№ 408
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201937 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Г.Г., в качеството му на Председател на
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, против наказателно постановление №
18-001652 от 23.08.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Русе, с което на Кооперацията, на осн. чл.415, ал.1 от КТ е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за извършено нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа наказателното
постановление и моли Съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
За наказаното ЮЛ, редовно призовани, се явява упълномощен
процесуален представител, който моли да бъде отменено наказателното
постановление, като излага аргументи за допуснато нарушение по чл.34 от
ЗАНН, като и поради наличие на нарушение на материалния закон.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По повод постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе сигнал от
работник на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, за неизплатени трудови
възнаграждения, в периода от 24.11.2020г. до 14.01.2021г. свид.Р.Р. и П.П. –
инспектори в Д”ИТ”-Русе извършили проверка за спазването на трудовото
законодателство в кооперацията. Въз основа на представените от
председателя на кооперация С.Г. документи, в това число и ведомостите за
начислени и изплатени трудови възнаграждения и документи за банкови
преводи за 2020г., проверяващите констатирали, че работодателят е начислил,
но не е изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на работниците в
кооперацията, за няколко поредни месеца през същата година. Вместо това,
на работниците били изплащани аванси от тези заплати в различни размери.
Неизплатена в пълен размер от работодателя била и заплатата на свид.П. БЛ.
П., на длъжност „Шофьор автобус“ в ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” за
м.ноември, 2020г., в размер на 862.73лв., като вместо това му бил изплатен
само аванс за м.ноември, 2020г. в размер на 500.00лв.
За извършената проверка свид.Р.Р. съставил Протокол изх.№ ПР
2034429/19.01.2021г., в който, за отстраняване на констатираните множество
еднотипни нарушения, дал задължителни предписания на работодателя, като
съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ, в т.117 от тези предписания било указано,
че в срок до 04.02.2021г. работодателя следва да изплати пълното трудовото
възнаграждение за м.ноември, 2020г. на П. БЛ. П..
Препис от протокола бил връчен на 19.01.2021г. лично на С.Г., в
качеството му на председател на кооперацията и като такъв - представляващ
работодателя.
На 21.01.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе постъпила
молба от С.Г. за удължаване срока за изпълнение на дадените предписания, в
това число и на процесното. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-
Русе дал съгласие този срок да бъде удължен до 25.02.2021г., за което С.Г.
бил уведомен лично.
В периода от 18.03.2021г. до 09.06.2021г. свид.Р.Р. извършил
последваща проверка, по работни места и по документи, за спазване на
трудовото законодателство от страна на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
2
с.Ряхово. При извършената документална проверка, свид.Р. констатирал, че
дължимото пълно трудово възнаграждение за м.ноември, 2020г. на П. БЛ. П.
отново не било изплатено от Кооперацията.
С оглед установеното свид.Р. преценил, че ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
с.Ряхово е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, за това, че не
изпълнило задължителното предписание за изплащане на трудовото
възнаграждение за м.ноември, 2020г. на П. БЛ. П.. За това нарушение, свид.Р.
съставил против ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово акт.
Въз основа на този акт, Директорът на Д“ИТ”-Русе издал обжалваното
наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.415, ал.1
от КТ наложил на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово “Имуществена
санкция” в размер на 1500.00лв.
В хода на съдебното следствие, упълномощеният процесуален
представител на наказаното ЮЛ представил копие на списък на работниците,
получили трудови възнаграждения за 2020г., от който се установява, че през
м.февруари, 2022г. на П. БЛ. П. са изплатени всички дължими трудови
възнаграждения за минал период.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание, в това число и отстояваното в жалбата и в хода на
съдебните прения, нарушение на правилата на чл.34 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описана пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
3
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗАНН, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя. Следователно, нормативно регламентирания
начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от
ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и
нарушителя. Действително законът прави разграничение между понятията
"откриване" на нарушението /нарушителя/ и "установяване" на нарушението,
като последното се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се
счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за
неговото извършване и за самоличността на нарушителя, т.е. когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение /действие или
бездействие/ на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение.
В настоящият случай Съдът намира, че срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от
ЗАНН за съставяне на процесният АУАН е спазен.
По мнение на Съда, началният момент на срока по чл.34, ал.1, изр.2 от
ЗАНН в конкретният казус, следва да бъде момента, в който компетентните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ са установили всички елементи от
състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, а именно, че не е изпълнена
принудителна административна мярка – дадено задължително писмено
предписание за изплащане на трудово възнаграждение.
В конкретният случай моментът, в който за трудовите инспектори
фактите по нарушението следва да се считат за установени бил момента на
извършване на последващата проверка – в периода от 18.03.2021г. до
09.06.2021г. Именно в началната дата на тази проверка станало ясно, че
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово не изпълнила задължително
предписание, дадено с Протокол изх.№ ПР 2034429/19.01.2021г.
Несъмнено, до тази дата, за компетентните органи на Дирекция
„Инспекция по труда“ липсвала яснота дали Кооперацията е изпълнила
предписанията или не и това обстоятелство е нямало как да им бъде служебно
известно в по-ранен момент.
4
От така изложеното става ясно, че процесният АУАН се явява
законосъобразно издаден в тримесечният срок по чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна страна от
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, тъй като на 26.02.2021г. /първият
работен ден след изтичане на дадения с предписанието срок/, работодателя
ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово не изпълнил задължително писмено
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство –
да изплати пълното трудово възнаграждение за м.ноември, 2020г. на П. БЛ.
П..
От представените писмени доказателства се установява, че едва през
м.февруари, 2022г. трудовото възнаграждение за м.ноември, 2020г. на П. БЛ.
П. било изплатено в пълен размер.
Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404, ал.1,
т.12 от КТ, за отстраняване на допуснато нарушение на трудовото
законодателство, а именно такова по чл.128, т.2 от КТ, от компетентните
контролни органи и при спазване изискванията на закона, и като такова
подлежало на изпълнение. Протокола, с който било дадено обсъжданото
предписанието бил връчен лично на председателя и представляващ
кооперацията - работодател.
Даденото задължително предписание е индивидуален административен
акт, който поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява
стабилен акт, който породил целените с него правни последици, включително
ангажиране на административнонаказателна отговорност за адресата.
По делото несъмнено се установява, че ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
с.Ряхово е работодател, самостоятелно наемащ работници по трудово
правоотношение.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че даденото с т.117 от
Протокол изх.№ ПР 2034429/19.01.2021г., задължително предписание не било
изпълнено, поради което правилно и с оглед компетенциите на АНО е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ППК“НАДЕЖДА-
РЯХОВО” с.Ряхово за това нарушение.
По мнение на Съда, правило административнонаказващият орган
определил вида и размера на наказанието в рамките на санкционната норма на
5
чл.415, ал.1 от КТ, като индивидуализирал имуществената санкция към
предвиденият минимум.
В настоящият случай не са налице предпоставките нарушението да бъде
преценено като маловажно, респективно да бъде определено наказание по
реда на чл.415в от КТ.
Съгласно чл.415в от КТ, за нарушение, отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
За приложимостта на тази разпоредба е необходимо нарушението да е
налице, т.е. да са изпълнени всички признаци от обективна и субективна
страна /в случая само от обективна/, същото да е надлежно установено по
реда на КТ, да е отстранено и от него да не са произлезли вредни последици.
В случая се установява по несъмнен начин, че ППК“НАДЕЖДА-
РЯХОВО” с.Ряхово, в качеството му на работодател, е осъществило от
обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността му.
Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от
компетентните за това органи и в изискуемата форма.
Това нарушението е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага
след установяването им, с изплащането на пълният размер на дължимото
трудово възнаграждение. В настоящият случай обаче се установява, че това
не било сторено от работодателя не само веднага след установяване на
нарушението – със съставянето на АУАН, но трудовото възнаграждение е
изплатено в един много по-късен момент, след почти една година.
Предвид изложеното дотук, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт С.Т.. В хода на съдебните прения, Т. претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, без да
уточнява размера.
6
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, съобразно ниската
фактическата и правна сложност на делото, Съдът намира, че на АНО следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80лв.
С оглед на изложеното, понастоящем ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО”
с.Ряхово следва да бъде осъдена да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер
от 80.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001652 от
23.08.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което
на ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, ЕИК:********* на осн. чл.415, ал.1
от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ППК“НАДЕЖДА-РЯХОВО” с.Ряхово, ЕИК:********* да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, направените
7
от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00/осемдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8