Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №426/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Й.Г.В. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на следните суми: 1) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/01.04.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5; 2) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.03.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 6; както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане като платени без правно основание на следните суми: 1) 457лв., представляваща представляваща недължима продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/01.04.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.06.2020 г., до окончателното ѝ заплащане; 2) 457лв., представляваща недължима продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.03.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 6, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.06.2020 г., до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество за процесните недвижими имоти. Поддържа, че не дължи доначислената сума по издадените фактури, тъй като не е извършил, респ. не е възложил на други лице извършването, на описаните в констативните протоколи въздействия. Твърди, че не са спазени изискванията за извършване на едностранна корекция, включително и че клиентът не е уведомен за извършената корекция. Поддържа, че липсва вина на потребителя и същият не следва да отговаря за СТИ. Твърди, че е заплатил по всяка от двете фактури сума от по 457лв., но същите били получени от ответното дружество без основание и са били заплатени от ищеца под заплаха- за да не бъде преустановено електрозахранването на обектите. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявените искове. Поддържа, че между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия (ОУ). Поддържа, че на 26.03.2020 г. са извършени проверки на мястото за измерване на доставяната в процесните обекти електрическа енергия и са съставени КП, съгласно който е налице промяна в схемата на свързване и електромерът не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия, като на основание чл. 58 от ПИКЕЕ е подаден сигнал на телефон 112. Твърди, че потребителят е уведомен за извършената проверка, извършено е преизчисление съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като са издадени фактури за процесните суми. Поддържа, че предвидената в ПИКЕЕ обективна отговорност е специална, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 82 ЗЗД за виновно поведение на потребителя. Твърди, че сумите по фактурите са частично заплатени от ищеца, както и че между страните е сключен Споразумителен протокол, представляващ извънсъдебна спогодба, по силата на която страните са постигнали съгласие за дължимостта на процесните суми. Поддържа, че ищецът е заплатил процесните суми, но не „под заплаха“ от преустановяване на захранването, тъй като при висящо съдебно производство същото не се прекъсва. Претендират се разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 25.05.2021г. исковата молба е върната и производството е прекратено в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От показанията на св. Д. Ве., съпруга на ищеца, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че процесните имоти са закупени през м.08.2019г., като ищецът е присъствал по време на проверката. Установява се също така, че начислените от ответното дружество суми са частично платени, за да бъде възстановено подаването на ток в процесните имоти, респ. да бъде продължен извършваният на тези имоти ремонт.
От показанията на св. В. И., служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, се установява, че при проверка на 26.03.2020г., заедно с негов колега и един сътрудник от федерация на потребителите, извършена по отношение на апартаменти 5 и 6 в блок в гр. Ихтиман е констатирано, че има разлика между тока, протичащ по фазите, и тока, протичащ по нулата, като тази разлика е между главното табло и първия етаж, което означава, че между тях е направено присъединение и токът не се измерва. Установява се също така, че на адреса е открит потребителят, който поради епидемиологичната обстановка в страната не е допуснал служителите и повиканите от тях полицаи в апартамента си и не е пожелал да присъства на проверката. Установява се, че неустановено лице впоследсвие е слязло мазето, разкачил е и е прибрал забелязан по- рано от свидетеля ПВЦ кабел, по който протичал.
От показанията на св. П.,***, се установява, че екип с негово участие е бил изпратен във връзка със случай, касаещ ищеца В., че последният не е допуснал служителите на ЧЕЗ в апартамента си и не е оказал съдействие при проверката, както и че служителите на РУ- Ихтиман не са останали на място до приключване на проверката.
От показанията на св. Е.,***, се установява, че екип е бил изпратен за съдействие на служители на ЧЕЗ, че протоколите са съставени пред служителите на РУ- Ихтиман и съдържанието им им е било разяснено, както и че ищецът В. е бил на място, но не е позволил да бъде влизано в апартамента му.
От писмо на РУ- Ихтиман на л. 121 от делото се установява, че на 26.03.2020г. на адрес гр. Ихтиман, жк Стипон, бл. 11 по повод проверка на служители на ЧЕЗ са изпратени именно полицейските служители- св. П. и св. Е..
От писмо от Дирекция „Национална система 112“ на л. 152 от делото се установява, че на 26.03.2020г. в 13,45ч. е постъпило обаждане от лицето . И. (съвпадащо с имената на служителя на ЧЕЗ- св. Валери Иванов) относно неправомерно ползване на ел. енергия на адрес гр. Ихтиман, жк Стипон, бл. 11.
От констативни протоколи № 1024307/26.03.2020 г. и №1024306/26.03.2020г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия се установява, че по отношение на апартаменти 5 и 6 в гр. Ихтиман, жк Стипон, бл. 11, вх. 2, ет. 2 е налице промяна в схемата на свързване и консумираната ел. енергия не се измерва от електромера. Проверката е извършена при отказ на потребителя да присъства и в присъствие на представител на „Федерация на потребителите“.
От писма с изх. №NTZ137955/27.03.2020г. и изх. №NTZ137950/27.03.2020г., от известия за доставяне и обратни разписки се установява, че на съответните адреси са изпратени документи за уведомяване на потребителя за извършената проверка, съставените констативни протоколи и предстоящото извършване на корекция на сметка. Пратките са върнати с отбелязване, че са „непотърсени“.
От писма с изх. №**********/31.03.2020г. и изх. №**********/30.03.2020г., изготвени от ответното дружество, се установява, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ ответното дружество уведомява ищеца за начисляването по отношение на всеки от двата имота на сумата от 1520,23лв. за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, като към писмото са приложени фактура №**********/30.03.2020г. и фактура №**********/01.04.2020г.
От два броя Справка за преизчислени количества електрическа енергия касателно всеки от двата констативни протокола, се установява, че на потребителя допълнително е начислена стойността на 7787 kWh за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г. за всеки от двата констативни протокола.
От фактура №**********/30.03.2020г. и фактура №**********/01.04.2020г. се установява, че за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г.на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ е начислена за всеки от двата имота сумата от по 1520,23лв.
От два броя заявление за разсрочване на задълженията се установява, че по отношение на две суми от 1520,23лв. и 1520,00лв. ищецът е поискал разсрочване.
От два броя споразумителен протокол на л. 78 и л. 82 от делото се установява, че потребителят и ищец Й.В. е признал задълженията си по фактура №**********/30.03.2020г. и фактура №**********/01.04.2020г. в размер на по 1520,23лв. за всяка фактура, като се е задължил да заплати всяко едно от задълженията на 4 вноски по погасителен план, според който първата вноска по всеки споразумителен протокол е в размер на 457лв. и е с основание „вноска по протокол №239900111028“ за едната фактура и „вноска по протокол №239900111030“ за другата фактура.
От представените два броя разписки от EasyPay на л. 10 и л. 21 от делото се установява, че са заплатени сумите от по 457лв. по всеки от двата споразумителни протоколи, тъй като и по двете разписки основанието за плащане е "план - разсрочено плащане 20.05.2020г." и "сума по фактура №239900111028/20.05.2020г.“, респ. „сума по фактура №239900111030/20.05.2020г.“ - съвпадащо с погасителния план във всеки от двата споразумителни протоколи и отбелязаното в графата „вноска по протокол №“.
От приетото заключение по назначената съдебно- техническа експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че дадените отговори на поставените задачи касаят и двата констативни протоколи, че е налице промяна на схемата на свързване, което води до неизмерване от СТИ на част от потребената елетроенергия, като това може да се постигне само чрез външна намеса от лице със сериозни познания в областта на електротехниката. Установява се, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е правилно извършено и отговоря на ПИКЕЕ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно между страните съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно недвижими имоти с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5 и ап. 6, на които обекти са извършени процесните проверки от 26.03.2020г., както и че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумите от 457лв. по фактура №**********/01.04.2020г. и 457лв. по фактура №**********/30.03.2020г.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените отрицателни установителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия и 2) наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ответника. Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Първата предпоставка- съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия касателно недвижими имоти с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5 и ап. 6, както вече беше посочено, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделена като безспорна между страните.
Съдът намира за установена по делото и втората предпоставка- наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите, по следните съображения:
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал.2, изр. 2-ро вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по който се изчислява корекцията, са регламентирани в правила за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР.
Такива са приети с ДВ бр. 35 от 30.04.2019 год. и са действали към момента на проверката и през проверявания период. Действащите разпоредби дават правното основание на ответното дружество да извърши корекция на сметките на потребител. При наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се изчислява тази корекция, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, визирани в ПИКЕЕ.
Според чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Констативният протокол е подписан от представителите на оператора на мрежата и един независим свидетел, който не е служител на оператора.
В действащите към датата на проверката ПИКЕЕ липсва разпоредба, аналогична с чл. 48, ал. 2 от отменените ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), според която предпоставка за преизчисляване на количествата електрическа енергия поради установена промяна на схемата за свързване на СТИ да е съставянето на протокола в присъствието на орган на полицията и подписването му от него. Достатъчно е съгласно чл. 58 от ПИКЕЕ органите на МВР да бъдат уведомени за констатирана намеса в измервателната система, което в случая се установява от показанията на свидетелите П. и Е., както и от писмото от Дирекция „Национална система 112“ на л. 152 от делото. В този смисъл неподписването на констативния протокол от служител на полицията е ирелевантно за неговата валидност и доказателствена стойност.
В констативния протокол са отбелязани присъстващите на проверката, както и направените констатации. На клиента е изпратено писмо с обратна разписка, с което ответникът е изпълнил задължението си по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол да го изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Независимо от това, следва да се посочи, че неуведомяването на клиента при извършване на корекция на сметка е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението да заплати начислените му суми, но не може да доведе до отпадане дължимостта на сумите /в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр.д. № 2991/18 год. на ВКС на РБ, III г. о. др./.
С оглед това съдът намира, че начинът на извършване на проверката, периодът и размерът на сумата, с която е извършена корекцията на сметката въз основа на съставените два констативни протокола са изцяло съобразени с правилата на ПИКЕЕ. Извършената промяна в схемата на свързване на СТИ е довела до неотчитане изцяло на потребяваната енергия, като корекционната процедура по реда на раздел IX от ПИКЕЕ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ нормативно определя начина, по който да се извършва преизчислението на сметката за минал период, а не измерване на реалното потребление, което реално е било възпрепятствано чрез неправомерното въздействие върху схемата на свързване на средството за търговско измерване.
Ответното дружество е начислило на ищеца консумирана ел. енергия за период от 90 дни назад, считано от датата на констативния протокол, като тази корекция е направена правилно въз основа на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ по утвърдените цени за потребители на ел. енергия за разглеждания период. Правото на корекция не е обусловено от доказването на неправомерно виновно поведение от страна на ползвателя, защото целта на корекционната процедура е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на ползвателя за вреди от негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.
По изложените съображения настоящият състав намира, че операторът на електроразпределителната мрежа не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане или неотчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр. 35/2019 год. С оглед това съдът намира, че ответникът е коригирал сметката на абоната в съответствие с изискванията на закона и одобрената от КЕВР методика.
В горния смисъл е Решение № 260208 от 14.06.2021 г. по в. гр. д. № 116/2021г. на Софийски окръжен съд.
За пълнота следва да бъде посочено, че дължимостта на процесните суми се установява и от сключването на двата споразумителни протокола, които ще бъдат анализирани при разглеждането на другите предявени от ищеца искове.
С оглед на гореизложеното са неоснователни предявените отрицателни установителни искове за установяване недължимостта на сумите: 1) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/01.04.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5; 2) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.03.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 6.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Възникването на спорното материално право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на продажна цена за твърдяното доставено количество електроенергия за процесния период. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а последната от ответника.
Първата и втората предпоставка- процесните суми от 457лв. по фактура №**********/01.04.2020г. и 457лв. по фактура №**********/30.03.2020г. да са излязли от патримониума на ищеца и постъпването им в имуществения комплекс на ответника, както вече беше посочено, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени като безспорни между страните.
По делото обаче не се установи третата предпоставка за възникване на спорното право, а именно- това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение за заплащане на продажна цена за твърдяното доставено количество електроенергия за процесния период.
Между страните са сключени два споразумителни протокола (л. 78 и л. 82 от делото), в които се съдържа признание на ищеца за задълженията му по фактура №**********/30.03.2020г. и фактура №**********/01.04.2020г. в размер на по 1520,23лв. за всяка фактура, като със споразумителните протоколи същият се е задължил да заплати всяко едно от задълженията на 4 вноски по погасителен план, според който първата вноска по всеки споразумителен протокол е в размер на 457лв. и е с основание „вноска по протокол №239900111028“ за едната фактура и „вноска по протокол №239900111030“ за другата фактура.
Ищецът е представил два броя разписки от EasyPay (л. 10 и л. 21 от делото), от които се установява заплащане от негова страна на сумите от по 457лв. по всеки от двата споразумителни протоколи. Този извод се налага от обстоятелството, че и в двете разписки основанието за плащане е "план - разсрочено плащане 20.05.2020г." и "сума по фактура №239900111028/20.05.2020г.“, респ. „сума по фактура №239900111030/20.05.2020г.“ - съвпадащо с погасителния план във всеки от двата споразумителни протоколи и отбелязаното в графата „вноска по протокол №“.
Следователно по делото се установи, че заплащането от ищеца на ответника на процесните суми от 457лв. по фактура №**********/01.04.2020г. и 457лв. по фактура №**********/30.03.2020г. е въз основа на правно основание- задължения по двата споразумителни протокола, в които ищецът е признал, че дължи заплащането на съответното количество електроенергия за процесния период.
В споразумителните протоколи са цитирани фактура №**********/30.03.2020г. и фактура №**********/01.04.2020г., в които подробно са описани периода и размера на задълженията на ищеца.
По отношение на всеки един от споразумителните протоколи следва да се отбележи, че представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за автора му факти - ищеца, а именно признание за задълженията му към ответника. Същият няма материална доказателствена сила, поради факта, че такава е характерна само за официалните документи. Неизгодният характер на документа увеличава само неговата доказателствена стойност (Решение №70/19.02.2014 г. по гр.д. №868/2012 г. на IV ГО на ВКС), т.е. само увеличава убеждаващото въздействие по отношение на удостоверените факти, но за разлика от доказателствената сила няма задължителен за съда характер. При анализ на текста на процесният протокол недвусмислено се установява, че той е създаден от страните с цел удостоверяване на правнорелевантни факти - размера на непогасените задължения на ищеца към ответника. Именно поради целта на създаването си и удостоверяването на неизгодни за автора факти процесния документ притежава висока доказателствена стойност и има характера на извънсъдебно признание за наличието на посочените в него задължения. Споразумителният протокол има правната характеристика на спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 ЗЗД, тъй като съгласно съдържанието му с него се разрешава възможен бъдещ правен спор между страните чрез взаимни отстъпки и чрез постигане на определеност и яснота, при което е допустимо отклоняване от действителното материално правоотношение и постигане на съгласие да се счита то такова, каквото го прогласява спогодбата. Отклоняването от действителното облигационно отношение, представляващо отстъпка от страна на дружеството-кредитор, се изразява в даването на възможност на потребителя-длъжник да погасява задължението си разсрочено, без да му бъде спиран достъпа до електроенергия. Спогодбата е възможно да включва частичен отказ от съществуващо право и частично поемане на несъществуващо задължение, чрез взаимните отстъпки да създаде, измени или погаси и правоотношения, които не са били предмет на спора (Определение №852 от 10.12.2018 г. на III ГО на ВКС по гр.д. №3390/2018 г.). Предвид изложеното, следва да се приеме, че всеки от двата споразумителни протокола представлява договор за спогодба, по силата на който страните са направили взаимни отстъпки, поради което настоящия съдебен състав счита, че не е налице нееквивалентност в правата и задълженията на страните по нея и не е нищожна на основание чл.26 ЗЗД поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В този смисъл е Решение № 4810 от 28.06.2019 г. по в. гр. д. № 11327 / 2018 г. на Възз. II-д състав на Софийски градски съд
Неоснователно е възражението на ищеца, че е заплатил процесните суми под заплаха- за да не бъде преустановено електрозахранването на обектите. Преустановяването на захранването с електрическа енергия е по същество упражнено от ответника възражение за неизпълнен договор поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплати цената на доставена ел.енергия. Следователно с такова действие дефинитивно е изключена възможността да бъде възбуден основателен страх по смисъла на чл. 30 ЗЗД, съответно да е налице заплаха. Наред с това ноторна е практиката на електроразпределителното дружество при образувано съдебно производство електрозахранването да не бъде прекъсвано. На последно място от показанията на св. Величкова се установява, че семейството на ищеца не е живяло в процесните апартаменти през исковия период, поради което е недоказано и твърдението на ищеца, че преустановяването на електрозахранването би причинило значителни неудобства на семейството му, в което има три малолетни деца.
Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото плащането е осъществено при наличие на основание.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 275 лева – депозит за вещо лице и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ съобразно извършените от процесуалния представител правни действия, материалния интерес и фактическата и правната сложност на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Й.Г.В., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №158, Бенч Марк бизнес център, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на следните суми: 1) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/01.04.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5; 2) 1063,23 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.03.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 6.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от Й.Г.В., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „………….“ №.., Бенч Марк бизнес център, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане като платени без правно основание на следните суми: 1) 457лв., представляваща представляваща недължима продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/01.04.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 5, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.06.2020 г., до окончателното ѝ заплащане; 2) 457лв., представляваща недължима продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от 26.12.2019г. до 26.03.2020г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.03.2020г. за недвижим имот с адрес гр. Ихтиман, обл. Софийска, ж.к. „Стипон“, бл. 11, вх. А, ет. 2, ап. 6, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.06.2020 г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Г.В., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „…….“ №… Бенч Марк бизнес център, сумата от общо 425 лева – съдебни разноски в производството пред РС- Ихтиман.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: