№ 87
гр. Несебър, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска И.а
при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.а Административно
наказателно дело № 20252150200238 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. И. с ЕГН-********** от гр.В.Т., ул.Д.Р. **, ет.5,
ап.22 срещу наказателно постановление /НП/ № 25-0304-000202/25.05.2025 г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева за
нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Жалбоподателят изрично посочва, че притежава свидетелство за управление на МПС
№ **********, издадено на 155.07.2020г., валидно до 15.07.2030г., издадено от
компетентните органи в Кралство Нидерландия, за което представя писмени
доказателства. Посочва, че не е лишаван от право на управлява МПС нито по
административен, нито по съдебен ред. В деня на проверката не го носел, тъй като го
забравил. Иска от съда да отмени обжалвания акт, тъй като не е извършил вмененото
му нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява редовно уведомен, лично и с
упълномощен повереник. Поддържа жалбата, представя допълнително писмени
доказателства от публичен регистър на Кралство Нидерландия и заверено копие на
нидерландско СУМПС за твърденията си, ведно с превод на български език. Пледира
се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, редовно
призована, не се явява, не се представлява. В придружително писмо към представената
административна преписка е изразено писмено становище за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.03.2025 г. около 14,40ч. в гр.Несебър, кв.Чайка пред пекарна „В.“ при
движение в посока от ул.Първа към хотел „С.Б.“ бил спрян за полицейска
л.а.Мерцедес ЦЛС 500 с рег.№ *****, управляван от жалбоподателя И. И., който не
представил СУМПС. От показанията на св.М. В. М.-мл.автоконтрольор при РУ-
Несебър се установява, че при извършената на место служебна проверка е установил,
че СУМПС на водача е било унищожено. Св.М. допълва, че по време на проверката
водачът И. твърдял, че има валидно холанско СУМПС, което обаче не представил. От
показанията на актосъставителя М. се установява съща така, че при проверките, които
извършват по време на работа чрез техническо средство таблет могат да достъпят
информация само за СУМПС, издадени в Р.България и СУМПС, издадени във
Великобритания на български граждани, но нямат достъп до СУМПС, издадени в
Европейския съюз и трети държави. При така установеното св.М. съставил на место
АУАН № 3881554/15.03.2025г. за нарушение на чл.150 ЗДвП, тъй като е приел, че
жалбоподателя управлява МПС без да е правоспособен водач и с акта иззел
2бр.регистрационни табели на автомобила.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, с което на И. И.
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
В изпълнение на разпореждане на съда по делото по реда на чл.162, ал.10,
вр.чл.15 от Директива 2006/126/ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006 година, е постъпила писмена справка от ГД“Национална
полиция“/л.22 по дело/. Видно от посочената справка след проверка в мрежата за
автоматизиран обмен на данни за СУМПС в ЕС е установено, че на И. С. И. с ЕГН-
********** е издадено нидерландско СУМПС № ********** на 15.07.2020г. за
категории АМ и В, което е със статус валидно до 15.07.2030г..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени и гладсни доказателства.
Събраните по делото писмени доказателства последователно и
безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни, с оглед на което не се налага
обстойният им анализ. Такъв не е необходим, поради еднопосочността и
2
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК – "per argumentum a contrario".
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на
съда в тази насока са следните:
По делото не се установи жалбоподателят да е неправоспособен, както се
твърди в АУАН и атакуваното НП. Това е така, защото същият, видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, притежава СУМПС, издадено от Кралство
Нидерландия, по което обстоятелство не се спори, а и се установява по несъмнен
начин от представеното по делото негово копие, включително в превод на български
език, както и от посочената по-горе справка от ГДНП. Следователно жалбоподателят
има качеството правоспособен водач.
Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България
за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква "а " от него; 3. свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря
на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5.
(нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава-членка на
Европейския съюз, или от друга държавастрана по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Предвид това и с оглед липсата на допълнително въведени изисквания, следва
да се приеме, че СУМПС, издадени от властите на Кралство Нидерландия до изтичане
на техния срок на валидност, са валидни за управление на МПС на територията на
Р.България, без допълнителни ограничения или изисквания.
Следва да се отбележи и че не е посочено в АУАН и НП изобщо, че водачът
има свидетелство за управление на МПС, валидно ли е чуждестранното свидетелство,
което е процесуален пропуск, неотстраним едва в съдебна фаза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че деянието в настоящия
3
случай е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП, което съдът намира за неправилно,
доколкото правоспособността на водача не се заличава с обратна сила с изтичане на
определения срок или с изтичане на валидността на СУМПС. Напротив водачът остава
правоспособен, но без валидно свидетелство за управление, което е друго,
самостоятелно нарушение.
При тези съображения, настоящия съдебен състав приема, че в хода на
административно-наказателното и съдебно производство се установи безспорно, че
липсва извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Доколкото нарушителят е наказан за това, че е неправоспособен, което
обстоятелство по делото не се установи, то съдът приема, че от страна на
административнонаказващия орган е неправилно приложен материалният закон,
поради което и е неправилно ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Искане за разноски не е сторено пред настоящата инстанция от никоя от
страните, поради което произнасяне в тази насока не следва.
Така мотивиран и на осн.чл.63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0304-000202/25.05.2025 г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на И. С. И. с ЕГН-
********** от гр.В.Т., ул.Д.Р. **, ет.5, ап.22, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева
за нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4