Р
Е Ш Е
Н И
Е
№ 440
гр.Пловдив,
07.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 272/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „Терра лизинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, с предишно
наименование „Терра кредит” ООД, чрез адв.Б.П., против Решение №
4164/31.10.2019 г., постановено по гр.дело № 12879/2018 г. по описа на РС –
Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, което се обжалва
в частта му, с която дружеството е осъдено да плати на З.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от
729,11 лв. като получена без правно
основание във връзка с прогласен за недействителен договор за потребителски
кредит № *** от 23.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018
г. до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че решението на районния съд в тази част е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което искът за заплащане
на посочената сума да се отхвърли. Излагат се оплаквания относно това, че съдът
неправилно е приел, че след прогласяването на недействителността на договора за
потребителски кредит сумата от 729,11 лв.
подлежи на връщане, като застъпва, че с тази сума ищецът е заплатил дължими
застрахователни премии във връзка със сключен отделен договор за застраховка,
чийто общ размер е 795 лв. Счита, че недействителността на договора за
потребителски кредит не влече автоматично недействителността и на договора за
застраховка. Претендира и за заплащане на разноски.
Въззиваемата
страна З.Д.Д. чрез процесуалния му представител адв. Д.Б. оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли решението на районния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на
разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е
процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
С
обжалваното решение първоинстанционният
съд е бил сезиран
с обективно съдединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с искане за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски кредит (заем) № *** е изцяло
недействителен (нищожен), поради изготвяне на текстовата му част с шрифт под
12, поради липса на посочена обща сума дължима от потребителя, поради липса на посочен
размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния
план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду
различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР, както и за осъждането
на ответника за заплащане на сумата от 729,11 лв., представляваща получена от
дружеството сума по недействителен договор за потребителски кредит (заем) № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С решенето си районният съд уважил първия иск, като е
признал за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им
договор за потребителски кредит № *** от 23.09.2017г. е недействителен, на основание чл. 22, вр. с
чл. 10, ал. 1 ЗПК. В тази му част като необжалвано решението на районния съд е
влязло в сила.
С решението си районният съд е приел също, че предвид недействителността на
договора, на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне на кредитора
само чистата стойност на кредита. Въз основа на заключението на ССЕ и
представените по делото писмени доказателства е приел за установено, че по
кредита са платени общо 1929,11 лв., от които след приспадане на чистата
стойност на кредита, възлизаща на 1200 лв., е приел, че ответникът дължи на
ищеца връщане на търсената в процеса разлика от 729,11 лв.
Ответникът поддържа, че посочената разлика от 729,11 лв. съставлява платени
застрахователни премии и има различен характер, излизащ извън договора за
кредит.
Съдът в настоящия си съдебен състав намира това възражеие за неоснователно.
Видно от заключението на вещото лице Л. К. по назначената от РС ССЕ,
заплатената от ищеца сума от 1929,11 лв. на ответното дружество „Терра кредит”
ООД е такава във връзка с плащания по процесния договор за потребителски кредит
от 23.09.2017 г. Част от нея – 556,50 лв. е за заплатена застраховка.
Видно от договора за кредит, сключен между страните на 23.02.2017 г., в
същия липсва нарочна уговорка за дължимост от страна на
кредитополучателя-ответника на суми за застраховка. Съгласно чл.2, ал.1 от
договора, кредитополучателят е длъжен да издължи заема заедно с лихвите и
разноските по него, като седмичната погасителна вноска включва съответната част
от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и
съответната част от годишния процент на разходите по кредита, но задължение за
заплащане на застраховка по кредита не е предвидено. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК, задължението за
застраховка, ако е предвидена такава, се включва в задължителното съдържание на
договора за кредит. Ето защо, дори и да са налице допълнителни уговорки за
заплащане на застраховка във връзка с договора за кредит, например в
погасителния план, поради невключването им в самия договор за потребителски
кредит, а и предвид прогласяването на неговата недействителност, заплащанията
за такиви застраховки са недължими и подлежат на връщане.
С оглед на изложеното, въззивният
съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да
се уважи.
В обжалваната му част решението
на районния съд е в същия смисъл, поради което като правилно и законосъобразно
ще бъде потвърдено.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4164/31.10.2019 г., постановено по гр.дело № 12879/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, в
частта му, с която „Терра
кредит” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, е
осъдено да плати на З.Д.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 729,11 лв. като получена без правно основание във връзка с прогласен за
недействителен договор за потребителски кредит № *** от 23.09.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Терра
лизинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, с предишно наименование „Терра кредит”
ООД, да плати да заплати на адвокат Д.Г.Б. ************, с адрес: гр. П., ул.
***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: