да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; т.2 да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването или т.3 след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

В съответствие с чл.53, т.2 ЗПУПС/отм./, с писмена рекламация от 11.10.2016г., ищцата уведомява ответника за неразрешената транзакция, незабавно след узнаването на 10.10.2016г. Предвид оспорването от ищцата на твърдените от ответника изгодни за него обстоятелства, неподкрепени с други преки доказателствени средства, а именно, че я уведомява за транзакциите чрез SМS-съобщения, не е налице редовно съобщаване за платежните операции. Отделно, съгласно чл.55, ал.2 ЗПУПС/отм./, ползвателят на платежни услуги се счита узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция най-късно с получаване на информацията по чл.38, ал.1 или чл.46, ал.1, както следва: т.1. регистрационен номер на платежната операция и, когато е необходимо, информация относно получателя; т.2. стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която е задължена платежната сметка на платеца, или във валутата, посочена в платежното нареждане; т.3. данни за размера на всички такси и лихви, дължими от платеца във връзка с платежната операция, представени по вид и стойност; т.4. обменния курс, използван от доставчика на платежни услуги по отношение на платежната операция, и стойността на платежната операция след извършената обмяна на валута; т.5. вальора на задължаване на платежната сметка или датата на получаване на платежното нареждане. Ответникът не представя доказателства, подобна информация в цялост да е доведена до знанието на ищцата в момент, предхождащ датата 10.10.2016г. Справките в онлайн банкирането за намален баланс на кредитната карта не обективират пълния обем на нормативно изискуемата информация за транзакциите. Ищецът не изпълнява задължението си да я предостави, респ. не се презумира, че ищцата е узнала за тях - чл.55, ал.2 ЗПУПС/отм./.

По никакъв начин не се доказва, ищцата умишлено или при груба небрежност да не изпълнява задължението си по чл.53, т.3 ЗПУПС/отм./, за  предприемане на всички разумни действия да запази персонализираните защитни характеристики на платежния документ, включително да не записва такава информация върху него и да не я съхранява заедно с него.

Искът по чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата 6 546,17 лв. - стойност на неразрешените платежни операции, извършени от банката и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 286,69 лв. - мораторна лихва през периода 02.11.2016г. - 11.04.2017г. са основателни.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 420 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.08.2019г., гр.д.24339/17г., СРС, 175 с-в.

ОСЪЖДА „Р./България/“ АД, гр.София,  бул. „****** да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 420 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.