№ 120
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211800500451 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 309 от 13.12.2019 г., постановено по гр. д. № 470/2018 г. на
Ботевградски районен съд, са отхвърлени предявените от „Б. ДСК” ЕАД срещу Е. В. Ц., Б.
Т. Б., Ц. Т. Б., СТ. Н. Г., Г. Н. Г., П. Т. Т., АН. Т. КЛ., С. Г. Т., ЦВ. Ц. Й., Т. Ц. Т.ов, ИВ. В.
Н., Г. В. Н., П. ИВ. Т., ХР. ИВ. ИВ., Р. В. ИВ. и И.В. И. – С. – в качеството им на наследници
на кредитополучателя К. Т. В., искове с правна квалификация чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MaxiCard от 23.04.2009 г., и
сумата 1299,81 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до
15.03.2018 г., като всеки един от наследниците плати размер от дълга съгласно
наследствените им квоти, както следва: Е. В. Ц. – сумата 166,67 лв. главница и 216,64 лв.
договорна лихва; Б. Т. Б., Ц. Т. Б., ЦВ. Ц. Й., Т. Ц. Т.ов, Р. В. ИВ. и ИВ. В. ИВ. – сумите от
по 83,34 лв. главница и 108,32 лв. договорна лихва; СТ. Н. Г. и Г. Н. Г. – сумите от по 41,67
лв. главница и 56,16 лв. договорна лихва; П. Т. Т., АН. Т. КЛ., С. Г. Т., ИВ. В. Н. и Г. В. Н. –
сумите от по 27,78 лв. главница и 36,11 лв. договорна лихва; П. ИВ. Т. и ХР. ИВ. ИВ. –
сумите от по 55,56 лв. главница и 72,20 лв. договорна лихва.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Б. ДСК”
ЕАД в частта, с която исковете са отхвърлени като погасени по давност срещу ответниците
1
П. Т. Т., АН. Т. КЛ., Р. В. ИВ. и И.В. И. – С.. В жалбата се излагат възражения срещу извода
на районния съд за погасяване по давност на претенциите спрямо тези ответници. Сочи се,
че давностният срок за погасяване правото на Б.та да търси защита на неудовлетвореното си
притезание започва да тече от достигането на волеизявлението на кредитора до длъжниците
–наследници за обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем, в случая – от
получаването от тях на препис от исковата молба по настоящото дело.
В писмения отговор на въззивната жалба ответниците И.В. С., Р. В. ИВ., П. Т. Т. и
АН. Т. КЛ., оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на решението в обжалваната му
част.
За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид
следното:
Ищецът „Б. ДСК” ЕАД е предявил срещу ответниците – наследници на К. Т. В.
искове за заплащане на припадащите им се съобразно наследствените им квоти суми от
общата сума от 1000 лв., представляваща главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MaxiCard, сключен на 23.04.2009 г. между ищеца и К. Т. В., и от
общата сума 1299,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2012 г. до
15.03.2018 г. В исковата молба се твърди, че по силата на посочения договор ищецът е
предоставил на К. Т. В. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвоен чрез
кредитна карта в размер на 1000 лв., като срокът за ползване на кредита съвпада със срока
на валидност на картата, който е три години. Твърди, че кредитът е усвоен на 30.04.2009 г.За
усвоената част от кредитния лимит кредитополучателят заплаща променлива
възнаградителна лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, която лихва се
начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Кредитополучателят има
възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент чрез
вноски. Същият е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в условията срок след
падежната дата /гратисен период/да заплаща минимална сума за револвиране в размер,
представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит. При невнасяне на
минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислява
такса за невнесена минимална сума. Ищецът твърди, че на 20.04.2012 г. кредитополучателят
по договор не е заплатил дължимата месечна минимална сума за револвиране, като след тази
дата окончателно е преустановено заплащането на дължимите месечни суми и по заема не
са извършвани никакви погашения. Твърди, че към 16.03.2018 г. неплатените минимални
суми по револвинга са 5. Съгласно чл. 49 от Общите условия, ако кредитополучателят не
погаси задълженията си до края на следващия /пети по ред/ месец, ползването на кредитния
лимит се прекратява. Вземането на Б.та за целия използван кредитен лимит става изискуемо
и започва да се олихвява със санкционираща лихва за забава. Предвид това, че четири
поредни месеца, считано от месечната падежна дата, кредитополучателят не е револвирал
кредита си, както и че до края на петия месец не е погасил задълженията си по него,
съгласно чл. 48, ал. 3 във връзка с чл. 49 от Общите условия към договора за кредит, Б.та с
депозирането на исковата молба по настоящото дело обявява същия за предсрочно изискуем
2
в размер на пълния му неизплатен остатък.
С отговора на исковата молба ответниците П. Т. Т., АН. Т. КЛ., Р. В. ИВ. и И.В. И. –
С. са направили възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно
установена в мотивите на обжалваното решение чрез концентрирано описание на фактите,
относими към предмета на спора, и доказателствата, въз основа на които същите са
установени, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото
решение и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД –
заплащане от ответниците на суми, представляващи съответни на наследствените им квоти
части от дължима главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK
MaxiCard, сключен на 23.04.2009 г. между ищеца и К. Т. В., и договорна лихва за периода от
20.04.2012 г. до 15.03.2018 г.
Претендираните вземания срещу ответниците П. Т. Т., АН. Т. КЛ., Р. В. ИВ. и И.В.
И. – С. са погасени по давност, възражения за което са направени своевременно с отговора
на исковата молба.
По делото безспорно е установено, че между наследодателя на ответниците К. Т. В.
/починала на 15.04.2012 г./ и ищеца „Б. ДСК” ЕАД е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен на 23.04.2009 г. договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK MaxiCard, неразделна част от който са Общите условия на Б.та по
договори за издаване и обслужване на кредитни карти. Съгласно договора на
кредитополучателя е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, като
сумата по кредита в размер на 1000 лв. е била усвоена чрез издадена в полза на
кредитополучателя кредитна карта на 30.04.2009 г. С договора кредитополучателят се е
задължил да погасява ежемесечно опредЕ.та в извлечението минимална сума за револвиране
на кредита, като начинът за изчисляване на минималната сума за револвиране е посочен в
условията за издаване и обслужване на плащанията с кредитни карти, част от договора, а
при забава на пет минимални месечни вноски за него възниква задължение за връщане на
цялата сума по кредита и същият се оформя като неразрешен овърдрафт.
Установено е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че до 20.03.2012
г. по кредита са заплащани минимални погасителни вноски за револвиране, като
просрочените вноски са с падежни дати 20.04.2012 г., 21.05.2012 г., 20.06.2012 г., 20.07.2012
г. и 20.08.2012 г. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Общите условия в случай, че четири поредни
месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или
револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на
падежната дата, започва да се начислява санкционираща лихва за забава. Съгласно чл. 49 от
3
Общите условия, ако картодържателят не погаси изцяло кредита си в срока по чл. 48, ал. 3
до края на следващия /пети/ гратисен период/, кредитът се оформя като неразрешен
овърдрафт и вземането става окончателно изискуемо. С оглед съдържанието на тези
разпоредби от Общите условия към процесния договор за издаване на кредитна карта се
налага извод, че при неплащане от кредитополучателя на четири поредни месеца на
минималните суми за револвиране за съответния период и ако до края на петия месец не
погаси изцяло кредита, то вземането по договора за непогасената част на кредита става
изискуемо. Именно с изтичането на петия месец от неплащането/нереволвирането на
минимална месечна вноска за кредитора възниква правото да иска изпълнение от
кредитополучателя за нереволвирания размер на усвоения кредит. В случая петият месец е с
падежна дата 20.08.2012 г., след настъпването на която е станало изискуемо вземането на
кредитора за главницата и от този момент тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1
от ЗЗД. Вземането по договора за кредит се погасява с общата 5 – годишна давност, която в
случая е изтекла на 21.08.2017 г., а искът е предявен на 16.03.2018 г. – след изтичане на
давностния срок. Не са налице установени по делото факти, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че давностният срок за непогасения
кредит започва да тече от достигането на волеизявлението на кредитора до длъжниците –
наследници за обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем. В случая изобщо не е
налице хипотеза на придсрочна изискуемост, поради което евентуално направените от Б.та
волеизявления в този смисъл са правно ирелевантни. Видно от текста на договора за
кредитна карта изискуемостта на непогасената от част от усвоения кредит настъпва на петия
месец от преустановяването от картодържателя на внасяне на дължимите револвиращи
вноски, поради което за настъпване на тази изискуемост не е необходимо изрично
волеизявление на Б.та, а дори и да има такова волеизявление, то не може едностранно да
промени изричната договорна клауза, уреждаща въпроса за изискуемостта.
С оглед погасяването по давност на главното вземане е погасено и акцесорното
вземане за договорни лихви на основание /чл. 119 от ЗЗД/.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанциония
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към правните изводи на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците
искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати разноските за
адвокатско възнаграждение, както следва: на ответницата Р. В. ИВ. – сумата 320 лв., и на
ответниците П. Т. Т. и АН. Т. КЛ. – общо сумата 400 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 470/2018 г. на Ботевградски
районен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Б. ДСК” ЕАД да заплати на Р. В. ИВ. сумата 320 лв. за разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Б. ДСК” ЕАД да заплати на П. Т. Т. и АН. Т. КЛ. сумата 400 лв. за
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5