№ 701
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000799 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 200794/19.05.2021 г. по т.д. № 1911/2020 г. по описа на СГС, VI-
21 състав е отменено на основание чл.74 ТЗ по иск на К. Г. А., ЕГН ********** решението
за изключването му като съдружник, взето на Общо събрание на съдружниците на „Атлон
Ди Пи Ес“ ООД, ЕИК *********, проведено на 24.09.2020 г.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Атлон Ди Пи Ес“ ООД,
което твърди, че е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен иска. Счита, че
съдът погрешно е приел, че отправеното предупреждение за изключване не съдържа
никакви факти относно време, място и конкретно по съдържание поведение на К.А., и че
тази липса на факти представлява нарушение на процедурата по изключването. Въззивникът
сочи, че чл.126, ал.3 ТЗ изисква отправянето на писмено предупреждение, но без да урежда
изрично неговото съдържанието, както и задължителни реквизити отнасящи се до степента
на конкретизация на действия на съдружника, чието изключване се инициира. В случая
било доказано, че на К.А., на 24.06.2020 г. е било надлежно връчено предупреждение за
изключването му. Жаалбоподателят не спори, че в предупреждението за изключване следва
да бъдат посочени и провиненията, дали основание да се пристъпи към подобна процедура,
но до каква степен на конкретизация и индивидуализация на самите нарушения е нужно да
се стига в текста на предупреждението, следвало да се преценява според спецификата на
всеки конкретен случай на нарушение. Първоинстанционният съд не бил направил подобна
преценка, а формално приел, че в предупреждението липсват факти относно време, място и
конкретно по съдържание поведение. В случая от фактологията по делото било видно, че
става въпрос за множество действия, извършвани в различни периоди от време, с различна
интензивност и продължителност, насочени срещу различни обекти на въздействие, с една
обща цел - да се разстрои работата на дружеството, да се създадат конфликти между
съдружниците, да се постави в риск репутацията, както на българското дружество, така и на
американското дружество - негов основен контрагент, като в крайна сметка бъдат
1
принудени останалите съдружници, за да прекратят тази целенасочена атака срещу общото
дружество, да изкупят дяловете на ищеца на нереалистично високата. предложена от него
цена. С предупреждението на ищеца била дадена възможност да коригира поведението си,
като преустанови действията си срещу интересите на дружеството. Въпреки това той, само
месец след като му е било отправено предупреждението, извършил нов набор от
неправомерни действия - изготвил документи и подал две последователни заявления в
Търговския регистър (с вх.№ 20200728171335 и вх.№ 20200731194725), с което се опитва
противоправно да узурпира дружеството. Този факт не бил обсъден от първоинстанционния
съд.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че по делото се установява
единствено поведение на К.А., изразяващо се в действия, насочени към упражняване на
правото му да получи информация относно дружествените работи. Упражняването на
правото на контрол било формалното оправдание на ищеца. В случая обаче следвало да се
разгледа целта на тези действия. Въззивникът поддържа, че е налице злоупотреба с право от
страна на ищеца, което само по себе си представлява негово противоправно поведение по
силата на чл.57, ал.2 КРБ). На ищеца никога не е била отказвана информация или достъп до
документация относно дружествените дела. Установено било, че свидетелката на ищеца Т.
М. е била предварително подготвена от самия него, още преди първото събрание в края на
2019 г. като са й били показвани договори, счетоводни справки и т.н., с които ищецът
разполагал, което означавало, че същият имал достъп до информацията относно
дружеството. Чрез действията по упражняване на право на контрол се целяло създаването на
крайно нетърпима обстановка, както между съдружниците, така и сред служителите на
дружеството, единствено с цел постигане на финансово най-изгодна за ищеца сделка за
продажбата на дяловете му.
Съдът неправилно изследвал дали са били нанесени конкретни вреди от
поведението на ищеца К.А., тъй като това не било сред елементите на фактическия състав
на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Съставомерно било действията да бъдат насочени срещу интересите
на дружеството, без да се изисква като задължителен елемент от фактическия състав
настъпването на някакъв конкретен и практически измерим вредоносен резултат. В случая
не се претендирала имуществената отговорност на ищеца, поради което и не е необходимо
изобщо да се твърдят и установяват реално причинените вреди.
Въззивникът не сочи нови доказателства.
Въззиваемият К. Г. А. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Поддържа, че към датата на вземане на решението за изключването му
М. Н. и Р. К. не били съдружници в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, тъй като били изключени на
Общо събрание, проведено на 24.06.2020 г. Твърди, че липсвало редовно връчено
предупреждение за изключване. Сочи, че повод за неговото изключване като съдружник от
ответното дружество било упражняването на правото му да бъде осведомяван за
дружествените работи. Не било налице нито едно от основанията за изключването му.
Въззиваемият поддържа, че с исковата молба представил писмени
доказателства: „Доклад от направена надлежна проверка на финансовото и икономическото
състояние на Атлон Ди Пи Ес ООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2019 г“., Експертна
оценка за определяне стойността на извършените строително - ремонтни работи на Обект
„Преустройство от Шивашки цех в учебно-практически център, ул. „20-ти април“ №13, гр.
София /Пазарна цена на разходи по проекта „Резонатор“, договора за СМР от 12.12.2018,
оферта и КСС, протокол за приключване и приемане от 03.01.2017, договор за СМР от
12.10.2018, договор за инвестиционен банков кредит от 22.12.2017 и анекси към него,
становще/правна обосновка, договор за наем от 13.10.2016 и анекси към него. С определение
от 12.02.2020 г. и отново от 21.04.2021 г. първоинстанционният съд отказал да ги приеме.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. Г. А.
срещу „Атлон Ди Пи Ес“ ООД искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на
ОС на ответното дружество от 24.09.2020 г. за изключването му като съдружник. Ищецът
твърди, че заедно с Р. К. и М. Н. били съдружници в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД. На 24.09.2020
г. било взето решение за изключване на ищеца като съдружник без преди това да му е
отправено предупреждение за изключване, въз основа на взето решение от общото събрание
за отправяне на такова предупреждение, без посочване на конкретни действия и
бездействия, които са в нарушение на интереса на дружеството, без предоставяне на
подходящ срок за преустановяването им. Оспорва изобщо да му е връчвано такова по време
на провеждане на ОС на 24.06.2020 г., когато му били връчени съвсем други документи.
Оспорва да извършвал действия в противоречие с интересите на дружеството. Поддържа, че
решението за изключването му е взето от Р. К. и М. Н., които към 24.09.2020 г. не били
съдружници в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД, тъй като били изключени като съдружници с
решения на ОС от 24.06.2020 г.
Ответникът „Атлон Ди Пи Ес“ ООД оспорва иска. Твърди, че предупреждение
за изключване е връчено на К.А. от управителя М. Н. по време на провеждане на Общо
събрание на съдружниците на 24.06.2020 г., което е удостоверено в протокола за
събранието. В предупреждението били посочени действия на А., изразяващи се в агресивно
поведение, насочено към управителя на дружеството, служители на дружеството и
съконтрахенти на дружеството – посещения на финансовия отдел без предупреждение и
изискване на документи, нареждания към служители да му осигурят бюро в офиса на
дружеството, тъй като ще поеме управлението му, ултимативно изискване на документи,
заплахи за наказателно и данъчно разследване, натиск за осигуряване на достъп до работни
помещение, ключове, отправяне на предупреждения за изключване на другите съдружници,
изпращане на оферта за изкупуване на дяловете му, изготвянето и изпращането на искова
молба срещу съдружника Р. К. и дружеството Атлон НЙ, което било основния клиент, който
осигурява приходи на ответното дружество, заявяване на вписвания по партидата на
дружеството на несъществуващи решения в Агенция по вписвания. Ответното дружество
поддържа, че с тези действия ищецът блокирал практическата дейност на дружеството,
злепоставял същото пред служителите му и клиенти, с което застрашил съществуването и
дейността му.
Представен е протокол от ОС на съдружниците на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД,
проведено на 24.09.2020 г., на което е взето решение за изключване на съдружника К.А..
Протоколът е подписан от тримата съдружници, които са присъствали като съдържанието и
подписите са нотариално заверени.
Представен е протокол от ОС на съдружниците на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД,
проведено на 24.06.2020 г., на което са разгледани и гласувани предложения за изключване
на съдружниците М. Н. и Р. К.. Предложението е било отправяно и на общо събрание на
24.04.2020 г. От тези документи се установява, че К.А. е предложил изключването на
останалите двама съдружници, като е отправил предупреждение по отношение на М. Н.
заради неизпълнение на решенията на ОС от 20.12.2019 г. относно определяне на таван на
капиталовите вложение и инвестиции, варианти за стартиране на проект Резонатор и
финансиране, предоставяне на информация относно ангажираните служители/външни
експерти и техните отговорности / т.3 от искане за свикване на събрание от 02.03.2020 г. на
л.70-72/, а по отношение на съдружника Р. К. – поради неизпълнение на задължението му да
заплати изготвен дю-дилижанс / т.4 от искане за свикване на събрание от 02.03.2020 г. а
л.70-72/. Разглеждането на предложенията за изключване е насрочено за ОС на 24.04.2020 г.,
когато е отложено за 24.06.2020 г., на което общо събрание, с оглед удостоверените в
протокола резултати от гласуване по т.7 и т. 8 не са взети решения за изключването на М. Н.
и Р. К., поради липса на изискуемото мнозинство от ¾ от капитала съгласно чл.137, ал. 3 ТЗ
след приспадане на дела на всеки от предложените за изключване съдружници по отделните
предложения. На стр.3 от протокола от 24.06.2020 г. е удостоверено, че управителят на
„Атлон Ди Пи Ес“ ООД М. Н. преди започване на ОС по дневния ред е връчил на
3
съдружника К.А. писмено предупреждение за изключване и обявил, че свиква ново ОС на
24.09.2020 г. с дневен ред, включващ изключването на К.А.. Протоколът е подписан от
тримата съдружници/техни представители, които са присъствали като съдържанието и
подписите са нотариално заверени. Протоколът от това общо събрание е подписан от К.А.,
който е вписал върху гърба на протокола възражение относно непосочване на номерация на
точки от дневния ред за насроченото за 24.09.2020 г. събрание.
Представено е писмено предупреждение за изключване на К.А. като
съдружник в „Атлон Ди Пи Ес“ ООД отправено до К.А. от управителя на дружеството - М.
Н.. Предупреждението е отправено с оглед действия против интересите на „Атлон Ди Пи
Ес” ООД. Посочени са основанията и фактическите обстоятелства за отправянето на
предупреждение: 1./ недопустимо агресивно поведение от началото на м. октомври 2019 г. и
до момента, изразяващо се в непрекъснати заплахи, обвинения и дискредитиране, вкл., и
пред трети външни за Дружеството лица, на останалите съдружници, управителя и други
ръководни служители на Дружеството;2./ многократни опити за всяване на недоверие,
раздор и интриги между съдружниците и използването на тези опити за постигане на лични
цели и облагодетелстване; 3./ системно смущаване на работната обстановка в офисните и
работни помещения на Дружеството, както и системна и демонстративна злоупотреба е
права в присъствието на служители, външни консултанти и контрагенти на Дружеството; 4./
саботиране на вземането на важни решения относно основни проекти на дружеството; 5./
лишени от основание и напълно необосновани заплахи със съдебни действия срещу водещи
клиенти на Дружеството (Athlon NY LLC), които увреждат авторитета на дружеството и
доверието на клиентите му в способността на Дружеството да функционира и изпълнява
задълженията си към клиентите; 6./ лично дискредитиране на останалите съдружници пред
водещите клиенти и други контрагенти на Дружеството. Посочен е системният характер на
действията и тяхната значителна продължителност от повече от девет месеца.
Представени са покана за свикване на ОС на съдружниците, което да се
проведе на 24.04.2020 г., изпратена от управителя на „Атлон Ди Пи Ес“ ООД М. Н. по
искане на съдружника К.А. /представено по делото/, както и предупреждения за
изключване, отправени от този съдружник към М. Н. и Р. К.. Разглеждането на
предложенията за изключване е насрочено за ОС на 24.04.2020 г., когато е отложено за
24.06.2020 г., на което общо събрание, с оглед удостоверените в протокола резултати от
гласуване по т.7 и т. 8 не са взети решения за изключването на М. Н. и Р. К., поради липса
на изискуемото мнозинство от ¾ от капитала съгласно чл.137, ал. 3 ТЗ след приспадане на
дела на всеки от предложените за изключване съдружници по отделните предложения.
Представена е кореспонденция между съдружниците на „Атлон Ди Пи Ес“
ООД, както и между служителите на дружеството и съдружниците.
По реда на чл.176 ГПК, в съдебно заседание на 21.04.2021 г., К.А. е заявил, че
представеното с отговора на исковата молба предупреждение за изключване е със същото
съдържание и за едни и същи неща като връченото му на 24.06.2020 г. Ищецът е посочил, че
не е подал исковата молба до съда в Ню Йорк срещу Р. К. и М. Н. и американското
дружество Атлон.
В съдебно заседание на 21.04.2021 г. са разпитани като свидетели Т. М., Х. Н.
и Б. И.. От събраните показания се установява, че К.А. е имал възражения относно начина на
управление на дружеството, извършваните разходи, управлението на персонала,
менажирането на текущи проекти, което е довело до спорове, изискване на информация и
възлагане изготвянето на правен анализ. Установява се, че А. е отправял искания за
информация, искания за осигуряване на достъп до офисите, искания за предоставяне на
документи във връзка с изготвяне на правен анализ, искания за заплащане на разходи за
такъв. За „скандали“ говори св.Б. И. и за спорове - св.Х. Н. между съдружниците А. и Н..
А. е отправял искания за предоставяне на ключ от офиса, за снабдяване с визитни картички,
както и за поставяни от служители въпроси и закани с данъчни и прокурорски проверки
пред свидетелката Н., която е извършвала счетоводството и управлявала финансите на
ответното дружество. Установява се, че К.А. е имал претенции към съдружника Р. К., както
4
и към ответното дружество, за заплащане на разходите за възложения от самия него правен
анализ, по повод на което е разменена кореспонденция /която е представена по делото/. А. е
заявил намерение да потърси сумите и по съдебен ред. К.А. е възложил и изготвянето на
искова молба, адресирана до Върховен съд на щата Ню Йорк, насочена срещу Р. К., М. Н. и
американското дружество Атлон НЙ ЛЛС, в която са изложени факти относно поето
задължение от Р. К. за заплащане на половината от разходите за възложения правен анализ
за дейността на ответното дружество, както и факти за това, че американското дружество
Атлон НЙ ЛЛС чрез действия на М. Н. и Р. К., които участват в управлението му, както и в
управлението на българското дружество Атлон Ди Пи Ес ООД, изразяващи се в
отклоняване на материални и човешки ресурси на българското дружество в полза и за
дейности на американското дружество са причинили вреди на А.. Исковата молба е доведена
до знанието на съдружниците Н. и К., като същата не е подавана пред съда, до който е
адресирана. Не се установява да е станала известна на клиенти или съконтрагенти а
дружеството поради поведение на К.А., а само на някои от доверените на съдружниците
служители и/или техни адвокати.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание 74, ал.1 от ТЗ, съгласно която правна
норма всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор,
съответно на устава на дружеството. Искът е конститутивен и неговата цел е промяна на
прието от общото събрание на дружеството решение. Ищец може да бъде всеки съдружник
или акционер в търговско дружество /към датата на провеждане на общото събрание/, ако
взетите от общото събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона
или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Искът се предявява в 14-
дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на общото събрание. Спорът се разглежда по реда на гл. 32 ГПК - производство по
търговски спорове. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно
разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и
ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Съдебният контрол на решенията на общото
събрание на търговско дружество е за законосъобразност и изключва проверка на
целесъобразността. Съдът следва да провери дали решенията на ОС противоречат на
повелителни разпоредби на закона, на учредителния договор или на устава на дружеството
като това противоречие се преценява както с оглед на: материално-правните правила, така и
на процесуалните.
Съдебният състав, приема, че искът е допустим - исковата молба е депозирана
в преклузивния срок. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към
датата на провеждане на ОС на 24.09.2020 г. ищецът е бил съдружник в ответното
дружеството. Не се спори и относно обстоятелството, че на процесното общо събрание е
взето атакуваното в настоящето производство решение.
По основателността на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, съдът намира
следното:
В процесният случай се иска отмяна на решение на ОС на дружество с
ограничена отговорност за изключване на единия от тримата съдружници.
Съгласно разяснението на
5
Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС искът е конститутивен,
като различните наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на оспорваното
решение на ОС водят до обективно съединяване на конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ
/мотивите към т. 6/, а произнасянето на съда по пороци които не са релевирани в
преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е недопустимо - т. 6 и т. 8 от ТР № 1/6.12.2002 г. В
конкретния случай ищецът е изтъкнал в исковата си молба следните основания, които
според нея водят до незаконосъобразност на оспорваните процесни решения от 16.02.2015 г.
на ОС на ответното дружество: 1./ липса на решение на общото събрание за връчване на
предупреждение и липса на връчване на такова; 2./ несъответност на предупреждението за
изключване с изискванията за конкретност на поведението на което се основава; 3./ липса на
предоставен срок на съдружника да коригира поведението си; 4./ незаконосъобразност на
оспорваното решение, поради вземането му от лица, които не са съдружници в ответното
дружество, към датата на вземане на решението; 5./ липса на извършени от ищеца
нарушения, които да обосноват изключване.
Дружеството с ограничена отговорност е вид търговско дружество, което
разполага със система от органи, изградена от общо събрание и управител (управители),
чиито функции и начин на действие са изрично уредени в ТЗ и/или дружествения договор.
Общото събрание включва всички съдружници, и по своята същност е върховен орган на
дружеството с обща компетентност. То решава въпросите, които са от съществено значение
за съществуването на дружеството като самостоятелен правен субект /чл. 137, ал.1/,
включително приема и изключването на съдружници /т.2 на чл.137, ал.1 от ТЗ/, което
решение се взема с мнозинство повече от три четвърти от капитала.
ОС не е постоянно действащ орган, а се свиква на заседания по строго
определен ред уреден в чл. 138 и 139 от ТЗ. Общото събрание по правило се свиква от
управителя на дружеството, като негово задължение е да направи това, най-малко веднъж
годишно или в хипотезите на чл. 138, ал.3 от ТЗ. Писмената покана следва да бъде получена
от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго
в дружествения договор, като в същата се посочва и дневният ред. В конкретния случай,
общото събрание е свикано на проведеното преди това – на 24.06.2020 г. общо събрание на
ответното дружество, на което са присъствали всички акционери. Същото е било редовно
разгласено като в протокола от общото събрание от 24.06.2020 г. е инкорпорирана поканата
за общото събрание.
Съгласно чл.126, ал.3 от ТЗ съдружникът може да бъде изключен от общото
събрание след писмено предупреждение, когато: 1. не изпълнява задълженията си за
оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; 2. не изпълнява решенията
на общото събрание; 3. действува против интересите на дружеството; 4. (нова - ДВ, бр. 84 от
2000 г., изм., бр. 58 от 2003 г.) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че
съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал.3 от ТЗ, съдружник може да бъде
изключен от ОС след писмено предупреждение, когато не изпълнява съответните си
задължения. Вземане на решение от общото събрание на дружеството за отправяне на
предупреждение до съдружник не представлява елемент от фактическия състав на
изключването на съдружник по чл. 126, ал.3 от ТЗ. Писмено предупреждение по чл. 126,
ал.3 от ТЗ може да бъде отправено от общото събрание, от друг орган на дружеството, а
също и от съдружник, като в процесния случай поканата е отправена от управителя на
дружеството при провеждането на предходно общо събрание на съдружниците на
24.06.2020 г. /удостоверено в протокола от проведеното Общо събрание на съдружниците на
ответното дружество на 24.06.2020 г./. Протоколът от това общо събрание е подписан от
К.А., като единственото му писмено възражение е свързано с непосочване на номерация на
точки от дневния ред за насроченото за 24.09.2020 г. С подписа си същият е удостоверил
получаването на писменото предупреждение, което представлява неизгодин за него факт.
6
Действително съдържанието на предупреждението не е възпроизведено в протокола от
събранието, на което е връчено, но с отговора на ищеца по реда на чл.176 ГПК, е
установено, че се касае за предупреждение със същото съдържание и за едни и същи неща.
По тази причина съдът намира, че връченото на 24.06.2020 г. предупреждение е със
съдържанието, представено от ответника с отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира, че предупреждението по чл. 126, ал. 3
ТЗ не следва да бъде отправено задължително въз основа на решение на общото събрание на
дружество. Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение на съдружник и
ако отправянето на предупреждение се нуждае от предварителната санкция /решение/ на
общото събрание, то би било включено при изчерпателното изброяване на правомощията на
общото събрание, визирани в чл. 137 ТЗ. Въвеждането на такова изискване би блокирало
реализирането на това право на търговското дружество по отношение на съдружник,
притежаващ повече от 50% от капитала му, какъвто императив би противоречал на
основните принципи на дружественото право. Такова изискване не е включено и в
дружествения договор.
Въззивният съд намира обаче, че в отправеното до въззиваемия
предупреждение за изключване липсва позоваване на неизпълнението на конкретни
задължения, свързани с предмета на дейност на дружеството, същото не е редовно от
формална страна и притежава необходимото съдържание. По тази причина напълно
обосновано първоинстанционния съд е счел, че отправеното до изключения съдружник
предупреждение не съдържа ясно и конкретно посочване на действията, респ. бездействията
на съдружника. Изискванията на закона за конкретизиране на поведението, дало основание
за предприемане на санкционна мярка към съдружника се основава на възможността на
изключвания съдружник да органицира защитата си, както и да коригира своето поведение.
Затова е предвидено и предоставянето на срок на съдружника за коригирането на
поведението му. Процесното предупреждението не съдържа никакви факти относно
съдържанието на поведението на изключвания съдружник; времето и мястото на изява на
това поведение. Наличието на такива факти е необходимо и с оглед евентуалното доказване
на основателността или неоснователността на изключването на съдружника. При липса на
изложени факти не може да се осъществи оценка на поведението и преценка за неговото
съответствие с изискванията на чл.126, ал.3 от ТЗ. Процесното предизвестие съдържа
оценки и квалификации на поведението на ищеца, но не и фактите, дали основание за тях, а
именно - в какво се е изразило поведението, кога е извършено във времето, спрямо кои лица
– какво е съдържанието на заплахите, към кого са отправени; с какво съдържанието са
обвиненията, към кого са отправени, пред кои конкретно служители, външни консултанти,
контрагенти, ръководни лица; в какво се изразяват и кога са извършени опитите за всяване
недоверие, раздор и интриги и постигането на какви лични цели и облагодетелстване са
допринесли; как и кога са осъществени опити за всяване на недоверие и в какво се
изразяват; в какво се е изразява смущаването на работната обстановка; кои права
изключвания съдружник е упражнявал превратно, кога, колко пъти и в чие присъствие. Това
препятства преценката, дали се касае за злоупотреба и дали същата е системна, как и по
какъв начин с какви действия и бездействия се е изразило съботиране на вземането на важни
решения и относно кои проекти; кога, как и пред кого са отправени заплахи със съдебни
действия, с какво съдържание на твърденията и исканията към съд, за да се прецени дали
тези действия са относими към репутацията на дружеството, доверието на клиентите му; с
какви действия, изявления или други прояви, кога и пред кои клиенти и контрагенти са
дискредтирани останалите съдружници.
Посочената липса на факти представлява нарушение на процедурата по
изключването. Тази липса не може да се санира чрез въвеждане на твърдения за конкретно
поведение на съдружника в процеса или чрез въвеждането им със събраните доказателства.
Нарушено е императивно изискване, чиято цел е да осигури правото на съдружника да се
защити като преустанови поведението, дало повод за започване на процедура за
изключването му или като обори фактите, дали основание за тази процедура пред
7
съдружниците на събранието, на което се разглежда предложението за изключването му.
Процесното предупреждение не съдържа факти. Същото е толкова
неконкретно, че към него не могат да бъдат отнесени установените в процеса отделни факти,
касаещи поведение на ищеца. Отделно същите не могат да се отнесат към конкретен
момент, за да се прецени дали са продължили и след отправяне на предупреждението, дали
са послужили изобщо за отправянето му, дали са извършени многократно и колко често в
рамките на конкретен период, с оглед твърденията за системност и продължителност.
По делото е установено, че императивно предвидената в закона процедура,
която предхожда вземането на решение за изключване не е изпълнена, поради което и
решението за изключване следва да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че въведените от ответника с отговора на исковата молба факти
относно поведението на ищеца не могат да се квалифицират като недопустимо агресивни,
системни, дискредитиращи, всяващи недоверие, уронващи авторитета на дружеството пред
служители, клиенти и контрагенти. По делото са установени влошени отношения между
съдружниците по повод финансовите резултати на дружеството и изпълнение на проекти и
по този въпрос няма спор. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
представените протоколи от предходни общи събрания, както и електронната
кореспонденция между страните и съдружниците в ответното дружество се установява, че
ищецът е имал възражения относно начина на управление на дружеството, извършваните
разходи, управлението на персонала, менажирането на текущи проекти. Това е било причина
за спорове между съдружниците и е довело до предприемането на действия от страна на
ищеца по снабдяване с информация, възлагане изготвянето на правен анализ, искания за
осигуряване на достъп до офисите, искания на документи във връзка с изготвяне на правен
анализ, искания за заплащане на разходи за такъв, искания за предоставяне на ключ от
офиса, за снабдяване с визитни картички, както и за поставяне на въпроси и закани с
данъчни и прокурорски проверки. Ищецът е имал претенции към съдружника Р. К., както и
към ответното дружество, за заплащане на разходите за възложения от самия него правен
анализ, по повод на което е разменена кореспонденция, като ищецът е заявил намерение да
потърси сумите и по съдебен ред.
От протоколите на проведените общи събрания от 24.06.2020 г. и
24.09.2020 г. се установява, че ищецът възложил и изготвянето на искова молба, адресирана
до Върховен съд на щата Ню Йорк, насочена срещу Р. К., М. Н. и американското дружество
Атлон НЙ ЛЛС, в която са изложени факти относно поето задължение от Р. К. за заплащане
на половината от разходите за възложения правен анализ за дейността на ответното
дружество, както и факти за това, че американското дружество Атлон НЙ ЛЛС чрез
действия на М. Н. и Р. К., които участват в управлението му, както и в управлението на
българското дружество Атлон Ди Пи Ес ООД, изразяващи се в отклоняване на материални
и човешки ресурси на българското дружество в полза и за дейности на американското
дружество са причинили вреди на А.. Установява се тази искова молба да е доведена до
знанието на съдружниците Н. и К., но същата не е подавана пред съда, до който е
адресирана. Не се установява да е станала известна на клиенти или съконтрагенти а
дружеството поради поведение на К.А., а само на някои от доверените на съдружниците
служители и/или техни адвокати.
Установените по делото факти, касаещи поведението на ищеца не
обуславят извод за недопустимо агресивни, системни, дискредитиращи, всяващи недоверие,
уронващи авторитета на дружеството пред служители, клиенти и контрагенти действия на
ищеца. Не е установено тези действия да са повлияли върху репутацията на дружеството
пред клиенти, да са препятствали изпълнение на проекти, да са довели до отлив на
служители, загуба на проекти и изобщо да са нанесли конкретни вреди под формата на
пропусната полза или претърпяна загуба. При влошени отношения между съдружниците в
едно дружество винаги съществува потенциална възможност за тяхното негативно
8
повлияване върху дружествените работи. Това се обуславя от законовото изискване и
необходимостта съдружниците чрез общото събрание да вземат решения, които са
основополагащи за развитието на търговската дейност.
Установените факти сочат на предприети от ищеца действия, насочени към
упражняване на правото му да получи информация относно дружествените работи и да
изисква положителни резултати от дейността на дружеството чрез ускоряване на проекти и
минимизиране на разходи, като макар и част от използваните средства, да са обективно
негодни правно и фактически, да допринесат за постигането на преследваната цел, като
установените закани с извършване на проверки и подаване на искови молби, присъствието в
офиса, поставянето на въпроси на служители относно работата им. По своето естество тези
действия са в кръга на очертаните в чл.124 от ТЗ и чл.125 от ТЗ права и задължения на
съдружника в ООД. Те показват загриженост за дружествените работи и желание за оказване
на съдействие за тяхното реализиране. Те са действия по осъществяване на правото на
управлението на дружеството, на правото да бъде осведомяван съдружника за хода на
дружествените дела, на правото да преглежда книжата на дружеството, както и в
изпълнение на законовите задължения на съдружника да участваАнотирана съдебна
практика в управлението на дружеството и да оказва съдействие за осъществяване на
неговата дейност. Същите Анотирана съдебна практика не могат да се квалифицират като
действия против интересите на дружеството и по делото не са установени някакви
негативни за дружеството последици.
Настоящият състав намира неоснователни доводите на ищеца – въззиваем
относно незаконосъобразност на решението за изключването му като съдружник поради
това, че е взето от лица, които не са съдружници в ответното дружество, поради което и
които не могат да участват в общото събрание на съдружниците. От представените искания
за свикване на общо събрание, както като и протоколи от проведените общите събрания на
24.04.2020 г. и 24.06.2020 г. е установено че ищецът е предложил изключването на
останалите двама съдружници, като е отправил предупреждение по отношение на М. Н.
заради неизпълнение на решенията на ОС от 20.12.2019 г. относно определяне на таван на
капиталовите вложение и инвестиции, варианти за стартиране на проект Резонатор и
финансиране, предоставяне на информация относно ангажираните служители/външни
експерти и техните отговорности /т.3 от искане за свикване на събрание от 02.03.2020 г./, а
по отношение на съдружника Р. К. – поради неизпълнение на задължението му да заплати
изготвен дю-дилижанс / т.4 от искане за свикване на събрание от 02.03.2020 г./.
Предложенията за изключване са гласувани, но не са взети решения за изключването на М.
Н. и Р. К., поради липса на изискуемото мнозинство от ¾ от капитала съгласно чл.137, ал. 3
ТЗ, след приспадане на дела на всеки от предложените за изключване съдружници по
отделните предложения. Неоснователни са възраженията на ищеца, че доколкото на
събранието са разглеждани предложения за изключването на двама от съдружниците, то
никой от тях не е имал право да гласува по всяко едно от двете предложения, поради което
за вземане на решенията за изключването им следва да се вземе предвид единствено гласът
на ищеца. Съгласно чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ изключваният съдружник не гласува и неговият
дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Текстът следва да се тълкува
в смисъл, че при гласуването на изключването на всеки отделен съдружник, гласът на
предложения за изключване съдружник не се взема. Липсва основание в случай, че на едно
и също общо събрание се гласуват повече от един съдружници за изключване, всички те да
бъдат изключени от всички гласумания за изключване.всеки Липсва основание останалите
предложени за изключване съдружници да не участват при вземане на решението за
изключване на другия, освен ако самите те не са били изключени преди това. В практиката
на ВКС - решение № 157 от 03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС е
прието, че само в случай, че действията на предложените за изключване съдружници против
интересите на дружеството са извършени общо и/или са от естество, че не могат да бъдат
разграничени, има основание всички предложени съдружници да не участват при
разглеждането на предложения, които не ги касаят лично.
9
По изложените съображения съдът намира иска основателен и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно
постановено.
При този изход на спора, право на разноски има ответника по жалбата,
чийто процесуален представител обаче не е направил искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което въззивният съд не следва да се произнася.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260592/07.04.2021 г. по т.д. № 2352/2018 г. СГС,
TO, VI-20 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10